РЕШЕНИЕ
№ /28.06. Година
2018 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.05. 2018 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 252
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от С.И.С. , ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
процесуалния му представител адв. В.М. *** против З.А.Д. „О.-З.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от ***..
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ.
В исковата молба
се твърди, на 06.01.2017 г. между С.С. и
ЗАД „ОЗК -Застраховане“ е сключен договор за застраховка “Каско” с №
0020040201700004, по силата на който е предвидена начална дата на
застрахователното покритие 07.01.2017г., със срок на действие до 24 часа на
06.01.2018г., по отношение на застрахованото МПС лек автомобил марка Ауди,
модел „S 5 sportback“, с per. № ***. По този договор ищецът
добросъвестно изпълнил задължението си, като е заплатил еднократна
застрахователна премия в договорения размер от 2099,93 лв. с включен данък върху
ЗП и е извършил фактическите действия по монтиране от посочена от
застрахователя специализирана фирма на допълнителен имобилайзер. Договорен е
покрит риск пълно каско, при застахователна сума от 45 000 лв.
В периода между
19:30ч. на 14.03.2017г. до 08:15ч. на 15.03.2017г., настъпил застрахвателен
риск, като неизвестен извършител противозаконно е отнел горепосоченото МПС от
владението на ищеца с намерение противозаконно да го ползва - престъпление по
чл.346, ал. 1 от НК. Това обстоятелство се установявало от удостоверение от
21.03.2017г. по описа на Първо РУ Стара Загора. Съгласно уговорките в
застрахователния договор и общите условия на ответника, при настъпване на щета
- кражба на посоченото МПС, застрахователят е длъжен да изплати
застрахователната сума, която е в размер на 45 000 лв. За настъпването на този
риск, ищецът своевременно и надлежно е уведомил застрахователя, с уведомително
писмо по щета № 0020-040-0056/2017г. и е представил всички нужни и изискани с
изрично писмо документи за установяване настъпване на риска. Застрахователят е
признал дължимото обозщетение, но е заплатил частично 5 000 лв. едва на
11.08.2017г., с основание „обезщетение по щета”, без да се обоснове защо е
превел само тази част. Ищецът се свързал с представител на ответника, откъде го
му отговорили, че това ще бъде размера на застрахователното обезщетение.
Ищецът счита, че
е настъпил покритият застрахователен риск и че
претенцията за заплащане на пълната застрахователна сума е основателна, защото е
налице валидно застрахователно правоотношение, настъпил е покрит от
застрахователното правоотношение между страните застрахователен риск, по повод
на който ищецът е осъществил всички предпоставки по договора и общите условия
на застрахователя, въз основа на които е възникнало правото му да претендира
застрахователно обезщетение в искания размер. Същото обаче е признато от
ответника, но е изплатено само частично и остатъка е дължим.
Ето защо, ищецът
е поискал да бъде осъден ответника З.А.Д. "О.-З.АД, с ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление: С. да заплати в полза на ищеца, С.С.
застрахователно обезщетение от 40 000 лева, представляваща остатъка до пълния
му размер от 45 000 лв., съгласно застрахователния договор, което обезщетение е
дължимо поради настъпил застрахователен риск – противозаконно отнемане на МПС
/кражба/ на лек автомобил марка Ауди, модел S5
sportback с per. № ***, собственост на ищеца, която сума е дължима по застраховка “Каско”, обективирана
в Застрахователна полица с № 0020040201700004, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателно изпълнение на дължимото.
В
законоустановения срок, е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът З.А.Д. "О.-З.АД оспорва
предявените искове по основание и размер .
Счита,
че в конкретния случай не са налице основания за ангажиране отговорността на
ЗАД „О.-З.” АД, по
следните съображения:
Счита, че искът е неоснователен, тъй като във
връзка с процесното ПТП, ищецът е депозирал Уведомление за щета в ЗАД „О.-З.”
АД, в резултат, на което е образувана щета № 0020-040-0056-2017. Експерти от
компанията са разгледали претенцията и на ищеца е била заплатена сумата от 5000
лв. Във връзка с гореизложеното, ответникът моли да се има предвид, че процесният
автомобил „Ауди” модел „S
Излагат се
съображения, че по своята същност, сключената застраховка „КАСКО” на МПС
представлява двустранен, възмезден договор между две лица - застраховател и
застрахован. Съгласно чл. 8 ЗЗД „договорът е съглашение между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях”.
Договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни
волеизявления на две страни. Договорът включва две или повече взаимно свързани
волеизявления, насочени към пораждане на правни последици в областта на
частното право, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията.
В тази връзка, ответникът твърди че при сключване на застраховката, ищеца е бил
запознат с Общите условия на ЗАД „О.-З.” АД и се е съгласил с тях, за което
свидетелства подписът на последният. Т.е. С.С. е дал съгласието си щетите по
собствения му лек автомобил да бъдат ликвидирани, съгласно Общите условия по
застраховка „Каско” на МПС на ЗАД „О.-З.” АД и съществуващата методика. В тази
връзка, ответника счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В случай, че не
бъде прието горното, ответника оспорва исковете по размер, като твърди, че са
били заведени в изключително завишени размери и не отговарят на действително
претърпените вреди.
В законния срок,
от ищеца е постъпила допълнителна искова
молба. По възражението относно основателността на предявения иск, ищецът счита, че е правно ирелевантно
обстоятелството за каква сума е закупен автомобила. Възможно било същият да е
закупен под пазарната му цена, да е бил дарен и т.н., като това обстоятелство
няма никакво отношение за изплащане на застрахователната му стойност.
Видно от
приложените Общи условия на ответника в р.II
„Застрахователна сума“ е посочено, че застрахователната сума се договоря между
страните и не може да надвишава действителната стойност на МПС, към датата на
сключване на застрахователния договор, т.е. договорената застрахователна сума в
договора е действителната приета стойност на процесното МПС, определена от
експертите на застрахователя. Към 06.01.2017г., процесният автомобил е бил оценен от ответника
на сума от 45 000 лв.
В ал.5 от Общите
условия е посочено, че отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната
сума /45 000 лв./, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Така, според ищеца, след като на 06.01.2017г.
е сключен договор за застраховка “Каско”, а на 15.03.2017г. е настъпил и
застрахвателният риск, т.е. два месеца след сключване на застрахователния
договор, не е налице основание застрахователя да намали стойността на
автомобила с 40 000 лв.
Противопоставя
се на искането да се назначи CATЕ, която да отговори на така поставения въпрос
в писмения отговор, защото действителната стойност на автомобила е определена
от самия ответник към 06.01.2017г. и е 45 000 лв. и изтичането на два месеца
/когато е станало застрахователното събитие/, не са съществен фактор, който
влияе върху оценката на автомобила.
Противопоставя
се и на искането, вещото лице да приложи съответния коефициент на овехтяване,
съгласно Общите условия защото в тях няма изрично посочен такъв коефициент и
това, според ищеца затруднява защитата и нарушава правата му на потребител. Посочва,
че не е съгласен с какъвто и да е коефициент, посочен едностранно от ответника.
Считат, че два месеца на са фактор, който влияе върху цената на автомобил
произведен през
В срок е
постъпил и допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който ответникът поддържа подадения отговор
на исковата молба по аргументите изложени в него, направените оспорвания и
наведените твърдения, както и всички направени доказателствени искания така,
както са заявени.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С
определение на съда, по делото са били приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
На 06.01.2017 г.
между С.С. и ЗАД „ОЗК -Застраховане“ е сключен договор за застраховка “Каско” с
№ 0020040201700004, с начална дата на застрахователното покритие -
07.01.2017г., със срок на действие до 24 часа на 06.01.2018г., по отношение на
лек автомобил марка Ауди модел S 5 sportback с per. № ***, собственост на застрахования.
Последният е заплатил уговорената застрахователна премия от 2099,93 лв. с
включен данък върху ЗП и е извършил фактическите действия по монтиране от
посочена от застрахователя специализирана фирма на допълнителен имобилайзер.
Договорен е покрит риск „пълно каско“, при застахователна сума от 45 000 лв.
В периода между
19:30ч. на 14.03.2017г., до 08:15ч. на 15.03.2017г., е настъпил застрахователен
риск, като неизвестен извършител противозаконно е отнел горепосоченото МПС от
владението на ищеца с намерение противозаконно да го ползва - престъпление по
чл.346, ал. 1 от НК. За това събитие е издадено удостоверение от 21.03.2017г.
по описа на Първо РУ „Полиция“- гр. Стара Загора.
По случая, при
ответното дружество е образувана щета № 0020-040-0056-2017., като по
претенцията на ищеца му е била заплатена сумата от 5000 лв застрахователно
обезщетение.
От
гореизложеното се налага извод, че между страните са възникнали твърдяните от
ищеца облигационни правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско
на МПС, в срока на действието на която е настъпило е твърдяното от ищеца
застрахователно събитие. Следователно, ответният застраховател е длъжен да
плати застрахователно обезщетение на застрахования (ищеца) съобразно
уговореното в договора. Както се посочи, ищецът е подал заявление за това, като
по същото е била образувана при ответника
преписка по щета и му е била изплатена сумата от 5000 лв, до който
размер застрахователят е счел, че се простира отговорността му по договора.
Така, спорен по делото се явява въпросът за размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение.
Видно от процесната застрахователна
полица №0020040201700004, сключена на 06.01.2017г., страните са уговорили
застрахователна сума в размер на 45000 лв. Застрахованият е декларирал с
подписването й, че е запознат и приема общите условия по застраховка „Каско на
МПС“ на застрахователя, представляващи неразделна част от нея.
Съгласно чл.7, ал.1 от въпросните общи
условия, представени с отговора на ИМ, застрахователната сума се договаря между
застрахователя и застрахования и не може да надвишава действителната стойност
на МПС към датата на сключване на застрахователния договор.
Според чл.7, ал.2 о т ОУ,
действителната стойност на МПС е стойността, срещу която, вместо застрахованото
МПС, може да се купи друго от същия вид и качество. Тя се определя от
застрахователя съобразно възрастта на МПС, техническото състояние, външен вид и
изминат пробег, като извън случите на ново МПС, се определя по експертна
оценка, съгласно методика, приета от застрахователя и действаща към момента на
сключване на договора, на базата на актуални ценови листи на официалните
вносители за Република България, чуждестранни и български каталози, пазарни аналози,
съобразени с общото техническо състояние и изминат пробег на МПС.
Съгласно чл.7, ал.5 от ОУ,
отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не
повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
По делото е допусната съдебна
автотехническа експертиза, според която пазарната стойност на автомобил, с
характеристики като застрахования, към 15.03.2017г. е в размер на 35000 лв. В
с.з., вещото лице е уточнило, че се касае за модел, произвеждан само в периода
2010 – 2011г., който се среща изключително рядко в конкретната модификация и
няма много пазарни аналози за сравнение. Заключението е прието от страните без
възражение, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано.
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че дължимият от ответника размер на застрахователното обезщетение по процесния
договор с ищеца следва да съответства на действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие, т.е. на сумата от
35000 лв, срещу която към тази дата, вместо застрахованото МПС, може да се купи
друго от същия вид и качество. Това разрешение съответства именно на общите
условия на застрахователя, цитирани по-горе (чл.7, ал.5). Независимо че по
делото са представени доказателства, че в договорът за покупко-продажба, с
който ищецът е закупил автомобила, е посочена продажна цена от 5000 лв,
доколкото се антажира договорната отговорност на застрахователя, последният е
обвързан именно от сключения със застрахования договор и ОУ към него, които
предвиждат, че отговорността на застрахователя е до размера на
застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
В тази връзка, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, „При настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс.“ Според ал.2 на същия текст, „При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.“ Тези законови норми на практика за
възпроизведени и в горецитираните общи условия на ответника и потвърждават
извода, че релевантна за размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение е действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
застрахователното събитие, т.е. стойността, срещу която застрахования би могъл
да придобие МПС от същия вид и качество към датата на събитието. В процесната застрахователна полица няма
клауза за „договорена застрахователна стойност“ по см на чл.387 КЗ, а дори
хипотетично да се приеме, че е налице надзастраховане (този въпрос не е
повдиган от ищеца и не е изследван по делото), то това не поражда право на
застрахования да получи уговорената застрахователна сума, а само да иска връщане
на съответния размер от платената застрахователна премия, на основание чл.388,
ал.2, вр. ал.1 КЗ.
Ето защо, предвид безспорния факт на плащане
на обезщетение в размер на 5000 лв от страна на застрахователя, искът се явява
основателен до размер от 30000 лв, като за разликата до пълния предявен размер
от 40000 лв ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца
се следват разноските по делото съобразно уважената част от иска. При направени
такива в общ размер на 3750 лв, от които 1600 лв за държавна такса, 2070 лв за
адв. хонорар и 80 лв за експертиза, на ищеца му се следват по съразмерност общо
2812,50 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. При
направени такива в общ размер на 2276 лв, от които 2076 лв с ДДС за адв.
хонорар и 200 лв за експертиза, на ответника се следват 569 лв.
Въз основа на
изложеното и след приспадане на дължимите на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска, на ищеца ще се присъдят разноски по делото в общ
размер от 2243,50 лв.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.А.Д. „О.-З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.***,
представлявано от ***. да заплати на С.И.С. , ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
от 30000 лв, съставляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение в
размер на 35000 лв по договор за застраховка “Каско”, сключен с полица №
0020040201700004 от 06.01.2017г., дължимо поради настъпил застрахователен риск
– противозаконно отнемане на МПС /кражба/, на застрахования лек автомобил марка
Ауди, модел S5 sportback с per. № ***, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателно изпълнение на дължимото, КАКТО и разноските по делото за
държавна такса, адвокатски хонорар и експертиза в общ размер от 2243,50 лв,
след приспадане на дължимите на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от иска от 569 лв, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 30000
лв до пълния предявен размер от 40000 лв, съставляващи остатък до пълния размер
на обезщетението от 45000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: