РЕШЕНИЕ

 

Номер

Година

22.06.2018

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд		II–ри наказателен		състав
На	деветнадесети април				Година	2018

В открито заседание в следния състав:

Председател:					ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Десислава Стоянова
като разгледа докладваното от					съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	24	по описа за		2018	година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

А.Ц. *** е обжалвал Наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 година на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева по чл.182 ал.1 т.3 от същия закон. Оплакванията са в смисъл, че фактическото описание на нарушенията не отговаря на тяхната правна квалификация. Твърди се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон от страна на наказващия орган. Наред с това се счита, че събраната доказателствена маса не подкрепя описаната в актовете фактическа обстановка. Подробни доводи не са изложени. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.  

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Защитникът му адв. С.К. от ВрАК поддържа искането за отмяна на НП, като счита, че действията на Ц. не осъществяват съставите на визираните като нарушени законови разпоредби. В този смисъл процесуалният представител твърди, че с извършената маневра, при която автомобилът му е навлязъл в насрещната лента за движение, жалбоподателят е целял да избегне настъпването на ПТП, като заобиколи другия автомобил, неправилно навлязъл в неговата лента за движение. Същият е изложил и доводи в смисъл, че не е налице нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, тъй като според доказателствата по делото, автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил извън населено място, за което разрешената скорост за МПС категория „В“ е 90 км/ч.  

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 27.08.2016 г. свидетелят Х.Х. и жалбоподателят А.Ц. решили да отидат до с. Долна Кремена. Двамата се качили в лек автомобил „Ауди 3“ с рег. № ВР 2862 ВТ. На мястото на водача седнал Ц., а на предната дясна седалка – Х.. Автомобилът се движел по общински /междуселски/ път, свързващ селата Горна Кремена и Долна Кремена, със скорост около 79,2 км/ч. Междувременно свидетелите Х.В. и В.В. *** Кремена в посока към с. Горна Кремена с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВР 1214 ВР. Водач бил Х.В., а синът му седял на мястото до него. Около 14.50 часа автомобилът, управляван от Ц. наближил У-образното кръстовище на входа на с. Долна Кремена, образувано от общинския път с начало на ул. „Ленин“ и ул. „Гаврил Генов“. Преди и след кръстовището пътният участък бил прав, хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, и с насоченост север – юг. Движението в тази част на пътя било двупосочно, като платното било с обща ширина 4м и се състояло от две ленти, без видима разделителна линия между тях. Участъкът от пътя по ул. „Гаврил Генов“, в която се движил автомобила на свидетелите Х. и В.В. преди кръстовището бил прав, хоризонтален, без надлъжен и наречен наклон, с насоченост изток – запад в посока към кръстовището, като на границата на същото с общинския път се намира затревено триъгълно островче с дължина на височината 9м, разделящо платното за движение на ППС, по ул. „Гаврил Генов“ на две ленти. При наближаване на въпросното кръстовище, Ц. видял да излиза от него лекия автомобил, управляван от В.. Последният бил вече изцяло в собствената лента за движение. Тъй като забелязал късно автомобила, жалбоподателят не преценил правилно ситуацията и предприел аварийно спиране, като навил волана на ляво, в резултат на което преминал в насрещната лента за движение. Последвал удар между двата автомобила в лентата, в която се намирала колата на В.. Ц. усетил силна болка в областта на глезена на десния крак. В другия автомобил свидетелят В.В. забелязал, че баща му – свидетелят Х.В. не реагира на въпросите, които му задавал. За кратко последният не бил в съзнание и хъркал силно, а гърдите му били притиснати от волана. Свидетелят В. В. позвънил на тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП. Минути след обаждането на мястото пристигнали медици от ФСМП – Мездра. Двамата пострадали били откарани за преглед в „МБАЛ Мездра“ гр. Мездра, а след това транспортирани по спешност в болницата в гр. Враца. По случая било образувано ДП № 300/2016 г. по описа на РП-Мездра за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК срещу неизвестен извършител, за това, че на 27.08.2016 г. при управление на лек автомобил „Ауди 3“ с рег. № ВР 2862 ВТ  и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ВР 1214 ВР е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Ц. ***. В хода на разследването била назначена автотехническа експертиза, от чието заключение станало ясно, че причина за ПТП е закъснялата реакция на жалбоподателя и извършените от него нарушения на правилата за движение, в частност навлизането му в насрещната лента за движение след предприетото аварийно спиране. Според заключението на вещото лице инж. Георги Величков, скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди“ е била около 79,2 км/ч, докато скоростта на лекия автомобил „Опел Вектра“ - 7,2 км/ч. При тези скорости, но при своевременно реагиране от страна на жалбоподателя и при движение на същия в собствената лента за движение, до пътно – транспортно произшествие не би се стигнало. На база медицинските документи е установено, че пострадалия В. е получил гръдна травма, а Ц. е претърпял хирургическа интервенция, при която му били поставени два импланта в крайника. След като извършил преценка на събраните в хода на разследването доказателства, с постановление от 23.08.2017 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по досъдебното производство, като приел, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“ А.Ц., а другия водач Х.В. с поведението си не е допринесъл за настъпването на произшествието и няма вина за причинената на жалбоподателя средна телесна повреда. Със същият акт е било разпоредено копия от материалите да бъдат изпратени на Началника на РУ Мездра за предприемане на административно-наказателни санкции по отношение на Ц. за извършените от него нарушения на правилата за движение. След запознаване с доказателствата, събрани в хода на ДП, на 12.12.2017 г. Началник Група към ОД МВР гр. Враца – РУ Мездра е издал НП № 17-0300-001193, с което са били наложени административни наказания на А.Ц. за извършени от него нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.Л.В., В.Х.В. и Х.Х.Х.Д..

Като свидетели по делото, по искане на защитата са разпитани Р.Р.Ц., Ц.Б.Ц. и Б.Ц.Ц. – майка, баща и брат на жалбоподателя. От показанията на тези свидетели става ясно, че същите не са присъствали на ПТП и съобщените от тях данни по отношение на механизма на настъпването на произшествието са в резултат от обясненията на други лица или са плод на техни лични предположения.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки събраните по делото доказателства и изложеното в жалбата на А.Ц. и в НП, съдът намира, че същата е основателна, но на основания, различни от изложените в пледоарията на защитата. Съображенията за това са следните:

При проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно за извърши, съдът констатира, че са налице процесуални нарушения и неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове. При това положение същият не следва да се произнася относно това дали описаното в актовете деяние съставлява нарушение, извършено ли е виновно и дали жалбоподателят е субект на административно - наказателна отговорност.

При издаване на оспореното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл.36 ал.2 ЗАНН. В общия случай, съгласно чл.36 ал.1 ЗАНН, административно-наказателното производство се образува със съставяне на АУАН. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същия текст, където законодателят е приел, че без приложен акт административно-наказателна преписка се образува в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, в РП-Мездра е било образувано ДП за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ НК. От момента на образуването му до постановяване на прекратителното постановление, в хода на разследването не са били привлечени лица в качеството на обвиняеми. Действително ДП е било прекратено, но приложението на чл.36 ал.2 ЗАНН не се обуславя единствено и само от наличието на прекратено наказателно производство, а е необходимо и да е налице идентичност между субектите и предмета на наказателното и образуваното в последствие административно-наказателно производство. При положение, че е налице липса на такава идентичност, не са налице основания за прилагане на чл.36 ал.2 ЗАНН и това налага да бъде съставен АУАН, както повелява ал.1 на същия текст. Имайки предвид съдържанието на НП, на прекратителното прокурорско постановление и на приложените в административно – наказателната преписка доказателства, настоящият състав приема, че процесният административен акт е издаден в нарушение на процесуалните изисквания. От материалите на ДП, приложени в преписката като писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е участвал в тази фаза на наказателния процес единствено в качеството на свидетел, пострадал от настъпилото ПТП. Като такъв на Ц. било изпратено копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и му е било разяснено, че може да обжалва този акт пред РС-Мездра. За да се приложи чл.36 ал.2 ЗАНН, жалбоподателят е следвало да има процесуалното качество на обвиняем. Както бе посочено и по-горе, до приключването на ДП не са привлечени лица в качеството на обвиняеми. На тази база съдът приема, че не е налице идентичност между двете производства по отношение на субекта, чиято отговорност е търсена. На следващо място, не е налице и идентичност в предмета на двете производства. ДП е било образувано за престъпление по транспорта, като прокуратурата е приела, че средната телесна повреда, причинена на пострадалия Ц., е настъпила в резултат на нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.102, чл.103 и чл.68 ЗДвП. От съдържанието на обжалваното НП обаче става ясно, че административно - наказателна отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за извършени нарушения по смисъла на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от ЗДвП, т.е. касае се за нарушения на различни правила за движение, регламентирани в ЗДвП, като в прекратителното прокурорско постановление въобще не е обсъждан въпроса налице ли са нарушения по смисъла на визираните в НП законови разпоредби, извършени от Ц.. С оглед на горното, съдът приема, че е налице липса на идентичност и по отношение на нарушенията, възприети като предмет в двете производства. При това положение е следвало да бъде съставен АУАН по общия ред на ЗАНН, който да бъде предявен и връчен на наказаното лице, след което да се пристъпи към издаване на обжалваното НП. Като не е съставен АУАН, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

На следващо място, настоящият състав констатира неспазване на изискванията за съдържание на административните актове, по-конкретно налице е несъответствие по отношение датата на извършване на нарушението. По този въпрос в обстоятелствената част на НП е отразено, че процесните деяния са извършени при ПТП на 27.08.2017 г. Както в цитираното по-горе прекратително постановление на РП-Мездра, така и в писмените доказателства, приложени в административно-наказателната преписка по делото, както и тези, които са събрани в хода на съдебното следствие, е отразено, че въпросното ПТП е настъпило на 27.08.2016 г. Съдът многократно е имал възможност да отбележи, че административно-наказателният процес по ЗАНН е строго формален и в този смисъл следва стриктно да се спазват правилата за съставяне и връчване на АУАН и НН, и да са съблюдават изискванията за тяхното съдържание. В чл.42 и в чл.57 ал.1 ЗАНН са изброени изчерпателно реквизитите, които задължително следва да намерят отражение в двата административни акта. Един от тях е именно датата на извършване на нарушението /чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 пр.2 ЗАНН/. Допуснатото несъответствие по този въпрос в обстоятелствената част на НП е недопустимо, тъй като внася неяснота относно това кога е извършено процесното деяние. Отделно от това, посочената в НП дата не намира опора в наличните по делото доказателства. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от съдържанието на писмените доказателства безспорно се установява, че процесните нарушения са извършени на 27.08.2016 година. В конкретния случай не може да се приеме, че е налице техническа грешка по отношение изписаната година от датата на извършване на нарушението, посочена в НП. Настоящият състав многократно е отбелязвал, че поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, действащи към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, законодателят не е предвидил института „Техническа грешка“ и не е регламентирал правна възможност за нейното поправяне. В този смисъл несъответствието на посочената в постановлението фактическа обстановка, касателно датата на извършване на нарушението, с действителната такава, няма как да бъде приета за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебното производство, основавайки се на фактите, които са установени от събраните доказателства по делото, да се санира този порок в НП, тъй като така би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия орган. Липсата на яснота в този административен акт по отношение на датата на извършване на нарушението влече след себе си извод за невъзможност да се индивидуализира кога са извършени описаните в НП деяния, за които в последствие жаблоподателят е бил санкциониран. Налице е порок, който няма как да бъде преодолян в рамките на съдебното производство.

Изложените дотук пороци, констатирани от настоящия състав при извършената проверка касателно законосъобразността на обжалваните административни актове, няма как да бъдат преодолени в хода на съдебното производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 г. на Началник Група към ОД МВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушения на чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1, всички от Закона за движението по пътищата, на А.Ц. ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.5 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева по чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

         

                                                                     Районен съдия: