РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Благоевград, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102763 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Г. З., ЕГН **********, М. Г. Я., ЕГН
********** и И. Г. М., ЕГН **********, и тримата ищци със съдебен адрес: гр. С., чрез адв.
Н. Г. срещу Д. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С..
Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който се претендира да бъде установено
по отношение на ответницата, че ищците са собственици на общо 1/2 ид.ч. от следния имот:
Урегулиран поземлен имот V (пети) с планоснимамчен номер № 563, квартал 28 по
регулационния план на град Симитли, одобрен със Заповед № 901 от 1987г., целият имот с
площ от 750 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилища
сграда, състояща се от два жилищни етажа и таван, с два самостоятелни входа, със застроена
площ от 100 кв.м., при граници на имота: от две страни улици; УПИ VI с плн. № 562 и УПИ
IV с пл.№ 564 по регулационния и кадастрален план, както и ответницата да бъде осъдена да
предаде на ищците владението върху тази идеална част.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответницата, която намира предявения иск за
неоснователен.
Ищците твърдят, че са собственици на по 1/6 ид.ч. (или общо на 1/2 ид.ч.) от следния
имот: Урегулиран поземлен имот V (пети) с планоснимамчен номер № 563, квартал 28 по
регулационния план на град Симитли, одобрен със Заповед № 901 от 1987г., целият имот с
площ от 750 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилища
сграда, състояща се от два жилищни етажа и таван, с два самостоятелни входа, със застроена
площ от 100 кв.м., при граници на имота: от две страни улици; УПИ VI с плн. № 562 и УПИ
IV с пл.№ 564 по регулационния и кадастрален план. Поддържат, че са придобили правото
на собственост върху сочените ид.ч. на основание наследствено правоприемство от
наследодателя им Кр. Г. З., ЕГН **********, починал на 29.08.2012г., като последният е от
своя страна е бил пряк наследник /син/ на Г. Хр. З., бивш жител на гр. Благоевград, починал
на 28.02.1960г. Заявяват, че Г. Хр. З. през 1958г. по силата на договор за продажба придобил
процесния недвижим имот. Излагат, че наследодателят им Кр. Г. З. живеел във фактическо
съжителство с Р. И. Б., която се представяла с фамилното име З.а. Твърдят, че Р. И. Б. не
била наследник на наследодателя им Кр. Г. З.. Сочат, че на 16.05.2016г. Р. И. Б. (З.а) се била
1
снабдила с Констативен нотариален акт, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК от
нотариус М. К., по силата на който била призната за собственик на 1/2 ид.ч. от имота на
основание давностно владение. Поддържат, че на 30.05.2016г. Р. И. Б. (З.а) била
прехвърлила на ответницата Д. М. К. процесния недвижим имот по силата на договор за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за гледане и издръжка № 89, том I рег.№ 1342, дело № 79 от 2016г. по
описа на нотариус М. К.. Излагат доводи, че ответницата владеела имота без основание.
Ответницата оспорва предявения иск с доводи, че: праводателят й Р. И. Б. (З.а) била
съпруга и наследник на Кр. Г. З.; Р. И. Б. (З.а) е придобила спорния имот на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност; ответницата била добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и е придобила имота след изтичането на кратката петгодишна
придобивна давност.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 108 ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците на по 1/6
ид.ч. за всеки от тях на процесния имот (или общо на 1/2 ид.ч.), , както и за осъждане
ответницата да предадат владението върху спорната 1/2 ид.ч. на ищците.
Основателността на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са титуляри на
правото на собственост върху 1/6 ид.ч. за всеки от тях на процесния имот (или общо на 1/2
ид.ч.), на посочения придобивен способ /наследствено правоприемство от Кр. Г. З., ЕГН
**********, починал на 29.08.2012г., като последният е от своя страна е бил пряк наследник
/син/ на Г. Хр. З., бивш жител на гр. Благоевград, починал на 28.02.1960г./, като същите да
се владеят или държат без правно основание от ответницата, т.е. ищците да са лишени от
упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото им на
собственост. От своя страна ответницата следва да установи наличието на правно основание
за упражняване на фактическата власт върху спорния имот.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорно е по делото, че към момента на приключване на устните състезания по делото
фактическата власт върху имота, предмет на спора, се упражнява от ответницата Д. М. К..
Процесния имот, който представлява дворно място, ведно в построената в него двуетажна
жилищна сграда, е бил придобит от Г. Хр. З. през 1958г. Този факт се установява от приетия
по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот за покупко-продажба № 35, том
I, дело № 78 от 15.02.1958г. по описа на Благоевградски народен съдия.
От удостоверение за наследници на Г. Хр. З., с изх. № 597/27.10.2022 г., издадено от
Община Симитли, се установява, че ищците Б. Г. З., М. Г. Я. и И. Г. М. са наследници по
закон на Г. Хр. З., починал на 28.02.1960г. От това удостоверение става ясно, че наследник
по закон на Г. З. е и техният брат Кр. Г. З., починал на 29.08.2012г.
На 02.09.1998г. ищците М. Я. и И. М. са се отказали от наследството на Г. Хр. З..
От удостоверение за наследници на Кр. Г. З., с изх. № 632/10.11.2022 г., издадено от
Община Симитли, се установява, че ищците Б. Г. З., М. Г. Я. и И. Г. М. са наследници по
закон и на техния брат Кр. Г. З., починал на 29.08.2012г., тъй като същият не е имал деца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели (Й. См. З.а, Г. Кр.ов К., В. Н. Д. и Й.
Б. К.) се установява, че Кр. Г. З. е живеел на семейни начала с праводателката на ищцата Р.
И. Б. (З.а) повече от 40 години. Става ясно от показанията на разпитаните свидетели, че Кр.
З. и Р. Б. (З.а) живеели преимуществено до разболяването на Кр. З. през 2010-2011г. в
местността „Ридо“, в гр. Симитли, където отглеждали животни. Въпреки че живеели
преимуществено в горепосочената местност, Кр. З. и неговата партньорка Р. Б. (З.а) често
посещавали и процесния имот, като преспивали в изградената в него къща. Става ясно, че
праводателката на ответницата Р. Б. (З.а) отглеждала в двора зеленчуци. Установява се, че
2
след заболяването на Кр. З. (2010г.-2011г.), последният заедно с Р. Б. (З.а) се установили
трайно в къщата, която е построена върху процесното дворно място. Там Кр. З. починал на
29.08.2012г. След неговата смърт в къщата останала да живеела Р. Б. (З.а), която до
получения от нея инсулт през 2014г. обработвала процесното дворно място. След влошаване
на здравословното състояние на Р. Б. (З.а) за нея дошла да се грижи ответницата и нейна
племенница Д. К.. Ответницата полагала грижите за нейната леля до нейната смърт на
12.12.2019г., като след това продължила да владеела имота.
От приетото по делото копие на влязло в сила Решение № 6438 от 11.08.2016г.,
постановено по гр.д. № 679/2016г. по описа на РС-Благоевград става ясно, че по отношение
на праводателката на ответницата Р. И. Б. (З.а) е признато за установено, че последната не е
наследник на Кр. Г. З..
От представените по делото приходни квитанции и удостоверения за декларирани
недвижими имоти се установява, че както ищците, така и ответниците са заплащали на
Община Симитли данъци и такси за къщата и процесното дворно място.
Праводателката на ответницата Р. И. Б. (З.а) се е легитимирала като собственик на имота
съгласно нотариален акт № 75, том I, рег.№ 1220, дело № 67/16.05.2016г. на нотариус М. К.,
рег. № 493 и район на действие PC Благоевград, който е издаден по реда на чл. 587, ал. 2
ГПК. С гореописания нотариален акт праводателката на ищцата въз основа, извършена от
нотариуса обстоятелствена проверка, е била признат за собственик на процесната 1/2 ид.ч.
от имота на основание давностно владение.
Впоследствие на 30.05.2016г. Р. И. Б. (З.а) е прехвърлила на ответницата и нейна
племенница Д. К. спорната идеална част срещу задължението за издръжка и гледане до края
на живота й, като сделката е обективирана в нотариален акт № 89, том I, рег.№ 1342, дело №
79/30.05.2016г. на нотариус М. К., рег. № 493 и район на действие PC Благоевград.
От събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че
праводателката на ответницата е била придобила имота на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност. Ответницата обаче е придобила собствеността върху имота на
основание изтекла в нейна полза кратка 5 годишна погасителна давност на основание чл. 79,
ал. 2 ЗС, тъй като ответницата има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС. Аргументите за този извод са следните:
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правната теория приема, че един
правен акт може да бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя
вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка.
В конкретния случай процесният договор за издръжка и гледане, сключен във формата на
нотариален акт от 30.05.2016г., посредством който ответницата е получила владение върху
процесния имот, трябва да се приеме, че представлява правно основание, годно да я направи
собственик, тъй като сделката е валидна, независимо че праводателкатат й не могла да
прехвърли собствеността върху 1/2 идеална част от имота, тъй като не е била собственик на
същата идеална част.
По делото не са ангажирани доказателства, че към момента на сключване на договора за
издръжка и гледане /30.05.2016г./ ответницата да е знаела, че придобива от несобственик,
респ. че придобивното основание на праводателката й е нищожно или най-малкото-
оспорено. Сключеният във формата на нотариален акт договор за издръжка и гледане, с
който ответницата придобива 1/2 ид.ч. от имота от Р. И. Б. (З.а), не е нищожен. Не е
прехвърлено правото на собственост, тъй като прехвърлителят не е бил собственик, но
представлява годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС за добросъвестно
владение.
Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която владението е
добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на
3
противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не
е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се
предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 60117 от
15.12.2021 г. по гр. д. № 3680/2020 г., І ГО на ВКС, решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.
№ 1359/2009 г. на ІІ г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3131/2008 г. на ІІІ г.о.,
решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д. № 1451/2017 г. на І г.о., решение № 52 от 23.07.2018
г. по гр.д. № 1455/2017 г. на І г.о., решение № 60111 от 08.10.2021 г. по гр.д. № 342/2021 г.
на ІІ г.о. и др. /.
Безспорно е по делото, а и от о кредитираните свидетелски показания се установи, че от
края на 2015 г. процесният имот е бил във фактическата власт на ответницата, която е
извършила ремонти и на изградената в него къща.
Презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС, не е оборена от ищците –
същите не са доказали, че към правнорелевантния момент на сключване на договора за
издръжка и гледане ответницата да е знаела, че праводателката й не е собственик на 1/2
идеална част от имота.
За процесната 1/2 ид. част началният момент на давностния срок е от датата на сключване
на договора за издръжка и гледане (30.05.2016г.). Така най-късно към 30.05.2021г.,
необходимият за придобиване по давност срок по чл. 79, ал.2 ЗС е изтекъл. В обобщение,
към момента на предявяване на ревандикационния иск за собственост /01.12.2022г./
ответницата Д. К. се легитимира като собственик на процесната 1/2 ид.ч. на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС.
С оглед изложените съображения ищцовата претенция подлежи на отхвърляне. Това е
така, защото не е доказана първата предпоставка, включена във фактическия състав на иска
по чл. 108 ЗС, а именно ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесната
1/2 ид.ч. от недвижимия имот на заявеното правно основание.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
направените от ответната страна разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС, предявен от ищците Б. Г. З., ЕГН **********, М. Г. Я.,
ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН **********, и тримата ищци със съдебен адрес: гр. С.
против ответницата Д. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С., с който се
претендира:
- да бъде признато за установено спрямо ответницата, че ищците са собственици, на
основание наследствено правоприемство от Кр. Г. З., ЕГН **********, починал на
29.08.2012г., като последният е от своя страна е бил пряк наследник /син/ на Г. Хр. З., бивш
жител на гр. Благоевград, починал на 28.02.1960г., на следния недвижим имот: общо на
1/2 ид.ч от Урегулиран поземлен имот V (пети) с планоснимачен номер № 563, квартал 28
по регулационния план на град Симитли, одобрен със Заповед № 901 от 1987г., целият имот
с площ от 750 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилища
сграда, състояща се от два жилищни етажа и таван, с два самостоятелни входа, със застроена
площ от 100 кв.м., при граници на имота: от две страни улици; УПИ VI с плн. № 562 и УПИ
IV с пл.№ 564 по регулационния и кадастрален план, и
- ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху посочения имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. Г. З., ЕГН **********, М. Г. Я., ЕГН
********** и И. Г. М., ЕГН **********, и тримата ищци със съдебен адрес: гр. С. да
заплатят на Д. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С. сума в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ – разноски по делото.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5