Р Е
Ш Е Н
И Е № 1092
гр. Пловдив,16.06.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
разгледа докладваното от
съдията Илиев гр.д.№1650 по описа за 2015г., като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по жалба на В. Г. Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.
В. П.,
против действия
на ЧСИ М. К., рег. №*,
с район на действие
Окръжен съд- Пловдив,
извършени по изпълнително
дело №00387/2014г. С жалбата
се иска отмяна
на следните изпълнителни действия-
започване на принудителното изпълнение
чрез насрочен за 02.06.2015г.
опис на недвижим имот-
УПИ I- стоп.
дейности в кв.62 по
подробния устройствен план
на с. П. по
отношение на ½
идеална част от имота,
собственост на жалбоподателката; налагането
на възбрана върху същия недвижим
имот, представляващ имот в режим
на съпружеска имуществена
общност за ½
идеална част от него,
съответстваща на квотата
на жалбоподателката; налагането
на запор върху лек
автомобил „Мерцедес 250Д“
с рег. № ***
и туристическо ремарке
с рег. №***,
представляващи вещи в режим
на съпружеска имуществена
общност за ½ идеална част
от същите, съответстваща
на квотата на
жалбоподателката. В жалбата
е направено искане
за разглеждане на същата в
открито заседание на основание чл.437, ал.2 от
ГПК, тъй като
жалбоподателката твърди, че има
качеството на „трето
лице“.
Ответната
страна по жалбата- „Юробанк
България” АД, в
писмено становище чрез
пълномощника си адв. С. З.,
изразява становище, че
същата е недопустима
и неоснователна.
В писмените си
мотиви по обжалваните
действия съдебният изпълнител
изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе намери за
установено следното:
Видно от
приложеното копие от
изпълнителното дело, жалбоподателката В. Т. е
съпруга на единия
от длъжниците по същото Л. К. Т.,
а отделно от
това има качеството
и на трето лице, учредило ипотека
за обезпечаване на
задължението, принудителното изпълнение на
което е предмет на
изпълнителното дело. Предвид
горното съдът намира,
че с оглед
разпоредбата на чл.429, ал.3
от ГПК, предвиждаща,
че издаденият изпълнителен
лист срещу длъжника има
сила и спрямо
третото лице, дало своя
вещ в залог или
ипотека за обезпечаване
на дълга, когато взискателят
насочва изпълнението срещу
тази вещ, че същата
има правата на
длъжника, когато изпълнението
е насочена върху
ипотекирания имот, включително
и правото да
обжалва действията на
съдебния изпълнител по същия
ред и на същите основания
като длъжника. Отделно
от това, извън
хипотезата, когато изпълнението
е насочено върху
ипотекирания имот, в
качеството й на съпруга- недлъжник жалбоподателката има
правата по чл.503, ал.3
от ГПК, а
именно- да оспорва вземането
и да обжалва
изпълнителните действия на
същите основания и по
същия ред като
съпруга- длъжник. Доколкото в
разпоредбата на чл.437, ал.1
от ГПК е
предвидено, че жалбите, подадени от
страните, се разглеждат
в закрито заседание, то
съдът намира, че
и подадената от
ипотекарния длъжник и
съпруга- недлъжник жалба също
следва да се
разгледа в закрито
заседание, тъй като
същият не е трето
лице по смисъла на
чл.435, ал.4 от ГПК,
за да е
приложима разпоредбата на чл.437, ал.2
от ГПК, предвиждаща
разглеждане на жалбата в
открито заседание. В този смисъл е
налице и съдебна практика- Решение
№82 от 27.05.2011г.
по т.д.№115/2011г. на
ВКС, II т.о.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
в срок и
срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния
изпълнител. Съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът
може да обжалва
насочването на изпълнението
върху имущество, което
счита за несеквестируемо. В случая жалбата
е насочена срещу
акт на съдебния
изпълнител, с който
изпълнението е насочено
върху определено имуществено
право на жалбоподателката, в
качеството й на ипотекарен длъжник и
съпруга- недлъжник. Жалбата
е подадена в кантората
на съдебния изпълнител на
21.05.2015г. в рамките
на едноседмичния срок от
съобщението по чл.436, ал.1 от ГПК, тъй
като жалбоподателката е
уведомена за насрочения
опис на недвижимия имот на 19.05.2015г., а
за наложения запор
върху лекия автомобил и
туристическото ремарке по
изпълнителното дело не
се съдържат данни да
й е било
изпратено съобщение.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Доколкото
върху недвижимия имот,
изпълнението върху който
се оспорва- УПИ I- стоп. дейности в кв.62
по подробния устройствен
план на с. П.,
е била надлежно
учредена от жалбоподателката и
съпруга й Л. Т. договорна
ипотека в полза
на взискателя- „Юробанк България“
АД за обезпечаване
на задължението, което
е предмет на изпълнителното дело, то
насочването на изпълнението
върху същия чрез налагане
на възбрана и
извършване на опис
е законосъобразно. Обстоятелството, че
жалбоподателката, в качеството
й на собственик на ½
идеална част от ипотекирания имот,
не е солидарен длъжник по договора
за кредит, сключен между
длъжниците и взискателя, нито е
посочена като длъжник в
издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист
и в молбата
за образуване на
изпълнителното дело, е
ирелевантно за законосъобразността на изпълнителните действия,
тъй като същата придобива качеството
на длъжник по
изпълнителното дело по силата
на разпоредбата на
чл.429, ал.3 от ГПК
с факта на насочването на изпълнението върху
ипотекирания от нея
имот.
По отношение
на наложените запори
върху лекия автомобил и
туристическото ремарке съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.502, ал.1 от
ГПК изпълнението на вземане
срещу един от съпрузите
може да бъде
насочено върху вещ, която
е съпружеска общност, а
съгласно разпоредбата на
чл.504, ал.1 от ГПК
когато изпълнението е
насочено върху вещ
в съпружеска общност, след
продажбата на вещта
съдебният изпълнител изплаща
половината от получената
сума на съпруга-недлъжник. От посочените разпоредби следва извода, че в
настоящия случай
принудителното изпълнение за личен дълг
на съпруга на жалбоподателката може
да бъде насочено
върху процесните лек
автомобил и ремарке, които са
съпружеска общност, като
същите могат да
бъдат продадени изцяло,
а на жалбоподателката, в качеството
й на съпруга- недлъжник ще
бъде изплатена половината от
получената от продажбата цена. Ето
защо и доколкото посочените движими вещи не са
от кръга на
несеквестируемите вещи по
чл.444 от ГПК,
то обжалваните действия на съдебния изпълнител
по налагане на
запори на същите са законосъобразни. За жалбоподателката е налице
възможността по чл.402, ал.1, изр.2 и 3 от
ГПК да посочи
имущество на съпруга- длъжник, върху
което да се
насочи изпълнението.
По
така изложените съображения
съдът намери, че
жалбата е неоснователна и
следва да се
остави без уважение.
По изложените съображение
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Г. Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.
В. П., против
действия на ЧСИ М. К.,
рег. №823, с район на
действие Окръжен съд-
Пловдив, извършени по
изпълнително дело №00387/2014г.- започване
на принудителното изпълнение чрез насрочен
за 02.06.2015г. опис
на недвижим имот- УПИ I- стоп.
дейности в кв.62 по
подробния устройствен план
на с. П. по
отношение на ½
идеална част от имота,
собственост на жалбоподателката; налагането
на възбрана върху същия недвижим
имот, представляващ имот в режим
на съпружеска имуществена
общност за ½
идеална част от него,
съответстваща на квотата
на жалбоподателката; налагането
на запор върху лек
автомобил „Мерцедес 250Д“
с рег. № ***
и туристическо ремарке
с рег. №***,
представляващи вещи в режим
на съпружеска имуществена
общност за ½ идеална част
от същите, съответстваща
на квотата на
жалбоподателката.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.