Решение по дело №3239/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2354
Дата: 3 декември 2018 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20177050703239
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, …………...2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета  година в състав:

         

                                                  Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело N 3239 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл.215 ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.И.И., ЕГН ********** против заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А. Със заповедта е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от извършителя, и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на строежа. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че към момента на проверката и към подаване на жалбата не е собственик, нито е бил собственик на процесния имот. Твърди, че собственик на имота е неговата майка, като извършените допълнителни постройки в имота стават собственост на собственика на имота, освен ако не е учредено право на строеж, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, тъй като е посочен като адресат на акта без да има качеството на такъв, тъй като не е собственик на имота. Твърди, че имота се ползва от собственика по предназначение- паркира автомобила си, което е отразено и в протокола от 10.10.17г., не е извършвано преустройство свързано с промяна на предназначението, а временно поставяне на вещи и обзавеждане в помещението. Моли да бъде отменена оспорената заповед, тъй като тя поражда действия за адресата на акта, а той не е заинтересовано лице.  

Ответната страна– кмета на район Одесос- община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.М., оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и от компетентен орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Е.И.И., Р.И.Ч., Д.Л.Д. и С.Л.К., редовно призовани, не се явяват, не се представляват в с.з. В писмен отговор по жалбата Д. Д. изразява становище, че във всички жалби и дела, водени от В.И., същият е твърдял, че е съсобственик на имота като наследник на покойния си баща, като останалите съсобственици не са давали съгласие за изграждане на цех, навес и офис в собствеността им, като е представил подаваните жалби до съответните институции и кореспонденции с тях във връзка с това.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А; В.И. е поканен доброволно да изпълни заповедта в 14-дневен срок от съобщението, и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на строежа.

От констативен акт №27 се установява, че на 18.10.17г. служители към район „Одесос”- община Варна извършили преглед на наличните документи по преписка по повод жалба с вх.№УСКОР17003027ОД/05.10.2017 г. от Р.Р.Д, съсобственик на имота и живуща ***, изнасяща данни за функциониране на помещение със статут „гараж” като „офис”. При проверките на място, извършени от служители на районната администрация на 05.10.2017 г. и 10.10.2017 г. в присъствието на В.И.- съсобственик и ползвател на гаража и ателието и син на съсобственика Р.Ч. се установило, че обекти: „Гараж” и „Ателие за кожухарски услуги”, находящи се в имот с административен адрес ул. „Веслец” № 37/ул. „Добротица” № 14 А, се използват като офис. След преглед на представените документи и резултатите от проверките на място е установено, че ПИ пл.№6 в кв. 156 по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна, е съсобствен- на Р.И. - съгласно нот.акт № 6 от 1983г. и Решение на ВРС от 23.11.1984 г. и Д.Л.Д. и С.Л.К.- като наследници на Л.С Д. - съгласно Решение на ВРС от 23.11.1984 г. и удостоверение за наследници № 70862/2010 г.; в имота освен жилищните сгради, предмет на делба, съгласно решението на ВРС от 23.11.1984г. са изградени два гаража с Разрешение за строеж №249/18.07.1986 г., издадено от гл. архитект на Районен народен съвет „Аспаруховски” -община Варна, като единият от гаражите с Разрешение за строеж №20/12.04.1988 г., издадено от гл. архитект на Кметство „Прогрес” - община Варна е разширен, като към него е обособено помещение от 12 кв.м.- „Ателие за кожухарски услуги”, а над втория гараж е изградена надстройка, на който с акт за узаконяване е променено предназначението им в жилищна сграда. Собственици на обекти - „гараж” и „ателие”/ предмет на проверката/ са Р.И. и В.И.И. и Е.И.И. - като наследници на  И.Н И., съгласно Удостоверение за наследници № 65714/2003г. При извършените проверки е установено, че гаражът и ателието се използват като „офис” от В.И.И., съсобственик и ползвател на гаража и ателието. Констатирано е, че собственици/възложители на строежа са Р.И., В.И. и Е.И., а нарушител, допуснал ползването на гаража и ателието като офис и ползвател на обекта е В.И.. Разрешение за строеж за промяна на предназначение няма. Строежът е пета категория. При извършените проверки на място е установено, че гаража и ателието са пространствено свързани помещения; гаражът е разположен в средната част на югоизточната регулационна линия на имота към улица „Добротица”, а „ателие за кожухарски услуги” /разширението на гаража/ е разположено зад гаража до югоизточната фасада на жилищната сграда, собственост на Р.И.. При проверките е констатирано, че така обединените обекти - „гараж” и „ателие” се използват като „офис”; помещенията са оборудвани със столове, шкафове, 4 бр. бюра, върху които са разположени лаптоп, компютър, монитори и друга офис техника, класьори и канцеларски материали, обслужващи дейността в офиса и в момента на проверката е установено, че в офиса работят собственика В.И. и служителка, по бюрата има документи, лаптопа и компютъра са включени и се ползват; в помещението няма инструменти или материали, както и автомобил или друго превозно средство, свързани с ползването му по предназначението като гараж. Установено е нарушение- Строежи: „Гараж” и „Ателие за кожухарски услуги” се използват не по предназначение, а като „офис” - без да е променено предназначението им, с което е нарушена разпоредбата на чл.178 ал.4 ЗУТ. Към констативният акт са приложени описаните в него документи за собственост, протоколи за извършени проверки.

Съгласно констативен протокол от 02.11.17г. служители в район „Одесос” са констатирали, че срещу Констативен акт № 27 /18.10.17г. не са постъпили възражения в законоустановения срок.

Съгласно констативен протокол от 07.11.17г. при извършена проверка от служители на район Одесос е установено, че в помещението „гараж” не е паркиран автомобил, а същото продължава да се използва като офис. Оборудван е с бюра, шкафове, офис техника и други консумативи. Присъства и служителка, която е присъствала и на предходните проверки.

От заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна се установява, че като е взел предвид събраните по административната преписка доказателства и въз основа на констатациите в Констативен акт №27/18.10.17г. и установените нарушения на разпоредбите на чл. 178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ, на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е наредил: забранил е ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А; отправена е до В.И. покана доброволно да изпълни заповедта в 14-дневен срок от съобщението, и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на строежа. От заповед № 4794/25.11.15г. на кмета на община Варна се установява, че същият е предоставил на кметовете на райони в гр.Варна функции да издават мотивирани заповеди по чл.178 ал.6 ЗУТ при констатирани нарушения на чл.178 ал.1 и 4 ЗУТ за строежи от четвърта и пета категория, т.е. оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

          От представените от ответната страна с писмения отговор доказателства се установява, че във връзка с постъпили в район „Одесос” жалби служители на района са извършили на 05.10.17г. проверка в имота на ул.”Веслец” №37/ул. Добротица 14А, при която са констатирали, че в двора на жилищната сграда на адреса се извършва шлосерска дейност, както и че е в архива на района е налично разрешение за строеж за разширение на съществуващ гараж и обособяване на ателие за кожухарски услуги, но не е налице разрешение за смяна на предназначението на обектите и предвид естеството на подадените жалби, в които се твърди наличието на силен шум, неприятни миризми и хвърчащи стружки жалбите са препратени по компетентност на РЗИ. Съгласно констативен протокол от 18.12.17г. служители на район „Одесос” са извършили проверка на строеж- гараж се ползва като офис с административен адрес ул.”Веслец”37, при която са констатирали, че помещението „гараж” продължава да е оборудвано със същото оборудване и техника, описани в предходни проверки и протоколи-бюра, техника, офис консумативи и др. Съгласно констативен протокол от 16.11.17г. на тротоар, прилежащ на жилищна сграда на ул.”Веслец”№37 служители на район „Одесос” са констатирали, в присъствието на жалбоподателя, наличие на метална маса на тротоара, заета площ 11 кв.м., наличие на метални изделия на тротоара, няма издадено разрешение за използваната площ. Във връзка с изпратеното писмо и приложени към него жалби, РЗИ е извършила проверка, съставила и връчила предписания на управителя на „Образование БГ”ЕООД-видно от писмо рег.№УСКОР17002993ОД_006ОД/08.11.17г.

Съгласно констативен протокол от 30.11.17г. при извършена проверка от служители на район Одесос е установено, че при проверка на място на ул.”Веслец”№37 не се констатира ползване не по предназначение на гаража, т.е. не се установява, че гаражът се ползва като офис.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С определение №8887/29.06.18г. по адм.д.№ 7817/18г. Върховният административен съд е отменил определение от 14.05.18г. по адм.д.№ 3239/17г. на Варненския административен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че В.И. е адресат на оспорената заповед и за него е създадено задължение да преустанови ползването на процесния строеж, поради което за него е налице правен интерес да оспорва независимо дали е собственик или носител вещно право върху строежа.

Предвид горното жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което е допустима.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

С оспорената заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна, с оглед установените нарушения на разпоредбите на чл. 178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А; отправена е до В.И. покана доброволно да изпълни заповедта в 14-дневен срок от съобщението, и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на строежа. Строежът е пета категория.

Във връзка с подадена жалба са извършени проверки от служители на район „Одесос” на 05.10.2017 г. и на 10.10.2017г. на място в имота, находящ се в гр.Варна, ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А, резултатите от които са описани в констативен акт № 27 от 18.10.2017г. Установено е от служителите на района, че обекти „гараж” и „ателие за кожухарски услуги”, находящи се в имота, са пространствено обединени и се ползват като офис, без да е извършена промяна на предназначение по надлежния ред, което е прието за нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.178, ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

Съгласно чл.178 ал.6 ЗУТ при нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В случая е констатирано нарушение по чл.178 ал.4 ЗУТ за строеж от пета категория и с оглед заповед № 4794/25.11.15г. оспорената заповед е издадена от компетентен орган-кмета на района, изрично упълномощен от кмета на общината. Съгласно и правилото на чл. 223, ал.1, т. 6 от ЗУТ компетентен за строежите от четвърта, пета и шеста категория да забрани ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, в случая кметът на района.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и спазване на реда за издаването й, съгласно изискванията на чл.178 ал.6 ЗУТ, а именно при констатирано нарушение по ал.4, въз основа на констативен акт, като е издадена мотивирана заповед.

Съгласно параграф 5, т.41 от ДР на ЗУТ „Промяна на предназначението” на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Тези кодове се съдържат в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, където с код 475 е посочен „гараж”, а с код 660 -„офис”, т.е. законодателят разграничава обектите по тяхното предназначение, като смяната на предназначението на обект от гараж в офис има за последица промяна предназначението на обекта, съгласно квалификацията му по наредбата. В случая безспорно е установено, че относно промяна предназначението на обекта не са налице строителни книжа, не са издадени съответните разрешения по реда на ЗУТ.

Административният орган, с оглед задълженията си по чл. 35 от АПК, е изяснил релевантните факти и обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено, че обекта не е въведен в експлоатация с променено предназначение към датата на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед. Неоснователни са твърденията, че към 10.10.17г. обектът се ползвал по предназначение и това е отразено и в съставения протокол. Съставеният на 10.10.17г. протокол не съдържа такива констатации. Изрично е посочено в него, че към момента на проверката обектът „гараж” и пристройката към него с предназначение „кожарско ателие” се ползва като офис. Действително е посочено и че в момента на проверката демонстративно се демонтира и изнася офис оборудване и се паркира автомобил, но видно от констатациите в констативен протокол от 07.11.17г., т.е. при извършена проверка преди издаване на оспорената заповед, не е констатиран паркиран автомобил в помещението гараж, а същото продължава да се използва като офис и е оборудван, съгласно изрично констатираното в протокола и е налице служителка в него, която е присъствала и при предходните проверки. В случая безспорно е установено ползването не по предназначение на обекта към датата на издаване на оспорената заповед.

Обстоятелството, че съгласно протокола от 30.11.17г. не е констатирано ползване не по предназначение на обекта, е ирелевантно към спора, тъй като законосъобразността на оспорената заповед се преценява към датата на издаването й.

В случая по безспорен и категоричен начин се установи, че са спазени изискванията на ЗУТ за издаване на оспорения акт, безспорно е установено, че са били налице предпоставките по чл.178 ал.6 ЗУТ за издаването му, спазени са изискванията на материалния закон, като и целта на закона да се защити здравето и живота на гражданите, като не се допусне ползването на строежи не по предназначението им.

С оглед гореизложеното оспорената заповед е законосъобразна, жалбата е неоснователни и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН ********** против заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна.

ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН ******** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                      СЪДИЯ: