РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230101137 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на К. С.
Р. ЕГН ********** от село Л., община К., чрез пълномощника си адвокат
Г.Т., съдебен адрес в град Д., с която против „С.Г. ГРУП” ЕАД с ЕИК:
*********, град С., е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответника следните суми по
изпълнителен лист, издаден на 28.08.2012г. от Добрички районен съд по
ч.гр.дело № 3001/2012г.: - 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за
банков кредит от 14.03.2008г., анекс № 1/13.12.2009г. и анекс №
2/02.06.2010г.; - 2768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за
периода 10.09.2010г. - 19.07.2012г. вкл.; - 591,94 лева - изискуема наказателна
лихва върху главницата за периода 10.06.2011г. - 26.08.2012г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012г.; - 306,15 лева -
направени разноски по делото; - 350 лева - адвокатско възнаграждение.
Исковете се основават на следните обстоятелства: с изпълнителен лист,
издаден на 28.08.2012г. от Добрички районен съд по ч.гр.дело № 3001/2012г.,
ищецът, в качеството му на поръчител на кредитополучателя С.С.К., ЕГН:
********** и М.Г.К., ЕГН: ********** - съдлъжник на кредитополучателя, е
осъден солидарно с другите двама да заплати на „Райфайзен Банк България”
ЕАД процесните суми. По молба на кредитора на 04.09.2012г. е образувано
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Л. Т. с peг. № 737 на КЧСИ с район
на действие ОС-Добрич. По делото са извършени поредица от изпълнителни
действия, обезпечаващи вземането на взискателя. Взискателят е прехвърлил
вземането си на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което дружество е
конституирано като взискател с постановление от 04.11.2013г. на осн. чл. 429
1
от ГПК. След 07.01.2015г. – датата на последното изпълнително действие в
това производство, до 27.04.2017г. когато със запорно съобщение до
„Инвестбанк” АД, ЧСИ е наложил запор на банкова сметка на длъжника
М.Г.К., взикателят е бездействал повече от две години съгласно нормата на
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. На 24.04.2020г. взикателят е уведомил ЧСИ, че е
прехвърлил вземането си по изпълнителното дело на „С.Г. ГРУП” ЕАД, който
с молба от 13.11.2020г. е поискал от ЧСИ да му бъде върнат изпълнителния
лист, след което изпълнително дело № ...е прекратено. С разпореждане от
23.11.2020г. на ЧСИ Л.Т. е образувано ново изпълнително дело № ...по искане
на взискателя „С.Г. ГРУП” ЕАД на основание изпълнителен лист, издаден на
28.08.2012г. от Добрички районен съд по ч.гр.дело № 3001/2012г. Предвид
факта, че след образуване на изпълнителното производство по изп.д. № ....е
налице период на бездействие от страна на взискателя, а имено от
07.01.2015г. /когато е направено искане за справка относно имущественото
състояние на длъжниците/ до 27.04.2017г. /когато е наложен запор по банкова
сметка на длъжника М.Г.К./, е осъществена хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от
ГПК – изпълнителното производство е прекратено. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие – така ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не е такова
налагането на 27.04.2017г. на запор на банкова сметка на длъжника М.Г.К.,
защото то е извършено след изтичане на двугодишния срок на бездействие на
взискателя и настъпването на перемпцията. Предвид това то не би могло да
прекъсне давността по чл. 110 от ЗЗД във вр. с чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Ищецът
счита, че вземането на ответника по издадения изпълнителен лист се е
погасило по давност още на 07.01.2020г., т.е. след изтичане на петгодишния
давностен срок от последното валидно извършено изпълнително действие, а
имено искането за справка относно имущественото състояние на длъжниците
от 07.01.2015г. С ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава
изложените в исковата молба обстоятелства по издаването на изпълнителния
лист по ч.гр.д. № 3001/2012г. по описа на Районен съд Добрич за сумите
11947.32 лв. - главница, 2768.31 лв. изискуема договорна лихва, 591.94 лв.
изискуема наказателна лихва и 656.25 лв. разноски по делото; образуването
на изпълнително дело .... по описа на кантората на ЧСИ Л.Т., per. №737, което
е било прекратено, като впоследствие е било образувано и.д. .... отново по
описа на ЧСИ Л.Т..
Твърди, че в исковата молба са смесени два коренно различни
института, а именно на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. от
ЗЗД и перемпционния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - ищецът твърди, че
давността била изтекла, тъй като в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не били
извършвани конкретни изпълнителни действия. Срокът по чл. 433 от ГПК,
2
според ответника, касае едно бездействие от страна на кредитора, като се
изисква за период от 2 години да не е искал извършване на изпълнителни
действия. За да се прекъсне този срок, се изисква кредиторът да е активен и
да иска извършването на изпълнителни действия, като това, дали тези
действия са реално извършени, е без значение за перемпционния срок.
Последицата от изтичането на този срок е прекратяване на изпълнителното
дело по силата на закона, но това не означава, че давността за вземането също
изтича. Няма пречка да бъде образувано ново изпълнително дело, по което да
се предприемат изпълнителни действия и давността да бъде прекъсната. От
друга страна, погасителната давност настъпва в случай на бездействие от
страна на кредитора за срок от 5 години, а не 2 /в настоящия случай/. Както
правилно посочва ищецът, за да се прекъсне същата, съгласно ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се предприеме конкретно
изпълнително действие, а не просто да бъде поискано такова. Последиците от
настъпването на погасителната давност също са различни. В конкретния
случай, по и.д. ....по описа на ЧСИ Л.Т. са били предприети множество
конкретни изпълнителни действия, които са прекъснали както давностния,
така и перемпционния срок. На 27.04.2017г. със запорно съобщение до
„Инвестбанк“АД е наложен запор върху вземанията на длъжника по тях,
което отново е действие, надлежно прекъсващо както давността, така и
перемпционния срок. Правопораждащият факт, на който ищецът основава
вземането си, е изтичането на погасителна давност за периода 07.01.2015г до
27.04.2017г., което е невярно.
Ответникът посочва, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена
с ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, има действие едва от
постановяването на тълкувателното решение. Според приетото в решение №
170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV ГО, погасителна давност за
вземането би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на
ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК - 26.06.2015г. Това означава, че към момента
на образуване на изпълнителното дело давността все още не е започнала да
тече и че би могла да започне да тече едва от постановяването на
тълкувателното решение, т.е. от 26.06.2015г. Същата е била надлежно
прекъсната с изпращането на запорното съобщение през 2017г. Както твърди
ищецът, впоследствие е образувано и.д. ...по описа на ЧСИ Л.Т., като по това
изпълнително дело са извършвани действия, надлежно прекъсващи
погасителната давност. Ответникът се позовава и на приетото в решение №37
от 24.02.2021г. по гр.д. 1747/2021 г. на IV Г.О. на ВКС, според което
перемпцията е без правно значение за давността и развива подробни
съображения в тази насока. В становище от 04.10.2021г. ответникът посочва
също, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., по време на извънредното положение давност не е текла.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са отрицателни установителни с правно основание чл. 124, ал.
1 вр. чл. 439 от ГПК, с които ищецът твърди, че не съществува претендирано
от ответника право на парично вземане и при който иск тежестта за
3
установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, а
ищецът следва да докаже настъпилите след влизане в сила на акта, въз основа
на който е издаден изпълнителният лист, правопогасяващи вземането факти.
Прекъсване и спиране на давностния срок подлежи на доказване от ответника.
По заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№
3001/2012г. по описа на Районен съд – Добрич и е издадена заповед №
257/28.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците С.С.К. в
качеството на кредитополучател, М.Г.К. в качеството на съдлъжник и К. С. Р.
в качеството на поръчител, солидарно да заплатят на кредитора
„Райфайзенбанк България” ЕАД, въз основа на извлечение от сметка,
следните суми: 11947,32 лв. – изискуема главница по договор за банков
кредит от 14.03.2008г.; анекс №1/23.12.2009г. и анекс №2/02.06.2010г.;
2768,31 лв. – изискуема редовна лихва върху главницата за периода
10.09.2010г. – 19.07.2012г. вкл.; 591,94 лв. – изискуема наказателна лихва
върху главницата за периода 10.06.2011г. – 26.08.2012г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски по делото в размер
на 306.15 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
На 04.09.2012г., въз основа издадения изпълнителен лист и по молба на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, е образувано изпълнително дело
....по описа на ЧСИ Л.Т., peг. № 737. След сключени последователно договори
за цесия като взискатели са конституирани първо „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД и в последствие „С.Г.Груп“ ЕАД. С постановление от 13.11.2020г.
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 от ГПК – по молба на взискателя. На 23.11.2020г. въз основа същия
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело ....по описа на ЧСИ Л.Т..
Ищецът оспорва съществуването на задължението като се позовава на
погасяването му с изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от
ГПК, считано от 07.01.2015г., когато взискателят е поискал от ЧСИ по
изпълнително дело .... извършване на справки за имуществено състояние на
длъжниците, до 07.01.2020г. Изложените в исковата молба твърдения относно
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са във връзка с обосноваване довода на
ищеца за незаконосъобразност на извършените от ЧСИ действия след
настъпването на перемпцията, независимо от нейното неконстатиране от
съдебния изпълнител.
От материалите по изпълнително дело ...се установява, че с молбата за
образуването му от 04.09.2012г. взискателят е поискал извършване на справки
за имуществено състояние и пристъпване към принудително събиране на
сумите по изпълнителния лист чрез налагане на запори и възбрани, както и е
възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършено е отбелязване
на изпълнителния лист за връчена покана за доброволно изпълнение на
поръчителя К.Р. на 16.06.2013г. Справката за адресна регистрация на този
длъжник е установило постоянен и настоящ адрес в град Д. (л. 33 от ИД). С
разпореждането за образуване на изпълнително делото е насрочен опис на
движими вещи в дома и на тримата длъжници за 29.10.2012г., а според
съобщение до взискателя от 13.09.2012г. (л. 50) – за 15.11.2012г., като в това
съобщение е изискано от взискателя авансово внасяне на дължимите такси за
4
изпълнителни действия. Датата 15.11.2012г. за насрочен опис е посочена в
изпратената на К.Р. покана за доброволно изпълнение от 13.09.2012г. на
адрес, записан в молбата на взискателя (л. 57), която не е връчена. Описът не
се е състоял. На 01.11.2012г. по делото е постъпила молба от длъжника С.К., с
която е заявил, че ще внася сумата от 200 лева всеки месец до края на април,
след което ще внесе половината от остатъка. Няма данни за плащани суми.
ЧСИ е изпратил уведомления до ТД на НАП за образуваното изпълнително
производство и е продължил да извършва справки за имуществото на
длъжниците. С разпореждане от 19.04.2013г. е наложен запор на МПС и
възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника К.Р.. Възбраната е
вписана с вх.рег.№ 6297 от 11.06.2013г. под акт № 130, том II на СлВп
Добрич (л. 165). На л. 169 от ИД е приложена покана за доброволно
изпълнение до К.Р., с уведомление за наложените запор и възбрана и за
насрочен опис на 24.06.2013г. на движими вещи в дома му, изпратена на
посочения в молбата на взискателя адрес, в която е отбелязано, че съпругата
му отказва да я получи на дата 16.06.2013г. На 28.05.2013г. е изпратено
запорно съобщение до КАТ-ПП Добрич за наложения запор на МПС, връчено
на 17.06.2013г. На дата 25.06.2013г. по делото е постъпило уведомление от
началника на Сектор ПП при ОД на МВР Добрич, че запорът на МПС не е
наложен, защото регистрацията на превозното средство е прекратена на
29.05.2013г. С постановление от 02.09.2013г. производството по делото е
спряно по искане на взискателя. На 29.10.2013г. е постъпила молба за
конституиране като кредитор на основание договор за цесия „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕОД, също възложил права на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. На
26.11.2013г. новият взискател е поискал от ЧСИ да извърши справки за
всички задължени лица за банкови сметки, трудови договори, движимо и
недвижимо имущество и при наличие на такива да предприеме действия за
обезпечаване на вземането и да го уведоми за дължимите такси. На
11.03.2014г. е постъпила аналогична молба от взискателя. С разпореждане от
11.03.2014г. са насрочени описи на движими вещи в домовете на длъжниците
за 30.04.2014г. За това действие е изпратена призовка на К.Р. на неговия
постоянен/настоящ адрес, връчена чрез залепване на уведомление от
28.03.2014г. Няма данни описът да е извършен. С разпореждане от
09.07.2014г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на К.Р.,
получавано от *** (но не е изпратено запорно съобщение), както и е
допусната съдебно-оценителна експертиза на имота, собственост на този
длъжник, върху който е вписана възбрана. Изпращани са съобщения на
длъжника и на съпругата му на адрес, посочен в молбата за образуване на
изпълнителното дело, различен от регистрирания адрес, които не са връчени.
На 02.09.2014г. упълномощен от К.Р. адвокат е поискал преписи от делото и
на 04.09.2014г. ги е получил. На 07.01.2015г. взискателят отново е поискал от
ЧСИ да извърши справки за всички задължени лица за банкови сметки,
трудови договори, движимо и недвижимо имущество и при наличие на такива
да предприеме действия за обезпечаване на вземането и да го уведоми за
дължимите такси. Последвало е насрочване на опис на движими вещи в дома
на другите двама длъжници на 01.07.2015г. На 29.03.2017г. взискателят е
поискал ЧСИ да извърши справки за банкови сметки на длъжниците и при
наличие на такива да наложи съответните запори (л. 282 от ИД ....).
Извършената справка за ищеца е показала открити две сметки в банки – в
5
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и в „Юробанк България“ АД (л. 276 от
ИД). Няма данни ЧСИ да е наложил запор на вземанията на К.Р., съобразно
искането на взискателя; наложен е запор на вземания на друг длъжник по
изпълнителното дело със съобщения от 27.04.2017г. На 08.04.2019г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на С.К. за 30.04.2019г. С
постановление от 13.11.2020г. изпълнително дело ....е прекратено по молба на
новия взискател „С.Г.Груп“ ЕАД от същата дата, като са вдигнати
наложените по делото обезпечителни мерки, в т.ч. запор на МПС и възбрана
на недвижим имот, собствени на К.Р..
С разпореждане от 23.11.2020г. на ЧСИ е образувано ново
изпълнително дело № ..... С това разпореждане е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на К. С. Р., получавано от „.....“ ЕООД (запорното
съобщение е връчено на 17.01.2021г.); е наложен запор върху всички негови
сметки, банкови касетки и вземания в „Първа инвестиционна банка“ АД
(запорното съобщение е връчено на 11.01.2021г.) и „Банка ДСК“ ЕАД (с
отговор за липса на банкови сметки, подлежащи на запориране от
14.01.2021г.); е наложена възбрана върху негови собствени недвижими имоти
(вписани с вх.рег.№ 124 от 12.01.2021г., акт № 28, том I на СлВп Добрич). На
10.02.2021г. е извършен опис на собствен на ищеца недвижим имот и на
22.02.2021г. е насрочена първа публична продан с времетраене от 19.03.2021г.
до края на 19.04.2021г. Последната е отменена с разпореждане на ЧСИ от
18.03.2021г. и е насрочен нов опис на имота за 23.03.2021г. Повече
изпълнителни действия не са провеждани, тъй като в изпълнение на
обезпечителна заповед № 10 от 13.04.2021г. по настоящото дело
изпълнението е спряно.
От данните по изпълнително дело ....се установява надлежно
уведомяване на длъжника К.Р. за издадената против него заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на 04.09.2014г., когато упълномощен от него
адвокат е получил поисканите преписи от книжата по делото. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила две седмици след тази дата, в съгласие с чл. 416
вр. чл. 414, ал. 2 от ГПК (ред. преди Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019г.) и оттогава –
14.09.2014г. е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност за
вземанията срещу настоящия ищец, установени със сила на пресъдено нещо
(преди това давността е била прекъсната и с вписването на възбраната върху
имот на длъжника – ищец по настоящото дело, на 11.06.2013г.).
ИД ... е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., т.е.
образуването на изпълнителното производство е прекъснало давността, а
докато трае изпълнителното производство, давността не тече. При безспорния
между страните факт, че последното поискано от взискателя изпълнително
действие е от дата 07.01.2015г., към 26.06.2015г., когато е постановено
тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство не е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Както е прието в решение № 170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№
2382/2017г., ІV г.о. и решение № 51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр.д.№
2917/2018г., ІV г.о., когато се постановява нов тълкувателен акт, с който се
изоставя вече дадено тълкуване на правната норма и се възприема ново
такова, промяната настъпва занапред. По образуваните при действието на
6
ППВС № 3/18.11.1980г. изпълнителни производства, новото разрешение на
въпросите относно погасителната давност, приети с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, намират
приложение за времето след 26.06.2015г. Извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Новата
давност (при настъпила перемпция) започва да тече от предприемане на
последното валидно изпълнително действие и се прекъсва с всяко ново
такова. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Изпълнителните действия, които
прекъсват давността са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Без правно значение за погасителната давност за вземанията срещу
настоящия ищец са изпълнителните действия, предприети спрямо другите
длъжници по изпълнителното дело, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗЗД. След
26.06.2015г. и до 26.06.2020г. спрямо ищеца – длъжник по изпълнително дело
...изпълнителни действия не са предприемани. На 29.03.2017г. (след
бездействие от 07.01.2015г. – повече от две години) взискателят е поискал
ЧСИ да извърши справки за банкови сметки на длъжниците и при наличие на
такива да наложи съответните запори (л. 282 от ИД ...). Извършената справка
за ищеца е показала открити две сметки в банки – в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и в „Юробанк България“ АД, но ЧСИ не е наложил запор на
вземанията на К.Р., съобразно искането на взискателя. Както е разяснено с
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. 1747/2021г. на ВКС, IV ГО,
перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи изпълнение по представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право,
като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
7
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Независимо, че искането от 29.03.2017г. е направено след изтичане на
двугодишния срок на 07.01.2017г. (и този срок се прилага спрямо всеки от
длъжниците независимо – така решение № 83 от 11.04.2018г. по гр.д.№
1667/2017г. на ВКС, IV ГО), ЧСИ след установяване на банкови сметки на
длъжника е следвало да наложи запор върху сумите по тях. Ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната след изпълнителното действие, но от момента на искането. Така
давността би се прекъснала, ако до прекратяването на ИД ....на 13.11.2020г.
по молба на взискателя (по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК), по искането на
взискателя от 29.03.2017г. е бил наложен запор. Последното не се е
осъществило - изпълнително действие не е предприето, като изпълнителното
производство е прекратено от ЧСИ не поради настъпилата перемпция, а по
искане на взискателя – по неговата воля. Считано от 26.06.2015г. и до датата
на образуването на новото изпълнително дело – 23.11.2020г., новата
петгодишна давност за вземанията (чл. 117 от ЗЗД), считано от 14.09.2014г.
(вписването на възбраната), не е била изтекла. До датата на изтичането й -
26.06.2020г., спрямо ищеца – длъжник по изпълнително дело ....изпълнителни
действия не са предприети. Извършените такива по отношение другите
длъжници не са от значение, защото съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗЗД,
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Така петгодишният
давностен срок е изтекъл още на 26.06.2020г., преди прекратяването на това
изпълнително дело на дата 13.11.2020г. по искане на взискателя.
Извършените в хода на образуваното на 23.11.2020г. ново изпълнително дело
.... нямат действието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, защото са предприети след като
давността е вече изтекла на 26.06.2020г. (може да бъде прекъсната само
неизтеклата давност).
С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. в страната е обявено
извънредно положение, продължило до 13.05.2020г., вкл. Съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за
срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Според пар. 13 от ПЗР към
ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр. 44/2020г. от 13.05.2020г., в сила от
14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е. от 21.05.2020г.
Така погасителна давност за процесните вземания, считано от 26.06.2015г., е
спряла за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. по силата на закона;
продължила е да тече от 21.05.2020г. и е изтекла на 03.09.2020г., т.е. отново
преди образуването на ИД ....на 23.11.2020г. и предприемане по него на
изпълнителни действия от тази дата.
8
С оглед изложените съображения предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по
водене на делото разноски в общ размер от 1664 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, че К. С.
Р. ЕГН ********** от село Л., община К., не дължи на „С.Г. ГРУП” ЕАД с
ЕИК: *********, град С., следните суми по изпълнителен лист, издаден на
28.08.2012г. от Добрички районен съд по ч.гр.дело № 3001/2012г.: - 11 947,32
лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008г., анекс
№ 1/13.12.2009г. и анекс № 2/02.06.2010г.; - 2768,31 лева - изискуема редовна
лихва върху главницата за периода 10.09.2010г. - 19.07.2012г. вкл.; - 591,94
лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011г.
- 26.08.2012г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.08.2012г.; - 306,15 лева - направени разноски по делото; - 350 лева -
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.Г. ГРУП” ЕАД с ЕИК: *********, град С., да плати на К.
С. Р. ЕГН ********** от село Л., община К., разноски по водене на делото в
общ размер от 1664 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9