Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Монтана, 03.12.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Монтана, VІ граждански
състав в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря Т. Ц., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 70273 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно предявени осъдителни
искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот – бивше
семейно жилище, върху който има учредено вещно право на ползване с правно
основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.111 от ЗС и иск за обезщетение за забавено
изпълнение с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът А.Н.К. xxx
твърди, че с ответницата Д.Д.К. xxx са бивши съпрузи и че по време на брака си
са придобили следния недвижим имот: имот № 3383 по кадастралния план на гр.
Монтана, целият от 445 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с разгъната застроена площ 260 кв.м., от които сутерен 65 кв.м.,
състоящ се от гараж, механична работилница, мазе, коридор и складови помещения;
първи етаж 101, 50 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна,
спалня-родители, спалня - деца и баня - тоалетна и втори етаж с площ 93,50
кв.м., състоящ се от спалня за гости, фитнес зала, детска занималия, килер и
дрешник, който имот бил семейното им жилище. Поддържа, че с нотариален акт №
106, том IX, дело 1168/15.12.2006 г. на Нотариус Искра Фидосова, двамата дарили
на трите си деца Андреа Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К. описания
по-горе имот, като си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване на
имота, както заедно, така и поотделно. Изтъква, че с решение от 29.12.2006
година по гр.д. № 1103/2006 година на Районен съд Монтана бракът им с
ответницата бил прекратен и с оглед предоставяне на родителските права по
отношение на трите им деца за упражняване от Д.Д.К., то семейното жилище било
предоставено за ползване от нея. Първоначално след развода двамата с
ответницата и децата живеели в имота, но от 14.02.2007 година ответницата го
лишила от ползване на имота, като го изгонила. Сочи, че през 2011 година
предявил иск за разпределение правото на ползване върху имота - по-точно върху
сутерена, и с влязло в сила решение по гр.д. № 213/2011 година на PC Монтана искът му бил отхвърлен.
Твърди, че имотът се ползва еднолично от ответницата и тъй като е лишен от
ползването на същия, то Д.К. следва да му заплаща ежемесечно обезщетение за
това в размер 1/2 от средния пазарен наем за земята, сутерена, първи и втори
жилищни етажи. Поддържа, че като правоимащ на ½ идеална част от правото
на ползване върху имотите е лишен от упражняването му, което му носи пропуснати
ползи общо в размер 250 лева месечно за периода 07.06.2010 г. - 07.06.2015 г.
Моли съда, след установяване основателността на претенцията му, да постанови решение,
с което да осъди ответницата да му заплати сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване за периода 07.06.2010г. - 07.06.2015
година на процесния имот, от които – 3 000 лева за имот № 3383 по кадастралния
план на гр. Монтана, целият от 445 кв.м., 5 000 лева за сутерена от 65 кв.м.,
състоящ се от гараж, механична работилница, мазе, коридор и складови помещения
и 7 000 лева за първи и втори жилищни етажи, както и 2000 лева обезщетение за
забавено плащане до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответницата Д.Д.К. xxx
в писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не
дължи обезщетение за ползването на имот № 3383, ведно с построената в него
масивна жилищна сграда и че ищеца няма право да претендира от нея обезщетение
за неползване на процесния имот. Заявява, че в сключеното помежду им
Споразумение за последиците от прекратяване на брака им, утвърдено с Решение от
29.12.2006 г. на РС-Монтана по гр.д. № 1103/2006 г., А.К. е изразил
категоричното си съгласие целия процесен имот, ведно с построената в него
сграда да се ползва от нея безвъзмездно с оглед упражняваните от нея родителски
права върху родените от брака им деца. Поддържа, че не са налице предпоставките
на закона за присъждане на обезщетение за неползване на ползвател, който има право
на ползване наред с друг ползвател. Оспорва твърдението на ищеца, че на
14.02.2007 г. го е изгонила от процесния имот като твърди, че А.К. си тръгнал
по собствено желание и настояване от семейното им жилище без да е бил принуждаван
от някого. Изтъква, че в случай че съдът приеме, че трябва да плаща някакво
обезщетение за ползването на част от процесния имот, то при определяне на
обезщетението следва да се изключи ползваната площ от трите им деца Андреа
Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К.. Оспорва също и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане до датата на подаване
на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете изцяло и да й присъди
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по
назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, намери за установено
следното:
Установи се по делото и не
е спорно между страните, че са бивши съпрузи. По време на брака си с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 106, том IX, дело 1168/15.12.2006 г. на
Нотариус Искра Фидосова, ищецът А.Н.К. и ответницата Д.Д.К. дарили на трите си
деца Андреа Андреева К., Алис Андреева К. и А. А. К., при равни права следния
недвижим имот: имот № 3383 по кадастралния план на гр. Монтана, целият от 445
кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната
застроена площ 260 кв.м., от които сутерен 65 кв.м., състоящ се от гараж,
механична работилница, мазе, коридор и складови помещения, първи етаж 101, 50
кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна, спалня-родители, спалня - деца и
баня - тоалетна и втори етаж с площ 93,50 кв.м., състоящ се от спалня за гости,
фитнес зала, детска занималия, килер и дрешник, който имот бил семейното им
жилище, като си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота,
както заедно, така и поотделно. С Решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1103/2006
г. на МРС, влязло в сила на същата дата, съдът е допуснал развод между
страните, прекратил е сключения помежду им брак и е утвърдил сключеното помежду
им споразумение по чл. 101 от СК от 1985 г. (отм.), с което е предоставено на Д.Д.К.
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца -
Андреа К., Алис К. и А.К. и ползването на семейното жилище – имота, описан
по-горе.
Не е спорно също така и се
установи от показанията на свидетелите, че от 14.02.2007г. ищецът не живее в
имота, бивше семейно жилище, както и че от тогава и понастоящем в него живеят
ответницата и трите деца от брака.
С влязло в сила Решение от
29.06.2012г. по гр.д. № 213/2011 г. на PC - Монтана е отхвърлен като
неоснователен предявения от А.Н.К. срещу Д.Д.К. и децата Андреа К., Алис К. и А.К.
иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на процесния
имот, поради влошените отношения между бившите съпрузи и с оглед защита
интересите на децата от брака, които са живеели с майка си в този имот.
От показанията на разпитаният по делото свидетел Венислав Петров Йорданов,
които съдът цени като обективни, непосредствени и непротиворечиви, се установи че
от 2009-2010 година ищецът не живее в бившето семейно жилище и че същото се
ползва от ответницата и децата. Свидетелят установи също, че е придружавал
ищеца до жилището, за да се види с децата си, но същото е било заключено и на
позвъняванията му по телефона, никой не отговарял.
Съдът не обсъжда
показанията на свидетелката Даниела Божинова, като ги дискредитира, тъй като
същите са неотносими към предмета на делото, а доколкото в една част от тях се
визират обстоятелства, свързани с напускането на жилището от ищеца, същите не
са непосредствено възприети от свидетелката, а са опосредени и възпроизвеждат
споделеното от децата на страните.
Не се оспорва от
ответницата факта, че за ползването на имота през процесния период не е заплащала
суми на бившия си съпруг.
За изчисляване размера на
обезщетенията за ползване на процесния имот по делото са изслушани и приети две
заключения по назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза, които
съда приема като компетентно изготвени, обективни и безпристрастни.
От първоначалното
заключение на вещото лице Й.Л.Т., оспорено от ищцовата страна, се установи, че пазарния
наем за целия имот ведно с построената в него жилищна сграда за процесния
период от 07.06.2010 г. до 07.06.2015 г. възлиза на обща стойност 10 500 лева,
от които: на поземления имот (терена) - 1 280 лева; на сутерена - 2 040 лева и
на първи и втори жилищни етажи - 7 180 лева. Според това заключение
обезщетението за забава върху сумата от 10 500 лева за периода от
07.06.2010 г. до 07.06.2015 г. е в размер 5 383, 11 лева.
От последващото заключение
на вещото лице Л.З.Ц. се установи, че пазарния наем за целия имот ведно с
построената в него жилищна сграда за процесния период от 07.06.2010 г. до 06.06.2015
г. възлиза на обща стойност 10 352 лева, от които наемната цена на сутерена (и
терена) е общо 3 188 лева, а на първия и втория етаж е 7 164 лева. Според това
заключение обезщетението за забава върху сумата от 10 352 лева е в размер
2 724, 85 лева; върху сумата 3 188 лева – е 835, 27 лева и върху сумата 7
164 лева – е 1889, 58 лева. В съдебното заседание вещото лице обясни, че е
направило допълнителни изчисления, като от определената общо наемна цена за
сутерена и терена е отделило тази на земята (терена) през исковия период по
месеци, както следва: за 2010г. и 2011г. наемът на земята е 10 лв. месечно,
респективно на сутерена 50 лв. месечно; от 2012г. до края на исковия период (06.06.2015г.),
наемът на земята е 8 лв. месечно, а на сутерена 42 лв. месечно. При това
положение за целия исков период пазарната наемна цена на сутерена е 2 670 лв., а
на земята е 518 лв.
и респективно обезщетението за забава върху тези суми е съответно: върху сумата
2 670 лв. – обезщетението е 698,40 лв. и върху сумата 518 лв. – обезщетението
е 136,87 лв.
Заключението на вещото лице Л.З.Ц.,
не е оспорено от страните и съдът го приема като компетентно и безпристрастно. В
същото са диференцирани стойностите на пазарната наемна цена на отделните
обекти в процесния имот по месеци през целия процесен период, съобразно
искането на ищцовата страна, поради което съдът при присъждане на обезщетението
се основава на него.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:
Всеки един от
съсобствениците има право да ползва общия имот, съобразно неговите права върху
същия. Когато последният се ползва еднолично от един от съсобствениците,
останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база
средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото
поискване. В процесния случай, претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
е заявена от лице, което е носител на ограничено вещно право на ползване срещу
друго, което също има това качество. Конструкцията е допустима с оглед
разпоредбата на чл. 111 от ЗС, тъй като собственика на имота разполага само с
разпоредителното си правомощие, но не и с правото да ползва и владее имота,
които се осъществяват от ползвателите. Правата на съсобственика, лишен от
ползването на общата вещ от друг съсобственик и правата на съпритежателя на
вещното право на ползване, лишен от ползването от друг съпритежател на това
право, са идентични.
Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС,
когато същият е предявен от носител на вещно право на ползване срещу друг такъв,
включва кумулативното наличие на следните предпоставки: съпритежание на вещно
право на ползване от ищеца и ответника върху един и същ имот; ползване на имота
от ответника-ползвател по начин, който препятства ползвателя-ищец да упражнява
фактическа власт според дела си (лишаване от ползване на ищеца); този начин на
ползване да се е осъществявал през исковия период от време; писмена покана,
отправена от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение; причинна връзка
между невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия ползвател-ответник
и ползата, която ищеца е пропуснал след поканата - размера на обезщетението,
което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния пазарен
наем през исковия период за имота в състоянието му през същия период. Когато
имотът, върху който страните имат учредено вещно право на ползване, е семейно
жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите
съпрузи за ползване, фактическият състав на иска включва и наличието на съдебно
решение, с което е прекратен брака и са уредени последиците на развода. В този
случай отправяне на покана не е необходимо, тъй като бракоразводното решение
задължава страните да се съобразят с него, поради което обезщетението се дължи
от датата на влизане в сила на това решение (Р № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК; Р № 627/08. 03. 2011 г. по гр. д. №
176/2009 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). При разглеждане на
претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата
дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или
установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение,
съгласно чл. 32 от ЗС (ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2012 г.,
ОСГК).
В настоящия случай от
доказателствата по делото безспорно се установи, че първите три изискуеми от
цитираната разпоредба предпоставки са налице. С договора за дарение,
обективиран в НА № 106/15.12.2006 г. на Нотариус Искра Фидосова, ищецът А.Н.К.
и ответницата Д.Д.К. са си запазили вещното право на ползване върху процесния имот
пожизнено при равни права, като от 14.02.2007г. и през целия исков период
(07.06.2010г. – 07.06.2015г.) ищецът не е ползвал този имот и същия е ползван
само от ответницата и трите деца от брака за задоволяване на жилищните им
нужди. Без значение е обстоятелството
дали ответницата Д.К. е лишила ищеца А.К. от ползването на имота, като го е
изгонила от същия и впоследствие не го е допускала в него, или последния
доброволно е напуснал бившето семейното жилище. С оглед утвърденото с решението
по гр.д. № 1103/2006 г. на МРС споразумение, с което е предоставено на Д.К.
ползването на семейното жилище, то А.К. е бил длъжен да напусне имота в
изпълнение на това споразумение. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за
заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик (респ.
ползвател) ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик (респ. ползвател) да доказва, че не е допускан до същата. От друга
страна, когато обективно е невъзможно всеки съсобственик (респ. ползвател) да
ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва вещта от
част от съсобствениците (респ. ползвателите) включва както реалното ползване на
целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици
(респ. ползватели). Конкретно по настоящото дело е установено, че се касае за
влошени отношения между бившите съпрузи – ползватели, при което жилището не би
могло да се ползва от двамата (което е установено и с решението от 29.06.2012г.
по гр.д. № 213/2011 г. на PC – Монтана), поради което следва да се приеме, че е налице
обективна невъзможност всеки от ползвателите да ползва имота съобразно правата
си.
Поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС в общия
случай прави укоримо поведението на ползващият цялата вещ съсобственик (респ.
ползвател). Той дължи обезщетение от тази дата, ако откаже да предостави
ползването на общата част в съответствие с правата на съсобственика
(ползвателя), който не я ползува. Както бе отбелязано по-горе, в настоящия
случай имота, върху който страните имат общо вещно право на ползване, е бивше
семейно жилище, ползването на което е предоставено на единия от бившите съпрузи
по силата на постигнато помежду им споразумение, утвърдено със съдебното решение, с което е прекратен
брака. Споразумението по чл. 101 от СК от
1985 г. (отм.) задължава страните да се съобразят с
него, поради което е безсмислено отправяне на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Тъй като ползването на процесния имот като семейно
жилище е предоставено на ответницата по иска въз основа на споразумение по чл.
101 от СК от 1985 г. (отм.), утвърдено от съда с решение от 29.12.2006 г. по
гр.д. № 1103/2006 г. на МРС, то следва да бъде изяснено правното значение
и последиците на това споразумение.
В практиката си ВКС
последователно застъпва становището, че споразумението по чл.101, респ. чл. 99,
ал. 3 СК (отм.) има договорен характер и неговата цел е да бъдат окончателно
уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите по повод
съществуването и прекратяването на брака. При законовата уредба по отменения СК
от 1985г. (който е приложимия материален закон към отношенията между страните,
предмет на настоящото производство, поради прекратяването на брака при неговото
действие) споразумението е всеобхватно - с одобряването му от съда всички лични
и имуществени отношения между съпрузите във връзка със съществуването и
прекратяването на брака се считат уредени и повече не може да възникне правно
релевантен спор за тяхното съдържание. За одобреното от съда споразумение е
характерно присъщото на съдебната спогодба правоустановяващо и декларативно
действие - страните се задължават да се въздържат от всякакво оспорване на
прогласените от самите тях права и задължения и да спазват занапред поведение,
отговарящо на установеното със споразумението правно положение. И докато по
предвидения в закона ред споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено
или отменено /по аргумент от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/, същото с оглед договорния си
характер и съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тези,
които са го сключили и уредените в него въпроси, касаещи имуществените
отношения между бившите съпрузи, не могат да бъдат пререшавани. Макар, да се
възпроизвежда в решението на брачния съд и да поражда действието си след
потвърждаването му от съда, споразумението запазва качеството си на договор и
не се превръща в съдебен акт. В този смисъл са ТР № 60 от 12.08.1987 г. по гр.
дело № 31/1987 г. на ОСГК; Р № 296 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 422/2009
г., II г. о., ГК; Р № 124 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 792/2009 г., II
г. о., ГК; Р № 691 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 83/2010 г., III г. о., ГК;
Р № 755 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 27/2010 г., I г. о., ГК; Р № 232 от
12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК и др.
В конкретния случай с утвърденото
с решението от 29.12.2006г. по гр.д. № 1103/2006г. на МРС споразумение страните по
делото, бивши съпрузи, са уредили всички
лични и имуществени отношения помежду си във връзка със съществуването и
прекратяването на брака, като с оглед постигнатото помежду им съгласие
родителските права по отношение на родените от брака деца да се упражняват от
майката Д.К., страните са се съгласили същата да ползва семейното жилище след
развода. В споразумението липсва уговорка дали предоставеното временно право да
се ползва жилището изцяло от ответницата и децата е възмездно или безвъзмездно.
Липсата на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имота не е основание да
се приеме, че страните не са постигнали съгласие по въпроса дали ползването е
възмездно или безвъзмездно. Една от имуществените последици на развода е именно
въпросът за ползването на бившето семейно жилище след прекратяване на брака.
Щом обаче страните са включили тази последица на развода в споразумението си,
следва да се приеме, че тя е изцяло и пълно уредена в споразумението между
страните, още повече че в споразумението не е посочено, че въпросът за
възмездността на ползването ще се решава на по-късен етап. Няма пречка в
споразумението по 101 СК (отм.) да се включи и уговорка да се заплаща
определена цена за ползването на жилището. Липсата на уговорка лишения от правото си да
ползва имота бивш съпруг А.К. да получава насрещна престация за предоставеното
на Д.К. и децата ползване на имота обаче
означава, че страните не са искали да се дължи нищо за ползването, поради което
е налице предоставяне на безвъзмездно ползване на имота.
Изразената в споразумението обща воля,
че след прекратяването на брака имотът – семейно жилище ще се ползва
безвъзмездно от ответницата и децата, обвързва страните и следва да бъде
зачетена в настоящото производство и след като не се твърди и не е установено
споразумението да не
отразява действителната воля на страните, нито същото да е изменено, развалено
или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на
основания, предвидени в закона, не може
в настоящия исков процес да се преуреждат имуществените отношения между бившите
съпрузи за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили
споразумение. В подобен смисъл е Р от
22.10.2013 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 65/2013 г.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че сключеното
в брачния процес по гр.д. № 1103/2006г. на МРС споразумение между
страните-съпритежатели на
вещното право на ползване за безвъзмездно ползване на семейното жилище от
бившата съпруга Д.К. и децата от брака, изключва възможността за търсене на
обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС от лишения от правото да ползва имота
бивш съпруг А.К.. Не е налице причинна връзка между невъзможността за ползване
на имота от ищеца А.К. и действията на другия ползвател – ответницата Д.К.,
поради което предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на имот – бивше семейно жилище, върху който има учредено вещно
право на ползване с правно основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.111 от ЗС, е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на
главния иск чл.31, ал.2 във вр. с чл.111 от ЗС обуславя и неоснователност на
акцесорния такъв за обезщетение за
забавено изпълнение с правно основание чл.86 ЗЗД, поради което същия следва да
се отхвърли.
По отношение на отговорността за разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото, ищецът следва да
заплати на ответницата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение
от 1 140 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx
СРЕЩУ Д.Д.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ИСКОВЕ за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване за периода 07.06.2010г. - 07.06.2015 година на недвижим имот – бивше
семейно жилище: имот № 3383 по кадастралния план на гр. Монтана, целият от 445
кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната
застроена площ 260 кв.м., с правно основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.111 от ЗС
и за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане с правно основание чл.86 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, сумата 1 140 лева, представляваща направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: