Р Е Ш Е Н И Е
№ 2793 / 2.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
отделение, 14 състав, в открито заседание
на втори юни 2020 година в състав:
Районен съдия: Даниела П.
при участието секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13171 по описа на Варненски районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни
искове от М.Х.А. ***, съдебен адрес ***–адв.Марияна Пушева против Военно
формирование 32140 – Варна с адрес град Варна, п.к 9000 като част от структурата
на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ град София,
1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3
за заплащане на сумата в размер на 22078.11 лева - главница, представляваща сбора на
сумите за дължимо, неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен труд
в условия на удължено служебно време, което се изчислява като извънреден труд,
т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал.6, от ПКВС
/отм./ за периода от 01.02.2005 год. до 31.08.2015 год. за 127 месеца, равняващи се на 707 дни, равняващи се на 5656 часа вследствие на полагащите му се и неизползвани
почивки след изпълнявано дежурство по график, дежурен по кораб, бойни
дежурства, дежурен по КПП и други във военни формирования на ВМС към
Министерство на отбраната на Република България, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата
молба по пощата – 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в
размер на 17457.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа /всяко първо число на
месеца следващ месеца за който е дължимо обезщетението, считано от 01.02.2005
г. до подаване на молбата – 22.10.2015 г., на осн.чл.86 ЗЗД.
Претендират
се и разноски за производството в това число и адвокатски хонорар.
Конкретизирано
по месеци стойността на неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца
извънреден труд, за превишаване продължителността на служебното си време с 2 дни или 16 часа месечно,
в следствие на неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график, дежурен по кораб, бойни
дежурства, дежурен по КПП и други, в ответните военни формирования па ВМС към
Министерство на отбраната на РБ, а именно в поделение/военно формирование
38920/Е/-Варна и поделение/военно формирование 32140 - Варна е в размер на
70.88 лева (седемдесет лева осемдесет и осем стотинки) за всеки месец от процесния период от 01.10.2001 година до 31.08.2015 година
(167 месеца), както и мораторна лихва в размер на 1000 лева (хиляда) за всяко закъснение по месеци от датата
на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, през който е следвало да му се
изплати съответното възнаграждение/ до датата на завеждане на исковата
молба (датата на пощенското клеймо па препоръчаната пратка - 22.10.2015 година)
върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.10.2001
година до 31.08.2015 година (167 месеца) включително, с начален момент /падеж/
- 01.12.2001 година. Конкретизирана
по месеци исковата претенция за мораторна лихва е в размер на 5.99 лева (пет лева деветдесет и девет стотинки), с начален
момент /падеж/ - 01.12.2001 година и периодите на мораторната
лихва са както следва: 01.12.2001 г. -
22.10.2015 г. (датата на входиране на исковата молба
- с препоръчано писмо е обратна разписка), 01.01.2002
г. - 22.10.2015 г., 01.02.2002 г. -22.10.2015 г., 01.03.2002 г. - 22.10.2015 г.
и т.н.;
В
случай, че съдът приеме, че положения от
ищеца труд не представлява извънреден труд, в условие на евентуалност ищецът
претендира заплащане на сумата като
обезщетение за отработено удължено служебно време за същия период.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е уточнил извършените
математически изчисления формиращи исковите претенции.
Обстоятелства
от които ищецът черпи права:
Ищецът
твърди, че през м.септември 1997 г. е назначен на длъжност „оператор в РЛС” в
поделение на ВМС към МНО със заповед на Командира в поделение 46660-Варна,
което е в състава и на пряко подчинение на поделение 38010-Варна, местност
„Родни Балкани” със звание „младши сержант”. От 01.10.2001 г. е преназначен със
заповед на командира в поделение/военно формирование 38920 Е-Варна, което няма
самостоятелен военнопощенски номер и банкова сметка ***ение 32140, на длъжност „командир на отделение хидроакустици и корвета 14”. Със
заповед № ЛС-01-28/06.07.2015 г. на Командира на поделението е освободен от
длъжност и военна служба и е зачислен в запаса на основание чл.146, т.3 и
чл.161, т.3 и чл.162, т.3 от ЗОВСРБ поради заболяване и определена негодност за
военна служба ищецът е бил отчислен от състава на ответното военно
формирование, считано от 01.09.2015 г. и
му е изплатено обезщетение за прослужено време за 18 години в размер на
21682.26 лева, за неизползван платен годишен отпуск и други обезщетение по
ЗОВСРБ. Ответникът му дължи възнаграждение за извънреден труд за периода. Съгласно
Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г., в сила от 30.03.2001
г., възнаграждението за положен извънреден труд на кадровия военнослужещ се
определя на база основното месечно възнаграждение от размера на
възнаграждението за звание "старши сержант" - чл. 3, ал. 1. г.,
завишено със съответния коефициент, в зависимост от това в какъв ден е положен
извънредния труд (в делничен, почивен или празничен ден). Основното месечно
възнаграждение за звание '"старши сержант" е в размер на 620 лева.
Основното дневно възнаграждение следователно е в размер на 29,52 лева, съответно основното почасово
възнаграждение е 3,69 лева, а с 20% увеличение - в размер на 4.43 лева.
Конкретизирана по месеци исковата претенция на ищеца е в размер на 70.88 лева за всеки месен от процесния
период от 01.02.2005 година до 31.08.2015 година или общо за 127 месеца.
С
ПМС № 54 от 06.03.2009 г. за заплатите па военнослужещите и гражданските лица
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 20 от 17.03.2009 г.) и
отменено ПМС № 191 от 2007 г. и са
утвърдени нови размери на основните заплати на военнослужещите, като за
заеманото от ищеца звание „Мичман ІІ
степен". Основната му заплата
е в размер на 635 лева, считано от 01.01.2009 година. До
действието на ЗОВСРБ (отм.), съгласно който в разпоредбата на чл. 22%
ал.т. 16, минималното месечното възнаграждение за сержанти се определя като
базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската
длъжност, утвърдена със Закона за държавния бюджет на Република България за
2009 г. (Обн., ДВ, бр. 110 от 30.12.2008 г., в сила
от 1.01.2009 г.) в размер на 376 лева се увеличи с коефициент за сержанти не
по-малко от 1,4 - или минималното основно възнаграждение следва да е в размер
на 526.40 лева. След влизане в сила на ЗОВСРБ (нов - ДВ, бр. 35 от
12.05.2009 г.), съгласно чл.212, ал. 3 от ЗОВСРБ „Базата за определяне
размера на основното месечно възнаграждение
за
най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за
държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се
увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: ... 2. (доп. - ДВ, бр. 16
от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) за офицерски кандидати и сержанти
- не по-малко от 1,75; ...". Съгласно закона основното месечно
възнаграждение за най-ниската длъжност, утвърдена със Закопа за държавния
бюджет на Република България за 2009 година в размер па 376 лева се увеличи с
коефициент за сержанти не по-малко от 1.75 - следователно минималното основно възнаграждение за сержанти следна да е в
размер на 658 лева. От тогава до подаване на амолбата всяка година със Закона за държавния бюджет
на РБ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. базата за определяне размера на основното
месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили па Република България, остана непроменена - в
размер на 376 лева. Остана непроменена и
основната месечна заплата за
заеманото от него звание „Мичман ІІ
степен" - в размер па 620 лева (С ПМС № 86 от 03.05.2010 г. за заплатите
на военнослужещите по ЗОВСРБ, Обн. ДВ. бр. 36 от
14.05.2010 г. сс отмени ПМС № 54 от 06.03.2009 г.. но
размера па основното му възнаграждение е останало непроменено - 635 лева, съгласно прил. № 3 към чл. 2, ал. 2).
В
началото на 2013 година с ПМС № 13 от 18.01.2013 г., обн.
В ДВ. бр. 7 от 25.01.2013 г. е изменено
ПМС № 86 от 03.05.2010 г. и основната
заплата за притежаваното от
ищеца звание „Мичман II степен" е
увеличена от 635 лева на 693 лева. Ответникът му дължи за периода от 12.05.2009 година (с приемането
на новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012 година (43 месеца и половина) възнаграждение в размер на 23 лева месечно или общо за периода в размер на
1000.50 лева ведно с мораторната
лихва до датата на завеждане па исковата молба в размер на 100 лева.
С Разпореждане №72/14.08.2008 г. на
първия заместник началник на Гл.щаб на Българската армия е разпоредено на всички командири на поделения да спазват стриктно МЗ №
ОХ-313/08.05.2001 г. и да създадат организация за компенсиране на удълженото
служебно време, а при обективна невъзможност поради прекратяване на
правоотношение, да се отчита същия като извънреден труд, да се заплаща и да се
издава документ за осигурителен стаж съгласно т. 6 от МЗ № ОХ-266/27.04.2005
г.
Ответникът е представил отговор в срока
по чл.131 ГПК с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. Не оспорва пасивната процесуална и
материална легитимация по иска, тъй като трудовото възнаграждение на ищеца е
заплащано от воннно формирование 32140 – Варна. Прави
възражение по чл.111, б.”а” ЗЗД за погасяване по давност на вземането по всички
предявени искове вкл. и по евентуалния иск за периода от 01.10.2001 г. до
21.10.2012 г. Счита, че ищецът има право да претендира възнаграждение за
извънреден труд за периода от 22.10.2012 г. до 31.08.2015 г. Оспорва
твърденията в молбата, че на ищеца не е било разрешено и е бил лишен от право
да ползва приблизително 334 дни или 2672 часа почивки във военни формирования
38920 и 32140 – Варна, вследствие на което се твърди, че ответникът му дължи
възнаграждение за извънреден труд в размер на 11836.96 лева. Оспорва
твърденията, че ищецът е ощетен с размера на основното му месечно
възнаграждение на стойност 23 лева месечно или общо за периода 1000.50 лева
ведно с мораторната лихва до подаване на молбата в
размер на 100 лева.
Счита, че предявеният иск за заплащане
на дължимо месечно възнаграждение в размер на
23 лева или общо за периода
1000.50 лева ведно с мораторната лихва до подаване на
молбата в размер на 100 лева е недопустим. Същият подлежи на разглеждане по
реда на АПК, на осн.чл.8 ЗОДОВ и пасивно легитимирана
страна е друго лице. Моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на
разноски за производството.
В
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
молбата и отговора.
В с.з. ищецът е направил изявление по реда
на чл.232 ГПК за оттегляне на част от заявените с исковата молба претенции за
следните суми:
1. Исковата претенция за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с увеличение за положен от него
извънреден труд за периода от 01.10.2001 година до 31.01.2005 година или 40 главници
(40 месеца), всяка от по 70.88 лева или общо на стойност 2835.20 лева (две
хиляди осемстотин тридесет и пет лева и двадесет стотинки), ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковете.
2.
Исковата претенция за мораторна лихва върху
оттеглените главници за периода 01.10.2001 година до 31.01.2005 година или 40 акцесорни претенции (40 месеца), всяка от по 5.99 лева или
общо в размер на 239.60 лева (двеста тридесет и девет лева и шестдесет
стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция
е с период от падежа й 01.12.2001 г. до датата на входиране
на исковата молба, а последната - е с период от падежа й 01.03.2005 г. до
датата на входиране на исковата молба.
3. Исковата претенция за заплащане на
неизплатената му разлика от основното му месечно възнаграждение за периода от
12.05.2009 година до 31.12.2012 година (43 месеца и половина), всяка от по 23 лева (двадесет и три) лева или общо
на стойност 1000.50 лева (хиляда
лева и петдесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на исковете,
4.
исковата претенция за мораторна лихва до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 100 лева (сто) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа
/1-во число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да му бъде
изплатено съответното възнаграждение/ до датата на завеждане на исковата молба
върху дължимите му и неизплатени трудови възнаграждения за периода от
12.05.2009 година до 31.12.2012 година.
Същото искане е оставено
без уважение, тъй като ответникът не е дал съгласие за оттеглянето
след първото редовно проведено заседание.
Доколкото
с изявлението ищецът не поддържа тези искови претенции, съдът следва да се произнесе
по същество на спора като ги отхвърли.
Съдът след
преценка на събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за кадрова
военна служба № 695/А/19.07.1996 г., по силата на който ищецът М.Х.А. е
назначен да длъжност „школник”,
с продължителност срока на обучение две
години и посочени ред за определяне на възнаграждението и ред за
придобиване на военно звание. Основното месечно възнаграждение на същия се
образува от заплата за длъжността и заплата за звание. С допълнително
споразумение № 388/11.01.2006 г. към договора е уговорено между страните, че
кадровият военнослужещ се задължава да изпълнява договора за кадрова военна
служба извън територията на страната при участие на Република България в
операции и мисии по смисъла на чл.70 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на република България
С договор за военна служба №
802-65/22.06.2010 г. на основание чл.134а, вр.пар.139, ал.1 от ПЗР на ЗОВСРБ М.А. е назначен на длъжност старшина в
ответното военно формирование. Договорът е сключен за срок от 5 години.
Съгласно същия договор военослужещият е на
разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба по всяко време на денонощието, а по време на
отпуск е задължен да посочва точното си местопребиваване и при повикване да се
явява за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира
/началника/ или ръководителя срок при условия и ред, определени в ППЗОСВСРБ и в
уставите.
С допълнително споразумение № 802-15/06.02.2015
г. е удължен срокът на договора за военна служба с 5 години, считано от 19.05.2015 г.
С експертно решение по годността за
военна служба № 80/1/08.06.2015 г., издадено от ВМА-ЦВМК военнослужещият М.А. е
определен като негоден за военна служба поради общо заболяване – лист 16 от
делото.
Въз основа на същото експертно решение със
заповед № ЛС-01-28/06.07.2015 г. на Командира на военно формирование 38920 е
прекратен договора за военна служба с ищеца, като същият е освободен от
длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.
Със заповед № ЛС-01-34/28.08.2015 г. на
Командира на военно формирование 38920 мичман М.Х. Георгиев на длъжност
„старшина на група хидроакустици“ в Радиотехническа
служба на корвета във военно формирование 38920-Варна
е отчислен от списъчния състав на военно
формирование 38920-Варна, считано от 01.09.2015 г.
От служебна бележка, издадена от финанасовата служба на ответното военно формирование – лист
82 се установява, че ищецът М.А. не е получавал
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.10.2012 г. до
31.08.2015 г. Същото доказателство е представено от ответника и между страните
няма спор относно неговата форма,
съдържание и автентичност.
Приложена е и длъжностната
характеристика за длъжността „Старшина на група хидроакустици“
на корвета от длъжностно разписание № ВМС-382. Между
страните няма спор, че ответното военно формирование № 32140 е правоприемник на
военно формирование 38920-Варна с което е възникнало служебното правоотношение
на ищеца.
По искане на страните е допусната ССчЕ, необходима за изясняване на спора и установяване
размера на задължението. От заключението на същата, изготвено от вещото лице С.Д. от 17.7.2019 г. – листи от 485
до 528 - текстова част на
допълнителното заключение от 16.12.2019 г. без приложените таблици към него,
прието в съдебно заседание проведено на
10.03.2020 г., както и допълнително заключение от 12.03.2020 г. – листи от 623 до 635, прието в съдебно заседание на
02.06.2020 г. се установяват дадените дежурства от ищеца за всеки ден от целия
процесен период. До 28.08.2006 г. дежурствата са започвали в 16,00 часа и полагането на дежурства
в дните неделя, понеделник, вторник, сряда и четвъртък се броят, като дежурства
в работни дни и тогава са се полагали по 16 часа компенсации, тъй като последните 8 часа до 24 часовото дежурство е включено
в нормалната продължителност на работното време. Дежурствата в петък и събота
се броят, като дежурства в почивни дни и тогава се следват по 24 часа компенсации. Изготвен е
вариант за случаите когато за едно
делнично дежурство са се ползвали два дни компенсация - 16 часа, а за едно дежурство в празнични и
почивни дни са се ползвали по 3 дни
компенсации - 24 часа - приложение № 5 - последна редакция. Общо дежурствата,
които са били положени в дни са 11 856 часа,
от тях некомпенсирани остават 783 дни,
които се равняват на 6264 часа.
Тези некомпенсирани дежурства се изчисляват на
23931,09 лева. Лихвата за
забава е в размер на 17482,73 лева. В приложение № 3 - последна редакция са
посочени дадените дежурства, общо
положените часове труд, приспаднатите компенсации и останалите часове труд,
след приспадане на дежурствата. Вещото лице е изготвило втори вариант при който са посочени дежурствата в работни дни за които са ползвани 8 часа компенсации, а за дежурствата в почивните и празнични дни
са се ползвали по 3 дни
компенсации - 24 часа. По периоди същите са
посочени в два варианта първия обхваща периода от м.10.2001 г. до 23.10.2012 г., а втория от
23.10.2012 г. до 31.08.2015 г. За периода
от м. 10.2001 г. до 23.10.2012 г. данните са посочени в приложение № 7Б. Общо дежурствата, които са
били положени в дни са 5520 часа,
от тях некомпенсирани остават 198 дни,
които се равняват на 1584 часа.
Тези некомпенсирани дежурства се изчисляват на 4358,10 лева, върху които са изчислени
лихви за забава, в размер на 6
186,15 лева – приложение № 3А.
За периода от 23.10.2012 г. до 31.08.2015 г. данните са посочени в приложение № 7В. Общо дежурствата, които са
били положени в дни са 848 часа,
от тях всички са компенсирани и няма дължими суми за некомпенсирани дежурства,
както няма и лихви за забава. Същите изчисления са направени от вещото лице
след уточнения и корекции на изготвените
таблици по показатели „работни часове при нормална продължителност“, „положени
дежурства в часове“, „общо положен труд в часове“, „ползвани почивки в часове“,
„оставащи часове положен труд“ и „некомпенсирани часове“. От допълнителното
заключение от 12.03.2020 г. се
установява, че за процесния
период ищецът М.А. е положил дежурства в размер на 11232 часа, ползваните
почивки в часове са 5576 часа, а некомпенсираните са общо 5656 часа.
Заключението е изготвено след извършени
проверки и справки в счетоводството на
ответника и предоставени от последния над документи с гриф „секретно“. От
същите е установено, че при издаване на
съответната заповед за полагане на дежурства се в нея включват всички
военнослужещи. Във всяка заповед се посочва часа от който се застъпва
дежурството. В заповедите са посочвани дните за ползване на компенсации, но не
е посочено дали това условие е спазено или са ползвани други дни. Компенсациите
– почивките след дежурства следва да бъдат само в работни дни, като при
натрупване на много компенсации, почивните дни за измествани за следващия
месец. В заповедите след 2011 г. изрично се посочва, кое дежурство с кои дни за
почивка се компенсира, а за периода от 2005 г. до 2010 г. са посочени само
дължимите дни за компенсация, но не и коя компенсация, за кой ден дежурство се
отнася. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси от страните като е
извършило необходимите изчисления в съответните варианти за дежурства в работни
дни, дежурства в почивни дни и официални празници, дежурства „дежурен кораб по
ВМС“, дежурства „боен кораб“ като е посочена съответната компенсация за всеки
календарен ден от процесния период. Съгласно
действалата нормативна уредба към всеки подпериод нормалната
продължителност на служебното се извежда от разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗОВСРБ
и е в размер на 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица или 40 часа
седмично. По отношение остойностяване на останалите за компенсиране дежурства
вещото лице в заключението си е разработило два варианта на база положено
дежурство в почивен или празничен ден, като същото се компенсира с 3 дни,
съответно за положено дежурство в делничен ден, същото се компенсира с 2 дни
почивка и втори вариант при който се прилага принципа, че сдалия дежурство се
освобождава до края на работното време, т.е. той се намира в режим на
компенсация в редовното служебно време, което му се заплаща по договор, при
който вариант компенсациите са с един ден по-малко. В тази втора хипотеза за
дежурство в делничен ден се осъществява компенсация с едни ден допълнително,
доколкото след дежурство военнослужещия не е на работа, но полагащото му се
дневно възнаграждение е включено в месечното брутно трудово възнаграждение. При
дежурство в неработен ден, компенсацията е в размер на два дни, като през
времето за което военнослужещият почива не се осъществява калкулация на това
време в работната му заплата. Принципът е изведен от разпоредбата на чл.247,
ал.7 от Устава за войсковата служба. Размерът на мораторната
лихва за некомпенсираните дежурства за периода от м.февруари 2005 г. –
м.декември 2012 г. е 17457.76 лева. Не е
установено плащане на посочените в заключението суми.
Общата продължителност на дадените
дежурства от военнослужещия М.Х.А. за
периода на исковата претенция от 01.02.2005 год. до 31.08.2015 год. като превишение на служебното му време, отчитащо се като
извънреден труд е 707 дни или 5656 часа
на стойност 22078.11 лева, както следва:
|
ПЕРИОД |
ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД |
ГЛАВНИЦА |
ЛИХВА |
|
|||||||||||||
|
месец |
година |
В
дни |
в часове |
лева |
лева |
|
|||||||||||
|
Февруари |
2005 |
8 |
64 |
204.36 |
252.71 |
|
|||||||||||
|
Март |
2005 |
2 |
160 |
450.16 |
552.17 |
|
|||||||||||
|
Април |
2005 |
1 |
136 |
415.46 |
505.33 |
|
|||||||||||
|
Май |
2005 |
1 |
144 |
496.42 |
598.79 |
|
|||||||||||
|
Юни |
2005 |
1 |
136 |
375.14 |
448.61 |
|
|||||||||||
|
Юли |
2005 |
|
96 |
302.34 |
358.42 |
|
|||||||||||
|
Август |
2005 |
|
168 |
477.78 |
561.60 |
|
|||||||||||
|
Септември |
2005 |
|
104 |
378.51 |
440.99 |
|
|||||||||||
|
Октомври |
2005 |
1 |
96 |
302.34 |
349.22 |
|
|||||||||||
|
Ноември |
2005 |
5 |
40 |
122.10 |
139.76 |
|
|||||||||||
|
Декември |
2005 |
8 |
64 |
186.06 |
211.02 |
|
|||||||||||
|
Януари |
2006 |
7 |
56 |
166.50 |
187.25 |
|
|||||||||||
|
Февруари |
2006 |
1 |
80 |
244.20 |
272.05 |
|
|||||||||||
|
Март |
2006 |
1 |
112 |
333.00 |
367.52 |
|
|||||||||||
|
Април |
2006 |
1 |
152 |
501.25 |
547.78 |
|
|||||||||||
|
Май |
2006 |
5 |
40 |
127.91 |
138.44 |
|
|||||||||||
|
Юни |
2006 |
|
104 |
321.90 |
344.89 |
|
|||||||||||
|
Юли |
2006 |
2 |
16 |
49.26 |
52.24 |
|
|||||||||||
|
Август |
2006 |
9 |
72 |
213.63 |
224.23 |
|
|||||||||||
|
Септември |
2006 |
8 |
64 |
217.77 |
226.14 |
||||||||||||
|
Октомври. |
2006 |
1 |
104 |
340.88 |
350.24 |
||||||||||||
|
Ноември |
2006 |
8 |
64 |
188.07 |
191.09 |
||||||||||||
|
Декември. |
2006 |
|
136 |
517.20 |
519.51 |
||||||||||||
|
Януари |
2007 |
|
88 |
283.23 |
281.52 |
||||||||||||
|
Февруари |
2007 |
1 |
80 |
284.46 |
279.43 |
||||||||||||
|
Март |
2007 |
6 |
48 |
141.05 |
136.95 |
||||||||||||
|
Април |
2007 |
1 |
80 |
310.32 |
297.60 |
||||||||||||
|
Май
|
2007 |
7 |
56 |
193.95 |
183.76 |
||||||||||||
|
Юни |
2007 |
4 |
32 |
94.04 |
87.97 |
||||||||||||
|
Юли
|
2007 |
7 |
56 |
193.91 |
179.03 |
||||||||||||
|
Август |
2007 |
7 |
56 |
185.48 |
169.07 |
||||||||||||
|
Септември |
2007 |
7 |
56 |
224.53 |
201.91 |
||||||||||||
|
Октомври |
2007 |
8 |
64 |
197.84 |
175.56 |
||||||||||||
|
Ноември
|
2007 |
7 |
56 |
193.91 |
169.64 |
||||||||||||
|
Декември |
2007 |
6 |
48 |
189.60 |
163.47 |
||||||||||||
|
Януари |
2008 |
7 |
56 |
193.91 |
169.88 |
||||||||||||
|
Февруари |
2008 |
9 |
72 |
257.31 |
215.51 |
||||||||||||
|
Март |
2008 |
5 |
40 |
156.42 |
129.07 |
||||||||||||
|
Април |
2008 |
7 |
56 |
203.14 |
165.01 |
||||||||||||
|
Май |
2008 |
7 |
56 |
241.74 |
193.35 |
||||||||||||
|
Юни |
2008 |
7 |
56 |
203.14 |
159.85 |
||||||||||||
|
Юли |
2008 |
9 |
72 |
287.48 |
222.44 |
||||||||||||
|
Август |
2008 |
6 |
48 |
198.86 |
151.34 |
||||||||||||
|
Септември |
2008 |
7 |
56 |
248.57 |
185.88 |
||||||||||||
|
Октомври |
2008 |
7 |
56 |
226.96 |
166.75 |
||||||||||||
|
Ноември
|
2008 |
9 |
72 |
365.40 |
263.50 |
||||||||||||
|
Декември |
2008 |
4 |
32 |
139.20 |
98.56 |
||||||||||||
|
Януари |
2009 |
7 |
56 |
281.71 |
196.42 |
||||||||||||
|
Февруари. |
2009 |
4 |
32 |
139.20 |
95.44 |
||||||||||||
|
Март |
2009 |
4 |
32 |
132.57 |
89.40 |
||||||||||||
|
Април |
2009 |
6 |
48 |
198.86 |
132.00 |
||||||||||||
|
Май |
2009 |
8 |
64 |
402.95 |
263.32 |
||||||||||||
|
Юни |
2009 |
5 |
40 |
174.00 |
111.87 |
||||||||||||
|
Юли |
2009 |
7 |
56 |
238.30 |
150.81 |
||||||||||||
|
Август |
2009 |
7 |
56 |
261.00 |
162.66 |
||||||||||||
|
Септември |
2009 |
7 |
56 |
295.80 |
181.43 |
||||||||||||
|
Октомври |
2009 |
7 |
56 |
249.14 |
150.61 |
||||||||||||
|
Ноември
|
2009 |
1 |
96 |
452.40 |
269.37 |
||||||||||||
|
Декември |
2009 |
4 |
32 |
139.20 |
81.64 |
||||||||||||
|
Януари |
2010 |
7 |
56 |
285.75 |
165.31 |
||||||||||||
|
Февруари. |
2010 |
7 |
56 |
285.75 |
162.81 |
|
|||||||||||
|
Март |
2010 |
7 |
56 |
259.77 |
145.80 |
|
|||||||||||
|
Април |
2010 |
|
80 |
457.20 |
252.61 |
|
|||||||||||
|
Май |
2010 |
5 |
40 |
260.68 |
141.81 |
|
|||||||||||
|
Юни |
2010 |
7 |
56 |
259.77 |
139.04 |
|
|||||||||||
|
Юли |
2010 |
7 |
56 |
259.77 |
136.76 |
|
|||||||||||
|
Август |
2010 |
4 |
32 |
138.55 |
71.77 |
|
|||||||||||
|
Септември |
2010 |
7 |
56 |
266.70 |
135.82 |
|
|||||||||||
|
Октомври |
2010 |
1 |
80 |
399.14 |
199.88 |
|
|||||||||||
|
Ноември. |
2010 |
9 |
72 |
329.05 |
161.90 |
|
|||||||||||
|
Декември. |
2010 |
7 |
56 |
259.77 |
125.53 |
|
|||||||||||
|
Януари. |
2011 |
7 |
56 |
254.00 |
120.73 |
|
|||||||||||
|
Февруари. |
2011 |
2 |
16 |
76.20 |
35.55 |
|
|||||||||||
|
Март |
2011 |
7 |
56 |
305.95 |
140.14 |
|
|||||||||||
|
Април |
2011 |
7 |
56 |
360.95 |
162.16 |
|
|||||||||||
|
Май |
2011 |
7 |
56 |
317.50 |
139.94 |
|
|||||||||||
|
Юни |
2011 |
5 |
40 |
187.61 |
81.05 |
|
|||||||||||
|
Юли |
2011 |
9 |
72 |
317.50 |
134.37 |
|
|||||||||||
|
Август |
2011 |
9 |
72 |
289.89 |
120.23 |
|
|||||||||||
|
Септемвр |
2011 |
5 |
40 |
206.38 |
83.78 |
|
|||||||||||
|
Октомври. |
2011 |
9 |
72 |
317.50 |
126.19 |
|
|||||||||||
|
Ноември. |
2011 |
7 |
56 |
245.34 |
95.35 |
|
|||||||||||
|
Декември. |
2011 |
9 |
72 |
317.50 |
120.60 |
|
|||||||||||
|
Януари. |
2012 |
1 |
8 |
28.86 |
10.73 |
|
|||||||||||
|
Май |
2012 |
1 |
8 |
30.24 |
10.20 |
|
|||||||||||
|
Септември |
2012 |
1 |
8 |
50.13 |
15.17 |
|
|||||||||||
|
Ноември. |
2012 |
2 |
16 |
57.73 |
16.47 |
|
|||||||||||
|
Декември. |
2012 |
4 |
32 |
141.12 |
39.05 |
|
|||||||||||
|
ВСИЧКО |
|
7 707 |
5656 |
22078.11 |
17457.76 |
|
|||||||||||
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че сума не е
заплатена на ищеца. Обезщетението за забава върху главницата е 17457.76 лева.
При така приетите за установени обстоятелства и съгласно закона, с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК съдът
достигна до следните правни
изводи:
Не е спорно между страните, че между тях
е възникнало служебно правоотношение по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Артилерийски
радиометрист” при ответника, което правоотношение е
прекратено със заповед № ЛС-01-28/06.07.2015г., както и че със заповед №
ЛС-01-34 от 28.08.2015 г. той е отчислен от числения състав на военното
формирование. По време на целия исков период военнослужещият е полагал дежурства по график в изпълнение на
задълженията, вменени му с договора за военна служба с последно допълнително
споразумение към него № 802-65/22.06.2010 г., както и по силата на заповед от
командващия военно формирование. От заключението на експерта по ССчЕ се установява,
че в заповедите за определяне на дежурства за периода 2005 г. - 2010 г. са
посочвани само дните за компенсация, но не е посочвано коя компенсация за кое
положено дежурство се отнася. Считано от 2011 г. е изрично посочено в заповедта
за полагане на дежурство коя компенсация за кое дежурство е относима,
като след 03.2012 г. е започнало отбелязване на датите за компенсация.
Процесния период от 01.02.2005
г. до 31.08.2015 г. обхваща действието на разпоредбите на чл.203,
ал.1, 2 и 3 и чл.204 от ЗОВСРБ /отм./,
чл.158, ал.2 и чл.159 от Правилника
за кадрова военна служба /отм./, а за периода
след 12.05.2009 г. до 30.06.2015 г.
приложими са
нормите на чл.194, ал.1, 2, 3 и 4 и чл.195 от ЗОВСРБ.
Хипотезата на чл.203, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ /отм./ предвижда, че седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство. В случаите на превишаване на продължителността на служебното време, извън посоченото в ал.2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет. В този случай размера е установен в Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи
, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г. Нормата на чл.204 от ЗОВСРБ /отм./ предвижда, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в установите на въоръжените сили и другите вътрешно нормативни актове, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа. Времето за дежурство е служебно време, а в случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл.226 за часовете над служебното време по чл.203, или за почивни или празнични дни. Съобразно разпоредбата на чл. 152, ал.6 от Правилника за кадрова военна служба, месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. В заключението на съдебно–счетоводната
експертиза – основно и допълнително, които се кредитират от съда изцяло като пълни,
ясни, обективни и компетентно дадени, вещото лице посочва, че месечната продължителност
на служебното време в часове се определя на всеки месец поотделно, предвид
базата работни дни са съответния календарен месец и нормалната продължителност
на служебното време. За да се установи продължителността на труда на ищеца е
осъществено изчисление на броя на работните дни в календарния месец, след което
броя на тези работни дни се умножи по 8 часа, колкото се явява нормалната
продължителност на работния ден, след което към така определената нормална
продължителност на работното време в часове се прибавят дадените през
съответния месец от ищеца дежурства, при което се получава общата
продължителност в часове. Общия размер на нормативно определената месечна
продължителност на служебното време за процесния
период 01.02.2005 г. – 31.08.2015 г. за извънреден труд е в размер на 707 дни
или 5656 часа на стойност 22078.11 лева.
Съгласно
Устава на Военноморските сила на
Република България военнослужещите се назначават за носене на дежурства по
предварително утвърден от командира график. Командирът на военното формирование
издава заповед за носене на дежурства която заповед е обща за всички
военнослужещи в поделението.При изготвяне на заключението си вещото лице при
работа с находящите се при ответника документи
установява, че в заповедите са посочвани дните за ползване на компенсации, но
не е посочено дали това условие е спазено или са ползвани други дати, а считано от 2011 г. в заповедта се посочва кое точно дежурство с кои дни за
почивка се компенсира. Преди този период са посочени единствено дължимите дни за компенсация, но
не и коя компенсация, за кой ден дежурство се отнася. При така установеното настоящия съдебен състав
приема вариант втори от остойностяването на некомпенсираните дежурства, при
който компенсациите се отнасят към най – старите положени дежурства в рамките
на процесния период. От изложеното, съдът приема за
установено по категоричен начин, че ищецът
М.А. е положил повече от нормативно определеното служебно време труд в размер
на 707 дни, равняващи се на 5656 часа, който извънреден труд не е компенсиран с
почивки. При прекратяване на служебното
му правоотношение ответникът е следвало да му заплати същия
на стойност 22078.11 лева, което не е сторено. Тъй като задълженото лице
е изпаднало в забава след падежа на всяко месечно задължение, същият дължи
обезщетен еза забава за процесния
период в размер на 17457.76 лева, съгласно приетото заключение на ССчЕ.
По
възражението на ответника на осн.чл.111, б.“а“ ЗЗД за
погасяване по давност на вземането по всички предявени искове вкл. и по
евентуалния иск за периода от 01.10.2001 г. до 21.10.2012 г.:
Съдът
счита същото за неоснователно по следните съображения:
По
въпроса за заплащане дежурствата на военнослужещите е образувано тълкувателно
дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС и към датата на постановяване на настоящото
решение не е постановено тълкувателно решение. Същото е образувано по
предложение до Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС, направено с
определение № 417/30.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 910/2017 г. на ВКС, ГК,
Четвърто г.о.Същото е образувано по жалба на процесуалния представител на ищеца
– адв.М.Пушева. Предложението
за образуване на тълкувателно дело е мотивирано с наличието на противоречиви
разрешения от различните съдебни състави на ВКС по въпроса от кой момент
възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд
повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства,
некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава и от кой
момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и при
прекратено служебно правоотношение.
От доказателствата по делото, съдът е приел за
установени следните обстоятелства: ищецът е бивш военнослужещ, чието служебно
правоотношение е прекратено; същият е положил
труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства;
не е компенсиран с почивка за същия; не
му е заплатен при прекратяване на служебното правоотношение с ответника.
Настоящият състав възприема изцяло съдебната практика в посочените в определение №
417/30.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 910/2017 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о
решения с които ВКС приема, че началният момент на
възникване на вземането на военнослужещ за възнаграждение за извънреден труд за отработено над
нормата и некомпенсирано с почивки служебно време е моментът на прекратяване на служебното правоотношение.
Налице са постановени решения от състави на
ВКС, които застъпват друго становище, прилагайки хипотезата на чл.136а КТ,
съобразно която работодателя има задължение да осигури компенсация
на удълженото работно време, като в случай, че работодателят не компенсира положения
труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, за работника и служителя възниква правото сам да определи
времето на компенсацията. Задължението на работодателя да осигури компенсация
следователно е изискуемо от месеца следващ
месеца, през който е следвало тя да бъде
извършена.
Настоящият състав на РС Варна счита, че
нормата на чл. 136а КТ не намира
приложение в случаите на носене на военна служба, тъй като ВМС имат строга
йерархична организация, която регламентира носенето на военна служба
и трудовия процес на военнослужещите.
Със заповед на командира на поделението се назначава дежурство, с тази заповед
се определят и дните за компенсация, макар и да не е ясно кое дежурство с кой
ден се компенсира, т.е. трудовия процес вкл. и в частта определяне на носените
дежурства от военнослужещите в поделението се установява с изричен едностранен
акт на командира на това поделение, който акт е задължителен за служещите в
него. Предвид спецификата на
упражняваната от ищец длъжност като
военнослужещ във въоръжените сили на Република България, същият не би могъл да използва предвиденото в
Кодекса на труда преобразуващо право, като сам с едностранно волеизявление до висшестоящ му сам определи дните през които
ще работи при намалено работно време, т.е. да осъществи компенсация за
положените от него дежурства.
В тази хипотеза би се поставил въпроса
какви последствия биха настъпили ако свободно определените от военнослужещия
дни за компенсация за положени от него дежурства съвпаднат с въведени положения
на територията на страната посочени в глава V от ЗОВСРБ, в случаите в които
същият е призован да се яви на военния кораб за да изпълни задълженията си като
командир на отделение хидроакустици и корвета 14.
Разпоредбата
на чл.178, ал.1 ЗОВСРБ задължава военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите
за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на
отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неявяването на служба или напускането на военния кораб би могло да
доведе до ангажиране на наказателната отговорност на военнослужещия по глава
първа на особената част на Наказателния кодекс – Престъпления против
републиката.
От изложеното, настоящия състав приема, че
компенсация за дадени дежурства от военнослужещ може да бъде допусната в
българската армия само със заповед на командира на съответното поделение, но не
и едностранно от военнослужещия. В случай, че работодателя не изпълни това си
задължение, то с прекратяване на служебното правоотношение, за военнослужещия
се поражда вземане за положения извънреден труд над нормативно определеното
служебно работно време, за който по време на действие на служебното
правоотношение не е осъществена компенсация с почивка. При липсата на
тълкувателно решение, което да даде отговор на въпроса за началния момент на
давността, съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно. Наличието на
решения в обратния смисъл, постановени
от състави на ВКС не представляват основание, което да мотивира
настоящия състав да възприеме тезата на ответника. Както се посочи по-горе настоящият състав възприема изцяло съдебната практика в
посочените в определение № 417/30.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 910/2017 г.
на ВКС, ГК, Четвърто г.о решения с които ВКС приема, че началният момент на
възникване на вземането на военнослужещ за възнаграждение за извънреден труд за отработено над
нормата и некомпенсирано с почивки служебно време е моментът на прекратяване на служебното правоотношение.
По
изложените мотиви е неоснователно и заявеното оспорване на твърдението, че ищецът е бил лишен от
правото да ползва дължимите му се почивки след всяко дежурство, дадено на
различно основание:
Предявения иск за главница и акцесорния такъв за обезщетение за забава за частите в които се поддържа в хода по
същество е основателен и доказан по
размер съгласно приетото заключение на
ССЕ, ценено от съда като пълно, обосновано, правилно и компетентно дадено.
Съдът възприема същото изцяло с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК като
кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
В
останалата част предявените искове следва да се отхвърлят поради изявлението на
ищеца по реда на чл.232 ГПК в хипотезата на недадено съгласие от ответника.
По въпроса за разноските:
Ищецът
претендира заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 2700 лева. Ответникът също претендира възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за
отхвърлената част на иска в размер на 450 лева и разноски 200 лева за
възнаграждение на вещото лице.
На осн.чл.81 ГПК
съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски. За уважената
част на иска ответникът дължи на ищеца разноски съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК в размер на 2442.10 лева, която
сума е изчислена посредством
извършването на математически операции.
За отхвърлената част на иска ищецът дължи на
ответника разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в размер на 62.09
лева. Същата сума е получена посредством извършването на математически операции
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Варна дължимата
държавна такса за производството в размер на 1581.43 лева, както и изплатено
възнаграждение на вещо лице в размер на 2697.97 лева. Съгласно протоколно
определение от 02.6.2020 г. ответникът следва да заплати и допълнителен депозит за ССЕ в размер на 2498
лева, на осн.чл.77 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Военно формирование 32140 – Варна, с адрес
в град Варна, 9000, п.к.194 като част
от структурата на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ град София,
1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3
да
заплати на М.Х. А. ***, съдебен адрес *** – адв.Марияна Пушева сумата в размер на 22078.11 /двадесет и две хиляди седемдесет и осем лева
и 11 ст./ лева, представляваща
сбора на сумите за дължимо,
неизплатено възнаграждение за извънреден
труд, положен в условия на удължено
служебно време, което се изчислява като извънреден труд - фактически отработеното служебно време над
месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/
и по чл. 152, ал.6, от ПКВС /отм./ за
периода от 01.02.2005 год. до
31.08.2015 год. за 127 месеца,
равняващи се на 707 дни, равняващи се
на 5656 часа вследствие на
полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график,
дежурен по кораб, бойни дежурства, дежурен по КПП и други, в ответното военно формирование на ВМС към Министерство
на отбраната па Република България, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по пощата - 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата и обезщетение за забава върху главницата в размер на 17457.76 /седемнадесет хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и 76 ст./ лева за периода от падежа /всяко първо число на месеца следващ
месеца за който е дължимо обезщетението, считано от 01.02.2005 г. до подаване
на молбата – 22.10.2015 г., на осн. чл. 203, ал.3
ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ
ДВ.бр.35/2009 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на М.Х. А. ***, съдебен адрес *** – адв.Марияна Пушева срещу Военно формирование 32140 – Варна, с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от структурата
на Министерство на отбраната
на Република България град София, 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3
за
заплащане на сумата в размер на 2835.20 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение с
увеличение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2001
година до 31.01.2005 година или 40 главници (40 месеца), всяка от по 70.88 лева
или общо на стойност), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване
на исковете; за заплащане на сумата в
размер на 239.60 лева, представляваща мораторна
лихва върху оттеглените главници за периода 01.10.2001 година до 31.01.2005
година или 40 акцесорни претенции (40 месеца), всяка
от по 5.99 лева или общо в размер на (двеста тридесет и девет лева и шестдесет
стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция
е с период от падежа й 01.12.2001 г. до датата на входиране
на исковата молба, а последната - е с период от падежа й 01.03.2005 г. до
датата на входиране на исковата молба; за заплащане на сумата в размер на 1000.50 лева,
представляваща неизплатена на ищеца
разлика от основното му месечно възнаграждение за периода от 12.05.2009
година до 31.12.2012 година (43 месеца и половина), всяка от по 23 лева (двадесет и три) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на молбата; за заплащане на сумата в размер на 100 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница 2835.20
лева за периода от 12.05.2009 г. до 31.12.2012 г. от падежа /1-во число на
месеца, следващ месеца, през който е трябвало да му бъде изплатено съответното
възнаграждение/ до подаване на молбата –
22.10.2015 г.
ОСЪЖДА Военно
формирование 32140 – Варна,
с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от структурата
на Министерство на отбраната
на Република България, град София, 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3 да заплати на М.Х. А. ***,
съдебен адрес *** – адв.Марияна Пушева разноски за производството в размер на 2442.10 /две хиляди четиристотин
четиридесет и два лева и 10 ст./ лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.
А. ***, съдебен адрес *** – адв.Марияна Пушева ДА ЗАПЛАТИ НА
Военно формирование
32140 – Варна, с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от структурата
на Министерство на отбраната
на Република България, град София, 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3 разноски за производството в размер на 62.09 /шестдесет и два лева
и 09 ст./ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование
32140 – Варна с адрес в град Варна, 9000, п.к.194 като част от структурата
на Министерство на отбраната
на Република България, град софия, 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Варна държавна такса за
производството в размер на 1581.43 лева,
възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета в размер на 2697.97
лева и допълнителен депозит за ССЕ в размер на 2498 лева съгласно протоколно определение от 02.6.2020 г., на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК решението
подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на присъденото
трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните с приложен препис на
съдебния акт.
Районен съдия: