№ 319
гр. гр. Добрич , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200*00329 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.№260*93/22.02.2021г. на
КР. В. Ж. с ЕГН ********** от гр.К., чрез адв.Ю.О., и въззивна жалба вх.
№,26069*/26.02.2021г. от Д. Д. ХР. с ЕГН ********** от гр.К., чрез адв.П.А., двете срещу
решение №260010/28.01.2021г по гр.д.№4*6/2019г. на РС-К., което всяка от страните
обжалва според интереса си, а именно:
КР. В. Ж. обжалва решението в частта , в която се ОТХВЪРЛЯ предявен от нея против Д.
ХР. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., иск за признаване за установено, че Д. ХР. Б. не е
собственик на недвижим имот представляващ 26999 кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ
от 107999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – *002 кв.м., земеделска земя, трета
категория с идент. *** по КК на гр. К., придобити от него по силата на нотариален акт № *,
том 1, рег. № 404, дело № ** г. на нотариус № 091 на НК, вписан във вх. Рег. № *47 от
22.03.2019 г., с акт № 86, том 2, дело № 132/2019 г. на СВ гр. К. и нотариален акт № 109, том
1, рег. № 40*, дело № 081/2019 г. на нотариус № 091 на НК, вписан във вх. рег. № *48 от
22.03.2019 г., акт № 87, том 2, дело № 233/2019 г. на СВ гр. К..
Д. Д. ХР. обжалва решението в частта, в която се ПРИЗНАВА за нищожен на осн. чл. 26, ал.
2 от ЗЗД сключения между С. и К.В. Х.а /сега Ж./ с нот. акт № 160/07.11.1996 г. на
Каварненски районен съд, договор за продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ
от 107,999 дка., трета категория, находяща се в землището на гр. К., урегулирана в парцел №
*, масив № 12 по плана за земеразделяне при граници и съседи: нива Р.П., полски път, нива
на П.П., нива на Т.Т., нива на Х.Б. /съгласно индивидуализацията в нотариалния акт/, а
съгласно КК на гр. К. представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идент. ***, целият с площ от *002
кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена от 167 667 лева, като привиден,
1
прикриващ действителен и приложим между страните на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договор за
дарение на недвижими имот.
Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№261094/28.04.2021г. от Д. ХР. Б. с
ЕГН ********** от гр.С., срещу определение по чл.248 от ГПК №260129/14.04.2021г. по
същото дело.
Въззивна жалба вх.№260*93/22.02.2021г. на КР. В. Ж., депозирана в деловодството на съда
на 22.02.2021г., се явява подадена в срока по чл.2*9, ал.1 от ГПК с начало 12.02.2021г. и
край 26.02.2021г., отговаря на изискваният на чл.260, т.1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и на чл.261 от
ГПК.
Въззивна жалба вх.№,26069*/26.02.2021г. на Д. Д. ХР., изпратена по пощата на 24.02.2021г.
се явява подадена в срока по чл.2*9, ал.1 от ГПК с начало 11.02.2021г. и край 2*.02.2021г.,
но не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК – липсва приложен документ за
внасяне на дължимата дължимата държавна такса за въззивно обжалване в пълен размер.
Внасянето на сумата от 43.67лева, за което е приложен документ, не съставлява изпълнение
на задължението за държавна такса, дължима в по-голям размер с оглед обжалваемия
инетерес по следните съображения:.
Както беше посочено по-горе Д. Д. ХР. обжалва решението на районния съд в частта, с
която са уважени предявените срещу него искове по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на земеделски имот, сключен
с № 160/07.11.1996 г. на КРС, като привиден- прикриващ дарение, и за разкриване на
прикритата сделка. Двата иска имат различен предмет – единият - нищожността на явната
сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение, т.е. искът по чл.17, ал.2 от
ЗЗД е самостоятелен такъв, с предявяването му се цели разкриване на прикритото
съглашение и прилагане правилата именно на това съглашение. Самостоятелният характер
на всеки от двата иска и кумулативното им предявяване /в този смисъл изрично
уточняващата молба вх.№1673/21.07.2021г. на ищцата/ предпоставя внасянето на държавна
такса по всеки от тях както за първоинстанционното производство, така и за въззивното.
Цената на всеки от предявените искове , в това число по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД, е
посочена в размер на 436*.73лева. Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ГПК и трайната
съдебна практика по приложението й, въпросът относно цената на иска, може да се повдига
от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото,
след което същата се стабилизира и остава непроменена до приключване на производството
с влязъл в сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска /в
този смисъл и Определение № 423/23.09.201*г. по дело № 4061/201* г. на ВКС, I г.о./. В
случая въпросът относно цената на исковете не е повдиган нито служебно от съда, нито от
ответника. Разпореждането с №894/13.09.2019г. няма характер на акт по смисъла на чл.70,
ал.1 от ГПК за определяне на цената. Постановено е по реда на чл.129, ал.2 от ГПК за
събиране на държавна такса.
2
При това положение дължимата по всеки от двата иска / по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД/
държавна такса за първоинстанционното производство, при отчитане и на правилото на
чл.71, ал.2 от ГПК, е в размер на минимума по чл.1 от Тарифата – *0лева по всеки от тях,
общо 100лева. Съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, държавната такса за въззивно обжалване е в размер на *0 на сто от
таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, при
което дължимата от Д. Д. ХР. за въззивно обжалване на решението на районния съд в
частта, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД е
в общ размер от *0лева, а не в размер на внесените 43.76лева.
Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на делото на
първоинстанционния съд за администриране на жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от
ГПК проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се
извършва от първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване на
констатираните нередовности на въззивната жалба на Д. Д. ХР. – събиране в пълен размер
на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
С гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№329/2021г. по описа на ДОС и
ИЗПРАЩА на Каварненски районен съд за изпълнение задълженията му по чл.262, във вр.
с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по отстраняване на констатираните
нередовности на въззивна жалба вх.№,26069*/26.02.2021г. от Д. Д. ХР. - събиране в пълен
размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно мотивите на
настоящото определение, след което незабавно да изпрати жалбата на окръжния съд за
произнасяне по нея.
Преписи от определението да се изпратят на страните за сведение, като на ответниците Д. Д.
ХР. и Д. ХР. Б. се връчи и препис от молба вх.№вх.рег.№1673/21.07.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4