Р
Е Ш Е Н И Е
№260180
гр.Пловдив,
05.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори
наказателен състав в публично заседание на осми
януари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар:
ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3767 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постанолнение № 20-1030-003759 от
14.05.2020г. издадено от М.В.М.на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на Й.З.Д. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания
Глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/
месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят Й.Д.
по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител адв.В.К.
в съдебно заседание атакува процесното наказателно постановление изразявайки становище за
неговата незаконосъобразност и
неправилност и моли съда да го отмени изцяло.
Въззиваемата страна – ОД МВР -
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С административната преписка е представена
молба-становище с която се представят основания за потвърждаването на
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по
делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
Атакуваното Наказателно постановление е издадено въз основа на
констатациите съдържащи се в съставен на 26.04.2020г. против жалбоподателя Й.Д.
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл.№ 264363 за
това, че на 26.04.2020г. около 11:18 часа в гр.Пловдив бул.Санкт Петербург до №
1 управлява л.а.“МаздаРХ-8“ собствен с рег. №*** като се движи със 120 км./ч.
при разрешена 50 км./ч.Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в
полза на водача.Наказуема скорост 116 км./ч. Нарушението установено с
мобил.система TFR1-M № 546 в клип № 11673 с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗдвП. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя, който саморъчно е вписал „нямам
възражения“ в графата за обяснения/възражения на акта. Актът е подписан от
посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. В законоустановения три
дневен срок не са представени от жалбоподателя писмени възражения относно
съставения АУАН и посоченото в него нарушение. Атакуваното НП е издадено на
14.05.2020г. и връчено на жалбоподателя на 26.05.2020г. В срок е обжалвано
издаденото НП пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят К.Д. посочи обстоятелствата отразени в акта а именно
за установеност на нарушението с АТСС, след което е бил установен собственика
на автомобила и съставен акт против него, тъй като той е бил водач на
автомобила при извършване на нарушението.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда,
с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане
на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав
на Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, приета в съдебно заседание издалото НП
лице е компетентно. С оглед длъжностното
качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене
по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения. С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По делото е установено, че
приетото за извършено нарушение по ЗДвП е установено със средство за измерване
на скоростта АТСС TFR1-M № 546. Съгласно
точка 65 от ДР на ЗДвП изрично е посочено, че „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На следващо място
с ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания /арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията/. Във връзка с
използването на автоматизирани технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването
на автоматизирано средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието
следва: използваното техническо средство
да е от одобрен тип; техническото средство
да е преминало през последваща метрологична проверка, техническото
средство да е разположено и използвано, съгласно изискванията на производителя
и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно да е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система в хипотезите на
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата. При
съобразяване с ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко
едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им
наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна
на електронния фиш или наказателното постановление издадено въз основа на
използването на такова средство.
В процесния случай е ноторно и
служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС TFR1-M
№ 546 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно или в ползваните от контролните органи МПС. Посоченото
изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че
има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се
„мобилно“ по своя характер. В тази връзка, при съобразяване на законовите и
подзаконовите изисквания, посочени по-горе и при тежест на доказване, лежаща
върху административнонаказващия орган, действително по преписката са налични доказателства, че използваното средство е от одобрен тип, както и да е преминало
първоначална или последваща метрологична проверка. Съгласно
посоченото по – горе по делото е
представен и съставен протокол по смисъла на чл.10 от Наредбата, който е
задължителен за мобилните устройства и системи, както и снимка, която да
обоснове наличието на измерващата система в процесното време и място. Изискването
за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от съдържанието на този
протокол - същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на
контрол и режима на измерване на АТСС,
както и за спазване на изискването на чл.6, ал.1 от същата Наредба, че АТСС е използвано,
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип. При липса на доказателства за тези
обстоятелства липсва сигурност относно верността на измерването, а е необходимо
да се отбелжи, че
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Нещо
повече годността на средството за измерване за което се отнасят представените
по делото доказателства, в това число че е преминало
метрологична проверка и че е от одобрен тип, не може категорично да обоснове
извод, че именно същото е установило нарушението, при констатираните от съда
пропуски по процедурата за това.
След констатиране на нарушението
с посоченото АТСС, контролните органи са
установили собственика на МПС, който в изрична декларация по чл.188 от ЗДвП,
приложена по преписката, е посочил че на датата 26.04.2020г. в гр.Пловдив той е
управлявал МПС което се е движело с установената с АТСС скорост.
Доказателствата
по делото са категорични за осъществяването на нарушението от страна на
жалбоподателя Й.Д. като за безспорността на извършването на нарушението от
страна на Д., съдът се позовава както на АУАН, така и от собственоръчно
попълнената от Д. на 26.04.2020г. декларация по чл.188 от ЗДВП, в която е
декларирал, че той е управлявал автомобила в момента и на мястото на
административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, а и от показанията на
свидетеля Д. – изцяло кореспондиращи и допълващи отразените в АУАН
обстоятелства.
С жалбата си против наказателното
постановление Й.Д. е оспорил
извършването на административното нарушение, каквато позиция се твърди и от
процесуалния му представител в съдебно заседание, но в хода на развилото се
съдебно производство пред настоящата инстанция не се ангажираха каквито и да
било реални доказателства в подкрепа на тази позиция на жалбоподателят.
Нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП е
подведено правилно в АУАН и в НП към уреждащата състава правна норма, изложени
са при описание на нарушението всички обстоятелства на същото от значение за
правилната му квалификация. По отношение
на наказание АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от Закона
за движение по пътищата която гласи че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. АНО е наложил глобата на жалбоподателя Д. Глоба в размер
на 850 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, което
ката наказание съдът не е в правомощия да я изменя в насока нейното намаляване.
Поради изложеното съдът счита че
атакуваното НП следва да бъде потвърден като правилно и законосъобразно.
С наказателното
постановление на жалбоподателя са отнети и 12 контролни точки. По отношение на
контролните точки, съгласно НАРЕДБА №
Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент. Отнемането на
контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3,
ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени
в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е екс леге и същото има
контролно –отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане
в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като
отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно
постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН
- чл.57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че в тази част НП се явява
правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. С
оглед изхода на дело и поради не направено искане от АНО за присъждане на
юристконсулстко възнаграждение съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постанолнение № 20-1030-003759 от
14.05.2020г. издадено от М.В.М.на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на Й.З.Д. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания
Глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/
месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд гр.Пловдив в 14 -дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.