Р Е Ш Е Н
И Е№77
05.03.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1132 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение
по пътищата.
Образувано е по жалба на Р.В.Ж. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №14-1253-000389 от 24.03.2014г.,
издадена от Началник Сектор Пътна полиция, ОД МВР Хасково. В жалбата се сочи,
че заповедта била незаконосъобразна и неправилна, немотивирана, постановена в
нарушение на административнопроизводствените
правила. Не било постановена в изискуемата форма и не съдържала всички
реквизити, като не били посочени фактически и правни основания за постановяване
на акта. В заповедта били посочени два различни състава на една и съща норма,
което осуетявало възможността да разбере каква е санкцията, която избрал
административния орган – било посочено временно отнемане на свидетелството за
управление /без посочен срок/, както и изземване на свидетелството за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В оспорвания акт било
посочено цифрово правната норма – чл.171, т.4, но не било ясно от кой закон, а
това било съществено нарушение, тъй като водело до неяснота на волята на
административния орган. Освен това жалбоподателят не бил участвал в това
производство, не бил уведомен, че е започнало, не била дадена възможност за
възражения и пояснения, което било нарушение на принципите в АПК. Не било
посочено и кой способ, предвиден в чл.172, ал.2 от ЗДвП, бил избрал административния
орган. Оспореният акт не бил съобразен с приложимите материалноправни
разпоредби, тъй като в случая следвало да бъдат налице кумулативни предпоставки
– на водача да са отнети всички контролни точки, като и да не е изпълнил
доброволно законоустановеното си задължение да върне СУ МПС. От заповедта обаче
не ставало ясно кога са издадени посочените в нея наказателни постановления,
кога са връчени и как, кога са влезли в законна сила. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че не е уведомен за иззети контролни точки, нито
наказателните постановления били връчени по надлежния ред. Така се твърди, че
липсва субективният елемент за извършеното вменено неправомерно поведение. В
допълнително становище за с.з. твърди, че НП №7654/03.06.2010г. не било връчено
по надлежния ред. Освен това в НП №4449/11.01.2012г. било посочено, че остават
към 27.01.2012г. 15 контролни точки, а с последното НП №17500 от 30.05.2013г.
се отнемали 8 точки, като така следвало да има останали още 7 точки, а не да са
отнети всички. Иска се отмяна на заповедта, както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР
Хасково, с-р Пътна полиция, не взема становище.
Като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №14-1253-000389 от 24.03.2014г.,
издадена от Началник Сектор, ОД МВР Хасково, с-р Пътна полиция, със същата е
наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление от водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на
оспорващия на 25.11.2020г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 09.12.2020г.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че са отнети всички контролни точки с
наказателни постановления – НП №4985/17.07.2009г. – 3 к.т.; НП №7654/03.06.2010г.
– 15 к.т.; НП №4335/04.01.2011г. – 9 к.т.; възстановени 13 к.т. на
28.05.2011г., НП №1892/09.06.2011г. – 4 к.т.; НП №4410/30.12.2011г. – 8 к.т.;
НП №4449/11.01.2012г. – 6 к.т.; НП №17500/30.05.2013г. – 8 к.т.
Видно от представената справка – л.17-21
от делото, посочените в заповедта наказателни постановления са описани в
справката под №№2-3, 6, 8-10 и 13, като за тях е отбелязано, че са влезли в
сила. От същата справка се установява и че СУМПС №********* е било валидно до 20.03.2019г.
Представеното Наказателно
постановление №4985/17.07.2009г., с
което са отнети 3 контролни точки, е влязло в сила на 11.08.2009г., като към
същото има разписка, подписана от жалбоподателя за връчването му на
03.08.2009г.
Видно от приложеното писмо, адресирано до
Началник сектор ПП, ОД МВР Хасково, при извършена проверка от Началник Сектор
ПП, ОД МВР Пловдив, било установено, че НП №7654/03.06.2010г. не може да бъде
представено, тъй като всички преписки по НП от 2010г. били бракувани с протокол
УРИ №1030р-6072/13.03.2017г.
Представеното Наказателно
постановление №4335/04.01.2011г., с
което са отнети 9 контролни точки, е влязло в сила на 18.01.2011г., като към
същото има разписка, подписана от жалбоподателя за връчването му на 10.01.2011г.
Представеното Наказателно постановление
№1892/09.06.2011г., с което са отнети 4 контролни точки, е влязло в сила
на 07.07.2011г., като към същото има разписка, подписана от жалбоподателя за
връчването му на 29.06.2011г. Представеното Наказателно постановление №4410/30.12.2011г., с което са отнети 8
контролни точки, е влязло в сила на 02.03.2012г., като към същото има разписка,
подписана от жалбоподателя за връчването му на 23.02.2012г. Представеното
Наказателно постановление
№4449/11.01.2012г., с което са отнети 6 контролни точки, е влязло в сила
на 11.01.2012г., като към същото има разписка, подписана от жалбоподателя за
връчването му на 23.02.2012г. Представеното Наказателно постановление №17500/30.05.2013г., с което са отнети 8
контролни точки, е влязло в сила на 03.08.2013г., като към същото има разписка,
подписана от жалбоподателя за връчването му на 26.07.2013г.
Видно от представения Протокол №16/01.06.2011г.
на ЕТ Бори-Д – гр.Х., на водача Р.В.Ж. било проведено допълнително обучение,
изготвен тест с №19 и съответни точки – 5, при издадено удостоверение с №60.
Със Заповед №272з-155/05.02.2015г.
Директорът на ОД на МВР Хасково на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил
длъжностните лица, които да издават принудителни административни мерки по
чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, б.А и т.6 от ЗДвП, между които по т.4 от
заповедта – Началник сектор ПП.
При така установеното по фактите и в
рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният акт е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко
правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП /в приложимата към датата на издаване на акта редакция/, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.А,т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Настоящата оспорена Заповед №14-1253-000389 е издадена от Началник Сектор Пътна полиция, ОД
МВР Хасково
на 24.03.2014г., като при посочването на издателя ѝ има изрично
посочване на заповедта, с която издателят е упълномощен – Заповед УРИ
272з-155/05.02.2015г. Нещо повече – заповедта за упълномощаване е приложена в
преписката и действително касае оправомощаване, но същото е извършено близо
година след издаването на самата заповед, за която е оправомощаването. В този смисъл следва да се приеме,
че към момента на издаването на оспорената заповед за ППАМ липсва действително
оправомощаване за издателя да се произнесе по оспорената заповед. Така съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от материално некомпетентен
орган в лицето на Началник сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция,
който в случая не е лице, снабдено с необходимите правомощия да издава заповеди
с посоченото предметно съдържание предвид установеното несъответствие между
датата на заповедта за оправомощаване и датата на издаване на оспорения акт.
Липсата на материалноправна компетентност за издалия акта административен орган
представлява съществен порок и във всички случаи има за последица нищожност на
постановения акт. Независимо, че в жалбата не се съдържат доводи и съответно
искане за обявяване нищожността на оспорения отказ, то на основание чл.168,
ал.2 от АПК съдът е
длъжен служебно при констатирането ѝ да я прогласи.
Наред с това следва да се отбележи, че в случай на
липсата на установения порок по чл.146, ал.1 от АПК при издаване на процесната
заповед, то настоящият съдебен състав намира, че са допуснати и други
нарушения, които обуславят незаконосъобразност на оспорения административен
акт.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК, респ. чл.172, ал.1 от ЗДвП реквизити. В заповедта формално са посочени както правното, така и
фактическото основание за прилагането на ПАМ. В тази връзка неоснователно се
явява възражението, посочено в жалбата, че не е ясно правното основание, на
което е издадена заповедта, тъй като липсвало посочване на акта от който била
посочена разпоредбата на чл.171, т.4. Действително в титула на заповедта е
изписано само цифрово разпоредбата и без посочване на нормативния акт, но в
диспозитива има изрично посочване на ЗДвП, поради което съдът счита, че
пропускът при изписването не е съществено нарушение.
Обжалваната заповед обаче е постановена в нарушение и
при неправилно приложение на материалния закон. Приложимата
хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП,
съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна
административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба
предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Така изземването на свидетелството за управление
на МПС на основание чл.171, т.4 във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП може да се
приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на
водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не
е върнато в съответната служба на МВР.
По
делото е установено и не е спорно, че СУМПС на жалбоподателя е издадено на
30.03.2009г. и е било валидно до 20.03.2019г. Според приложимата към
30.03.2009г. редакция на чл.157, ал.1 от ЗДвП – изм. и доп. ДВ, бр.51 от
2007г., при издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване
валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че Министърът на
вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки
и списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение. Съгласно последователно издаваните на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП
наредби на министъра на вътрешните работи, а именно: отменените Наредба
№I-167/26.06.2001г., Наредба №I-139/16.09.2002г. и Наредба
№Iз-1959/27.12.2007г., както и сега действащата Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.,
първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство е 39. При издаването на обжалваната заповед административният
орган се е обосновал от фактическа страна с отнемането на всички контролни
точки на водача - по изброени 7 броя наказателни постановления, от които не е
представено в заверен вид по административната преписка само едно –
НП№7654/03.06.2010г., което е второто посочено по ред на издаване и с което се
отнемат 15к.т. Като се има предвид изрично изложеното от жалбоподателя, че не
знае за това НП, както и като не се установява същото в настоящото
производство, то остава недоказан общият брой на отнетите с НП контролни точки
на водача. Наред с това последното наказателно постановление, на което
административният орган се позовава, и с което се счита, че е достигнат общия
брой 39 или преминат, е НП №17500/30.05.2013г. Съгласно разпоредбата на чл.158,
ал.1 от ЗДвП - включително и в редакцията на нормата преди и след изм. и доп.
ДВ бр.51/26.06.2007г., броят на контролните точки за отчет на извършваните
нарушения се възстановя чрез частично увеличаване след преминато допълнително
обучение – т.1, както и служебно – т.2, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. Разпоредбата на чл.158, ал.2 от ЗДвП
предвижда възстановяването да е до максималния размер, като изключението от
това правило понастоящем е предвидено само за новите водачи. В представената
справка за нарушител, касаеща жалбоподателя, не само липсва отбелязване за
възстановяване, но и съществуват още 9 броя наказателни постановления,
последното от 11.09.2015г., които не са били обсъдени от административния орган
и при обсъждането им фактическата страна, която би се установила, би могла да е
различна от установената от органа. Като краен се налага извода, че
задължението за водене на отчет и изчисляване на отнетите контролни точки е на
административния орган и законосъобразното развитие на производството е
изисквало същият да извърши проверка и да удостовери колко са били наличните
контролни точки на водача към момента на издаване на заповедта, като постанови
ЗППАМ само в случай, че към този момент същите са отнети до пълния им размер.
Като не обсъдил всички наказателни постановления и не е отчел коректно
възстановяване на контролни точки по силата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП,
административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила, което може да се определи като съществено, тъй като недопускането му
води до различен от постановения правен резултат.
В този смисъл в настоящото оспорване съдът установи,
че не са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото ответната страна дължи на
жалбоподателя направените в съдебното производство разноски – за д.т. 10,00
лева и за адвокатско възнаграждение – 400,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА по жалба на
Р.В.Ж. *** издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №14-1253-000389 от 24.03.2014г. на Началник
Сектор Пътна полиция, ОД МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Р.В.Ж., ЕГН **********,***, направените по делото разноски
в общ размер 410,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: