Р Е Ш Е Н И Е
№1042
Гр. Перник, 19.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02412 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, срещу А.С.Х.
***, кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 682,56 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в *** и сумата от 149,21 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми по ч. гр. дело № 00568/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че
между него и ответника А.С.Х., в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия през исковия
период в размер на сумата от 831,77 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизащо на сумата от 149,21 лв. за периода от 08.07.2014
г. до 11.01.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът А.С.Х. оспорва частично исковите претенции по размер
с твърдението, че част от тях, съответно вземането за главница в размер на
сумата от 258 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 26.01.2015 г. и на законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 69 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
26.01.2015 г. са погасени по давност, поради което и недължими. Намира за
приложим към вземанията тригодишния давностен период по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед периодичния
им характер. Счита, че давността е изтекла до датата на подаване на
заявлението. С тези доводи отправя искане за частично отхвърляне на исковите
претенции.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Е.М.,
поддържа предявените искови претенции, счита същите за доказани по основание и
размер и отправя искане за уважаването им. Претендира присъждане на направените
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът А.С.Х., редовно призован, не се
явява лично. От името на доверителя си пълномощникът му адв. М.М. оспорва
установителните претенции в частта, имаща за предмет погасени по давност суми.
Признава, че ответникът е собственик на процесния имот и отправя искане за
приемане на възражението му за покриване на част от сумите с тригодишен
давностен период. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 00568/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника,
имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума, а допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение.
В
случаите на установена облигационноправна обвързаност между страните на
изследване подлежи и въпросът относно наличието на реално извършена доставка на
топлинна енергия до имота на потребителя и съответно нейната стойност.
Както
вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът оспорва частично
исковете – само по отношение на техния размер, позовавайки се на действието на
настъпила погасителна давност. Предвид конкретно релевираното оспорване с
проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 18.07.2018 г. и
обявен за окончателен такъв с протоколното определение от 27.09.2018 г., с
оглед липсата на оспорвания от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че през исковия период ответникът е бил собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, че до този имот през процесния период
ищецът е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и, че размерът
на обезщетението за забава /законната лихва за забава на месечните плащания/ за
исковия период е претендираният от ищеца. В този смисъл е и заявеното в
съдебното заседание от процесуалния представител на ответника изрично
признание, че последният е бил собственик на имота през исковия период.
Предвид
изложеното, основният спорен въпрос по делото касае конкретния размер на
вземанията с оглед въведеното от ответника правопогасяващо възражение с
твърдението, че част от вземанията са недължими като погасени по давност. Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези доводи за
основателни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник, приети в заверено
копие като писмено доказателство по делото като приложение към вестник
„Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК –
26.01.2018 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните
вземания на основание
чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от
вземането за главница, а именно в размер на сумата от 256,65 лв., дължима
за периода от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г. /три години преди датата на
депозиране на заявлението/, определена по реда на чл. 162 ГПК въз основа на
данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка. Останалата
част от вземането в размер на сумата от 425,91 лв. за периода от 26.01.2015 г.
до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответника.
Всичко
изложено дотук обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 425,91 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 26.01.2015 г. до 30.04.2017 г., поради
което за тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от
вземането в размер на сумата от 256,65 лв., представляваща главница за периода
от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г. искът се явява неоснователен – поради
погасяването на тази част от вземането по давност, и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия, купувачите дължат заплащане на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и
дължи заплащането на законната мораторна лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Изясни се, че с оглед изразеното от
ответника становище, с определението от 18.07.2018 г. съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на
обезщетението за забава за релевантния период е претендираният от ищеца.
Предвид
погасяването по давност на вземането за главница в размер на сумата от 256,65 лв. за периода от
01.05.2014 г. до 25.01.2015 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че
погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва, дължимо върху същата, в
размер на сумата от 81,86 лв. /определена от съда по реда на чл. 162 ГПК въз
основа на данните в извлечението от сметка за абонатен № **********/ за периода
от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. Останалата част в размер на сумата от 67,35
лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015
г. до 11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017
г., е непокрита по давност, поради което и дължима от ответника.
Изложеното
обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 67,35 лв. за периода от 08.03.2015
г. до 11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017
г. и в тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от
вземането в размер на сумата от 81,86 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до
25.01.2015 г., искът се явява неоснователен поради погасяването на тази част от
вземането по давност, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената
част на претенциите имат и двете страни, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 00568/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да
бъде присъдена сумата от 44,48 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 74,12 лв. – държавна
такса /при съобразяване с размера на дължимата държавна такса от 25 лв., а не
на внесената такава от 75 лв., като разликата не следва да бъде възлагана в
тежест на ответната страна, а при нарочна молба от ищеца подлежи на възстановяване
като надвнесена/ и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа и правна сложност на
делото и приключването му в рамките на едно съдебно заседание. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 122,10 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, чието реално извършване
следва от отразеното в представения договор № 10677 от 21.05.2018 г. за правна
защита и съдействие /л. 19 от настоящото дело/ плащане на сумата в брой, в
която част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира за
неоснователно релевираното с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от ответника, доколкото
същото се явява в минималния размер,
установен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника не се следват
разноски за заповедното производство – такива не са поискани, а и няма
доказателства да са извършени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу А.С.Х., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че А.С.Х. ***
АД сумата от 425,91 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 26.01.2015 г.
до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00568/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 425,91 лв. до пълния предявен размер от 682,56 лв. или за
сумата от 256,65 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 25.01.2015 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в***, ведно със
законната лихва за забава върху тази част от главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, срещу А.С.Х., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.С.Х. *** АД
сумата от 67,35 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
11.01.2018 г., дължима върху главницата за периода от 26.01.2015 г. до 30.04.2017
г., за която сума по ч. гр. дело № 00568/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 67,35 лв. до пълния предявен размер от
149,21 лв. или за сумата от
81,86 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 11.01.2018 г.,
дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 25.01.2015 г.
ОСЪЖДА А.С.Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***и настоящ адрес:***,
***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. Мошино сумата от 44,48 лв.,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 00568/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник и сумата от 74,12 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А.С.Х., с ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес:***, сумата от 122,10 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с по ч. гр. дело № 00568/ 2018 г. описа на Районен съд – Перник, да
се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: