Р Е Ш Е Н И Е
Номер 486 12.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 130 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ИАРА-гр.Бургас,
представлявана от изпълнителния директор, чрез упълномощен процесуален
представител, против Решение № 987 от 13.12.2021г., постановено по АНД № 4523
от 2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено изцяло наказателно постановление № 02-102 от 27.09.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас. Сочи се
в касационна жалба, че решението на районния съд е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Изтъква, че в нарушение на чл.13 от НПК съдът
не е изследвал всички релевантни за ангажиране на отговорността факти и
обстоятелства, като не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото
доказателства, довело до неверни фактически констатации и правни изводи.
Оспорва се извода на съда за недоказване на нарушенията, за които са повдигнати
на лицето административно-наказателните обвинения. Установено е, че лицето Т.К.
е управлявал автомобил, с рег.№ А 6809 МК, като на 27.04.2021г. в 10 часа е
спрян за проверка. В период на забрана, установен с цитираната министерска
заповед същият превозва риба, в прясно състояние7 а именно 200 килограма
сребриста каракуда, разположена в 4 бр. касетки и платика – 50 килограма,
поставена в една касетка. По време на проверката лицето не е представило
документи за налична регистрация по чл.55 от Закона за храните и такива
произход или превоз на рибата. Позовава се на посочените в акта за установяване
на нарушение и издаденото НП правни норми и на установените по делото факти,
включително посредством изслушаните свидетелски показания. В случаят, не са
представени никакви доказателства, които да изпълняват изискванията на закона
за превоз на риба в прясно състояние, нито е превозвана в специализирано
транспортно средство. Сочи се, че съгласно изискванията на нормативната уредба
рибата се пренася с копие на декларация за произход и документ за превоз, които
са документи по образец. Изводът на съда за необходимост от доказателства, че в
случаят се касае за риба предназначена за осъществяване на първа продажба по
смисъла на чл.2 от Наредба № 4 от 13.01.2006г. е в разрез с нормалната житейска
логика, тъй като в случаят става въпрос за 250 килограма риба, която няма да
бъде използвана за лични нужди. Цитираните документи, които са изискани от
санкционираното лице и не са представени от него са посочени конкретно и са
такива изготвени по образец, съгласно Наредба № 43 от 20.04.2006г. за реда за
водене на риболовен дневник и Приложение № 4 към Наредба № 4 от 13.01.2006г. за
условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни
организми и нямат нужда от допълнителна индивидуализация в акта и в НП. Сочи
се, че субект на нарушението по чл.86 от ЗРА, вр. с чл.50, ал.1, т.2 и чл.50,
ал.3 от ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба, в случай,
че същата е продукт от стопански риболов. Тълкуването на приложимите норми
сочи, че превозваната от Т.К. риба надхвърля нормите на чл.24, ал.3 от ЗРА,
поради което е налице визираната в изр. 2-ро на същата разпоредба фикция за
наличие на стопански риболов. Сочи се, че описанието на нарушенията е пълно,
точно и ясно и в съответствие със законовите изисквания и характеристиките на
оповестената по съответния ред Заповед № РД-09-385 от 13.04.2021г. на МЗХГ,
съставляваща общ административен акт. От съдържанието на последния става ясно,
че е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващи се риби /сред които
каракудата и платиката/. Позовава се и на общоизвестния, публикуван на интернет
страницата на ИАРА списък на рибностопанските обекти, в който са посочени и
съответните координати, вкл. надморска височина на обекта, като на територията
на Бургаска област всички такива обекти са с надморска височина до 500 метра.
Позовава се и на практика на касационната инстанция.
Прави се искане, касационната инстанция да отмени
решението на Районен съд – гр.Бургас и вместо него да постанови друго, с което
да потвърди процесното наказателно постановление. Моли, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно
указаното в НЗПП.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се
представлява от упълномощения юрисконсулт Д.Ч., която поддържа жалбата и
пледира за отмяна на оспорения съдебен акт, респективно за потвърждаване на НП.
Ответникът по касация – Т.С.К. ***, редовно уведомен, се
явява лично и с упълномощения си представител- адвокат А.С.. Оспорва се касационната
жалба, като неоснователна. Не ангажира нови доказателства. Пледира за
потвърждаване на съдебното решение и отхвърляне на касационната жалба.
Претендира направени разноски, които да му се присъдят.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на първата
инстанция да бъде оставено в сила.
Административен
съд-Бургас, като прецени доводите и становищата на страните, събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред
Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Т.С.К. ***,
против наказателно постановление № 02-102 от 27.09.2021г. издадено
от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас, с което на жалбоподателя
са наложени следните наказания:
за нарушение по чл.33, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.71, ал.1 от ЗРА е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв.
за нарушение
по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на
основание чл.86 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
за нарушение
по чл.50, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание
чл.86 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
На основание чл.90, ал.1
от ЗРА са отнети, както следва:
Сребриста каракуда /CGO/– 200 килограма и платика
/FBM/ – 50 килограма, които
видове и количества риба последствие са дарени.
Автомобил марка „Ситроен“,
модел „ZX“, с рег.№ А 6809 МК.
Видно от съдържанието на
НП, изрично е посочено, че не се присъжда обезщетение, на основание чл.90, ал.2
от ЗРА.
В обстоятелствената част
на НП се сочи, че на 27.04.2021г. в 10.00 часа на път 79, в посока гр.Средец,
при описаните географски координати автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX“, с рег.№ А 6809 МК е спрян за
проверка от служители на ГПУ- гр.Бургас. Установена е самоличността на водача- Т.С.К.,
както и че в период на забрана по чл.32, ал.1 от ЗРА, установен със заповед на
МЗХГ № РД-09-385 от 13.04.2021г. превозва риба, в прясно състояние, от вида
сребриста каракуда- 200 килограма / 4 бр. касетки/ и от вида платика- 50
килограма / 1бр. касетка/. Посочено е в НП, че лицето не представя регистрация
по реда на чл.55 от Закона за храните /ЗХ/ и копие от декларация за произход
или документ за превоз. Описаните факти напълно съответстват на съдържанието на
съставения още на 27.04.2021г. акт за установяване на нарушение с бл. № В
00201008 от инспектор в ИАРА. Намерените видове и количества риба в прясно
състояние, както и самият автомобил с който са превозвани са били иззети със
съставяне на АУАН, респективно отнети по реда на чл.90, ал.1 от ЗРА с
издаденото НП.
С оспореното решение,
районният съд отменил изцяло
НП. На първо място, съдът приел, че АУАН и НП са изготвени от компетентни
органи, в кръга на правомощията им и са спазени сроковете за реализиране на
отговорността, съгласно разпоредбите на ЗАНН. Наред с това, според решаващият
състав описанието на нарушението в НП не отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Позовава се на съдържанието на чл.86 от ЗРА и чл.50 от
закона ,като според указанията на чл.50, ал.3 описаните документи следва да
отговарят на изискванията на Наредбата по чл.46, ал.4 от същия закон, доколкото
условията и реда за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов са определени
с тази наредба на Министъра на земеделието, храните и горите. Обосновал извод,
че документите, които съпътстват превозваната риба следва да отговарят на тези
изисквания. Наказващият орган не ангажирал никакви доказателства, че в случаят
се касае за риба, предназначена за първа продажба по смисъла на чл.2 от Наредба
№ 4 от 13.01.2006г., поради което да се преценява дължимостта на така описаните
документи. Съдът изтъква, че без да е налице точно посочване в НП на изискуемия
документ и основанието за съставянето му, което да установява волята на
наказващия орган, се възпрепятства извършването на съдебен контрол. Сочи се, че
в описателните части на АУАН и НП съвсем общо е посочено „декларация за
произход или документ за превоз“. Според съда, както в НП, така и в показанията
на свидетелите фактите относно изискуемите конкретни документи са посочени
„схематично“, поради което вмененото нарушение описано в НП е неясно и не може
да бъде индивидуализирано за нуждите на производството, включително да бъде подведено
под съответната правна норма, с което е обоснован извод за формална
незаконосъобразност на НП. Аналогични са съображенията на съда и по отношение
вмененото нарушение по чл.50, ал.1 от ЗРА. Нормата на чл.50, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗРА въвежда задължение превозът на риба да се извършва със специализирани
транспортни средства, като в случаите на т.1- лицензирани по реда на чл.165 от
ЗВМД /при превоз на жива риба/ и т.2,
регистрирани по реда на чл.55 от Закона за храните – в останалите случаи. В
този случай отново не са описани според съда фактите относно вмененото
нарушение, тъй като липсвала каквато и да е индивидуализация на необходимия
съпровождащ транспортното средство документ, с което в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения, неотстраними при съдебното обжалване на НП. Допълнително,
съдът изтъкнал, че по същество установената фактическа обстановка не
съответства на състав на нарушение по чл.86, вр. с чл.50, ал.1, т.1 и т.2,
както и ал.3 от ЗРА. В тази връзка е посочено, че изискванията за документите
съпровождащи превоза на риба са задължителни при осъществяване на
рибностопанска дейност, по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗРА. Наказващият орган
не доказал, че санкционираното лице е длъжно да разполага с такива документи, с
оглед изискването за наличие на стопански риболов. Субект на нарушението по
чл.50 от ЗРА не е всяко лице, а според решаващият състав на БРС, подобно
нарушение може да извърши само лице, което се занимава с търговия и превоз на
риба и други водни организми. Приложените по делото доказателства не
установявали наличието на рибностопанска дейност, съответно липсват основания
за ангажиране отговорността на конкретното лице по тези правни норми. Освен
това, цитираната министерска заповед към която препраща НП съдържа забрани,
които обаче не са конкретизирани в акта и в НП. Не са посочени нито периода на
забраната, нито към кой от класифицираните в приложението видове риби спада
превозваната риба, поради което съдът само предполагал, че се касае за
пролетно-лятно размножаващи се риби, но обхвата на забраната е според
надморската височина на рибностопанския обект, от който е забранено да се
улавят. Непосочването на тези факти нарушавало правото на защита на подведеното
под отговорност лице, тока, че да може да се защити срещу тях. В заключение,
според първоинстанционния съд НП следва да се отмени и като неправилно,
респективно НП е отменено и в частта за отнемане на вида и количествата риба
поради недоказаност на факта, че са предмет на нарушение по смисъла на ЗРА.
Незаконосъобразно е отнето и превозното средство, тъй като нормата на чл.90,
ал.1 от ЗРА предвижда отнемане само на рибата и други водни организми, както и
уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити. В конкретният
случай отнетото МПС е послужило само за превоз на риба и не би могло да се
квалифицира като средство, с което е придобита рибата. Наред с това, не е
доказано собственикът на вещта /автомобила/ да е знаел за действията на
санкционираното лице, което го управлявало към онзи момент, поради което
отнемането на тази вещ би било несправедливо, защото следва да се отнеме от
собственик, който не е извършил нарушение, нито е знаел за предприетите от
страна на водача действия за превоза.
т.е. освен поради формална
/процесуална/ и поради материална незаконосъобразност.
Настоящият касационен
състав, счита, че решението на Районен съд-Бургас е ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От приетите по делото
доказателства се установява, че на 27.04.2021г.
в 10.00 часа на път 79, в посока гр.Средец, е спрян за проверка автомобил марка
„Ситроен“, модел „ZX“, с рег.№ А 6809 МК, управляван от водача- Т.С.К..
В хода на проверката, извършена от служители на ИАРА-гр.Бургас е
установено, че с това МПС са превозвани описаните по вид и количества риба-
сребриста каракуда /200кг/ и платика /50 кг/, поставени в касетки. Тези факти
по делото са безспорни.
Изрично е
описано в АУАН и НП, че рибата е поставена общо в 5 броя касетки /4бр. с
каракуда и 1 бр. с платика/, като превозваната риба е била в ПРЯСНО състояние,
т.е. не е жива, нито е в замразено състояние. За тези констатации на
проверяващите също липсва спор. Не се и твърди от страна на водача /ответника
по касация/ да са представени каквито и да било документи, съпътстващи превоза,
както по време на проверката така и впоследствие.
Както вече бе
посочено, водачът К. е санкциониран с три отделни административни наказания
„глоба“, всяко от които в размер на 1000 лева, съответно по реда на чл.90, ал.1
от ЗРА са отнети превозваните видове и количества риба и самият автомобил, в
който са намерени.
По
отношение на първото описано в НП нарушение, а именно квалифицирано по чл.33, ал.1 от ЗРА следва да се отбележи
следното:
Съгласно цитираната разпоредба
„В периода на забраната по чл.30, ал. 3, т.1, ал.4 и 5 и чл.32, ал.1
не се допуска пренасянето, превозването и продажбата на риба
и други водни организми в живо, прясно и охладено състояние.“
Изрично е посочено в
обстоятелствената част на акта и на НП, че периодът на забрана по чл.32, ал.1 от ЗРА е индивидуализиран,
съгласно Заповед на Министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ с №
РД-09-385 от 13.04.2021г. Съгласно закона, тази забрана се въвежда в периода на
размножаването ежегодно със съответната министерска заповед. Последната
съставлява общ административен акт и публикуван по предвидения законов ред,
общодостъпна е, включително и на интернет страницата на МЗХГ, а като част от
действащата правна уредба е задължителна за всички правни субекти, включително
за Т.К..
Правилно е
отбелязано от РС-Бургас, че относима към процесният случай е забраната
обективирана от т.4 на заповедта, а именно относно „пролетно-лятно размножаващите се риби“ Достигането до този извод
обаче не може да затрудни не само съда, но и всички задължени правни субекти. В
останалите части на процесната заповед е забранен улова на риба през
размножителния период, както следва: т.1 /карагьоз
или наречен още дунавска скумрия/, т.2 /калкан/
и т.3 /попчета/. Никой не е вменил
на санкционираното лице, че превозва карагьоз,
калкан или попчета, обхванати от останалите хипотези на забрана, а в т.4 от
забранителната заповед са посочени пролетно-лятно размножаващите се риби в
зависимост от надморската височина.
Ясно и
конкретно са описани видовете превозвана риба с пълно наименование и техните
количества, съответно начина по който са превозвани / 5 бр. касетки/. Освен
това, още в съставения АУАН /л.19 от
първоинстанционното дело/ в обстоятелствената част е описано, че
нарушението се изразява в превозване на риба от конкретно описаните два вида в прясно състояние, в периода на забрана
по чл.32, ал.1 от ЗРА и цитираната министерска заповед, поради размножаване на
рибата, съгласно Приложение № 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА. При това положение, не
би могло да се наруши правото на защита на лицето да разбере естеството на
вмененото нарушение. Очевидно е, че датата 27.04.2021г.
попада в забранения диапазон относно пролетно-лятно размножаващите се риби, а
именно от 15.04.2021г. до 31.05.2021г.
Видно от описаното в приложението на закона, в
групата пролетно-лятно размножаващи
се риби се включват шаранови, сомови
и други топлолюбиви риби.
Общоизвестен
факт е, че и двата вида риба /сребриста
каракуда и платика/ които са били превозвани с автомобила от Т.К. са от сем.Шаранови. Колкото до
обстоятелството каква е надморската височина на водоемите, намиращи се на
територията на област Бургас, данните за надморската височина на територията на
областта също са общоизвестни. В тази връзка, на тази територия /област Бургас/ няма водоеми с надморска
височина над 500 м. или с други думи всички съществуващи такива са с височина до 500 м.
Не
наказващият орган, а подведеното под отговорност лице носи доказателствена
тежест да опровергае тези констатации, ако твърди противното. Вярно е, че
наказващият орган носи процесуалната тежест да установи фактите от състава на
нарушението, но опровергаването на тези факти и установяване на други факти, от
които жалбоподателят Т.К. черпи благоприятни последици следва да бъдат доказани
именно от него. В случай, че жалбоподателят твърди, че е закупил превозваното
количество риба от друг обект, спрямо който не е налице забрана през този
период именно той трябва да ангажира нужните доказателства, което в случаят не
е осъществено. Нещо повече, дори не се твърдят от санкционираното лице такива
факти.
Нито в
съставения акт за установяване на нарушенията са вписани негови обяснения и
възражения от такова естество, нито в 3-дневния срок от връчване на преписа са
депозирани такива, нито в хода на съдебното оспорване на НП са ангажирани
доказателства опровергаващи факта, че превозваните два вида риба в прясно
състояние е придобита от обект, за който са относими съществуващите към момента
забрани. Относно възможността за превозване на уловена риба посредством т.нар.
любителски риболов, законът ясно е указал какви количества са разрешени, а
именно до 3 килограма за останалите видове риба /извън пъстървовите риби, за които са допустими 2 кг./.
По делото въобще не се
спори и относно факта, че превозваната риба е именно от видовете сребриста каракуда и платика, в противен случай е следвало
да се ангажира съдебна експертиза от областта на ихтиологията, която да
установи видовата принадлежност на превозваните риби. При липса на спор за така
описаните факти, по делото е безспорно, че така описаните видове риба са годен
обект на визираното нарушение и предмет на същото.
Превозваната риба
очевидно не попада в хипотезите на любителски риболов, съгласно чл.24, ал.3 от
ЗРА, след като в този случай е допустимо превозването на риба до 3 кг. /вкл. за
процесните видове риби каракуда и
платика/, а намереното и иззето количество е общо 250 килограма от двата
вида.
Съгласно чл.71, ал.1 от
ЗРА „Който пренася, превозва
и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други водни
организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до
2000 лв.“
Изпълнителното деяние на
нарушението по пункт 1 на НП включва от обективна страна няколко отделни
хипотези, като в случаят е осъществена именно една от тях „превозване“ на риба в „прясно състояние“, в периода на забрана
по чл.33, ал.1 от ЗРА, с оглед контекста
на изложеното по-горе.
Очевидно е, че
законодателят не е въвел някакво специално качество за субекта на това
нарушение, като съществува разграничителен критерий само по отношение на категориите
субекти- физически лица; юридически лица
и еднолични търговци. В първият случай /относно
физическите лица/ се налага глоба от 1000 до 2000 лева, а по отношение на
юридическите лица и едноличните търговци, съгласно чл.71, ал.2 от ЗРА се налага
имуществена санкция в упоменатите размери. Понастоящем, наложеното наказание
глоба на физическо лице изцяло съответства на установените по делото факти,
вкл. субекта на нарушението, поради което наказанието е наложено
законосъобразно. Както вече бе отбелязано по-горе всички факти относно
съставомерността на деянието са описани надлежно в съставения акт и в НП и по
никакъв начин не е нарушено правото на защита на подведеното под отговорност
лице да разбере какво му се вменява и да организира защитата си. Наложеното
наказание е в законния минимум /1000 лева/, поради което съответства на
тежестта на деянието. Фактът, че са превозвани два вида риба от сем.Шаранови
/пролетно-лятно размножаващи се риби/, с посочените количества общо 250
килограма е показателен за тежестта на нарушението и за изключване на
възможността да бъде квалифицирано като маловажно, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В заключение, наложеното наказание за това
нарушение /по пункт 1 от НП/ е определено законосъобразно, респективно
издаденото НП по отношение на това нарушение е процесуално и материално законосъобразно,
поради което жалбата в тази част е неоснователна. Съдът неправилно го е отменил
в тази част и следва съдебното решение да се отмени, респективно в тази част да
се потвърди НП.
По отношение на пункт 2 от НП:
Видно от диспозитивната
част на наказателното постановление, второто наказание глоба от 1000 лева е
наложена на Т.К. за нарушение по чл.50,
ал.1, т.1 от ЗРА, на основание чл.86
от закона.
Съгласно чл.50,
ал.1, т.1 от ЗРА „Превозът на риба
и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни
средства:1. лицензирани
по реда на чл. 165 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност - при превоз на жива риба и други живи водни организми“.
При положение, че в
обстоятелствената част на НП не се твърди рибата, която е превозвана с МПС от
водача К. да е била „жива“, няма основание за налагане на наказанието въз
основа на тази разпоредба, която предвижда именно превоз на жива риба. Вярно е, че в
обстоятелствената част на НП е квалифицирано нарушение по чл.50, ал.1, т.2
от ЗРА отнасящо се за превоз на риба в останалите случаи, т.е. извън
хипотезите на т.1 /жива риба и други живи
водни организми/. Разликата между направената квалификация на нарушението в
обстоятелствената част и тази в диспозитива на НП обаче е съществено нарушение на процесуалните правила и действително
ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере защо му се налага
наказание по санкционен текст от закона относим към хипотезите на друг състав
на нарушение. В тази част, съдът правилно е установил незаконосъобразността на
наложеното наказание по пункт 2 и го е отменил, макар и по различни
съображения. Като краен резултат решението на БРС в тази част е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
По отношение на пункт 3 от НП:
Нарушението по чл.50,
ал.3 от ЗРА, за което е наложена глоба в размер на 1000 лева, на основание
чл.86 от ЗРА е от категорията на формалните /на просто извършване/.
Съгласно чл.50, ал.3 от
закона „При превоз на продукти от
риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и
документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал.4.“
Ясно и точно е описано в
акта и в НП, че превозваната риба в случаят не е придружена нито от копие на
декларация за произход, нито от документ за превоз. Вярно е, че не са написани
други обстоятелства, свързани с изискванията на наредбата по чл.46, ал.4 от
закона, но в случаят това не е необходимо.
При положение, че водачът
на МПС въобще не разполага с изискуемите от нормата на чл.50, ал.3 от закона
два вида документ /декларация за произход
и документ за превоз/ абсолютно безпредметно е да се обсъждат изискванията
на подзаконовия нормативен акт относно конкретните документи според вида на превоза
и състоянието на рибните продукти и дали те са спазени, защото това може да се
направи и би имало значение само ако водачът бе представил документи относно произхода на рибата и
превозването й. Едва тогава би могло обективно да се разсъждава на плоскостта
дали така представените документи отговарят на нормативните изисквания съгласно
цитираната наредба или не. Нито актосъставителят, нито наказващият орган имат
задължение да посочват тези изисквания в обстоятелствената част или да посочват
норми от този подзаконов акт, след като въобще липсва какъвто и да било
документ за произход на превозваната риба в прясно състояние и документ за
превоз.
Водачът не е наказан за
това, че представя документи, които не отговарят на изискванията на наредбата,
за да се обсъжда на кои точно изисквания не отговарят и дали това отклонение е
съществено, респективно основание за налагането на наказание. В случаят,
липсват въобще описаните в закона и цитирани точно в акта и НП документи,
поради което нарушението е описано пълно и точно и в тази част НП отговаря на
стандартите по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Констатациите на районният съд в
противоположната посока са неправилни и в тази част решението на съда е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Следователно, решението на съда, с което е отменено НП по пункт 3 следва да
бъде отменено и вместо него да се потвърди НП в съответната част. Наложеното
наказание и в този случай е в минималния възможен размер и съответства на
тежестта на нарушението, а вече бе отбелязано, че липсват основания за
квалифицирането на случаят, като маловажен, предвид количествата на превозваните
два вида риба без изискуемите документи за произход и превоз.
По отношение на отнетите вещи, съгласно чл.90, ал.1 от ЗРА:
При наличието на
извършено и доказано нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА /пункт 3 от НП/, за което
е наложено наказание глоба, на основание чл.86 от ЗРА, съвсем закономерно с
диспозитивната част на наказателното постановление е разпоредено иззетите със
съставения АУАН видове и количества риба /сребриста
каракуда 200 кг и платика 50 кг/ да бъдат отнети в полза на държавата. Като
е констатирал противоположното и отменил НП в тази част съдът е приложил
неправилно материалния закон, поради което следва да бъде отменено решението на
БРС в тази част и с решението на касационната инстанция НП следва да се
потвърди в тази част, като законосъобразно.
Правилни са обаче
разсъжденията на предходната инстанция обусловили отмяната на НП в частта, в
която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнет автомобилът, с който е превозвана
рибата. В случаят, превозното средство, като движима вещ, не отговаря на материалноправните
предпоставки на закона, за да бъде отнето. Автомобилът не съставлява „уред, средство и приспособление, с които те
/количествата риба/ са придобити“,
а само са превозвани с него, поради което не са налице законовите основания да
бъде отнето процесното МПС. В тази част НП е незаконосъобразно, поради което
правилно е било отменено от съда и решението в тази насока следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде
уважена в тази част, с оглед контекста на изложеното в настоящото решение. В
останалата част съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила,
а подадената в тази част касационна жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, в полза на касатора следва да се присъди дължимото
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл.27е от НЗПП, а
именно 80 лева за настоящата инстанция, доколкото не се установява от съдебните
протоколи на РС-Бургас да е правено искане за присъждане на такова
възнаграждение пред първата съдебна инстанция.
По отношение на направеното искане на
ответника по касация за присъждане на разноски, районният съд не е присъдил
такива, въпреки благоприятния изход на делото за тази страна в производството
пред съответната инстанция, като в мотивите е посочено, че не са приложени доказателства за
направени разноски поради които такива и не се присъждат от РС-Бургас. В
настоящото производство, касационната жалба е уважена по отношение наложените
наказания в съотношение 2 към 1, т.е. при прилагане принципа на съразмерност за
присъждането на разноски, следва да се присъдят в полза на ответника по касация
само 1/3 от направените разноски, но само тези извършени в хода на касационното
производство, защото възможността за присъждане на разноски в хода на
предходното съдебно производство е преклудирана. В този смисъл, в полза на Т.К.
следва да се присъди част от платеното адвокатско възнаграждение на неговия
пълномощник за представителство пред АС-гр.Бургас. Приложен е документ за
плащане на възнаграждение на адвоката за представителство пред настоящата
инстанция в размер на 450 лева, платени в брой. В открито заседание пред
настоящата инстанция е направено възражение от представителя на ИАРА за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно, с оглед указаното в чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
възлизащо в размер на 440 лева. При това положение, претендираната сума, която
е само с 10 лева над законоустановения минимум на възнаграждението не е
прекомерна. Обаче, с оглед отхвърляне на касационната жалба досежно една от
наложените глоби от общо 3 наложени със същия размер, следва да бъде присъдено
само 1/3 от платеното адвокатско възнаграждение или да се присъди в полза на
ответника по касация сумата от 150 лева, която да му бъде платена от ИАРА.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 987 от 13.12.2021г., постановено по АНД № 4523 от 2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА,
с която е отменено наказателно постановление № 02-102
от 27.09.2021 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“-гр.Бургас към ГД „РК“ в ИАРА, В ЧАСТТА, с която са наложени административни наказания „глоба“,
както следва: в размер на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.71, ал.1 от ЗРА,
за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от ЗРА и в размер на 1000 /хиляда/ лв.,
на основание чл.86 от ЗРА, за извършено нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА, като
на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата сребриста
каракуда – 200 кг и платика – 50 кг. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-102
от 27.09.2021 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“-гр.Бургас към ГД „РК“ в ИАРА, В ЧАСТТА, в която са наложени административни наказания „глоба“,
както следва: в размер на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.71, ал.1 от ЗРА,
за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от ЗРА и в размер на 1000 /хиляда/ лв.,
на основание чл.86 от ЗРА, за извършено нарушение по чл.50, ал.3 от ЗРА, като
на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата сребриста
каракуда – 200 кг и платика – 50 кг, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 987 от 13.12.2021г., постановено по АНД № 4523 от 2021г.
по описа на Районен съд – Бургас, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Т.С.К., с постоянен адрес:*** да заплати на Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,
представлявана от изпълнителния директор, сумата от 80 /осемдесет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, представлявана от изпълнителния
директор, да заплати на Т.С.К., с постоянен адрес:***
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.