Р Е Ш Е Н И Е
№………./……10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя П. ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1216 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1. Въззивна жалба № 8905/05.02.2019г.
на Г.П.И., ЕГН **********,*** и Р.С.И.,
ЕГН **********,*** , чрез процесуалния
им представител адв. П.П. ***,
против Решение № 135 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. № 73/2017г.
на РС-гр.Варна,34св.,в частта , с която
съда е ДОПУСНАЛ да бъде извършена съдебна делба на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ на втори
етаж над партера, застроен на 187 кв.м., изграден в сграда с идентификатор
10135.1508.148.1, находяща се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16,
състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27%
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна, при
граници на дворното място: имоти с идентификатори 10135.1508.260,
10135.1508.149, 10135.1508.150, 10135.1508.153, 10135.1508.147 и
10135.1508.146, между съделителите и при квоти: ½ ид.ч. за И.М.П., ЕГН **********,***, ¼ ид.ч. за Г.П.И., ЕГН **********,*** и ¼ ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********,***.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, молят за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност, делбата да се
допусне при квоти ¾ ид.ч.за Г. и Р. И. и ¼ ид.ч. за И.П..
Твърдят , че по делото не е взет
предвид факта, че процесният имот е бил одържавен и отчужден от С.А, Р. И. и С.
И. – от всеки по 1/3 ид.ч. Излага се, че ищецът черпи правата си от завещанието
на Р. И., която е завещала на Б.А 1/3 част от имота след неговото одържавяване
и преди възстановяването му, което съгласно чл.90 а от ЗН няма действие. На второ място считат, че неправилно съда не
е приел за доказано давностното им владение, доколкото доказателство за
опровергаването му по делото не са събрани. Поддържат възраженията си, че
завещанието на Б.А е унищожаемо, като
заключението по СПхЕ не следва да се кредитира. Твърдят, че написаните от нея
декларация от 31.01.2011г., както и завещанието
са съставени под давлението на ищеца – И.П., за съдържанието на които Б.
не е имала никаква представа какво върши и подписва, така , както е подписала и
пълномощните , с които се е лишила безвъзмездно от трите си имота.
Претендират присъждане на сторените по
дело разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от И.П., който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
2.Въззивна жалба /с характер на частна
такава/ вх.№ 3664/04.02.2019г. по описа на ВОС и вх.№ 9605/07.02.2019г. по
описа на ВРС , от И.П. против
Решение № 135 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. № 73/2017г. на
РС-гр.Варна,34св.,в частта , с която Г.П.И., ЕГН **********,*** и Р.С.И., ЕГН **********,*** СА ОСЪДЕНИ да заплащат в полза на съделителя И.М.П., ЕГН **********,***, всеки сума в размер на по 100.00 лева /сто лева/ месечно, за
ползването на делбения имот, а именно апартамент на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16,
състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27%
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна, считано
от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Излагат се съображения и е отправено
искане началния момент на заплащане на
наема да е от предявяване на исковата молба, а не от влизане на
решението в сила.
В срока е постъпил отговор от Г.П.И. и Р.С.И., в който са оспорили жалбата като неоснователна по
основание и размер. Оспорили са изобщо правото на ищеца да получава наем в
размер на ½ от имота. Развили са аргументи идентични с изложените от тях
във въззивната жалба.
В съдебно заседание по същество,И.П.
се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, като вместо
него постановено друго, с което обезщетението
за ползване на имота да му бъде присъдено от дата на подаване на
исковата молба в съда. Оспорва жалбата на въззивниците. Претендира присъждане
на разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество Г.И. редовно
призована , не се явява, Р.И. се явява лично.Двамата чрез процесуалния си
представител поддържат депозираната от тях въззивна жалба, претендират същата
да бъде уважена. Претендират разноски.Представят писмени бележки.
В съдено заседание по същество – В.К.,
И.П. , А.Н., Д.А., Х. К. и С.Н.М., редовно призовани не се явяват и не
се представляват. Не са взели становище по депозираните жалба.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по иск на И.М.П., ЕГН ********** срещу С. М. И., починал в хода на процеса на 17.03.2017г.
и заместен от наследниците си - Г.П.И.,
ЕГН ********** –съпруга и Р.С.И., ЕГН **********-син с правно основание
чл. 34 ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, АПАРТАМЕНТ на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., изграден в сграда с идентификатор 10135.1508.148.1,
находяща се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16, състоящ се от четири
стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м., представляващо имот с
идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна, при граници на дворното
място: имоти с идентификатори 10135.1508.260, 10135.1508.149, 10135.1508.150,
10135.1508.153, 10135.1508.147 и 10135.1508.146 , при квоти- по ¾ ид.ч.
за ищеца и ¼ ид.ч. ответниците
общо, а в условията на еветуалност при равни квоти между страните.
С исковата молба е отправеното е и
искане за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за ползването на
имота в размер на 450 лева, на основание на основание чл. 344, ал. 2 ГПК,
считано от дата на подаване на исковата молба в съда.
В хода на процеса като
ответници по делото са конституирани и Д.И.А., И.Г.П., А.Г.Н., Х.Н.К., С.Н.М., В.А.К..
Ищецът твърди, че страните се
съсобственици на процесния имот. Излага, че същият е придобит от Т. С.С.с
договор за продажба, оформен в нотариален акт № 1666 от 20.06.1911г. Нейни
наследници са С.Б.А.и Р. М. И.. С
решение от 10.08.1948г. на Варненска комисия по чл. 11 от Закона за отчуждаване
на едрата градска собственост, по преписка вх. № 700, 2111 и 2112 от 1948г. е
отчужден в полза на държавата принадлежащия на С.Б.А.и Р. М. И. апартамент на
втори /последен/ етаж над партера, застроен на 187 кв.м. Излага, че в
декларация към отчуждителната преписка С. М. И. е декларирал, че е собственик
на 1/3 ид.ч. от одържавения имот въз основа на завещание от неговите баба и
дядо Т. и М., каквото не е представено по преписката, нито пък други титул за
собственост. Имотът е реституиран на С.Б.А., Р. М. И. и С. М. И., за което е
издадено удостоверение № 21-А/16.03.1992г. от Община Варна. Излага, че С.Б.А. е
оставила за наследник по закон осиновената от нея Б.Б.А., която на 26.03.2014г.
е съставила саморъчно завещание, с което е завещала на ищеца цялото си
имущество, включващо и процесния имот. Излага, че праводателката на ищеца Б.Б.А.
е наследник с равни права, включително и по силата на завещание, заедно с
рождения си брат С. М. И., на Р. М. И.. С възражение вх. № 45324/09.08.2017г.,
ищецът оспорва наведените в отговора на исковата молба твърдения, че наследодателят
на ответниците е владял процесния имот изключително за себе си. Твърди се, че
до смъртта на Б.А, последната, заедно със С. И. са отдавали процесния
апартамент под наем, като последният договор е сключен през 2004г. и съвместно
са получавали наемите от същия. Твърди се, че едва след смъртта на А., С. И. е
променил намерението си, като е започнал да получава целият наем от имота.
По отношение на оспореното саморъчно
завещание от Б.А поддържа, че завещанието е било съставено и подписано
собственоръчно от завещателката. Оспорва твърденията, че съС.ието на А. не и е
позволявало да завещава валидно. Оспорва, че същото е съставено под негово
давление. Твърди, че С. И. и Р.И. са упражнявали многогодишен системен натиск
върху А. да прехвърли още приживе цялото си имущество на брат й или на сина му.
В резултат на това психическо въздействие върху А. последната е живяла в стрес
и страх, че роднините й ще злоупотребят с нейното безсилие и ще я принудят да
се разпореди с имуществото си в тяхна полза, евентуално да й попречат да го
управлява според собствената й воля, като я лишат от личните й документи и
книжа. Твърди, че преди процесното
завещание същата е депозирала предходно такова при нотариус Илияна Маджунова,
което доказва намерението и в годините да дари на ищеца. Що се отнася до
завещанието от Р. С. твърди, че същото е било предмет на оспорване от страна на
праводателя на ответниците в производството по съдебна делба на друг съсобствен
имот. С оглед това и счита, че въпросът за действителността на завещанието не
подлежи на преразглеждане в настоящото производство.
По отношение на завещанието, на
което се позовават ответниците, счита че същото няма белезите на завещание по
смисъла на ЗН, действал към момента на съставянето му - не е датирано, не е подписано, имената на
завещателката са непълни и съкратени, има зачерквания и поправки, съдържа
завещателни разпореждания за след смъртта на заветниците, в това число и за
след смъртта на наследилите я лица.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Г.П.И.
и Р.С.И. са депозирали отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска.
Твърдят, че са изключителни собственици на имота на основание давностно
владение, тъй като същият е владян само от техния праводател С. И., считано от
реституцията му от 16.03.1992г. и предаването му с констативен протокол от
18.05.1992г. и до днес. Твърдят, че праводателката на ищеца никога
не е живяла в имота, не го е ползвала или стопанисвала, не се е противопоставяла
на владението на брат си. Оспорват саморъчното завещание от Б.А, с твърдения,
че същото не е изготвено от нея и не носи нейния подпис.Правят възражение за унищожаемост на завещателното
разпореждане,като се твърди, че завещателката да не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си, нито да ръководи действията си.
Излагат, че тя е прекарала изключително мъчително последните една-две години от
живота си. Докато е имала сили, успявала само да отвори прозореца, от който
дълго и силно викала несвързано. Забравяла и не помнела лица и събития. Когато
можела да излиза вземала стоки от магазини без да ги плаща. Оспорват и
завещанието от Р. С.С., доколкото същото не подписано от завещателя и не е написано собственоръчно.
Липсва протокол за обявяването му, нито данни къде се съхранява.
Оспорват искането за присъждане на обезщетение по
чл.344 ал.2 от ГПК, като счита същото за неоснователно, евентуално завишено по
размер.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците В.А.К.,
И.Г.П., Д.И.А., А.Г.Н., Х.Н.К., С.Н.М.,
, не депозират отговор на исковата молба и не изразяват становище по иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите , инициирали
настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими
и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира
за установено следното от фактическа и правна страна :
1.По
въззивна жалба № 8905/05.02.2019г. на Г.П.И. и Р.С.И. по иска с правно основание чл. 34 от ЗС.
Основателността на
претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото
на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите,
делба на който се иска; същите да
съществуват към момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е
прекратена.
Предмет на настоящото
произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки по отношение на АПАРТАМЕНТ на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., изграден в сграда с идентификатор 10135.1508.148.1,
находяща се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16, състоящ се от четири
стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м., представляващо имот с
идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна, при граници на дворното
място: имоти с идентификатори 10135.1508.260, 10135.1508.149, 10135.1508.150,
10135.1508.153, 10135.1508.147 и 10135.1508.146
Имуществено правният режим и обемът на
притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание се определят от основанието и
момента на придобиване на правото на собственост. Ищецът се позовава на наследствено
правоприемство от общия с ответниците праводател Т. С.починала на 27.07.1940г.
Същата е оставила за наследници по закон
С. С.С. – съпруг, починал на 18.04.1941г. и дъщери С. С.А. и Р. С.С. –
удостоверение за наследници л. 33 от делото. От своя страна С. С. е оставил за
наследници С. С.А. и Р. С.С. – л. 34.
Р. С.С./М.
И. по съпруг/ е починала на 16.05.1975г.
и е оставила за свои наследници – С. М. И../син/ ,поч. на 17.03.2017г.,наследен
от ответниците Г.П.И. –съпруга и Р.С.И. –син;и М. И. С. /съпруг/ поч. на
22.01.1984г. и оставил за наследник сина си С. М. И..
С. С.А.
е починала на 28.07.1967г. ,наследена от Б.А, починала на 09.11.2014г. Същата е
рождена дъщеря на Р. и С. С. и пълно осиновена от С.А.
Видно от нотариален акт № 1666, л. 10
от дело, с договор за покупко-продажба от 20.06.1911г., Т. С.е придобила
собствеността върху празно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Кирил”, V
участък, с площ от 250 кв.м., при съседи: Я.А., Н.Д., зап.полковник Б., Г. Х. Й.,
зап.полковник С. ***.
Видно от приетите по дело писмени
доказателства - „ тайно завещание“, оригинал
на документ на двоен лист от тетР. /л. 226/, Т. Ст. С.е завещала 1/3 ид.ч. от къщата си, находяща се
на ул. „Свети Кирил”, № 16, на внука си С. М. И..
На втория лист от документа се съдържа
„тайно завещание“ от С. С., който завещава на внука си С. И. 1/3 ид.ч. от
къщата си, находяща се в гр. Варна, на ъгъла на ул. „Караджа“ и ул. „Свети
Крили“, № 27 и 14.
От приложения на л. 225 от делото
оригинал на препис от протокол, се установява, че на 28.05.1941г. по молба на Р.
М. И. по баща С. С.и в присъствието на четирима свидетели, е обявено оставеното
от Т. С.тайно завещание, съхранявано в плик, върху който е поставен печат
/неповреден/ и в съС.ие, описано в акта за пазенето му. Посочено е, че
съдържащото се в плика „Тайно завещание“ е написано саморъчно от завещателката
с черно мастило, върху линирана хартия, канцеларски формат, от която е изписана
цялата първа страница и част от втората, подписано е от завещателката в края на
текста и датирано в края на съдържанието и в края подписано. Възпроизведен е и
текста на завещанието, като Т. С.е завещала на внук си С. И. 1/3 ид.ч. от
къщата си, находяща се в гр. Варна, ул. „Свети Кирил“, № 16. Посочено е, че
след прочитане на завещанието, всеки лист от същото е подписано от нотариуса и
свидетелите, както и хартията, с която е било обвито то, съставен е протокол
подписан от молителката, свидетелите и нотариуса.
По делото няма спор , че с Решение от
10.08.1948г. по преписка вх. № 700, 2111 и 2112 на основание Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост в полза на
държавата е отчуждено следното притежавано от С. С.А., Р. М. И. и С. М. И.
жилище по 1/ 3 ид.част. от /апартамент/ на втори /последен/ етаж над партера,
със застроена площ от 187кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл,
изграден в триетажна сграда, находяща се в гр. Сталин, ул. „Кирил”, № 16,
парцел VІ от кв. 274, както и 26.7% ид.ч. от дворното място /л. 19-21/. За
отчуждения имот е съставен акт № 525 от 30.03.1050г. /л. 12/.
Видно от Удостоверение № 21-А от
16.03.1992г., л.13 от дело, имота е възстановен на наследниците на С.А и Р. И. –
С. И. и Б.А на основание Закона за възстановяване на собствеността върху
одържавени недвижими имоти, който към датата на възстановяването е с
административен адрес гр. Варна, ул. „Ал. Пушкин”, № 16.
Ищецът И.П. , черпи правата си от направено в негова полза на
26.03.2014г. саморъчно завещание от Б.А / л. 229/, с което последната му е
завещала цялото си притежавано от нея имущество. Завещанието е обявено с
протокол от 31.05.2016г. на нотариус П.П. /л. 17/.
Настоящия съдебен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционния съд, относно валидността на същото. Във
въззивната жалба ответниците не поддържат възражението си за липсата на
автентичност на подписа на наследодателката. Неоснователността на възражението
им за нищожност на същото по см. на чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, е
доказано от прието по дело, кредитирано от съда
и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-почеркова експертиза,
от което се установява, че буквено-цифровият
ръкописен текст на завещанието, както и подписът поставен под него, са
изпълнени от Б./Б./ Б. А..
Неоснователно е и възражението на
въззивниците относно унищожаемостта на завещанието доколкото завещателят А. не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си, нито да ръководи действията си при съставянето му.
Настоящия съдебен състав изцяло
кредитира заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, както и
поясненията дадени от вещото лице д-р К.
К. в открито съдебно заседаниe на 01.10.2018г.
Заключението, че към 26.03.2014г.
Апотоловска е могла да разбира свойството, значението, целите и последиците от
извършеното и е могла да ръководи своите действия се подкрепя и от събраните по
делото писмени доказателства: копие от медицинско свидетелство за смърт от
09.11.2014г. - л. 279 от делото; епикриза от която се установява, че на
27.09.2014г. Б.А е хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна-Варна“, поради това, че
на същата дата е паднала и е счупила тазобедрената си става. Установеното
счупване на бедрената шийка е лекувано оперативно. Изписана е на 15.10.2014г.-л.280; амбулаторен лист от 18.07.2012г.,-л.275;
пълномощно от Б.А с нотариална заверка на подписа рег. № 5110 от 03.09.2014г.
на помощник-нотариус П. П., с което А. е учредила представителна власт на И.П.
за пред различни институции; молба от 18.05.2010г. от Б.А, адресирана до
нотариус Илияна Маджунова, с която е отправено искане за приемане на
съхраняване саморъчното й завещание; съдебно-психиатрично освидетелстване от
19.05.2010г., в което д-р Й. и Е.С., при освидетелстване на А. в амбулаторни
условия са установили, че същата е цялостно ориентирана, емоционално съответна,
памет и интелект съответно на възрастта, без патологични отклонения; депозирано
пред нотариус Маджунова завещание, обявено с протокол от 14.03.2018г. по молба
на ответника И., като със същото А. е завещала на И.П. притежаван от същата
вилно място в гр. Варна, ж.к. „Бриз“ /л. 221-222/.
Доколкото ответниците не твърдят, че А.
е била поставяна под пълно или ограничено запрещение поради слабоумие, душевна
болест или друга причина, за доказване, съответно опровергаване на твърденията
на въззивниците, че към месец март 2014г., завещателката е била в съС.ие на невъзможност да разсъждава
нормално, че и е липсвал здрав разум и не е могла да ръководи постъпките си, в хода на производството са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.А.Д.и Р. И. П. - водени от ответниците И. и
свидетелите П.П., П. С.П., С.Д.Д.и А.А.Т.– от ищеца И. П..Съвкупно от
показанията им,ценени в контекст с
останалите събрани по делото доказателства се установява , че към датата на
съставяне на саморъчното завещание 26.03.2014г. Б.А е била в съС.ие да завещава
, поради което и не са налице основанията на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за
унищожаемост на извършеното от нея завещателно разпореждане в полза на ищеца.
За
да бъде определен обема на притежаваните от И.П. права получени от обсъденото
по-горе завещание, следва да бъде разгледан другия спорен по делото въпрос, а
именно произвело ли е действие оставеното от Р. И. в полза Б.А „тайно
завещание“ , с което тя оставя на рождената и дъщеря ½ ид.част от цялото
си недвижимо и движимо имущество и покъщнина.
Възражението
на въззивниците, че същото не е произвело действие предвид нормата на чл.90а от ЗН, настоящия съдебен състав счита за основателно, по следните аргументи.
От приобщените от архив към дело, гр.дело
№ 2276/1979 год. и гр.дело № 346/1979 г. на ВРС и съдържащите се в тях писмени доказателства, се установява, че завещанието
на Р. И. в полза на Б.А е съставено на дата 06.03.1965г. , т.е. след одържавяването
на процесния имот и преди възстановяването му през 1992 г.
От Удостоверение на нотариална
служба – л.55 от гр.д.№ 1485/1975г. приобщено към
гр.д.№1481512/1979г., съответно гр.д.№ 2267/1979г. на ВРС се установява, че в
службата има депозирано саморъчно завещание на 17.02.1969г. под № 357/969г. от Р.
С.С. от гр.Варна, ул.“Пушкин“ 16 и върнато обратно срещу подпис лично на същата
на 04.04.1975г. пред свидетели.
По делото няма спор, че цитираното
завещание е било предмет на съдебна проверка по гореописаните гр.дела.С влязло
в сила Решение от 26.09.1979г., постановено по гр.д. № 2267/1979г., приемайки
че завещанието е действително, като изцяло
написано от завещателката /което е било безспорно между страните/, че в
него няма поправки и зачерквания, съдът е допуснал да се извърши делба на втори
етаж от жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Пушкин“, № 16/имота не е идентичен с
процесният/ между съсобствениците и при квоти: ½ ид.ч. за Б.А и по
¼ ид.ч. за М. С.И. и С. М. С.. Към исковата молба е приложен препис от
тайно завещание от Р. С., с което същата е завещала половината от цялото си
недвижимо и движимо имущество на рождената си дъщеря Б.А, осиновена от Б. А. и С.
А.. Отбелязано върху преписа е, че оригиналът на същото е приложен към
нотариално дело № 9034/1975г.
Мотивите
по така постановените решения не обвързват настоящия съдебен състав и страни по
конкретния правен спор. Зачитането или не на посоченото завещание на Р. С.
подлежи на самостоятелна преценка в настоящото производство.След приемането на
измененията в ЗН с ДВ бр.60 /24.07.1992г.
и въвеждането на нормата на чл.90а , съда следва да я зачете и
приложи, независимо дали страните по делото са се позовали или не на същата. Неоснователно е възражението
на И.П., че чл.90а от ЗН не може да се
приложи към настоящия казус доколкото е
приет след възстановяване на имота – на 16.03.1992г. Съществено за спора е, че
завещанието, от което ищеца И.П. претендира права е съставено след одържавяването
и преди възстановяването на недвижимия имот – следователно процесният апартамент не е фигурирал в патримониума
на завещателя към момента на завещанието. Същото би могло
да бъде зачетено само ако
завещанието на Р. С. /И./ е след реституцията
т.е. след 1992г.,т.е. когато имота вече
и е бил възстановен, какъвто настоящия случай не е/. Наследниците по завещание
не наследяват имота, ако завещанието е направено преди влизане в сила на
реституционния закон. Обратно, ако завещанието е съставено след влизане в сила
на ЗВСОНИ
и извършване на реституцията ex lege, то завещанието произвежда действие и за
реституираните имоти – така в Решение № 50/08.05.2014г. на ВКС по гр.дело №
6235/2013г. II г.о. и редица др./. Следва да се има предвид , че процесният казус
не попада в хипотезата на т.3 от Решение
№ 4 на КС на РБ от 27.02.1996г. , по гр.дело № 1/2004г. на ОСГК, влязло в сила
на 16.03.1996г. относно противоконституционността на чл.90а от ЗН.
Т.е. към момента на
съставяне на завещанието от 26.03.2014г. в патримониума на Б.А са били само правата оставени от майка й С.А,
т.е. 1/3 ид.ч. от недвижимия имот. От друга страна към момента на реституцията
1992 г. С. С. е притежавал 1/3 ид. част на лично основание и 1/3 ид.ч. като наследник на починалата Р. И./баща му – М.
И. е починал през 1984г./,т. С. С. е притежавал 2/3 ид.части от процесният
апартамент. От което следва, че към
настоящия момент ответниците , като негови наследници са собственици на по 1/3 ид.част.
Настоящия съдебен състав изцяло
споделя мотивите и изводите на районния съд досежно неоснователността на възражението
на ответниците за придобиване на имота
по давност.
Доколкото в конкретната хипотеза не са налице законови
пречки за придобиване на собствеността съгласно индивидуалните характеристики
на процесния имот, за да са основателни
възраженията на ответниците за
придобиване на имота по давност е необходимо да бъде формиран положителен извод досежно изискуемият за това период от време – 10
години, съгласно чл.79 от ЗС. Това е така,
защото с оглед придобивното основание, за тях е изключена възможността наследодателя
им С. И. да е добросъвестен /да не е знаел, за пороците на юридическото
основание / към дата на реституцията -1992г. / с вещно –прехвърлителен ефект т.е.
не е наличен втория елемент на добросъвестността на едно владение, а именно
субективния.
Според задължителните указания в ТР № 1/06.08.2012г.
на ВКС по тъл.дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държанието им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си.
По делото няма спор, а и е видно
от приложения на л. 77 от делото
констативен протокол, че на 18.05.1992г., възстановеният имот е предаден на
наследниците на С. А. и Р. И. – Б.А и С. И..
Няма спор между страните,че същия е
отдаван под наем, както следва:
- договор за наем от 04.08.1994г.,
сключен между К.П.Н., в качеството му на наемател и Б.Б.А. и С. М. И., в
качеството им на наемодатели. Договорът е подписан от сключилите го страни и е
със срок една година, считано от 15.08.1994г. Уговорената наемна цена е 7500
лева месечно. На втората страница на договора е оформена разписка за получени
от наемодателите на 05.08.1994г. сума от 50000 лева и на 8 август 40000лева.
Последните факти са удостоверени с подписите и на двамата наемодатели /л. 174/;
- договор за наем от 04.08.1995г.,
сключен между К.П.Н., в качеството му на наемател и Б.Б.А. и С. М. И., в
качеството им на наемодатели. Договорът е безсрочен, като е предвидено
3-месечно предизвестие за прекратяването му. На втората страница на договора са
оформени разписки за получаване на наемната цена, като най-късната от които е
от 03.11.1998г. Факта на получаване на сумата е удостоверяван с подписа на С. И.
/л. 192/;
- договор за наем от 17.10.2004г.,
сключен между Б.Б.А. и С. М. И., в качеството им на наемодатели. Договорът е
сключен за срок от три години.
Приобщен към доказателствения материал
е и сключен на 07.08.1994г. от Б.А и С. И. договор за ремонтни дейности, с
който същите, в качеството им на възложители са възложили на „Юнап“, гр. Варна,
извършването на конкретно описани ремонтни дейност в баня, коридор, кухня и
четири стаи, без да е посочен административен адрес на ремонтираните помещения
/л. 175/.
От събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.С.и К.П.Н., водени от ответниците
и С.Д.Д.– водена от ищеца, ответниците , чиято е доказателствената тежест, не са
доказали по безспорен начин т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/,при което от съсобственик на идеална част се е превърнал в съсобственик владелец. По делото
не е проведено доказване,че С. И. М. е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другия съсобственик – Б.А и е започнала да ги държи за себе си с намерение
да ги свои. Няма доказателства за действия, които са доведени до знанието на Б.А, да е манифестирано пред нея, като съсобственик, което
да сочи желанието на С. И. М. да
отблъсне владението на й. Правилен и законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че за такова действие не може да бъде прието
обстоятелството на кого е плащана наемната цена по договорите за наем, сключени
с двамата съсобственици, което пък от своя страна свидетелства, че самият И. е
зачел правата на А. и се е съобразил с тях. Действия по промяна на намерението
не могат да бъдат и извършваните ремонтни дейности, още по-малко такива по
общите части на сградата, в която И. притежава самостоятелен обект.
Ответниците
Г.И. и Р.И. не са установили и доказали по несъмнен и
безспорен начин твърдяното от тях явно, необезпокоявано и непрекъснато владение
от С. И. в неговия субективен елемент касателно дела на Б.А за период от 10 г., считано от 1992г. до подаване на
исковата молба в съда, за да е налице презумцията на чл.69 от ЗС и същите да са го придобили по давност.
Безспорно към датата на подаване на исковата молба в съда десетгодишния
давностен срок не е изтекъл,считано от смъртта на Б.А -09.11.2014г. поради
което и възражението на ответниците е
неоснователно.
По изложените
мотиви, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по делото, при
равни квоти от по 1/3 ид.ч., която на общо основание подлежи на прекратяване по
съдебен ред, предвид липсата на воля за доброволно уреждане на отношенията.
Първоинстанционното
решение, в обжалваната част следва да се отмени и делбата на процесния имот да бъде допусната при квоти
по 1/3 ид. част за всеки от съделителите И.П. , Г.И. и Р.И..
В частта, с която от делбата са изключени Д.И.А., И.Г.П., А.Г.Н., Х.Н.К., С.Н.М.,
В.А.К., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
2.Относно въззивна
жалба /с характер на частна такава/ вх.№ 3664/04.02.2019г. по описа на ВОС и
вх.№ 9605/07.02.2019г. по описа на ВРС , от И.П. против Решение № 135 от 10.01.2019г., постановено по гр.д.
№ 73/2017г. на РС-гр.Варна,34св.,в частта , с която Г.П.И.,
ЕГН **********,*** и Р.С.И., ЕГН **********,*** СА ОСЪДЕНИ да заплащат в полза на съделителя И.М.П., ЕГН **********,***, всеки сума в размер на по 100.00 лева /сто лева/ месечно, за
ползването на делбения имот, а именно апартамент на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16,
състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27%
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна, считано
от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Същата
е неоснователна и следва да се отхвърли. Обезщетението по чл. 344 ал.2 от ГПК
се дължи от влизане на решението по допускане на делбата , а не от исковата
молба. То характер на привременна мярка и
урежда
отношенията на съделителите по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на
делбеното производство.
С оглед изложеното обжалваното решение в тази част следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемите
Г.И. и Р.И. следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата от 25.00 лева – д. т. за въззивно обжалване, а на
техния процесуален представител адв. П.П. –ВАК общо 1200.00/2 x 600.00/ лева,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство, съгласно
представени по делото пълномощни на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за
минималните адвокатски възнаграждения и
представения списък по чл. 80 от ГПК .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 135 от 10.01.2019г., постановено по гр.д. № 73/2017г. на РС - гр.Варна, 34св.,
в частта с която Е ДОПУСНАТО да бъде
извършена съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ на втори етаж над партера, застроен на 187 кв.м.,
изграден в сграда с идентификатор 10135.1508.148.1, находяща се в гр. Варна,
ул. „Александър Пушкин“, № 16, състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл,
заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите части на сградата и дворното
място, цялото от 436 кв.м., представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148
по КККР на гр. Варна, при граници на дворното място: имоти с идентификатори
10135.1508.260, 10135.1508.149, 10135.1508.150, 10135.1508.153, 10135.1508.147
и 10135.1508.146, между съделитетелите и при квоти: ½ ид.ч. за И.М.П., ЕГН **********,***, ¼ ид.ч. за Г.П.И., ЕГН **********,*** и ¼ ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********,***, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ на
втори етаж над партера, застроен на 187 кв.м., изграден в сграда с
идентификатор 10135.1508.148.1, находяща се в гр. Варна, ул. „Александър
Пушкин“, № 16, състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж,
ведно с 27% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436
кв.м., представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна,
при граници на дворното място: имоти с идентификатори 10135.1508.260,
10135.1508.149, 10135.1508.150, 10135.1508.153, 10135.1508.147 и
10135.1508.146, между съделитетелите и при квоти: 1/3 ид.ч. за И.М.П., ЕГН **********,
с адрес ***, 1/3 ид.ч. за Г.П.И., ЕГН **********, с
адрес *** и 1/3 ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********, с адрес ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 10.01.2019г., постановено по
гр.д. № 73/2017г. на
РС-гр.Варна,34св. ,В ЧАСТТА с която Г.П.И., ЕГН **********, с адрес *** Е ОСЪДЕНА
да заплаща в полза на съделителя И.М.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 100.00 лева /сто лева/ месечно, за
ползването на делбения имот, а именно апартамент на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Александър Пушкин“, № 16,
състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27%
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор 10135.1508.148 по КККР на гр. Варна,
считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В останалата част решението не
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.П.И., ЕГН **********,с адрес *** и Р.С.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 25.00 /двадесет и
пет/ лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на адв.П.П. ***, сумата от 1200.00
/хиляда и двеста лева / лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: