Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
гр. Пловдив, 09 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Д.К., като разгледа административно дело №277 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
И.Д.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат Б.С.-
пълномощник, обжалва Заповед №19-1030-001758 от 13.12.2019г. на началника на група
в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”),
гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство (ППС), представляващо лек автомобил “Шевролет авео“,
собственост на жалбоподателката, за срок
от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***”.
Претендира се отмяна изцяло на оспорената заповед поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С”ПП” при ОД
на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата. На 14.02.2020г. по делото постъпва писмо с Вх.№3097 (лист 26) от
началника на С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив, в което се изразява становище за
неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, по делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която оспорената заповед (лист 18, 29) е
връчена на жалбоподателката, поради което следва да се приеме за установено, че
подаването на жалбата (листи 2-5) в съда на 28.01.2020г. е направено в съотвествие с изискването за срочност
на заявеното оспорване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2019г., около 15:30ч. е извършена проверка от
служители в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, на място, на бул. “Шести септември”,
пред пл. “Съединение“, гр. Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено,
че Я.Г.Ш., ЕГН **********, управлява лек автомобил, марка “Шевролет авео”, с рег.№***, собственост на жалбоподателката Г., за което
по делото са приети заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям
талон), Част І (листи 14-15) с №********* от 05.06.2018г., както и нарочна
справка (лист 36). Прието е за установено, че Я.Ш.управлява автомобила, след
като е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) по
административен ред, съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП. Притежаваното от Я.Ш.свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №********* е отнето на
04.12.2019г. За установеното в рамките на проверката З.Н.Г.- инспектор в С“ПП“
при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GА №98753 от 13.12.2019г.
(лист 16, 31), с който деянието на Я.Ш., изразяващо се в управление на МПС,
след като притежаваното от него СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1
от ЗДвП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Според отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от Я.Ш.за
“нарушител“ и е вписано “Нямам възр.“.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му от Я.Ш.са
иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********; АУАН, Серия АА, бл.№216039
от 04.12.2019г. (лист 24, дело №3966/2019г.); както и два броя табели с рег.№***.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на
направеното в тази връзка възражение от жалбоподателката.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 43) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено
копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 41-42) на директора на ОД на
”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция”
са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от
заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5154 от 02.06.2017г.
(лист 44) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал
оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на длъжността
началник на Група “Административно-наказателна дейност и отчет на водачите”
(Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”-
Пловдив.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол
съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява
издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между
страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6
месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на
собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената
разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателката.
Също така, между страните не е спорно обстоятелството,
а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че от Я.Ш.е иззето
притежаваното СУМПС №********* на 04.12.2019г., на която дата е съставен АУАН
Серия АА, бл.№216039, на основание чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвид
обстоятелството, че е извършил нарушения по смисъла на чл.6, т.1 и чл.190, ал.3
от ЗДвП. Респективно, налице е хипотезата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, тъй като
на 04.12.2019г. е установено, че Я.Ш.управлява МПС с наложени наказания глоби,
незаплатени в сроковете за доброволно заплащане.
Посоченото се потвърждава от приетата по делото и
неоспорена от жалбоподателката нарочна справка за нарушител/водач по отношение
на Я.Ш.(листи 32-35). Пак според посочената справка за нарушител/водач, спрямо Я.Ш.е
издадена ЗППАМ (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка)
№19-1030-001744 от 04.12.2019г. (неприложена по делото), с която заповед, на
основание чл.171, т.1, б“д“ от ЗДвП, на Я.Ш.е наложена ПАМ- “временно отнемане
на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба“. Според разпоредбата на
чл.175, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка, поради което следва да се приеме за установено, че
спрямо приложената по отношение на Я.Ш.ПАМ по смисъла на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП е налице допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Вярно е,
че според разглежданата справка за нарушител/водач, на 17.12.2019г. на Я.Ш.е
възстановено отнетото СУМПС, тъй като са заплатени всички глоби по влезли в
сила наказателни постановления по ЗДвП до 17.12.2019г., но пък обстоятелството,
че на 13.12.2019г. Ш.е управлявал собствения на жалбоподателката Г. лек
автомобил “Шевролет авео“, с рег.№***, след като
притежаваното от Я.Ш.СУМПС е било временно отнето на 04.12.2019г., се явява
установено по делото.
От своя страна, разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК
установява, че съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му (в случая, 13.12.2019г.).
Доказателствата по делото, включително обясненията на
изслушания като свидетел Н.Т.Ч.(лист 45а), позволяват формирането на извод, че
на 13.12.2019г. Ш.е имал качеството на “водач“ на собствения на
жалбоподателката автомобил по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП или лице, което
управлява ППС; че действията на Шопов, представляващи престояване или паркиране
на автомобила на жалбоподателката, са действия по управление на автомобила;
както и че Ш.е “участник в движението“ по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване
на оспорената по делото заповед, а именно, управление на МПС от водач, чието
СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП.
Субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е
собственикът на ППС, какъвто в случая несъмнено се явява жалбоподателката И.Г..
А собственият на жалбоподателката лек автомобил, с
Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП.
При това положение, настоящият състав на съда намира
оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби.
На следващо място, настоящият състав на съда намира
оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на
административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното
посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването
ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Посочи се по-горе, че ПАМ от вида на оспорената по
делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ
мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен
израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1)
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е
наложена по отношение на жалбоподателката за минимално предвидения от закона
срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е
наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта
за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни
разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден
и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна
и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Г., ЕГН **********,***, против
Заповед №19-1030-001758 от 13.12.2019г. на началник на група в Сектор “Пътна
полиция” при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, с която, на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е наложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на ППС,
представляващо лек автомобил “Шевролет авео“,
собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца, както и отнемането на два
броя табели с регистрационен номер №***”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/