РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
в присъствието на прокурора Веселина Р. Николова
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330114875 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.72 ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от А. Г. М., ЕГН: **********, чрез адв.
С. Н., срещу Заповед за задържане на лице рег. № ********** на ** при РПУ
********* на ОД на МВР *******, ******** П. Н. Н., с която му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт,
в частност липса на доказателства за извършено деяние, което може да бъде
подведено под нормата на чл. 296, ал.1 НК. Възразява се, че от прочита на
издадената заповед не се изяснява по какъв начин административният орган е
преценил, че именно жалбоподателят е автор на посоченото деяние. Посочва
се, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона, като в мотивите
на същата не се посочва какво налага задържането на лицето. Поради
изложеното моли съдът да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
От И. М. П. е постъпило становище за неоснователност на депозираната
жалба. Посочва, че Заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл.
72 ал.2 ЗМВР. Излага доводи, че същата съответства на закона, за да могат
временно да се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са
извършили престъпление. Поради изложеното моли жалбата да бъде
отхвърлена.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и
обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок,
произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това следните:
При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на
основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата
законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение
№ 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния
административен съд/.
При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/,
длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на
юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и
йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно
производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност
на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - **, следва да
се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са
осъществени в съответния териториален обхват. В тази насока липсват и
оспорвания в депозираната жалба.
Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.74 ал. 2 ЗМВР.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно
фактическо основание за задържането, съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2
ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната
преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма
- чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за
на жалбоподателя, че по отношение на лицето липсват данни за извършено
престъпление. Така във връзка с издадената Заповед за задържане на лице е
образувана проверка по ЗМ №*** г. на РУ **. Видно от писмо от Районна
прокуратура ** вх. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив /л.31/, въз
основа на образуваната проверка е образувано ДП № ** г. на РУ ** при ОД на
МВР ** за престъпление по чл. 296, ал.1 НК за това, че на ** г. в с. ** не е
изпълнена заповед за незабавна защита № ** г., издадена по гр. д. № *** г. на
Районен съд Пловдив. От фактическата страна данните за образувано
досъдебно производство съвпадат с описанието на деянието в издадената
Заповед за задържане. В тази насока следва да се посочи, че съобразно
нормата на чл. 207, ал.1 НПК, досъдебно производство се образува, когато са
2
налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. С
оглед изложеното, и предвид пълното съвпадение на описанието от
фактическа страна на деянието, за което лицето е задържано, и за което е
образувано досъдебно производство, то се налага изводът, че и към датата на
задържане са били налице данни, че жалбоподателят е извършил
престъпление. Следва да се акцентира и на обстоятелството, че законът
борави с термина „налице данни“, не и със сигурност, която е необходима за
постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на
задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на
жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е била
налице.
На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният
акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4 ал.2 от АПК, административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение
на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като
същият е задържан от полицейски органи на ** г. от ** ч. – видно от
оспорената заповед, а на ** г. е образувано досъдебно производство. Не без
значение се явява обстоятелството, че лицето е задържано за данни за
извършено престъпление по чл. 296, ал.1 НК, което обосновава и извършена
вече противоправна проява, съставляваща акт на домашно насилие, за което
на съда е служебно известно, че е постановено Решение № *** г. по гр. д. №
*** г. на Районен съд Пловдив.
Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона,
както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № *** г. по описа на РПУ *** при ОДМВР **,
депозирана от А. Г. М., ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на
лице рег. № *** на *** при РПУ ** на ОД на МВР **, ** П. Н. Н., с която му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок
от 24 часа".
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
3
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4