РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№2001/6.11.2020г.
Град Пловдив, 06.11.2020година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав,
в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1854 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на В.А.А., ЕГН ********** ***, против заповед № ЗРИ- 420 от 08.07.2020г.
на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 46,
ал. 1, т.1 от ЗОбС и чл.41, ал.1, т.1 т.3 и т.4 от НУРУЖНГНПНПОЖИ,
приета с решение № 49, взето с протокол № 7 от 22.03.2005 г. на Общински съвет
– Пловдив/ е наредено да се прекрати наемното правоотношение за общинско жилище
с адрес: гр. Пловдив, ул.“** № *, бл.***, ет.*, ап.**, за което и е издадена
заповед за настаняване № 1083/ 04.12.1980 г. на жалбоподателката
и е сключен договор за наем № И-1083/ 12.08.2005 г. Даден е на наемателката едномесечен,
считано от датата на връчване на заповедта, в който срок следва да освободи
общинското жилище.
В жалбата са развити съображения за
незаконосъобразността на издадения акт, а в съдебно заседание оспорващата, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед.
Твърди се, че поради влошено здравословно състояние е забравила плащането на
наема и режийните сметки, но към датата на подаване на жалбата е изплатила
всичките си задължения, за което представя доказателства. Посочва и списък на
съседите, които потвърждават, че спазва добрите междусъседски отношения и не
застрашава живота им. Моли да се отмени заповедта, защото няма къде да отиде.
Ответният административен орган - кмета на район „Източен“ при Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли издадената заповед да бъде оставена в
сила.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно
уведомена по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, не изпраща представител.
Административен съд – Пловдив, Четиринадесети
състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 46, ал.5 от Закона за
общинската собственост заповедите по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС подлежат на
обжалване по реда на АПК. Следователно засегнатото от заповедта лице има право
на жалба пред административния съд и предвид чл.149, ал. 1 от АПК жалбата се
подава в 14-дневен срок от съобщаването на акта. Към административната преписка
няма данни кога заповедта е била връчена, но заповедта е издадена на 08.07.2020
г., а жалбата е подадена на 20.07.2020 г. Изложеното дотук налага да се приеме,
че жалбата е постъпила в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок и
при наличието на правно установен интерес от оспорване на административния акт,
поради което повдигнатия с нея правен спор е допустим и следва да бъде разрешен
по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по изложените по-долу съображения.
Със заповед № № 1083/ 04.12.1980 г. на
Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“ при Окръжен народен съвет
– Пловдив жалбоподателката В.А. е настанена в
общинско жилище, собственост на „Жилфонд“, находящо
се на адрес гр. Пловдив, ул.“**“ № *, ап.**, състоящо се от една стая, кухня и
изба № **, след което е сключен безсрочен договор за наем между страните от 12.08.2005
г.
За да издаде процесната заповед за
прекратяване на наемното правоотношение, административният орган се е позовал
на обстоятелството, че наемателката не е плащала наемната цена и консумативните
разноски за повече от три месеца, както и че нарушава добрите нрави и не полага
грижата на добър стопанин при ползване на жилището.
Към заповедта е приложено писмо от
Общинско предприятие „Жилфонд“ Пловдив,
от която е видно, че за въпросния апартамент не са заплатени три последователни
вноски – към дата 31.01.2020 г. включително в размер на 543,20 лв.
Към административната преписка е
приложен констативен протокол от 18.11.2019 г., в който е посочено, че е
извършена проверка за състоянието на апартамент № 30, ет.8, жил.
бл.260 на ул.“Ландос“ № 9 с наемател В.А., като при
проверката на адреса е открита В.А.. По нейни данни същата живее в общото
жилище със сина си. Има задължения за наеми, които е уведомена да изплати в
кратък срок и да представи бележка за платени консумативи и да спазва добрите
нрави. Протоколът е подписан от технически сътрудник и наемател.
Приложени са и служебна бележка рег. №
135 от 27.02.2020 г. на началника на IV Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ и писмо вх.№ 5300-46 от 02.03.2020 г. на ОП “Жилфонд“ –
Пловдив до кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с които се установява,
че при извършена проверка от служители на ОП“Жилфонд“ е констатирано, че на
26.02.2020 г. в жилището е възникнал пожар, следствие на който са нанесени щети
на апартамента – опушени стаи, тавани и обгоряла дограма. Посочва се още в
писмото, че А. не спазва добрите междусъседски отношения, не плаща
консумативните разходи за поддържане на местата за общо ползване, не спазва
разпоредбите за управление и вътрешния ред на жилищната сграда. Задълженията са
в размер на 579,19 лв. до м. февруари 2020 г. включително.
На лицето е изпратено писмо с обратна
разписка с изх.№ 5300-46 от 10.03.2020 г., с което жалбоподателката
се поканва в 14-дневен срок от получаване на писмото да освободи заеманото от
нея жилище и да предаде ключа на ОП“Жилфонд“ в противен случай следва процедура
по изземване по чл.65 от ЗОС – принудително изземване с органите на полицията.
Писмото е получено лично от жалбоподателката на
13.03.2020 г.
По делото във връзка с установяване на
спорните обстоятелства се разпита като свидетел А.И.Ч., която твърди, че
съседката й В. била много добра жена, болна била. Малият й син бил много лош –
всички съседи се оплаквали от него, страхували се. Оплаквали се от него в
полицията. Нямал регистрация , но идвал в жилището. На хората им омръзнало от
него. Заради малкият й син били събрали подписите. Той я е биел. В. не можела с
него да се разбере. Като съседка, чувала всичко каквото ставало у тях. Твърди,
че В. си плаща разходите за входа. Посочва, че било работа на всички съседи да
оправят покрива, който течал, но всички се дърпали. Имало много течове, а В. не
можела да се справи с живущите във входа. Св. посочва, че сама е направила своя
апартамент, а В. била бедна и едва намирала пари за храна, едва си поддържала
квартирата.
От жалбоподателката
се представиха 3 броя служебни бонове за изплатени задължения за наем и ТБО,
като от последната от 10.07.20202 г. е видно, че няма задължения от този вид.
Представени са и касови бележки за изплатени задължения към В и К – Пловдив,
както и списък на съседите, които потвърждават, че жалбоподателката
спазва добрите нрави. Представено е и решение на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив от
17.01.2011 г. с призната неработоспособност от 54 % за срок от 3 години.
От събраните по делото доказателства
от правна страна съдът намира за установено следното.
Оспорената заповед е издадена в
несъответствие с материалноправните разпоредби и с
целта на закона, по съображенията изложени по-долу в изложението.
На първо място разпоредбата на чл. 46 ал. 1
т. 1 във връзка с ал. 2
от ЗОС
предвижда, че наемното правоотношение се прекратява при неплащане на наемната
цена или консумативните разходи за повече от три месеца. Съгласно чл. 41, ал. 1
т. 1 от Наредбата за уславията и реда за установяване на жилищни нужди на
граждани, за настаняване под наем и продажба на общински жилища на Община
Асеновград наемното правоотношение се прекратява при неплащане на наемната цена
или консумативните разходи за повече от 3 месеца, по т. 3 - при неспазване на добрите нрави, а по т.4 -
неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Видно от
цитираните разпоредби е достатъчно неспазването само на едно от тези задължения
– наемна цена, консумативни разноски, неспазване на добрите нрави или неполагане
грижата на добър стопанин, за да възникне възможността за прекратяване на наемното
правоотношение.
На първо място съдът констатира, че в
оспорената заповед, с която е прекратено наемното правоотношение няма посочен
срок, в който лицето не е заплащало дължимите разходи. От представеното писмо
вх.№ 5300-31 от 05.02.2020 г. на ОП“Жилфонд“ при Община Пловдив става ясно, че
представеният списък, в който фигурира и касае непращали наем лица през
последните три месеца, т.е. към 31.01.2020 г., но не е посочен период. Съгласно
представения договор за наем плащането на наемната цена се извършва всеки месец
до края на текущия месец. Освен това законът, а и наредбата, която в тази част
го повтаря дословно, изисква да не е било осъществено неплащане за срок „повече от 3 месеца“. В този смисъл, за
да се приеме, че е налице основанието на чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, следва
наемателят да не е заплатил наемната цена за срок от поне 4 месеца.
На следващо място никъде в данните по
преписката не е посочен и срокът, в който наемателката не е плащала
задълженията си за консумативи – ел. енергия, вода и текущи ремонти, нито каква
е тяхната стойност. Индиции за такива неизплатени задължения се срещат в
твърденията на длъжностните лица, съставили по-горе цитираните документи и в
самата заповед, но категорични данни в тази насока няма.
Освен това жалбоподателката
представи доказателства за заплащането на дължимия наем и ТБО, както и
задълженията си към „В и К“ Пловдив изцяло.
Относно твърденията за неспазване на
добрите нрави от страна на административния орган не се ангажираха никакви доказателства,
които да подкрепят твърденията в издадената заповед. В последната също не се
откриват каквито и да били конкретни мотиви в тази връзка, а само бланкетно административният орган се е задоволил да посочи
и това обстоятелство. В тази връзка от страна на жалбоподателката се ангажираха
доказателства в лицето на разпитаната св. Челик, чиито показания, дадени под
страх от наказателна отговорност, съдът кредитира и намира за достоверни.
Съдът намира още, че в заповедта не е
съобразено и обстоятелството, че се касае за прекратяване на наемно
правоотношение с лице, семейството на което не разполага с друго жилище,както и
че същата е болна и трудно се справя сама с всичките си задължения. В този
смисъл в издадената заповед липват мотиви, които да обосновават сериозната
необходимост от наложената мярка. Последното е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта, имайки предвид постановеното от Европейския съд по правата
на човека Решение от 24.04.2012 г.
„Йорданова и други срещу България“.
Относно последното основание за прекратяване
на наемното правоотношение и представените доказателства в тази връзка, по
делото не се спори, че на дата 26.02.2020 г. настъпил инцидент в жилището на
наемателката, като е била опожарена дограмата и са били опушени стени и таван.
Съдът кредитира в тази връзка показанията на разпитаната св.Челик по делото,
която посочва, че жалбоподателката е болна, трудно се
справя с разходите, искала е да бъде извършен ремонт на покрива, от който на
практика е пострадало първо нейното жилище като живееща на осмия етаж, но не е
имала възможност, тъй като останалите наематели не са я подкрепили.
За да се твърди, че същата не
осъществява грижата на добър стопанин по отношение на повереното й жилище, не
са представени доказателства, от които да става, ясно, че това нейно поведение
е продължило и към момента на издаване на заповедта, а не само преди настъпилия
инцидент. Освен това задължението за отстраняване на течове, следствие
нарушения в целостта на покрива на блока, не е задължение само на жалбоподателката, а на всички наематели в блока. В хода на
делото жалбоподателката заяви, че е направила ремонт
и е сменила дограмата.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че при постановяване на процесния административен акт се констатираха нарушения
на процесуалния и материалния закон, които
налагат същия да бъде отменен.
Предвид изложените
правни изводи настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира, че
направеното оспорване с жалбата е основателно и следва да бъде уважено.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на В.А.А., ЕГН ********** ***, заповед ЗРИ-
420 от 08.07.2020г. на кмета на район „Източен“ при Община Пловдив, с която на
основание чл. 46, ал. 1, т.1 от ЗОбС и чл.41, ал.1,
т.1 т.3 и т.4 от НУРУЖНГНПНПОЖИ, приета с решение № 49, взето с протокол № 7 от
22.03.2005 г. на Общински съвет – Пловдив/ е наредено да се прекрати наемното
правоотношение с В.А.А. за общинско жилище с адрес: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от получаването на съобщение за това с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: