РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бяла , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина И. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина И. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100029 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от М. С. Н., чрез адв.С.П. от
ВТАК срещу Р. И. К.. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сума в размер на 4425.18 лева, представляваща главница по
договор за аренда, както и сума в размер на 573.68 лева, представляваща мораторна
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане
на исковата молба, до окончателното й изплащане.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, с който счита предявените искове за допустими, но по същество
неоснователни. На 05.03.2021г. е постъпило и допълнение на отговора на исковата
молба, с приложени писмени доказателства. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответника уточнява и признава дължимостта на претенцията за
стопанската година 2019/2020 година в претендирания от ищцата размер.
Съдът, като взе предвид събрания доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото в заверен препис Решение № 99, постановено
по гр. дело № 1121/2011 по описа на Районен съд – Бяла, ищцата е собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в землището на ..............:
1. Посевна площ, с площ 3.001 дка /три дка и един кв. метъра местност
1
“МАЛКАТА ГРЕДА”, четвърта категория, съставляваща имот № 036005 /нула три
шест нула нула пет/;
2. Посевна площ, с площ 13.200 дка /тринадесет дка и двеста кв. метра/,
местност “ГОЛЯМАТА ГРЕДА”, четвърта категория, съставляваща имот № 009038
/нула нула девет нула три осем/;
3. Посевна площ, с площ 10.198 дка /десет дка и сто деветдесет и осем кв.
метра/, местност “БОРИСОВ ГЕРАН”, четвърта категория, съставляваща имот №
032007 /нула три две нула нула седем/;
4. Посевна площ, с площ 22.101 дка /двадесет и два дка и сто и един кв. метра/,
местност “ДАЕУЛУ”, пета категория, съставляваща имот № 029063 /нула две девет
нула шест три/;
5. Посевна площ, с площ 6.111 дка /шест дка и сто и единадесет кв. метра/,
местност “ЗАД ЛОЗЯТА”, пета категория, съставляваща новообразуван имот, получен
от делба на имот № 017129;
6. Посевна площ, с площ 18.653 дка /осемнадесет дка и шестстотин петдесет и
три кв. метра/, местност “ТАШ БАИР”, пета категория, съставляваща имот № 048003
/нула четири осем нула нула три/;
Посочените имоти са предмет на Аренден договор от 27.05.2011г. с нотариална
заверка на подписите с peг. № 4007 от 27.05.2011г. на Димитър Джонов, Нотариус с
район Районен съд - Бяла, вписан в Служба по вписванията - град Бяла с peг. № 3974,
акт № 75, том 8, вписан на 28.05.2011г., който е сключен между бившия съсобственик
преди приключване на производството по съдебната делба като арендодател и
ответника Р.К. като арендатор.
С исковата молба ищцата претендира дължимо арендно плащане по
горепосочения договор, както следва:
за стопанската 2017/2018 година главница в размер на 1475,06 лева и мораторна
лихва за забава от деня на изпадане в забава - 03 октомври 2018г. до момента на
завеждане на настоящата искова молба в размер на 340, 93 лева;
за стопанската 2018/2019 година главница в размер на 1475,06 лева и мораторна
лихва за забава от деня на изпадане в забава - 03 октомври 2019г. до момента на
завеждане на настоящата искова молба, в размер на 191,36 лева;
за стопанската 2019/2020 година главница в размер на 1475,06 лева и мораторна
лихва за забава от деня на изпадане в забава - 03 октомври 2020г. до момента на
завеждане на настоящата искова молба в размер на 41,39 лева.
2
В съдебно заседание, чрез упълномощения си адвоката е оттеглила иска за
сумата над 1475.06 лева до размера от 4425.18лв. главница, като е уточнила, че
поддържа исковата си претенция единствено за сумата от 1475.06 лв. - представляваща
дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020г., като съответно е оттеглен и
иска по чл.86 ЗЗД за горницата над сумата от 41.39 лева, представляваща мораторна
лихва за забава от деня на изпадане в забава - 03 октомври 2020г. до момента на
завеждане на искова молба, като производството по делото в тази част е прекратено с
протоколно определение от 09.04.2021г.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника уточнява и
признава дължимостта на претенцията за стопанската година 2019/2020 година в
претендирания от ищцата размер, като оспорва дължимостта на лихвата за забава.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените искова е чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.8, ал.1
от ЗАЗ и чл.86 ЗЗД.
Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите,
съгласно действащия ЗАЗ и представен като доказателство по делото.
Правосубектността на ответника също е доказана С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1
ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието
на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо
поведение - престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът
следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
По делото не се спори, напротив признава се от ответника дължимостта на
арендното плащане за стопанската 2019г./2020г.в претендирания от ищцата размер, а
именно 1475.06 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 41.39 лв., за
периода от 03.10.2020г. до завеждане на ИМ 14.01.2020г.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно раздел
3
III от договора, чл.7, ал.2 „Дължимата рента за оставащия срок на договора се заплаща
след приключване на стопанската година“. Съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за арендата в земеделието “стопанска година” е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.Или в настоящият
случай падежа на дължимото арендно плащане е 02.10. на съответната приключила
стопанска година, след която дата длъжника изпада в забава.
Видно от представените по делото и неоспорени от ищеца доказателства,
ответника с пощенски запис PS 7133000BMOS с дата 11.01.2021г. е превел на ищцата
сумата в размер на 1441.50лв. Същият е неполучен от ищцата, видно от приложената
справка и два броя заявления „Образец 758“, подновен на дати 10.02.2021г. и
02.03.2021г. Пощенския запис е изпратен на адрес изрично посочен от ищеца в
изпратена от същия до ответника молба-л.51 от делото.
Съгласно чл.95 ЗЗД кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника точно изпълнение на задължението или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го
освобождава от последиците на неговата забава. Изпращането на дължимата парична
сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение на парично
задължение, представлява предложено от длъжника точно изпълнение на
задължението. При такова предложено точно изпълнение, необходимото съдействие,
което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му в пощенската
станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената
му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не
дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което
съгласно чл.95 ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава /чл.96, ал.1 ЗЗД/- в този смисъл
Решение № 133/ 11.12. 2020 г., постановено по гр.д.№ 244 по описа за 2020 г. по описа
на ВКС, I гр.о.
Настоящият случай не е такъв и направеното плащане е след срока, предвиден в
договора и който е 03.10.2020г., като след тази дата ответника е изпаднал в забава, в
резултат на което искът по чл.86 ЗЗД е основателен и доказан за периода от
03.10.2021г. до 11.01.2021г., като изчислен по реда на чл.162 от ГПК същият следва да
бъде уважен в размер на 41.39 лв., каквато е и претенцията на ищеца.
Относно разноските.
При пълно уважаване на намалената по реда на чл. 214 ГПК искова претенция,
съдът намира, че на ищеца се дължат разноски съобразно уважения размер от
4
първоначално предявения иск. Изменението на иска чрез намаляване размера на
вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до
първоначално предявения размер, за която на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответникът има право на съответните разноски. От изложеното се налага извод, че при
пълното уважаване на намаления по реда на чл. 214 ГПК иск на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на
иска, като в този случай право на разноски има и ответника съобразно отхвърлената
/прекратената/ част от първоначално предявения размер.
Предвид горното следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК, т.3, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер, като разбира се следва да се вземе
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените
съдебни заседания. Минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/2004г. е в размер на 579.92 лв., а заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лв., което обстоятелство не предполага
намаляване на същото.
От изложеното до тук следва, че разноските на ищеца, които следва да му се
присъдят са в общ размер на 205.37лв., а на ответника се дължат разноски в размер на
404.75 лв., съобразно частта от първоначално предявения размер на иска,
производството по която е прекратено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН ********** да заплати на М. С. Н., ЕГН **********
сумата в общ размер на 1 475, 06лв./хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и
06 стотинки/, представляваща дължима арендна цена по Договор за аренда, сключен на
27.05.2011г., Акт№101, том 9, вписан на 28.05.2011г., вх.рег.№3974 на СВ, за
стопанските 2019/2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 41,39 лв. /четиридесет и един лева и 39 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 03.10.2020г. до 11.01.2020г.
5
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН ********** да заплати на М. С. Н., ЕГН **********
сумата в размер на 205.37лв. /двеста и пет лева и 37 стотинки/, представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН ********** да заплати на Р. И. К., ЕГН **********
сумата в размер на 404.75лв./четиристотин и четири лева и 75 стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6