Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113
Гр. Видин, 13.03.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВИДИНСКИЯТ
районен съд в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
СЕКРЕТАР: М.ВЛАДИМИРОВА
Като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гр.д. №
2056 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от П.М.С. *** с ЕГН ********** с правно основание чл.127а от Семейния
кодекс против К.К.Щ. *** с ЕГН ********** за издаване на решение за заместване
на писменото изрично съгласие на бащата К.К.Щ. малолетното му дете Алексис
Константинова Щерева родена на ***г. с ЕГН ********** да пътува в чужбина с
майка си П.М.С. с цел лечение, както и да се снабди с всички необходими лични
документи за детето, във връзка с пътуването й, пребиваването в чужбина с цел
лечение, включително и български документи за самоличност – паспорт, лична
карта.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител
е подал писмен отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен
и излага подробни съображения за това. В отговора си ответникът заявява, че
никога не е искано разрешение за издаване на международен паспорт на детето и
пътуване в чужбина.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищцата и се оспорва от ответника.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
приложеното удостоверение за раждане на Община В.Търново се установява, че
родители на малолетната Алексис Константинова Щерева, родена на ***г. са П.М.С.
с ЕГН ********** и К.К.Щ. с ЕГН **********. Същите не са сключили граждански
брак, от съвместното им съжителство е роденото дете Алексис и от 2007г. майката
и детето не живеят с бащата, а са двете в гр.Видин. В момента малолетното дете
ходи на училище, но страда от заболяване бъбречна поликистоза адултен тип, освидетелствано
с ЕР на ТЕЛК, степен на увреждане 70% валидност до 01.10.2018г. Тъй като
отношенията между родителите след фактическата раздяла са влошени, същите не
могат да постигнат съгласие относно пътуването на малолетното дете в чужбина и
лечението.
Предвид
на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявено
е искане за разрешаване на разногласие между родителите. За осъществяване на
задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и на двамата
родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност
да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по чл.127а, ал.2 от СК.
Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на родителя за
пътуване в чужбина не зависимо от упражняването на родителските права, след
като дори и да има възлагане на родителски права в полза на единия родител, той
не би могъл самостоятелно да вземе решение за пътуване на детето зад
граница, без да е необходимо да се
преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК. Наличието
на несъгласие за даване разрешение за пътуване в чужбина се установи по
категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е възникнал
спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение
производството във връзка с отправеното от ищцата искане се явява допустимо.
При решаване на спора по
чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето.
Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно.
Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този
въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата
степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно
придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и
здраве следва да се определи според данните в конкретния случай. По делото се
установи по категоричен начин, че майката и детето живеят постоянно на
територията на общ.Видин. По делото са представени експертно решение на ТЕЛК от МБАЛ“Св.Петка“АД-Видин и епикриза
от СБАЛДБ“Проф.Ив.Митев“ЕАД-София, според които детето е с определена 70%
инвалидност поради бъбречна поликистоза адултен тип. Именно изхождайки от
интереса на детето и желанието на майката да го заведе в чужбина на
профилактични прегледи и лечение, както и че то трябва да има възможност да се
лекува и майката да положи грижи за здравословното му състояние, което е в
негов интерес, с оглед на неговото развитие у съда възниква убеждение, че е
налице необходимост детето да може да пътува в чужбина. В настоящото
производство се установи, че ответникът не дава съгласие за пътуване на детето
в чужбина и с оглед на представените по делото доказателства за родителските и
възпитателските качества на ищцата, съдът счита, че предявеният иск следва да
бъде уважен.
При така изложените
обстоятелства, съдът счита че ищцовата претенция следва да се уважи и съдът да
постанови както заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина,
така и заместващо съгласие за снабдяването на детето с паспорт. Второто се
налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според която заявлението за
издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни става лично и от техните
родители. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие
на бащата за пътуване на детето в чужбина и издаване на паспорт, ще бъде
защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на
първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Р
България.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА
предявеният от П.М.С. *** с ЕГН ********** против К.К.Щ. *** с ЕГН **********
иск с правно основание чл.127а от Семейния кодекс, във вр.с чл.45, ал.1 и чл.76,
ал.1, т.9 от ЗБДЛ, като постановява заместващо съгласие на бащата К.К.Щ. с
установена самоличност за издаване на паспорт на детето Алексис Константинова
Щерева от гр.Видин, обл.Видин, ул.”Патриарх Евтимий”, № 14А, ет.2 с ЕГН **********
и заместващо съгласие на бащата детето да пътува заедно с майка си П.М.С. *** с
ЕГН ********** в чужбина и пребивава извън границите на Република България с
цел лечение.
ОСЪЖДА
К.К.Щ. да заплати на П.М.С. направените от нея разноски в размер на 326,90 лв.
/триста двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/ за адвокат и държавни
такси.
ОСЪЖДА К.К.Щ. да заплати по сметка на ВРС сумата от
50лв./петдесет лева/ държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: