Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, ….………….. г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря…………….……...РУМЯНА БАЕВА….....……………...и в присъствието на
прокурора……………………………….……..………………...като разгледа докладваното от
съдията ……гр.дело № 582 по описа за 2012год, за да се произнесе съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание по чл.344 от КТ, подадена от Х.П.К. *** против „МИРО”ООД, седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински”№52, бл.”Пчела”, ет.3, ап.9, представлявано от Р.М.И. – Управител.
Ищецът излага в ИМ, че на 19.06.2008г.сключил с ответното дружество трудов договор №15, по силата на който бил назначен на работа като продавач с място на работа „МИРО”ООД - бензиностанция, находяща се в гр.Л.В.Т.” №3. Посочва,че трудовият договор бил за определен срок, който изтичал на 19.12.2008г, но тъй като след тази дата продължил да заема посочената по-горе длъжност, договорът бил станал безсрочен. Твърди, че на 09.02.2012г. получил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр.чл.187, т.8 и 9 вр.чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ, в която като причина за прекратяването на трудовия договор се изтъква,че е констатирана липса на парични средства от бензиностанцията за времето от 01.08.2009г.до 15.12.2011г. в размер на 19 121.25лв.
Счита, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че посочената причина за прекратяване на трудовото правоотношение - злоупотреба с парични средства не отговаря на истината. Изтъква, че в самата заповед е посочено, че тази злоупотреба е реализирана за един период от повече от две години, което е немислимо при положение, че от страна на собственика на бензиностанцията са правени ревизии в обекта всеки месец. Излага също, че въпреки отправеното към работодателя искане да се посочи кога, в кои дни и как е станала злоупотребата с парични средства, това не било направено. Напротив, за да оправдае действията си управителят на фирмата го принудил да подпише запис на заповед, че дължи посочена от същия сума, като твърди, че за тези негови действия той-ищецът и колегите му са сезирали органите на полицията.
В петитумната част на ИМ ищецът прави ИСКАНЕ да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на обективно съединението искове, съдът да постанови решение, с което:
1./Да признае прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконно, да отмени обжалваната Заповед №5/09.02.2012г. на Управителя на „Миро”ООД - гр.Ловеч и да го възстанови на предишната работа;
2./Да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ такъв е постъпил от ответника – „МИРО”ООД-гр.Ловеч, представлявано от Управителя Р.М.И.. Счита обективно съединените искове за допустими, но по същество оспорва същите като неоснователни и недоказани. Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца относно сключен трудов договор, посочен от негов в ИМ, както и факта, че на ищеца му е връчена цитираната в ИМ заповед за дисциплинарно уволнение. В депозирания отговор ответникът поддържа, че посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина е извършено, същото е доказан факт и уволнението е законосъобразно. Твърди, че при извършена в дружеството ревизия, назначена на 15.01.2012 г. е установено извършено от служители на дружеството, в т.ч. и ищеца, продължавано длъжностно присвояване на парични средства, собственост на дружеството, като лично ищецът се е облагодетелствал с 19 121,25лв. Излага, че е изготвен ревизионен акт, в който подробно е описан механизмът на присвояването. В общи линии се касаело за зареждане на гориво в автомобили, чиито водачи го заплащат в брой и присвояване на заплатената сума от ищеца. Това заредено гориво платено в брой, се описва от ищеца в кредитна разписка като заредено на фирма, ползуваща отложено плащане в дружеството. Така дневният отчет на заредено и платено в брой или писано като заредено на отложено плащане с кредитни разписки гориво излиза точен за съответния ден, но платената цена на зареденото гориво се присвоява от ищеца. Впоследствие, след няколко дни кредитната разписка за това гориво се унищожава от ищеца, а описаното в нея гориво се фактурира на случаен принцип на други фирми, платили в брой или въобще незареждали гориво в съответния ден на фактурирането. Ответникът твърди, че с оглед очертания в отговора механизъм на присвояване, разкриването му е отложено във времето, тъй като фирмата извършваща софтуерната поддръжка на ответника е със седалище в гр.Русе и не се поддържа постоянна комуникация. Ето защо ищецът разчитал, че с изтичане на времето няма да се установи, че липсата е настъпила именно по време на неговата смяна. Наведени са твърдения, че ищецът е бил поканен да даде обяснения във връзка с извършеното нарушение, описано в констатациите на ревизионния акт, по повод започналата срещу него дисциплинарна процедура. В саморъчните обяснения ищецът обяснил липсата на сумата чрез зареждане на личния си автомобил с гориво от бензиностанцията, без да заплаща, за което оформял неверни кредитни разписки на името на фирми, ползуващи отложено плащане. Според ответника, по този начин на практика нарушението е признато в саморъчно обяснения.
Ищецът Х.П.К. не взема лично участие в процеса и не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание
Ответникът „МИРО”ООД – Ловеч в заседанието по същество се представлява от представлява от управителя Р.М.И. и договорно упълномощен адвокат С.Лозанова. По същество оспорва предявените обективно съединени искове, като неоснователни. Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на сключен между страните трудов договор №15/19.06.2008 г. ищецът Х.П.К. е бил назначен на длъжност „Продавач – бензиностанция” при ответника „Миро”ООД - Ловеч. Трудовият договор за определен срок – 19.12.2008 г. Съгласно договора работникът се е задължил да постъпи на работа на 20.06.2008 г., като видно от отбелязването това задължение е изпълнено и ищецът е постъпил на работа същия ден. При възникване на трудовото правоотношение е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 350.00лв, което се изплаща окончателно всеки месец.
При възникване на трудовото
правоотношение ищецът е бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „Продавач в магазин””, което е
удостоверил с подписа си. Съгласно описанието на длъжността, основните
задължения на ищеца са следните: осъществяване приемането, съхранението и
отпускането на различни видове материали и стоки от склад и доставчиците;
водене отчетност по приемането, съхранението и отпускането на материални
ценности; организиране и съблюдаване на правилата и начина за приемане,
съхранение и отпускане на материални средства; участие при проверки и
инвентаризации.
По делото е представен ревизионен акт за извършена ревизия на обект „Бензиностанция” в гр. Ловеч, собственост на „Миро” ООД, който е изготвен от М.П.И., въз основа на договор за възлагане от 15.01.2012 г. Констатациите в акта са направени на база извършена проверка на дневните отчети от фискалната памет, отчетени продажби и сведения за заредени горива на отложена плащане. Целта на проверката е да установи налице ли е разлика между заредените количества на отложено плащане в сведенията за всяка фирма, дневните отчети от фискалната памет и действително отчетените парични средства от продавач – консултантите за всяка смяна. Проверката е обхванала периода 01.08.2009 г. до 31.12.2011 г.
В обстоятелствената част на акта е отразено, че на 15.12.2011 г. е
извършена внезапна ревизия на касата на обект „Бензиностанция” от управителя на
ответното дружество и Р.Т., за което е съставен констативен протокол.
Проверката е касаела смяната на М.А.Д.Д., като при нея е установена липса от
368,04 лв. от касата. Тези констатации се посочват като причина за възлагане на
разширена проверка. Разширената проверката е обхванала общо 414 смени, като
през
По делото са приложени саморъчни обяснения от ищеца, в които е заявил, че понякога, когато е бил нощна смяна и не е имал финансова възможност, е зареждал гориво в личния си автомобил. За зареждането пускал кредитна разписка , след което го фактурирал.
С оспорената Заповед № 5/5 от 09.02.2012 г. на Управителя на „МИРО”ООД – Ловеч, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и чл.187, т.8 и т.9 вр.чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ- за злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане имуществото на работодателя на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение” и трудовият му договор е прекратен. Изложени са мотиви относно констатирана злоупотреба с парични средства на обект „Бензиностанция „МИРО”ООД за времето от 01.08.2009 г. до 15.12.2011 г. в размер на 19 121,25 лв. Заповедта е връчена на ищеца на 09.02.2012 г., което е удостоверил с подписа си.
От показанията на см.Р.С.Т.се
установява, че заема длъжността счетоводител в ответното дружество „МИРО”ООД. Същата заявява, че още през
От показанията на св.М.П.И. се установява, че на същата е възложено да извърши ревизия на обект - бензиностанция, собственост на ответника. Ревизията е извършена по документи, като констатациите са правени ден за ден, като обхванала всяка една смяна за период от 2 години и 4 месеца /от 01.08.2009 г. до 15.12.2011 г./. При проверката И. установила, че касовите бонове на клиенти, зареждащи в брой са насочвани като продажби на отложено плащане към фирми, които заплащат заредените количества всяка седмица. Това ставало чрез т.нар. кредитна разписка. Когато се отчитат служителите на бензиностанцията , дневният отчет е такъв, че този фискален бон и това насочено като отложено плащане и продажбите не се отчита. Преди приключване на отчетния период за клиенти с отложено плащане сумите са фактурирани на клиенти, заредили в брой. За констатациите и резултатите от проверката св.И. съставила ревизионен акт, който предоставила на управителя на фирмата ответник.
На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно – икономическа експертиза, която е дала заключение, че на Бензиностанция „МИРО”ООД, находяща се в гр.Ловеч действително има извършена ревизия от св.М. И. по договор за възлагане от 15.01.2012 г., която е обхванала периода от 01.08.2009 г. до 31.12.2011 г. При ревизията е установено, че за периода от 10.08.2009 г. до 15.12.2011 г. са установени внесени в касата на дружеството в по-малко парични средства в размер общо на 178 454,67 лв. Експертизата е извършила проверка на дневните отчети от фискалната памет на системата, отчитаща продажбите, на произволно избрани дати от ревизионния акт, на които има вписано името на ищеца, като е установено, че действително има разлики между стойността на отразеното количество продадено гориво, отразено в дневните отчети за фирми с отложено плащане и „Сведението” / в това сведение при всяко зареждане се вписва зареденото количество гориво и подпис на шофьора на фирмата/, по което са издавани фактурите на тези фирми за действително заредени количества. С тези разлики / в дневните отчети стойността на продаденото гориво на фирмите с отложено плащане на тези дати е винаги по-голяма/ внесените парични средства в касата на дружеството от продавачите на бензиностанцията са в по-малко. Това е в резултат на отразените в повече продажби в дневните отчети на фирмите с отложено плащане, на които са издавани фактури веднъж в седмицата на базата на „Сведение” за действително продадено количество гориво, за сметка на закупеното в брой гориво от граждани. Съгласно заключението, в смените на ищеца за периода от 10.08.2009 г. до 15.15.2011 г. има установени разлики, т.е. отчетени в по-малко парични средства/липси/, които за ищеца са в размер на 19 121,25 лв.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва издадената заповед за уволнение, като твърди, че същата е незаконосъобразна.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание.
Дисциплинарното уволнение е едновременно и дисциплинарно наказание, и акт на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е допустимо да бъде обективирано в една заповед. В конкретния случай работодателят е издал процесната Заповед № 5/09.02.2012 г., с която е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и е като законна последица на това наказание е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с писмо с обратна разписка. В настоящия случай заповедта е връчена на ищеца в деня на нейното издаване / 09.02.2012 г./ и следователно това е моментът, в който волеизявлението на работодателя е достигнало до конкретния адресат и наказанието се счита наложено. Установяването на този факт има своето правно значение, тъй като определя моментът на прекратяване на ТПО, съответно има значение при броенето на сроковете по чл.194, ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
В атакуваната уволнителна заповед на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, като са посочени нарушения, изразяващи се в присвояване/злоупотреба/ на парични средства от обект – Бензиностанция „МИРО”ООД, находящ се на адрес: гр.Л.В.Т.”№3 – нарушения, квалифицирани като такива по чл.187, т.8 и т.9 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. Така вменените на ищеца нарушения са пряко свързани с основните трудови функции, произтичащи от длъжностната му характеристика, а именно: осъществяване приемането, съхранението, отпускането и отчитането на различните видове материали и стоки от склада, водене на отчетност по приемане, съхранение и отпускане на материалните ценности и съблюдаване правилата и начините за приемане, съхранение и отпускане на материалните средства. Горното предпоставя задължението на ищеца при осъществяваната от него трудова дейност като продавач да полага грижи за опазване и съхраняване имуществото на работодателя, да съблюдава правилата и да осъществява контрол върху движението на горивата и паричните средства при извършваните продажби, като води коректно необходимата отчетност на реализираните средства при продажби на гориво с плащане в брой и такива с отложено плащане. Нарушаването на тези задължения предпоставя настъпването на вреди за работодателя и дава основание за привличане към дисциплинарна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
Задължението за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразяване
сроковете по чл.194 от КТ и правото на защита на работника в производството по
предявен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. В съдебната практика се приема, че с
оглед характера на извършваната работа или повторяемостта на нарушението, както
и поради по-късното му откриване, е допустимо за някои от дисциплинарните
нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това
да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед
защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание./
Решение №30 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№388/2011 г., ІІІ г.о./. В
настоящия случай в оспорената заповед е посочено, че вмененото на ищеца
нарушение на трудовата дисциплина е извършено за времето от 01.08.2009 г. до
15.12.2011 г. Както от
заключението на вещото лице, така и от изготвения в рамките на възложената
проверка от ответника акт, е посочен момента на осъществяването на всяко едно
деяние, с което са отклонявани средства от оборота за продадени горива. Една
част от тези деяния са осъществени извън периода, посочен в разпоредбата на чл.
194, ал. 1 КТ – двумесечен от откривана на нарушението, но не по - дълъг от
една година от извършването, поради което за тях ищецът не може да бъде
санкциониран. Тук попадат всички установени актове на отклоняване на средства в
рамките на период 01.08.2009 г. до 09.02.2011 г. Останалите деяния обаче,
извършени в периода от 09.02.2011 г. до 09.02.2012 г., попадат в рамките на
срока, посочен в цитираната по – горе разпоредба. В рамките на този едногодишен
период се включва и двумесечния срок от узнаването за нарушението от
работодателя, което е сторено на 15.12.2011 г. при извършена внезапна проверка
на обекта. Именно тази проверка е повод за възлагане на такава в рамките на
С огледи изложеното по – горе съдът приема, че част от деянията, за които ищецът е санкциониран не е са погасени към датата на издавена на оспорената заповед и нейното връчване, респ. по отношение на тях срокът по чл.194 от КТ е спазен.
Законосъобразното налагане на наказанието уволнение предпоставя спазване на процедурата по чл.193 от КТ - преди налагане на дисциплинарното наказания работодателят е длъжен да изиска обяснения от работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, с оглед на тези обяснения да оцени всички релевантни доказателства и едва тогава за наложи дисциплинарното наказание. Законът не определя форма на поискването /устно, писмено/ на обясненията, поради което факта на поискването може да бъде установен както с писмени, така и с гласни доказателства. По делото са писмени доказателства – обяснения от ищеца, съгласно които по повод констатираните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина ищецът дал саморъчно написани обяснения, в които е признал, че понякога, когато е бил нощна смяна е зареждал гориво в личния си автомобил, като за зареждането пускал кредитна разписка и впоследствие го фактурирал.
При тези данни съдът приема, че работодателят е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.193 от КТ задължение и е предоставил възможност на ищеца да даде обяснения в рамките на дисциплинарното производство.
Установява се, че издадената заповед за уволнение съдържа всички законоустановените реквизити - посочени са нейният автор и адресат, пояснена е волята на работодателя, посочени са нарушителят, нарушението и времето на извършването му, като ясно е изразено правното основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание – чл.330, ал.2, т.6 от КТ и чл.187, т.8 и т.9 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ
С оглед на всички направени по-горе констатации съдът намира, че от формална страна няма допуснати нарушения от работодателя, които да водят до отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество. Ето защо съдът дължи да се произнесе по законосъобразността на постановеното уволнение, като в тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание.
При съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че в хода на процеса работодателят успешно е доказал, че надлежно е упражнил дисциплинарната власт и е взел законосъобразно решение за налагане на наказание „Уволнение”.
Съгласно чл.190, ал.1 т.4 и т.7 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Следователно, законодателят е счел, че злоупотребата с доверието на работодателя е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, при което е оправдано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата, свързани с дисциплинарното нарушение, значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващи нарушените обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното нарушение.
По делото е безспорно установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „продавач –бензиностанция” при работодателя „МИРО”ООД – Ловеч, като съгласно връчената му длъжностна характеристика на ищеца са възложени отчетнически функции по приемането, съхранението и отчитане на парични и стоково-материални ценности. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при упражняване на трудовите функции на ищеца във връзка с осъществяване стопанската дейност от работодателя е констатирано отклоняване на парични средства както от ищеца, така и от други служители на дружеството с отчетнически функции. Отклоняването на средства е извършвано в продължителен период от време, но предвид механизма на извършване на деянието откриването им във времето е било забавено. Събраните по делото гласните доказателства, приложения ревизионен акт от проверката възложена на външно лице, дадените от ищеца обяснения и заключението на вещото лице съд по ясен и категоричен начин установяват механизма на извършване на деянието. В ответното дружество са били извършвани както продажби на гориво срещу заплащане в брой, така и продажби с отложено плащане. Установено е, че фирмите, които зареждали горива на отложено плащане са получавали кредитни разписки, тъй като към датата на зареждането не са заплащали реално. Плащане на горивата е извършвано в края на седмицата, след издаване на фактурата. Почти всеки ден е имало количества заредени и платени горива, които са насочвани към фирми, които заплащат отложено, но реално не са заредили тези количества горива. Тези насочени бонове не са отчитани от софтуерната система като продажби в брой, а като такива на отложено плащане, като средствата не са отчитани от продавачите на смяна. По този начин дневните отчети за деня и смяната са точни и не може да се отчете, че има недействително заредени количества горива. Както от ревизионния акт, така и от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза са установили, че съставените недействителни разписки за отложено плащане са фактурирани на фирми, които са плащали в брой и тези фактури са с дата и час, различни от датата и часа на фискалния бон и така в тези фактури има зареждания, които въобще не са извършени от фирмите, на които са фактурирани кредитните разписки. По този начин са отклонени средства в общ размер на 178 454.67 лв, като в смените на ищеца за процесния период са установени разлики/ отчетени в по-малко/ парични средства в размер на 19 121.25 лв. В рамките на периода, включен в срока по чл.194, ал.1 от КТ, от общо отклонените средства в смените на ищеца, размерът на сумите в смените, в които е бил сам/ предимно нощни смени/ сумите са в по-голям размер, като този факт в достатъчна степен подкрепя извода, че ищецът е автор на вменените му от работодателя нарушения и настъпилият вредоносен резултат е в пряка и причина връзка от негови действия. В случая с оглед заеманата от ищеца длъжност и констатираните от работодателя нарушения, вкл.и в смените на ищеца, довели до значителни вреди за ответника, несъмнено са от естество да накърнят в такава степен отношенията на доверие между работник и работодател, че последният да не може да разчита на добросъвестно и отговорно изпълнение на работата на работника и да не е длъжен да търпи продължаване на трудовото правоотношение между тях. Налице е злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото ищецът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага.
Съдът намира са неоснователни твърденията на ищеца, че посочената причина за прекратяване на ТПО – злоупотреба с парични средства не отговаря на истината, тъй като в рамките на проверявания период са извършвани периодични ревизии, при които не са установени нарушения. Тези негови твърдения не се подкрепят от събраните в хода на процеса доказателства. Съдът счита, че отклоняването на средства не е можело да се установи и при извършване на годишни инвентаризации, тъй като същите имат за цел да осъществят проверка относно движението на количествата горива, при което не е установен проблем, а не движението на паричните потоци във връзка тях. Проблемът не можел да бъде установен текущо, тъй като той е произтекъл пряко от софтуерния продукт, ползван от ответника. Работодателят е допускал фактурирането на количества горива на отложено плащане на фирми, различни от тези задължени по кредитните разписки. При ответника е създадена привидност за съответствие между количествата продадени горива и сумите заплатени по тях на отложено плащане в брой, поради което, дори при полагане на дължимата грижа, не е можела да се открие злоупотребата. Именно по тези причини разкриването на злоупотребата значително е било отложено във времето.
Предвид изложеното по-горе и преценявайки поведението на ищеца, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл.187, ал.1, т.8 и т.9 от КТ както от обективна, така и от субективна страна, което се явява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Работодателят е упражнил правомощието си по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ и е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – „Уволнение”. Съдът счита, че наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл.189 от КТ, като същото е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на служителя.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № 5 / 09.02.2012 г., с която Управителят
на „МИРО”ООД – гр.Ловеч е наложил на ищеца Х.П.К. дисциплинарно
наказание „Уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, т.8
и т.9 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ се явява
законосъобразна и издадена при спазване на материално - правните
предпоставки, установени от КТ. С оглед на това предявеният иск с основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
ПО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния и обусловен от него иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ”Продавач – бензиностанция” с място на работа - обект Бензиностанция „МИРО”ООД – гр.Ловеч, находящ се на адрес: гр.Л.В.Т.”№3.
Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ
и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи заплащане на разноски по
производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на разноските за
адвокатското възнаграждение, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с
оглед отхвърлянето на исковете му изцяло, следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 400.00 лева – разноски по делото, съставляващи изплатен от
ответника адвокатски хонорар за един адвокат и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „МИРО”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински”№52, бл.”Пчела”, ет.3,
ап.9, представлявано от Р.М.И. - Управител, иск с правна квалификация по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване за незаконно уволнението на Х.П.К., обективирано в Заповед № 5 /
09.02.2012 г. на Управителят на „МИРО”ООД – гр.Ловеч и неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „МИРО”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински”№52, бл.”Пчела”, ет.3,
ап.9, представлявано от Р.М.И. - Управител, иск с правна квалификация по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -”Продавач –
бензиностанция” с място на работа
- обект Бензиностанция „МИРО”ООД – гр.Ловеч, находящ се на адрес: гр.Л.В.Т.”№3,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Х.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на МИРО”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински”№52, бл.”Пчела”, ет.3, ап.9, представлявано от Р.М.И. - Управител сумата от 400.00 лв/ четиристотин/лева– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок, считано от 17.05.2019 г.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: