Определение по дело №1159/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 727
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20212100501159
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 727
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501159 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане № 1433 от 28.04.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2979/2021 г. по описа на РС-Бургас , В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., обл. Бургаска, ул.“Т.“ № *, за следните
вземания, дължими по сключен между нея и кредитодателят „ СИТИ КЕШ” ООД договор за
паричен заем № 241462 от 04.12.2018г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на
настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно
Приложение № 1 от 24.09.2019г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 24.09.2019г. за сумата от 275.12лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
12.12.2018г. до 15.02.2021г., както и в частта, с която е отказано присъждане на разноските в
останалата част над присъдената сумата от 53.88 лв. до претендираната от 75лв.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосоченото отхвърлено вземане
за лихва и за отхвърления размер на разноските. Излагат се съображения, че доколкото се
касае за парично задължение, съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му е винаги
възможно и затова винаги се дължи обезщетение за забавено изпълнение за срока на
неизпълнението, когато плащането не е извършено на падежа, независимо дали кредиторът
е обявил вземането си за предсрочно изискуемо. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за отхвърлената част от вземанията за мораторна лихва за забава и за
останалата част от разноските, направени във въззивното производство.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
1
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК
против длъжника Д. Г. СТ. за вземанията, дължими по сключен между него и
кредитодателят „ СИТИ КЕШ” ООД договор за паричен заем № 241462 от 04.12.2018г., с
настъпил краен падеж на 30.04.2019г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на
настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно
Приложение № 1 от 24.09.2019г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 24.09.2019г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед от
28.04.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на
680лв., за договорната лихва в размер на 51.86 лв., начислена за периода от 11.12.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 16.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 53.88лв., изчислени
съразмерно с уважената част от вземането.
С обжалваното разпореждане от 28.04.2021г. съдът е отхвърлил заявлението в
останалата част, като е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта
относно вземането за сумата от 275.12лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 12.12.2018г. до 15.02.2021г., както и за останалата част за разноските над присъдената
сумата от 53.88 лв. до претендираната от 75 лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си, че тъй като няма твърдения кредита да е бил
обявен за предсрочно изискуем, незаконосъобразно е претендираното обезщетение за забава
да се претендира от момента на просрочието, т.е. считано от неплащане на първата
просрочена месечна вноска, предвид уговорената автоматична предсрочна изискуемост в
договора за заем в чл. 7, ал. 4.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
В заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът не се е позовал на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора за кредит, а е претендирал дължими суми
поради настъпилия краен падеж на 30.04.2019г. Кредиторът е посочил, че момента на
забавата, от който претендира начисляване на лихви е 12.12.2018г. – денят, следващ падежа
на първата погасителна вноска, от който е начислил и уговореното в чл. 7, ал. 1 от договора
за заем обезщетение за забавено плащане на просрочените задължения в размер на
законната лихва, което е заявил, че претендира в общ размер от 275.12 лв. за периода от
2
12.12.2018г. до 15.02.2021г. - деня, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
на 16.02.2021г. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния
съд за отхвърляне на претенцията за мораторна лихва. Досежно началния момент на
дължимост на претендираната мораторната лихва, заявителят се е позовал на уговорката в
чл. 7, ал. 1 от договора за кредит, в която в посочено, че при забава се дължи законна лихва
на всяка отделна вноска са главницата, считано от просрочието до пълното й погасяване. С
оглед характера на заповедното производство и доколкото заповедта по чл. 410 от ГПК се
издава само въз основа на твърдения на заявителя, заповедният съд не може обективно да
извърши преценка на обстоятелството какъв следва да е началния момент на претендираната
лихва и какъв е реално дължимия й размер, тъй като тези обстоятелства подлежат на
установяване едва в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Досежно уговорената в чл. 7,
ал. 4 от договора автоматична предсрочна изискуемост, следва да се отбележи, че същата не
може да произведе действие, без кредиторът да се позове на нея. В случая не се твърди
договорът да е обявен за предсрочно изискуем преди крайния му падеж, поради което
кредиторът има правото да претендира лихва за забавено плащане на всяка просрочена
вноска по договора с настъпил падеж с оглед уговореното санкционните последици по чл. 7,
ал. 1 от договора за кредит. Още повече, че тъй като заповедният съд е обвързан от
твърденията на заявителя за дължимост на мораторната лихва за забава и няма
задължението, нито правомощието да преценява коя дата счита за начален момент на
забавата, респ. да преценява размера на претендираното вземане за лихва.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна което
налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване на ново за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за отхвърленото вземане за
мораторната лихва.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за
присъждане на останалата част на разноските в заповедното производство над присъдената
сумата от 53.88 лв. до претендираната от 75 лв. По отношение на разноските във
въззивното производство, съдът на следва да се произнася поради липса на направено
искане за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1433 от 28.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2979/2021 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Г. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: с. Г., обл. Бургаска, ул.“Т.“ № *, за следните вземания, дължими по
сключен между него и кредитодателят „ СИТИ КЕШ” ООД договор за паричен заем №
241462 от 04.12.2018г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-
цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 24.09.2019г.
по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019г. за сумата от
275.12лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.12.2018г. до 15.02.2021г.,
3
както и в частта, с която е отказано присъждане на разноските в останалата част над
присъдената сумата от 53.88 лв. до претендираната от 75 лв., като ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, срещу длъжника Д. Г. СТ., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., обл. Бургаска, ул.“Т.“ №
*, за следните вземания, дължими по сключен между нея и кредитодателят „ СИТИ КЕШ”
ООД договор за паричен заем № 241462 от 04.12.2018г., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
съгласно Приложение № 1 от 24.09.2019г. по договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 24.09.2019г. за сумата от 275.12лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.12.2018г. до 15.02.2021г., както и за разноските в останалата част над
присъдената сумата от 53.88 лв. до претендираната от 75 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4