О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№364 20.11.2017 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито съдебно
заседание на двадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №296 по описа за 2017 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано е по молба вх.№4225/20.10.2017 год.
на НЕЛК гр. София, представлявана от Директора д-р Кънчо Райчев, чрез процесуалния
си представител юриск. Цветелина Димитрова, с която е направено искане за
допълване на постановеното определение №248/12.10.2017 год. по адм. дело №296/2017
год. по описа на Административен съд – Стара Загора, като бъдат присъдени в
полза на ответника направените по делото разноски, представляващо
юрисконсултско възнаграждение.
Производството
по делото е образувано по жалба от А.И.В. *** срещу експертно решение №0246 от
зас. 040/06.03.2017 год. на Специализиран състав на Националната експертна
лекарска комисия /НЕЛК/ по неврологични и УНГ болести.
С определение №248/12.10.2017
год., е отменено протоколното определение за даване ход на делото по същество,
оставена е без разглеждане жалбата на А.В. против експертно решение №0246 от зас. 040/06.03.2017 год. на
Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по
неврологични и УНГ болести и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката
чрез процесуалния си представител адв. Б. изразява становище за неоснователност
на молбата, тъй като ответника не е бил
представляван от юрисконсулт в проведеното открито съдебно заседание на
26.09.2017 год.
Искането за допълване на определението е направено
в законово установения срок, от легитимирано лице и като такова е процесуално
допустимо. Разгледано по същество е основателно.
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 3 от АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е
благоприятен има право на разноски, а
чл. 143, ал. 4 от АПК установява изрично задължението за разноски при
същите условия, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно
Тълкувателно решение №3 от 13.05.2013 год. по тълкувателно дело №5/2009 год.,
на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
съдебно-административното производство. В мотивите на същото тълкувателно
решение е отчетено, че в разпоредбата на чл. 143 от АПК - "Отговорност за
разноски" - не е дадена пълна и изрична регламентация на всички хипотези,
при които се дължат разноски, при което е налице непълнота, която може да бъде
преодоляна, чрез субсидиарно приложение на ГПК, на основание чл.144 от АПК.
Изрично е прието, че мълчанието на законодателя относно дължимостта на разноски
в случаите, които не са изрично уредени в чл.143 от АПК, съставлява хипотезата
на т. нар. "неуредени случаи", при които ГПК е субсидиарно приложим.
Относно
дължимостта на разноски при прекратяване на делото, законодателят в чл.143, ал.3
и ал.4 от АПК, е регламентирал изрично само една от хипотезите с правен
резултат прекратяване на съдебното производство, а именно - оттегляне на
жалбата. Член 159 от АПК, обаче, съдържа още основания за прекратяване на
съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на съдебното
производство АПК не съдържа регламентация относно разноските - законодателят
нито ги е посочил в чл.143, ал.3 и 4 от АПК, нито ги е изключил изрично като
хипотези, при които не е налице отговорност за разноски. Следователно за тези
хипотези на прекратяване на съдебното производство, законодателят не е
регламентирал отговорността за разноски в АПК. Налице е непълнота, която следва
да бъде преодоляна, чрез субсидиарното прилагане на ГПК, на основание чл.144 от АПК, а конкретно в случая на разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК. Член 78 от ГПК
установява, общия принцип на дължимост на разноските от страната, която с
поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор.
Нормата на чл.78, ал. 4 от ГПК регламентира правото на разноски на ответника
при прекратяване на делото, като не поставя каквито и да било изисквания
относно причината за прекратяването, предвид характера на отговорността за
разноски като обективна и безвиновна.
От юрисконсулт Цветелина
Димитрова, която е надлежно упълномощен процесуален представител на ответника е
извършено процесуално представителство, чрез представяне на писмено становище
по спора с вх.№3037/11.07.2017 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, а искането за разноски е направено с изпращането на административната
преписка по делото. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Настоящото дело не
е с фактическата и правна сложност, поради което жалбоподателката следва да
бъде осъдена да заплати на НЕЛК гр. София, сумата от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл е съдебната практика определения
на ВАС по адм. дела №№ 10830/2015 год., 11440/2016 год., 13880/2016 год. и
14542/2016 год.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.144 от АПК във връзка с чл.78, ал.4 от ГПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на Националната
експертна лекарска комисия гр. София, представлявана от Директора д-р Кънчо Райчев сумата от 100.00 /сто/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: