№ 561
гр. ***, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102787 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от
Семейния кодекс.
Депозирана е молба и споразумение по чл.51 от СК от А.. АЛ. М., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, гр. ***, ул. „***“ № 4 и И.У.. роден на 27.10.1991г.,
гражданин на Р.Т. чрез адв. В.П. от ШАК със съдебен адрес: гр. ***, ул. *** № 17, ет. 1,
офис № 2, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да
бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените
отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения
между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.
Молителката А.. АЛ. М. в съдебно заседание се явява лично като поддържа молбата
си за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да
прекрати брака и да одобри споразумението.
Молителят И.У.. в съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично Явява се
адв. В.П., редовно упълномощен с изрично пълномощно, съдържащо текста на
споразумението, който поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея
споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите А.. АЛ. М. и И.У.. били законни съпрузи като гражданският брак между
тях бил сключен на 16.12.2015год. в гр.***, за което бил издаден Акт за граждански брак
№0556. От брака си нямали родени деца. Семейното жилище било напуснато и от двамата
молители. Нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на съпружеска
имуществена общност, нямат придобито и движимо имущество по време на брака.
Молителката не е променяла фамилното си име при сключване на брака. Нямат претенции
за изплащане на издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално - удостоверение за сключен граждански брак
№**********.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
1
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в молба, а
така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод.
Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения
помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение,
уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и
добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.. АЛ. М. и И.У.. се явява
основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака
между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях
споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид липсата на
представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът счита, че имат
възможност да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата,
установена за страната, поради намира, че окончателния размер на дължимата държавна
такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от
материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е внесла
държавна такса в размер на 25 лева и предвид на това, че в споразумението е посочено, че
разноските по делото се поемат от двамата, молителят И.У.. следва да бъде осъден да
заплати разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от
СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.. АЛ. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № 4 и И.У.. роден на 27.10.1991г., гражданин на Р.Т., сключен с Акт
за граждански брак №0556/16.12.2015 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА
СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.. АЛ. М. и И.У.. споразумение в следния
смисъл:
І. Семейното жилище е напуснато от двамата съпрузи и никой от тях няма претенции
за неговото ползване.
ІІ. Молителите не притежават недвижими имоти и движими вещи придобити по
време на брака.
ІІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.
ІV. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА И.У.. роден на 27.10.1991г., гражданин на Р.Т. да заплати по сметка на
ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
2