Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седми ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 3239 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл.215
ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на В.И.И., ЕГН ********** против заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос-
община Варна, с която предвид установените нарушения на разпоредбите на чл.178
ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е забранено ползването на
строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги, използвани като офис”, находящ се
в имот с административен адрес ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А. Със
заповедта е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от
извършителя, и му е възложено изпълнението като собственик и ползвател на
строежа. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че към момента на проверката и към
подаване на жалбата не е собственик, нито е бил собственик на процесния имот.
Твърди, че собственик на имота е неговата майка, като извършените допълнителни
постройки в имота стават собственост на собственика на имота, освен ако не е
учредено право на строеж, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че издадената
заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона, тъй като е посочен като адресат на акта без
да има качеството на такъв, тъй като не е собственик на имота. Твърди, че имота
се ползва от собственика по предназначение- паркира автомобила си, което е
отразено и в протокола от 10.10.17г., не е извършвано преустройство свързано с
промяна на предназначението, а временно поставяне на вещи и обзавеждане в
помещението. Моли да бъде отменена оспорената заповед, тъй като тя поражда
действия за адресата на акта, а той не е заинтересовано лице.
Ответната страна– кмета
на район Одесос- община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.М.,
оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена в
съответствие с материалния закон и от компетентен орган. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни Е.И.И., Р.И.Ч., Д.Л.Д. и С.Л.К., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват в с.з. В писмен отговор по жалбата Д. Д. изразява становище, че
във всички жалби и дела, водени от В.И., същият е твърдял, че е съсобственик на
имота като наследник на покойния си баща, като останалите съсобственици не са
давали съгласие за изграждане на цех, навес и офис в собствеността им, като е
представил подаваните жалби до съответните институции и кореспонденции с тях
във връзка с това.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед № 193/13.11.2017г.
на кмета на район Одесос- община Варна, с която предвид установените нарушения
на разпоредбите на чл.178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е
забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги,
използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец”
№37/ул.”Добротица”№14А; В.И. е поканен доброволно да изпълни заповедта в
14-дневен срок от съобщението, и му е възложено изпълнението като собственик и
ползвател на строежа.
От констативен акт №27 се установява,
че на 18.10.17г. служители към район „Одесос”- община Варна извършили преглед на наличните документи по преписка по повод жалба с вх.№УСКОР17003027ОД/05.10.2017
г. от Р.Р.Д, съсобственик на имота и живуща ***, изнасяща данни за
функциониране на помещение със статут „гараж” като „офис”. При проверките на
място, извършени от служители на районната администрация на 05.10.2017 г. и
10.10.2017 г. в присъствието на В.И.- съсобственик и ползвател на гаража и
ателието и син на съсобственика Р.Ч. се установило, че обекти: „Гараж” и „Ателие за кожухарски услуги”,
находящи се в имот с административен адрес ул. „Веслец” № 37/ул. „Добротица” №
14 А, се използват като офис.
След преглед на представените документи и резултатите от проверките на
място е установено, че ПИ пл.№6 в кв. 156 по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна,
е съсобствен- на Р.И. - съгласно
нот.акт № 6 от 1983г. и Решение на ВРС от 23.11.1984 г. и Д.Л.Д. и С.Л.К.- като наследници на Л.С Д. -
съгласно Решение на ВРС от 23.11.1984 г. и удостоверение за наследници №
70862/2010 г.; в имота освен жилищните сгради, предмет на делба, съгласно решението
на ВРС от 23.11.1984г. са изградени два гаража с Разрешение за строеж
№249/18.07.1986 г., издадено от гл. архитект на Районен народен съвет
„Аспаруховски” -община Варна, като единият от гаражите с Разрешение за строеж
№20/12.04.1988 г., издадено от гл. архитект на Кметство „Прогрес” - община
Варна е разширен, като към него е обособено помещение от 12 кв.м.- „Ателие за
кожухарски услуги”, а над втория гараж е изградена надстройка, на който с акт
за узаконяване е променено предназначението им в жилищна сграда. Собственици на обекти - „гараж” и
„ателие”/ предмет на проверката/ са Р.И.
и В.И.И. и Е.И.И. - като наследници на И.Н И., съгласно Удостоверение за наследници №
65714/2003г. При извършените проверки е установено, че гаражът и ателието се
използват като „офис” от В.И.И., съсобственик и ползвател на гаража и ателието.
Констатирано е, че собственици/възложители на строежа са Р.И., В.И. и Е.И., а
нарушител, допуснал ползването на гаража и ателието като офис и ползвател на
обекта е В.И.. Разрешение за строеж за промяна на предназначение няма. Строежът
е пета категория. При извършените проверки на място е установено, че гаража и
ателието са пространствено свързани помещения; гаражът е разположен в средната
част на югоизточната регулационна линия на имота към улица „Добротица”, а
„ателие за кожухарски услуги” /разширението на гаража/ е разположено зад гаража
до югоизточната фасада на жилищната сграда, собственост на Р.И.. При проверките
е констатирано, че така обединените обекти - „гараж” и „ателие” се използват
като „офис”; помещенията са оборудвани със столове, шкафове, 4 бр. бюра, върху
които са разположени лаптоп, компютър, монитори и друга офис техника, класьори
и канцеларски материали, обслужващи дейността в офиса и в момента на проверката
е установено, че в офиса работят собственика В.И. и служителка, по бюрата има
документи, лаптопа и компютъра са включени и се ползват; в помещението няма
инструменти или материали, както и автомобил или друго превозно средство,
свързани с ползването му по предназначението като гараж. Установено е нарушение-
Строежи: „Гараж” и „Ателие за кожухарски услуги” се използват не по
предназначение, а като „офис” -
без да е променено предназначението им, с което е нарушена разпоредбата на
чл.178 ал.4 ЗУТ. Към констативният акт са приложени описаните в него документи за
собственост, протоколи за извършени проверки.
Съгласно
констативен протокол от 02.11.17г. служители в район „Одесос” са констатирали,
че срещу Констативен акт № 27 /18.10.17г. не са постъпили възражения в
законоустановения срок.
Съгласно
констативен протокол от 07.11.17г. при извършена проверка от служители на район
Одесос е установено, че в помещението „гараж” не е паркиран автомобил, а същото
продължава да се използва като офис. Оборудван е с бюра, шкафове, офис техника
и други консумативи. Присъства и служителка, която е присъствала и на
предходните проверки.
От заповед № 193/13.11.2017г.
на кмета на район Одесос- община Варна се установява, че като е взел предвид
събраните по административната преписка доказателства и въз основа на
констатациите в Констативен акт №27/18.10.17г. и установените нарушения на
разпоредбите на чл. 178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ, на основание чл.178 ал.6 ЗУТ е наредил:
забранил е ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски услуги,
използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес ул.”Веслец”
№37/ул.”Добротица”№14А; отправена е до В.И. покана доброволно да изпълни
заповедта в 14-дневен срок от съобщението, и му е възложено изпълнението като
собственик и ползвател на строежа. От заповед № 4794/25.11.15г. на кмета на
община Варна се установява, че същият е предоставил на кметовете на райони в
гр.Варна функции да издават мотивирани заповеди по чл.178 ал.6 ЗУТ при
констатирани нарушения на чл.178 ал.1 и 4 ЗУТ за строежи от четвърта и пета
категория, т.е. оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
От представените от ответната страна с писмения отговор доказателства се
установява, че във връзка с постъпили в район „Одесос” жалби служители на
района са извършили на 05.10.17г. проверка в имота на ул.”Веслец” №37/ул.
Добротица 14А, при която са констатирали, че в двора на жилищната сграда на
адреса се извършва шлосерска дейност, както и че е в архива на района е налично
разрешение за строеж за разширение на съществуващ гараж и обособяване на ателие
за кожухарски услуги, но не е налице разрешение за смяна на предназначението на
обектите и предвид естеството на подадените жалби, в които се твърди наличието
на силен шум, неприятни миризми и хвърчащи стружки жалбите са препратени по
компетентност на РЗИ. Съгласно констативен протокол от 18.12.17г. служители на
район „Одесос” са извършили проверка на строеж- гараж се ползва като офис с
административен адрес ул.”Веслец”37, при която са констатирали, че помещението
„гараж” продължава да е оборудвано със същото оборудване и техника, описани в
предходни проверки и протоколи-бюра, техника, офис консумативи и др. Съгласно
констативен протокол от 16.11.17г. на тротоар, прилежащ на жилищна сграда на
ул.”Веслец”№37 служители на район „Одесос” са констатирали, в присъствието на
жалбоподателя, наличие на метална маса на тротоара, заета площ 11 кв.м.,
наличие на метални изделия на тротоара, няма издадено разрешение за
използваната площ. Във връзка с изпратеното писмо и приложени към него жалби,
РЗИ е извършила проверка, съставила и връчила предписания на управителя на
„Образование БГ”ЕООД-видно от писмо рег.№УСКОР17002993ОД_006ОД/08.11.17г.
Съгласно
констативен протокол от 30.11.17г. при извършена проверка от служители на район
Одесос е установено, че при проверка на място на ул.”Веслец”№37 не се
констатира ползване не по предназначение на гаража, т.е. не се установява, че гаражът
се ползва като офис.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С определение
№8887/29.06.18г. по адм.д.№ 7817/18г. Върховният административен съд е отменил
определение от 14.05.18г. по адм.д.№ 3239/17г. на Варненския административен
съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е
приел, че В.И. е адресат на оспорената заповед и за него е създадено задължение
да преустанови ползването на процесния строеж, поради което за него е налице
правен интерес да оспорва независимо дали е собственик или носител вещно право
върху строежа.
Предвид горното жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който
подлежи на оспорване, поради което е допустима.
При преценка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
С
оспорената заповед №
193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна, с оглед установените
нарушения на разпоредбите на чл. 178 ал.4 вр. чл.177 ЗУТ и на основание чл.178
ал.6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Гараж и Ателие за кожухарски
услуги, използвани като офис”, находящ се в имот с административен адрес
ул.”Веслец” №37/ул.”Добротица”№14А; отправена е до В.И. покана доброволно да
изпълни заповедта в 14-дневен срок от съобщението, и му е възложено
изпълнението като собственик и ползвател на строежа. Строежът е пета категория.
Във връзка с подадена жалба са извършени проверки от служители на район „Одесос” на 05.10.2017 г. и на
10.10.2017г. на място в имота, находящ се в гр.Варна, ул.”Веслец”
№37/ул.”Добротица”№14А, резултатите от които са описани
в констативен акт № 27 от 18.10.2017г. Установено е от служителите на района,
че обекти „гараж” и „ателие за кожухарски услуги”, находящи се в имота, са
пространствено обединени и се ползват като офис, без да е извършена промяна на
предназначение по надлежния ред, което е прието за нарушение на материалния
закон.
Съгласно
чл.178, ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не
по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в
експлоатация.
Съгласно
чл.178 ал.6 ЗУТ при нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета
категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз
основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В случая е
констатирано нарушение по чл.178 ал.4 ЗУТ за строеж от пета категория и с оглед
заповед № 4794/25.11.15г. оспорената заповед е издадена от компетентен
орган-кмета на района, изрично упълномощен от кмета на общината. Съгласно и
правилото на чл. 223, ал.1, т. 6 от ЗУТ компетентен за строежите от четвърта,
пета и шеста категория да забрани ползването на строежи или на части от тях,
които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по
предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за
въвеждане в експлоатация е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице, в случая кметът на района.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган и спазване на реда за издаването й,
съгласно изискванията на чл.178 ал.6 ЗУТ, а именно при констатирано нарушение
по ал.4, въз основа на констативен акт, като е издадена мотивирана заповед.
Съгласно параграф 5, т.41 от ДР на ЗУТ „Промяна на предназначението” на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните
актове за неговото прилагане. Тези кодове се съдържат в Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, където с код 475 е посочен „гараж”, а с код 660
-„офис”, т.е. законодателят разграничава обектите по тяхното предназначение,
като смяната на предназначението на обект от гараж в офис има за последица
промяна предназначението на обекта, съгласно квалификацията му по наредбата. В
случая безспорно е установено, че относно промяна предназначението на обекта не
са налице строителни
книжа, не са издадени съответните разрешения по
реда на ЗУТ.
Административният
орган, с оглед задълженията си по чл. 35 от АПК, е изяснил релевантните факти и
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено, че обекта
не е въведен в експлоатация с променено предназначение към датата на проверката
и към датата на издаване на оспорената заповед. Неоснователни са твърденията,
че към 10.10.17г. обектът се ползвал по предназначение и това е отразено и в
съставения протокол. Съставеният на 10.10.17г. протокол не съдържа такива
констатации. Изрично е посочено в него, че към момента на проверката обектът
„гараж” и пристройката към него с предназначение „кожарско ателие” се ползва
като офис. Действително е посочено и че в момента на проверката демонстративно
се демонтира и изнася офис оборудване и се паркира автомобил, но видно от
констатациите в констативен протокол от 07.11.17г., т.е. при извършена проверка
преди издаване на оспорената заповед, не е констатиран паркиран автомобил в
помещението гараж, а същото продължава да се използва като офис и е оборудван,
съгласно изрично констатираното в протокола и е налице служителка в него, която
е присъствала и при предходните проверки. В случая безспорно е установено
ползването не по предназначение на обекта към датата на издаване на оспорената
заповед.
Обстоятелството, че съгласно протокола
от 30.11.17г. не е констатирано ползване не по предназначение на обекта, е
ирелевантно към спора, тъй като законосъобразността на оспорената заповед се
преценява към датата на издаването й.
В случая по безспорен и категоричен
начин се установи, че са спазени изискванията на ЗУТ за издаване на оспорения
акт, безспорно е установено, че са били налице предпоставките по чл.178 ал.6 ЗУТ за издаването му, спазени са изискванията на материалния
закон, като и целта на закона да се защити здравето и живота на гражданите,
като не се допусне ползването на строежи не по предназначението им.
С оглед гореизложеното
оспорената заповед е законосъобразна, жалбата е неоснователни и следва да се
отхвърли.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН ********** против
заповед № 193/13.11.2017г. на кмета на район Одесос- община Варна.
ОСЪЖДА
В.И.И.,
ЕГН ******** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: