Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 5597 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 58021/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 36948/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, е признато за установено в отношенията между страните по иска, предявен от „С.в.“ АД срещу В.Е.А., че последният дължи на „С.в.“ АД, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата от 1 275, 54 лв. - главница за доставени ВиК услуги през периода 22.02.2015 г. - 21.12.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 351, 08 лв., като исковете се отхвърлени над посочените размери до пълния им размер от 2 361, 47 лв. и за периода 16.03.2012 г. - 21.02.2015 г. за главницата и до размера от 649, 97 лв., като погасени по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 396, 48 лв. - разноски в исковото производство, както и 59, 52 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 207 лв. - разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника В.Е.А..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че е
необоснован изводът на решаващия съд, че е собственик на процесния
имот, поради което има качеството потребител на ВиК
услуги съгласно общите условия на ищеца. Единственият документ, който е
представен по делото в тази насока е удостоверение за декларирани данни, което
е издадено от СО-Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Младост“. Счита, че
това удостоверение не съставлява годно доказателство, което може да удостовери
собствеността върху имота, тъй като удостоверяването на това обстоятелство
излиза извън кръга на правомощията на издателя на документа, доколкото не
притежава законова компетентност да установява и удостоверява наличието или
липсата на собственост върху декларираните недвижими имоти. Също така в
представеното удостоверение не е посочен нито нотариален акт, нито друг
документ за собственост. С оглед на това счита, че посоченото удостоверение не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК. По делото не е
представен изходящ от него документ в тази насока. Ищецът не е представил по
делото нотариален акт, с който ответникът да се легитимира като собственик. С
оглед на това счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че е собственик на процесния имот, поради
което необосновано съдът е приложил § 1, ал.1, т.2, б.„б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2 от Общите условия
на ищеца и съответно неправилно е приел, че има качеството „потребител на ВиК услуги“. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли изцяло предявените искове, като му присъди сторените по
делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „С.В.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Удостоверението на СО, на което
се позовава жалбоподателят, счита, че съставлява официален документ, издаден от
длъжностно лице, в кръга на службата му и като такъв представлява доказателство
за изявленията и действията, извършени пред него. В случая същият е
доказателство за декларираните пред него данни от ответника относно процесния апартамент. Като данъчно задължено лице относно процесния апартамент е посочен ответникът. В чл.11, ал.1 -
3 ЗМДТ е посочено, че данъчно задължено лице за даден имот е неговия собственик
или лице, което разполага с ограничено вещно право върху него. Извън посочения
кръг лица друго лице не може да има качеството данъчно задължено лице.
Същевременно в § 1, т.2, б.„а“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, е
предвидено, че качеството потребител на ВиК услуги
притежават собствениците и лицата, на които е учредено ограничено вещно право
върху имота. След като по делото категорично е доказано, че ответникът е
данъчно задължено лице за процесния имот, то доказано
се явява и качеството му потребител на ВиК услуги,
доставяни до имота. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните са налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган. По силата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С.в.“ АД ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги за имот,
находящ се в гр. *********, клиентски № **********. Въз основа на издадените
фактури за периода 16.03.2012 г. - 21.12.2017 г. за посочения имот задължението
на ответника възлиза на 3 011, 44 лв., от които: 2 361, 47 лв. - главница и
649, 97 лв. - лихва. За посочените суми е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 12371/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 120 състав, срещу която длъжникът е депозирал в срок възражение. Претендира
установяване на вземанията му спрямо ответника, както и сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните за исковия период, както и че е
ползвал ВиК услуги в заявеното от ищеца количество и
качество на претендираната от ищеца стойност. В условията на евентуалност е
направено възражение за изтекла погасителна давност за периода 16.03.2012 г. -
22.02.2015 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
На 22.02.2018 г. „С.В.“ АД е депозирал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Е.А. за сумата от 2 361, 47
лв. - главница за периода 16.03.2012 г. - 21.12.2017 г., както и мораторна лихва в размер на 649, 97 лв. за периода
16.04.2012 г. - 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените
по делото разноски.
С разпореждане от 01.03.2018 г. съдът е постановил
исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 110, 23 лв., от които: 60, 23 лв. - държавна
такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника *********тъй като не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
На основание чл.186 ГПК, по искане на ищеца, СРС е
изискал от СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Младост“ удостоверение за
декларирани данни за имот, находящ се в гр. *********. Съгласно постъпилото по
делото удостоверение за декларирани данни изх. № **********/27.11.2018 г.
ответникът, с адрес за кореспонденция гр. София, ж. к. „*********, е подал
документи в общината и е декларирал следните данни: декларирани данни по чл.14 ЗМДТ - декларация по чл.14 ЗМТД вх. № 32168/19.03.1998 г. по портика 7213Н34798
е деклариран недвижим имот в гр. София, Район „*********, кадастрален № 3,
кв.6, парцел 1, одобрен през 31.12.1981 г. Вид на нотариален акт за собственост
- нотариален акт. Жилището е с площ от 85, 17 кв. м., мазе с площ от 3, 62 кв.
м. и 1/2 ид. ч.
Няма декларирани данни като ползвател. Информацията, съдържаща се удостоверението
е актуална към 27.11.2018 г. Удостоверението за декларирани данни на недвижим
имот не е оспорено от ответника.
От заключението на вещото лице В.П.по изслушаната
пред СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че изразходването количество
вода за процесния период е определено на база на
показания на водомери. Вещото лице приема, че количеството вода и нейната
стойност са правилно изчислени. За исковия период 16.03.2012 г. - 21.12.2017 г.
задълженията на ответника възлизат на 3 011, 44 лв., от които: 2 332, 86 лв. -
главница; 1 029, 27 лв. - лихви; 1 053, 02 лв. - старо салдо; 1 403, 71 лв. -
намаление на партида.
Пред СРС е изслушана и съдебно - техническа
експертиза. От заключението на вещото лице инж. Г.К., неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесинят имот е водоснабден. На отклоненията от
водопроводната мрежа в апартамента са монтирани следните индивидуални уреди за
отчитане на потребеното водно количество: водомер тип
Minomess за студена вода с фабричен № 14022019 и пломба на входящия холендер №
1173222. Показанията по време на огледа са 1282 м3; водомер тип Powogaz за топла с фабричен № 31956073 и пломба на входящия
холендер № 1773254. показанията по време на огледа са 621 м3. Вещото лице е
установило, че водомерите са изправни, след извършване на съответните
измервания.Общото потребено водно количество вода за
исковия период е 1158 м3, от които: 629 м3 за студена вода и 529 м3 за топла
вода.
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1,
ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
ВиК оператор „С.в.“ АД потребител по смисъла на
същите може да бъде наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Собствениците или ползватели на имота се
задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена
декларация – съгласие. В чл.31 и чл.32 от Общите условия на ищеца е предвидено,
че В и К операторът издава ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения срещу
определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат
да се правят писмено през ВиК оператора в срок от 7
работни дни, считано от датата на получаване н фактурата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Спори
се между страните в производството дали за исковия период са обвързани от
облигационна връзка и съответно дали жалбоподателят е собственик на процесния имот.
За
установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, по искане на ищеца по делото е изискано
удостоверение за декларирани данни, издадено от СО, Дирекция „Общински
приходи“, Отдел „ОП Младост“. Тъй като удостоверението е издадено от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, същото е официален
документ и като такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и да
извършените от него и пред него действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1 ГПК.
В него се съдържат данни относно декларираните от ответника пред
администрацията на СО във връзка с притежавания от него недвижим имот. В
депозираната от ответника декларация по чл.14 ЗМДТ същият е декларирал, че е
собственик на процесния имот, въз основа на
представен нотариален акт. Тази декларация, депозирана пред данъчната
администрация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това
обстоятелство. Действително удостоверението за декларирани данни не съставлява
титул за собственост. Това обаче не го лишава от доказателствена стойност, а
вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани
по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и
направените от тях оспорвания. В случая представеното удостоверение не е
оспорено от ответника. Същият не е заявил, че данните в депозираната пред СО
декларация по чл.14 ЗМДТ удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно
от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят
или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната
администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот. Ето защо съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава извода, че ответникът е собственик
на процесния недвижим имот през исковия период.
С оглед
на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани от
облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да
публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен
ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което
да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.
В случая ответникът
не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7
и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
По изложените
съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят
има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, поради което
поддържаните в тази насока възлажения са
неоснователни.
Жалбоподателят не е релевирал
оплаквания относно стойността на установената с обжалваното решение потребена вода, както и относно размера и периода на
лихвата за забава. Не са заявени възражения и относно приложението на института
на погасителната давност във връзка със своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните
от ищеца вземания. Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъждат по същество, доколкото съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не
претендира сторените във въззивното производство
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58021/06.03.2019 г., постановено по гр. д. № 36948/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК *********, с адрес ***, ж. к. „*********“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 2А, срещу В.Е.А., ЕГН **********, с адрес гр. ********* и съдебен адрес ***, партер, офис № 1 - адв. Р.Н., с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че В.Е.А., ЕГН **********, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1 275, 54 (хиляда двеста седемдесет и пет лева ипетдесет и четири стотинки) лв. - главница за доставени ВиК услуги през периода 22.02.2015 г. - 21.12.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, както и дължи мораторна лихва в размер от 351, 08 (триста петдесет и един лева и осем стотинки) лв.
Решението, в частта, с която да отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.