№ 287
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202050 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д“ ЕАД – гр. София против Наказателно
постановление № 38-58/25.08.2020 г. на Председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение първо, вр. чл.
53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. В
жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
постановление с аргументи, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН поради непосочване на датата на извършване на нарушението и липса
на описание на съставомерни обективни признаци, обуславящи прилагането
на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП. Оспорена е възприетата правна рамка за
системност по отношение на всяка една от шестте деятелности и налагане на
отделно наказание за всяка от тях, като се счита, че е следвало налагане на
общо наказание по квалифицирания състав за системност, обхващащ
всичките шест деяния. Възразено е, че административно-наказващият орган
не е изследвал приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания, а в условията на алтернативност – изменението му със санкция в
минимално предвидения в закона размер 5 000 лева. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат. Представя
писмени бележки, с които претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
„Д“ ЕАД – София е застрахователно и презастрахователно дружество,
извършващо дейност на територията на РБългария и е задължено лице по чл.
4, т. 5 от ЗМИП.
На 09.08.2019 г., в гр. Бургас, дружеството-жалбоподател „Д“ ЕАД,
чрез свой служител в гр. Бургас и „К“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от
Я.С.М., с ЕГН ****, сключило застрахователен договор с издадена
застрахователна полица, срочна рискова застраховка „Живот“ – „ДЗИ
Динамик“, Тарифа RL 71, № RL710003125, в полза на застраховано лице
Р.И.А., с ЕГН *****. По силата на този застрахователен договор се
установило делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП и
за жалбоподателя е възникнало задължение да идентифицира законния
представител-физическо лице на клиента си „К“ ЕООД чрез снимане на копие
от официалния му документ за самоличност.
Предварително – на 25.07.2019 г., законният представител Я.С.М. на
„К“ ЕООД е попълнил личните си данни в предложение-въпросник с анализ
на клиентските нужди, въз основа на който на 09.08.2019 г. е изготвен
формуляр за оценка на рисковия профил на клиент.
2
При извършена проверка въз основа на Заповед № ФР-9-75/13.11.2019
г. на Директора на САД „Финансово разузнаване“ към ДАНС е установено от
екип на ДАНС с длъжностни лица св. И.Н., св. Г.М. и Ю.К., че за
идентифициране на Я.С.М., в досието на клиента не се съдържа копие от
официалния му документ за самоличност. Съответно в застрахователната
полица липсват вписани данни от лична карта на клиента. Проверяващите
служители на ДАНС са приели, че застрахователното дружество не е
идентифицирало законния представител на клиента си „К“ ЕООД преди
сключване на застрахователния договор, чрез предоставяне и снимане на
копие от официален документ за самоличност. Св. Н. е приел, че по този
начин е нарушена разпоредбата на чл. 54, ал. 7, изр. 1, вр. чл. 53, ал. 1 и чл.
15, ал. 1 от ЗМИП, за което съставил на дружеството-жалбоподател Акт №
ФР-10-1575/19.05.2020 г. за установяване на административно нарушение.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и нарушените разпоредби, поради което на 25.08.2020 г. е
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 116,
ал. 3, т. 3 от ЗМИП е наложил на „Д“ ЕАД – гр. София имуществена санкция
в размер на 20 000 лева.
В хода на проверката служителите на ДАНС са констатирали още пет
нарушения от същия вид в досиета на клиенти на дружеството, извършени на
дати 22.04.2019 г., 01.05.2019 г., 02.05.2019 г. /2 деяния/, 30.05.2019 г., като
процесното от 09.08.2019 г. се явява шесто по хронология. Съответно са
съставили общо шест броя АУАН, въз основа на които са издадени
наказателни постановления. Във всички от тях актосъставителят и
наказващият орган са приели, че жалбоподателят е извършил повече от пет
нарушения на разпоредбата на чл. 54, ал. 7, изр. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗМИП в
рамките на една година, поради което е налице системност по смисъла на § 1,
т. 15 от ДР на ЗМИП, наказуема по чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
Наказателното постановление е връчено на управителя на
санкционираното дружество на 31.08.2020 г. Жалбата е депозирана на
04.09.2020 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от
жалбоподателя, като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По този начин е нарушил разпоредбите на
чл. 54, ал. 7, изречение първо, вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.
Съгласно цитираните норми, по отношение на законните представители на
клиент – юридическо лице или друго правно образувание, пълномощниците и
другите физически лица, които подлежат на идентифициране, във връзка с
идентификацията на клиент, се извършва чрез представяне на документ за
самоличност и снимане на копие от него. Безспорно е, че в процесното
застрахователно досие не се съдържа копие от официалния документ за
самоличност на Я.С.М., нито пък е идентифициран в представената
застрахователна полица, в която липсват вписани данни от лична карта на
клиента.
При проверката на обжалваното постановление съдът констатира
несъответствие между фактически описаното нарушение, изразяващо се в
неидентификация на клиент на 09.08.2019 г. и субсумирането на така
описаната фактология от тази конкретна дата като системно такова под
приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 116, ал. 3, т. 3
от ЗМИП, касаеща системни нарушения. Междувпрочем, във всеки един от
представените шест акта фактически е описано едно нарушение, засягащо
една дата като време на осъществяване, а с всяко едно от шестте НП са
наложени отделни санкции, въпреки че нарушенията не са констатирани като
самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща деятелност по смисъла на §
1, т. 15 от ДР на ЗМИП. Съгласно § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на
ЗМИП, системно нарушение е налице, когато са извършени пет или повече
административни нарушения на този закон или на Правилника за прилагането
му от същия вид в рамките на една година. Ал. 2 на чл. 116 от ЗМИП
санкционира повторните случаи, т. е. извършени след влязло в сила
наказателно постановление за същото по вид нарушение, докато от
хронологичното и граматическо тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 3, т. 3 от
4
ЗМИП е изводимо, че за да се определи едно нарушение за системно, е
необходимо преди извършването му да са осъществени поне още четири
нарушения от същия вид в рамките на същата година, без да е необходимо те
да са установени с влезли в сила наказателни постановления. В конкретния
случай са установени общо шест извършени нарушения в рамките на една
година, като нарушението, предмет на настоящото дело, е последното. За да
се приеме, че е налице системност, актосъставителят е следвало да състави
един АУАН, в който да опише всички шест нарушения, които са открити в
хода на проверката, извършена въз основа на Заповед № ФР-9-75/13.11.2019 г.
на Директора на САД „Финансово разузнаване“ към ДАНС, а
административно-наказващият орган да издаде едно наказателно
постановление и с него да наложи едно наказание – за системност,
прилагайки именно санкционната норма на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
Правната рамка на чл. 116, ал. 3 от ЗМИП, под която е ангажирана
административно-наказателната отговорност, се явява неправилна по
съображение, че няма словно обвинение за другите пет случая от системната
деятелност, заедно с описаното нарушение от дата 09.08.2019 г., респективно
наложеното наказание е несъответно.
Предвид констатираното несъответствие между фактическото и
правното основание за ангажиране на отговорност, административно-
наказващият орган не е спазил принципа за налагане на наказание за това
нарушение, което е установено по реда на ЗАНН, респективно не е спазена
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, която изисква административното
наказание да е в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. От друга страна, настоящият състав на съда не приема, че шестте
нарушения са самостоятелни и че за всяко от нарушенията по всичките шест
акта и наказателни постановления следва да се наложат отделни санкции по
чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Неправилно отговорността на жалбоподателя е
ангажирана многократно на едно и също правно основание за всяко едно от
деянията от установената системна деятелност, наказуема само веднъж с едно
общо наказание. Допуснатата нередовност на АУАН и НП опорочава
административно-наказателно производство и обуславя отмяната на
издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като противното би означавало
да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за
5
множество нарушения, които не са му били предявени с АУАН.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие на л. 27 от
делото, договореното и платено възнаграждение е 1 356 лева /в с. з. е
уточнено, че е с ДДС/. Съдът намира за неоснователно направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при
възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-
малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18,
ал. 2 от която, ако административното наказание е под формата на
имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията. Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 10 000 до 100 000 лева възнаграждението е 830 лева плюс 3 %
за горницата над 10 000 лева. В случая минималният размер на
възнаграждението възлиза на 1 130 лева без ДДС или 1 356 лева с ДДС, който
размер съвпада с размера на платения адвокатският хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-58/25.08.2020 г. на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на „Д“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ****, на основание чл.
116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за
нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение първо, вр. чл. 53, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от
6
Закона за мерките срещу изпирането на пари.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Държавна агенция „Национална сигурност“ – гр. София да заплати на „Д“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ****, направените по
делото разноски в размер на 1 356 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7