РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Пловдив, 24.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично
заседание на тринадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД № 965/2020
г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № K-004852 от 18.12.2019
г., издадено от Директора на Регионална дирекция Пловдив на Комисия за защита
на потребителите /съкр. РД КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
Д. К. К. и М. С., е била наложена имуществена санкция на основание чл. 233,
ал.2 от Закона за защита на потребителите /съкр. ЗЗП/ в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 113,
ал.2 вр. чл.105, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
С жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния закон и процесуалния закон, излагат се аргументи за
непосочване мястото и дата на нарушението, както и за липса на извършено
нарушение с оглед това, че между страните е нямало сключен договор за
покупко-продажба на мобилното устройство, а само такъв за лизинг.
Дружеството жалбоподател
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна –
Регионална дирекция Пловдив на Комисия за защита на потребителите за областите
Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора, редовно
призована, не изпраща представител и не дава становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 18.11.2017
г. бил сключен договор между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД от една страна и
потребителят Р. С. от друга страна по отношение на таблет „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M”
IMEI 867989024455616. Била издадена фактура ********** от 18.11.2017 г. на стойност
0.00 лева, която била вписана в гаранционната карта на устройството. Съгласно
гаранционната карта гаранционни срок бил 24 месеца считано от 18.11.2017 г.
На 26.09.2019 г. в КЗП РД Пловдив била
входирана жалба от Р. С. по повод рекламация относно сочения по-горе таблет. В
същата се сочело, че тя предявила рекламация пред „Теленор България“ ЕАД,
поради проявен дефект – зарядното стояло повече от 20 часа за цялото зареждане
на батерията, при експлоатация и работа с таблета, същият се рестартира
постоянно, когато зарядът на батерията падне под 50%. След предявената
рекламация търговецът отказал замяна на устройството или батерията с ново или
изправни. На 04.10.2019 г. била извършена проверка в магазин на дружеството в
гр.Пловдив, ул. „Македония“ 43, при която било установено следното :
Рекламациите
на Р. С. са вписани в регистъра на предявените рекламации на потребителите на
дати 14.05.2019 г., 10.06.2019 г., 23.07.2019 г. и на 09.09.2019 г., като са
издадени документи удостоверяващи приетите рекламации. В сервизен протокол от
16.05.2019 г. е описана повреда „проблем с комуникацията“, като е отразено че
при приемане на апарата има драскотини и ожулвания. На 28.05.2019 г. таблетът е
върнат на потребителя след отключване на акаунта за сметка на клиента. На
10.06.2019 г. в сервизния протокол е описана повреда „проблем с дисплея,
проблем с клавиатурата“. Заключението на сервиза е сменена платка за зареждане.
На 23.07.2019 г. таблетът отново е постъпил за ремонт, като в съставения
протокол е описана повреда „проблем с ON/OFF“ и заключението на сервиза е износена батерия с изтекла
гаранция. На 09.09.2019 г. таблетът отново бил предявен за рекламация пред
търговеца с описание на проблема „проблем със зареждането“. Заключението на
сервиза било износена батерия с изтекла гаранция.
На
31.10.2019 г. с Протокол за проверка на документи било прието писмено становище
от търговеца, в което се сочело че в гаранционната карта на таблета се сочело,
че гаранционния срок не се отнася за акумулаторната батерия и аксесоарите към
продукта, тъй като батерията е консуматив, който има ограничен живот спрямо
своята техническа експлоатация и броя презареждания, които са извършени.
Предвид на това таблетът не бил отремонтиран гаранционно, като е било
предложено закупуване на нова батерия срещу заплащане на цена 156 лева.
Проверяващите приели, че в представените документи „Теленор България“ ЕАД не е
представило доказателства, за това че несъответствието на стоката с договора за
продажба не е съществувало при закупуване на таблета, същият не е отремонтиран
в едномесечен срок от предявяване на рекламацията – 23.07.2019 г. и е върнат
със становище износена батерия.
За направените от
проверяващите констатации, на 31.10.2019
г. бил съставен АУАН срещу "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД за нарушение на
чл.113, ал.2 вр. чл.105, ал.2 от ЗЗП.
Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, Заповеди,
констативен протокол, протоколи за проверка по документи, протоколи за ремонт,
сервизни протоколи и списък към тях, жалба от Р. С., фактура ********** от
18.11.2017 г., протокол за приемане на устройство, кореспонденция между
страните, акт за удовлетворяване на рекламация от 25.07.2019 г., протокол за
приемане на устройство от 23.07.2019 г., протокол за приемане на устройство от
10.06.2019 г., акт за удовлетворяване на рекламация от 13.06.2019 г., протокол
за приемане на устройство от 14.05.2019 г., акт за удовлетворяване на
рекламация от 29.05.2019 г.,
извлечение от регистъра на предявените рекламации.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл. 313 и чл. 314
от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
На
жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, съгласно която търговецът е длъжен да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. От събрания по
делото доказателствен материал и така установената фактическа обстановка не
може да се приеме по категоричен начин за доказано дали за процесния таблет е
бил сключен договор за лизинг или договор за продажба, а от тук следва да се прецени, дали последният попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
На
първо място законодателят категорично е предвидил, че несъответствието на
стоката следва да бъде с "договора за продажба". Договорът за лизинг, какъвто в случая е налице, е съвсем
различен от договора за продажба и спрямо него, с някои изключения, се прилагат правилата на
договор за наем, съгласно чл.347 ал.2 от Търговския закон, а не тези за покупко
–продажба.
Нормите, уреждащи договора за лизинг се
съдържат в Търговския закон, като видно от разпоредбата на чл. 342, ал.1 от същия, с договора за
лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение, като в ал. 3 на същия член изрично е предвидена възможност
лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичането
му. Задълженията за лизингополучателя са тези по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и да върне вещта след изтичане на
срока на договора. Уредени са и задълженията на лизингодателя, който пък има
задълженията на наемодател, предвидени в чл. 230 от ЗЗД. Именно по този начин се твърди от дружеството
жалбоподател да са регламентирани и отношенията в сключения между жалбоподателя
и потребителя Р. С., макар тези твърдения в жалбата да не са доказани с
представянето на сключения договор. Същевременно при проверката от органите на
КЗП са изискани множество документи, но изрично не е изискан договорът между
страните, по силата на който таблетът е предаден на потребителят. Налични са
обаче фактура от 18.11.2017 г. на стойност 0.00 лева, която е сочена в
гаранционната карта на продукта. От тези документи не се установява какъв точно
договор е сключен - за покупко-продажба на вещта /включително и на изплащане/
или за лизинг. Тази неяснота не може да бъде преодоляна и от въведеното в т. 34 от §13 от ДР на ЗЗП определение на понятието "договор за
продажба", съгласно което това е договор, по силата на който търговецът
прехвърля или се задължава за прехвърли собствеността на стоки на потребителя,
а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително
договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Ето защо е неясно за
настоящия съдебен състав въз основа на какво е прието от наказващия орган, че
между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и Р. С. е имало сключен договор за
продажба по отношение на таблет „Lenovo Yoga 3 10 4G X50M” IMEI
867989024455616. Доказването на всички обстоятелства относно фактическия състав
на нарушението е вменено на наказващия орган, а не на санкционираното лице. Ето
защо и съдът счита, че след съставянето на АУАН наказващия орган не е изпълнил
в пълнота задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе да
провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Очевидно е в случая, че е
следвало да бъдат събрани доказателства относно това какви са конкретните
договорни отношения между страните и едва след това да бъде преценено следва ли
да се издаден НП или не.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав намира
за недоказано за жалбоподателя "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, да са
възникнали задължения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, респ. че същият не е извършил това административно
нарушение, тъй като следва категорично да бъде доказано, че това дружество е
страна по договор за продажба. С оглед на това и вмененото с АУАН и НП
нарушение се счита за недоказано от настоящия съдебен състав.
Наред с това, Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати и съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление
на това основание.
В
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са указани всички задължителни реквизити, които следва
да се съдържат в акт, установяващ административно нарушение, респективно в
наказателно постановление, издадено въз основа на него. Повелителната норма на чл. 42
т.3, предл.1 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да посочи в акта
ДАТАТА на извършеното нарушение. Такова изискване за законосъобразност въвежда
и нормата на чл. 57,
ал.1, т.5, пред.2 от ЗАНН по отношение необходимите и
задължителни реквизити на издаденото наказателно постановление. В процесния
случай това обстоятелство не се съдържа нито в АУАН, нито в НП. Описано е кога
са извършени проверките, като се акцентира на окончателната такава проверка по
документи от 31.10.2019 г., на която дата контролните органи считат, че е и
установено нарушението от страна на жалбоподателя, след като е отказал да
удовлетвори исканията на потребителя,
посредством Комисията за защита на потребителите гр. Пловдив. В тази
връзка по никакъв начин не става ясно каква е тезата
на наказващият орган, относно датата на извършване на нарушението, което
безспорно е различно от датата на неговото установяване. Този реквизит следва
ясно и точно да се съдържа в акта и в постановлението, като е недопустимо да се
извеждат по тълкувателен път. Гореизложеното води до наличие на съществено процесуално
нарушение, опорочило административно – наказателното производство и което
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Нормата
на чл.42, т.3, пр.2 от ЗАНН предвижда задължение и да се посочи в АУАН и НП
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в АУАН, нито в
НП се сочи къде се приема от органите на КЗП че е осъществено нарушението. В
началото на АУАН и НП се сочи, че на 04.10.2019 г. е извършена проверка в
магазин на дружеството жалбоподател, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Македония“
43, но никъде не се сочи че именно в гр.Пловдив се приема да е извършено
приетото за установено нарушение. Вместо това е описано какво е развитието на
отношенията между страните и е посочено, че дружеството жалбоподател не е
изпълнило задължението си да приведе в съответствие с договора за продажба
потребителската стока в рамките на един месец, считано от предявяване на
рекламацията. Липсата на място на извършване също води до наличие на съществено
процесуално нарушение, опорочило административно – наказателното производство и
което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
С оглед
на установените процесуални нарушения и приетата недоказаност на нарушението,
съдът счита издаденото НП за незаконосъобразно и немотивирано, поради което и
следва да бъде отменено.
В този
смисъл основателно се явява процесуалното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за направените разноски по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи
минимално възнаграждение от 120 лева за участието на юрисконсулта на
въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да
бъдат възложени на въззиваемата страна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № K-004852 от 18.12.2019 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция Пловдив на Комисия за защита на потребителите
/съкр. РД КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Изпълнителния Д. К. К. и М. С., е била наложена имуществена санкция на
основание чл. 233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /съкр. ЗЗП/ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 113, ал.2 вр. чл.105, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Комисия за
защита на потребителите, ЕИК ********* да заплати на жалбоподателя „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* направените в производството разноски в размер на
120 лева.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.