РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивните
жалби на Т. С. К. от *** (вх.№ 1264/09.07.2021 г. по описа на ПРС) и на А. И. Т. от *** (вх.
№ 1663/12.08.2021 г. по описа на ПРС), против решение № 35 от 18.06.2021 г. по
гр.д.463/2020 г. по описа на РС Поморие.
Въззивникът-ищец Т. С. К. обжалва решението на ПРС В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете на ищеца за осъждане на ответника да му заплати: обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени на 29.06.2020 г., над
уважения размер от 3000 лв до предявения размер от 5000 лв, ведно със законната лихва; и
съдебни разноски над присъдения размер от 740 лв до установените от съда разноски от
1200 лв. Твърди се, че решението е неправилно в обжалваните от ищеца части, постановено
в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. По-конкретно се твърди, че правилно съдът е приел, че са налице
всички предпоставки за отговорността по чл.45 ЗЗД, поради което исковете са доказани по
основание. Сочи се, че е неправилна преценката на съда при определяне на справедливото
обезщетение в съответствие с чл.52 ЗЗД. Твърди се, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил, че нараняванията в областта
на главата са довели не просто до „неудобства“ в живота на ищеца, а са повлияли негативно
върху живота, поведението, действията му за продължителен период от време след побоя.
Твърди се, че деянието на ответника е довело до влошаване на здравословното и психично
състояние на ищеца. Сочи се, че самият престой от 5 дни в Неврохирургично отделение в
гр.Бургас е било травмиращо изживяване за ищеца. Твърди се, че в продължение на месеци
след случилото се, ищецът усеща неразположение, умора, замайване; има краткотрайни
загуби на паметта, залитане и причерняване пред очите, които е възможно да са последица
1
от сътресението на мозъка. Сочи се, че след инцидента са се обострили други заболявания на
ищеца – хипертония, диабет; ищецът изпитва непрекъснат страх, тревоги, има негативни
преживявания и очаквания, страда от безсъние, главоболие, замайване, гадене, нестабилна
походка за дълъг период от време, нощни страхове, болки във врата, гърба, крайниците.
Твърди се, че така описаните състояния са доказани от показанията на разпитаните
свидетели и от останалия доказателствен материал. Твърди се, че вследствие претърпения
побой и отрицателното му отражение във физическо и емоционално отношение, ищецът е
отказвал поръчки за работа за период от 3-4 месеца, което се е отразило негативно на
доходите му. Сочи се, че при така събраните доказателства, първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е занижил размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира
се отмяна на решението на ПРС в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен като
неоснователен иска на ищеца за размера над 3000 лв до предявения размер от 5000 лв и
вместо него да се постанови решение, с което да се уважи изцяло исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането - 29.06.2020 г. и да му бъдат присъдени изцяло направените разноски в
първоинстанционното производство. Претендират се разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца. Представя доказателства – присъда по НЧХД 124/2020 г. по описа
на РС Поморие и решение по ндчх 676/2021 г. на БОС.
Въззивникът-ответник А. И. Т., съгласно уточнението на процесуалния му
представител в откритото съдебно заседание, обжалва решението на ПРС в частта, с която
ответникът Т. е осъден да заплати на ищеца Т.К., сумата от 3000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени на
29.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 29.06.2020
г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 85.19 лв, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането -
29.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 740 лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски. Твърди, че решението на ПРС, в обжалваната
от ответника част, е необосновано и незаконосъобразно, постановено в разрез в
материалния и процесуалния закон. Излага твърдения, че няма вина за настъпилия
инцидент, евентуално - че е налице съпричиняване от страна на ищеца, т.к. ищецът е
повредил автомобила му, нахвърлил се е върху ответника, когато му поискал обяснение за
поведението му във връзка с нетрезвото му състояние. Излага оплаквания, че съдът не е взел
под внимание безспорно установеното поведение на пострадалия, който е бил в нетрезво
състояние и като участник в движението по непредпазливост е нанесъл материални щети
върху личния автомобил на ответника. На второ място се твърди, че съдът не е определил
справедливо обезщетение и определеното обезщетение от 3000 лв е прекомерно и не
кореспондира с претърпените неимуществени вреди на пострадалия. Твърди, че изводът на
първоинстанционния съд, че ищецът не е можел свободно да се движи, не кореспондира с
показанията на св.А. и св.С., като се твърди също, че неправилно са кредитирани
показанията на св.Г. К. - съпруга на ищеца, чиито показания не се потвърждават от другите
разпитани свидетели. На следващо място се твърди, че по делото не са налице и
доказателства за емоционалното състояние на ищеца преди инцидента, които да се
2
съпоставят с неговото психологично състояние след това, както и, че ищецът е
диагностициран като диабетик и хипертоник преди инцидента, т.е недоброто му
здравословно състояние е още преди инцидента. Твърди се, че не са налице основанията за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Претендира се решението на ПРС да
бъде отменено в осъдителната му част и вместо него да се постанови друго, с което изцяло
да се отхвърлят исковете. Претендират се съдебно- деловодни разноски. Не се сочат нови
доказателства.
Двете жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими.
В срока по чл.263 ГПК само ищецът Т.К. е депозирал отговор на въззивната
жалба на ответника. Въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че решението на ПРС в осъдителната част е правилно и обосновано като съдът е изложил
подробно и обосновано своите съображения и изводите си относно наличието на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД. Оспорва се
твърдението на ответника, че няма вина за настъпилия инцидент; както и, че това деяние не
е довело до влошаване на здравословното и психично състояние на ищеца. На второ място
се твърди, че едва във въззивната си жалба ответникът е изложил твърдения за
съпричиняване от страна на ищеца, поради което, освен, че е недоказано, такова възражение
е и преклудирано. Оспорват се твърденията на ответника, че пострадалият е бил в нетрезво
или неадекватно състояние. Сочи се, че са правилни и обосновани изводите на ПРС, че
пострадалият не е можел да свободно да се движи, тъй като е изпитвал болки, месеци не е
пазил добре равновесие, бил е с главоболие, подтиснат и стресиран. Относно показанията на
св.Г. К. се твърди, че правилно са кредитирани от съда, тъй като са ясни, логични и
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. Твърди се, че
настъпилите изменения в емоционалното състояние на ищеца са установени от събраните
по делото доказателства, поради което изводите на съда досежно това обстоятелство също
са обосновани. На последно място се твърди, че възможността влошаването на болестите на
ищеца след инцидента да е резултат от силния стрес и шок, е потвърден от разпита на
вещото лице д-р Галина Милева в съдебно заседание. Твърди се, че по делото са безспорно
доказани всички предвидени предпоставки за деликтната отговорност на ответника и няма
нито едно конкретно доказателство. което да изключва вината му, както и да доказва
наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на искова молба подадена от
Т. С. К. от *** за осъждане на ответника А. И. Т. от с.гр. да заплати на ищеца сумата от 5000
лв неимуществени вреди и сумата от 200 лв - имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху всяка от двете суми, считано от датата на увреждането 29.06.2020 г. до окончателното
им изплащане. Твърди се, че на 29.06.2020 г., след като управлявайки велосипеда си, ищецът
изгубил контрол върху него се подпрял на дясното огледало на спрян на платното
автомобил, ответникът започнал да му крещи и му нанесъл побой - силни удари с юмруци в
главата, при което ищецът паднал на земята и загубил съзнание. Посетил Спешна помощ и
УМБАЛ Бургас и след влошаване на състоянието му бил приет в Нервнохирургично
отделение за наблюдение. Твърди, че след случилото се, здравословното му състояние се
влошило и изпитвал страх, напрежение, главоболие, болки във врата и в резултат на
инцидента претърпял неимуществени вреди емоционален и психологически стрес, както и
имуществени вреди от заплащане на прегледи и лекарства.
3
Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК. В първото съдебно заседание е оспорил исковете чрез процесуалния си представител.
С обжалваното решение ПРС е уважил частично предявените искове – иска за
неимуществени вреди – до размера от 3000 лв, а иска за имуществени вреди – до размера от
85,10 лв, ведно със законната лихва върху всяка от така присъдените главници от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. В останалата си част – над присъдения до
предявения размер, исковете са отхвърлени. На ищеца са присъдени съдебни разноски в
размер на 740 лв, съобразно уважената част от исковете.
Решението на ПРС е обжалвано от двете страни – от ищеца – в отхвърлителната
част, а от ответника – осъдителната част, поради което решението е висящо пред настоящата
инстанция изцяло.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените от двамата жалбоподатели оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота
фактическата обстановка, като изводите на съда по фактите са обосновани. Приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не се променя от представените във
въззивното производство доказателства - присъда № 260008 от 23.10.2020 г. по НДЧХ №
124/2020 г. на РС Поморие и решение № 130 от 20.10.2021 г. по ВНДЧХ №
20212100600676/2021 г. на БОС, с което присъдата на ПРС е потвърдена.
С оглед показанията на св.А., която твърди, че е видяла ищеца и ответника да се
борят на земята, и показанията на св.Д., която твърди, че когато е отишла при страните, по
ризата на ищеца е имало кръв, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че именно
ответникът му е причинил с удари констатираните впоследствие наранявания по главата и
лицето. Съответно съдът намира за недоказани оплакванията на въззивника-ответник, че не
е доказано наличието основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника;
че той няма вина за настъпилия инцидент.
Възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради липсата на представен
от ответника отговор на исковата молба, не е направено законовия срок, поради което
заявяването му едва с въззивната жалба е преклудирано. Неоснователно е и оплакването на
въззивника-ответник, че съдът не е взел под внимание „безспорно установеното поведение
на пострадалия, който е бил в нетрезво състояние и като участник в движението по
непредпазливост е нанесъл материални щети върху личния автомобил на ответника“. Както
се посочи по-горе, поради липсата на представен отговор на исковата молба, такива
твърдения по фактите не са надлежно въведени от ответника. Независимо от това следва да
се посочи, че по делото няма абсолютно никакви доказателства за нетрезво състояние на
ищеца по време на инцидента, които доказателства съдът да обсъжда.
Ето защо съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
нараняваните на ищеца, съотв.понесените от него вреди, са били причинени именно от
ответника чрез нанасяне на удари по главата на ищеца.
При деликт, вината на извършителя на непозволеното увреждане се предполага, а
в случая и се установява от събраните по делото доказателства.
По отношение на понесените от ищеца вреди, съдът също споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно характера на вредите, техния обем, съотв.досежно
дължимото на ищеца обезщетение.
Неоснователно е твърдението на въззивника-ответник, че изводът на
4
първоинстанционния съд, че ищецът не е можел свободно да се движи, не кореспондира с
показанията на св.А. и св.С.. Изводите на съда, че „ищецът не е можел свободно да се
движи“ касаят не състоянието му непосредствено след нанесените му удари, а състоянието
му след увреждането, свързано с продължително нарушение на равновесието, главоболие и
несигурност.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на св.Г. К. - съпруга на ищеца, чиито показания не се
потвърждават от другите разпитани свидетели. Показанията на св.К. кореспондират с
показанията на св.С., и макар първата свидетелка да е съпруга на ищеца, а втората – негова
майка, съдът ги кредитира, тъй като те се потвърждават от заключението на вещото лице д-р
Г.Милева по приетата по делото СМЕ, съгласно което, независимо от това, че мозъчното
сътресение /констатирано непосредствено след нараняването и установено от представената
по делото медицинска документация/ е било от лека степен, в резултат на него е възможно
ищецът да е изпитвал болки, замайване и безсъние.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивника-ответник, че по
делото не са налице и доказателства за емоционалното състояние на ищеца преди
инцидента, които да се съпоставят с неговото психологично състояние след това, както и, че
ищецът е диагностициран като диабетик и хипертоник преди инцидента, т.е недоброто му
здравословно състояние е още преди инцидента. Релевантно в случая е установяване на
емоционалното състояние на ищеца след увреждането, което е налице – установено е
посттравматичното стресово разстройство на ищеца и връзката му с нанесения от ответника
на ищеца побой. От друга страна, приетите и репарирани от първоинстанционния съд
увреждания на ищеца, са вследствие на нанесените на ищеца удари и причиненото му от
това леко мозъчно сътресение. Съдът не е коментирал, съотв.не е приел, че присъжда
обезщетение за повишаване на кръвната захар на ищеца или за хипертонични негови кризи.
Съдът намира за неоснователно и недоказано и последното оплакване на
въззивника-ответник, че съдът не е определил справедливо обезщетение и определеното
обезщетение от 3000 лв е прекомерно и не кореспондира с претърпените неимуществени
вреди на пострадалия. Според настоящия състав, определеното от съда обезщетение за
нанесените на ищеца неимуществени вреди в размер на 3000 лв, не е прекомерно с оглед
характера, обема и интензитета на нанесените на ищеца вреди – както физически болки от
причиненото увреждане, неудобства в ежедневието от последващите мозъчното сътресение
главоболие и нарушаване на равновесието, така и от емоционалните преживявания на ищеца
– страх, срам от причинения му побой на неговата възраст и ограничаване на комуникацията
с околните.
От друга страна съдът намира за неоснователни и оплакванията на въззивника-
ищец, за неправилна преценката на съда при определяне на справедливото обезщетение в
съответствие с чл.52 ЗЗД. Според настоящия състав, първоинстанционният съд е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди именно съобразявайки установените от
представената по делото медицинска документация наранявания, и причинените от тях
негативни промени в живота на ищеца, съобразявайки периода на тези промени и предвид
заключението на вещото лице по СМЕ.
Твърдението, че в продължение на месеци след нараняването, ищецът усеща
неразположение, умора, замайване; има краткотрайни загуби на паметта, залитане и
причерняване пред очите, не е доказано да е последица от сътресението на мозъка. Не е
доказано категорично, със съотв.медицински документи, и обострянето на заболяванията на
ищеца – хипертония, диабет и влошаване на зрението, а доколкото твърдения за такова
влошаване на здравословното състояние на ищеца е съдържат в показанията на съпругата му
– св.К.а, не е доказано такова влошаване на състоянието на ищеца да е резултат именно от
инцидента.
5
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че за изпитваните от ищеца
негативни преживявания и усещания - страх, тревоги, безсъние, главоболие, замайване,
гадене, нестабилна походка, първоинстанционният съд е определил справедливо
обезщетение от 3000 лв, при спазване на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
С оглед така изложените съображения, съдът намира и двете въззивни жалби да
неоснователни.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Поради оставяне на двете въззивни жалби без уважение, съдът намира, че
разноските за въззивното производство следва да останат така, както са направени от
страните, предвид това, че всяка от страните в настоящото производство е едновременно и
въззивник по своята жалба, и въззиваем – по жалбата на другата страна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 18.06.2021 г. по гр.д.463/2020 г. по описа на
РС Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6