Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр.Харманли / 14.12.2010г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното си
заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ СТАНКОВСКА
при участието на секретаря:М. С разгледа
докладваното от Председателя ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 666/2009 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за
делба на наследствени недвижими имоти,
който намира правното си основание в
чл. 34 от Закона за собствеността и се
намира в първата фаза по допускане на делбата.
В исковата си молба С.К.С. ЕГН:********** *** и М.С.П.
ЕГН:********** ***, твърдят че заедно с ответниците К.М.Г. ЕГН:********** ***
и с А.Д.Б. ЕГН:********** *** са
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 77181.19.464 находящ се в град Харманли, община Харманли, област
Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-9/23.03.2006 година на ИД на АК-София, с площ от 464 кв.м с трайно предназначение –урбанизирана
и начин на трайно ползуване- ниско застрояване,застроен, ведно с построените в
този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
77181.19.464.1 със застророена площ от 59 кв.м. и стопанска постройка с
идентификатор 77181.19.464.2 са засктпроена площ от 18 кв.м. и съседи: ПИ с идентификатор 77181.19.477, ПИ
с идентификатор 77181.19.476, ПИ с идентификатор 77181.19.465, ПИ с
идентификатор 77181.19.463 и ПИ с идентификатор 77181.19.207, за който имот
искат съдът да допусне делба при квоти 3/6 ид.ч.за първата ищца С. К.С. и по 1/6 ид.ч.за другата ищца и за
двамата ответници по иска.В първото редовно проведено съдебно заседание на
22.04.2010 година по молба на
ответницата К.М. Г. и на основание
чл.341 ал.2 от ГПК съдът е включил в делбената маса и други три имота,
селскостопански такива, а именно: 1.НИВА с площ от 10. 001 дка/ от които 4.722 дка
девета категория и 5.279 дка пета категория/ находяща се в местността „ВАКЪСКА
КОРИЯ” съставляваща имот №065013 по плана за земеразделяне на село Остър камък,
общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот №065012 нива на н-ци
на С , имот №000937- полски път на община Харманли, имот №065014- нива на В и имот
№000102 - полски път на община Харманли; 2. НИВА с площ от 3.497 дка/ от
които 0.546 дка девета категория и 2.951 дка пета категория/ находяща се в
местността „ПЕРГЕЛОВИ НИВИ” съставляваща имот №095014 по плана за земеразделяне
на село Остър камък, общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот
№095013 нива на Д , имот №095015- нива на н-ци на Т Ж К ,
имот №095017- нива на Д и имот №000286 - полски път на община Харманли и 3. НИВА
с площ от 4.123 дка, девета категория, находяща се в местността
„ПЕРГЕЛОВИ НИВИ” съставляваща имот №097014 по плана за земеразделяне на село
Остър камък, общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот
№097012- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№097011- нива на Д , имот №097010- нива на М и имот №097015 - нива на н-ци на Ж .
В законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е постълил само от ответникът
по иска К.М.Г., в който тази съделителка не оспорва допустимостта и
основателността на иска за делба, но оспорва квотите при която следва да се
допусне същата, като счита че делбата следва да се допусне при равни квоти за
четиримата съделители, т.е. по ¼ ид.ч.за всички участници в нея.Това си
искане обосновава с грижите които майка
й Т К.И. и тя самата са полагали за
общия наследодател К К в.
Ответникът А.Д.Б. ***. на
22.04.2010 година също счита иска за делба на всички недвижими имоти за основателен.В писмените бележки в хода по същество на неговия
процесуален представител-дъщеря му М.А.Б.-
счита иска за основателен и доказан и моли да се допусне делба при квоти
3/6 за ищеца С.К. С. и по 1/6 за
останалите трима съделители.
С писмена молба и в с.з.на
22.04.2010 година процесуалния представител на ищците-адвокат Д.У на осн.чл.344 ал.2 ГПК е поискал с решението си по допускане на делбата съдът да се произнесе и
„какви суми следва да плаща ответницата К.М.Г.
на неговите доверители като едноличен ползувател на процесния имот”. В
с.з. и с допълнителна молба вх.№1665 от 29.04.2010 год. уточняват че искането
им касае само градския имот и е от завеждане на исковата молба и до приключване
на делото за делба.Молбата се оспорва от отв.К.М.Г.
чрез процесуалния й представител адв.Стаматова като недопустима за времето от
исковата молба и до решението на съда и като неоснователна тъй като
упълномощителката й не възпрепятствува
съвместното ползуване на имота с
двете ищци.
Съдът след като обсъди всички събрани по делото доказателства
във връзка със становищата и възраженията на страните и техните
представители, приема за установено
следното:
Ищцата С.К.С. е дъщеря на К - б.ж. на град
Харманли, починал на 29.11.1989 год.в град Харманли/ приетото като
доказателство по делото удостоверение за см. и н-ците №883/06.11.2009 год.на
община Харманли/.От това доказателство се установява че този наследодател е
имал още една дъщеря-Т К.И., която е
починала на 17.11.1992 година, и която също се явява наследник на баща си с
равни права с ищцата С.К.С. съгласно чл.5 ал.1 от ЗН.Или към момента на
откриване на наследството на наследодателя К К са налице двама наследници- низходящи на
починалия, които са го наследили с равни за всеки един от тях части, т.е. по
½ идеални части за всеки от наследниците..Не се оспорват правото на
собственост на починалия наследодател както върху урбанизирания недвижим имот,
находящ се в град Харманли и съставляващ поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
77181.10.464, така и правото на собственост върху недвижими имоти-
селскостопански такива, възстановените по ЗСПЗЗ, описани в исковата молба и в
допълнителната молба по чл.341 ал.2 от ГПКи намиращи се в землището на село
Остър камък,община Харманли,Хасковска област..Съдът установи тези права и от
приложените към исковата молба и към молбата за включване в делбената маса на
допълнителни имоти писмени доказателства- както следва- нотариален акт №82 по
нот.д.№168/1973 год.на Харманлийски районен съд по обстоятелствена проверка, с
който К / идентичността на имената е удостоверена с удостоверение №1601/2009
год.на общкина Харманли/ е признат за собственик на недвижим имот-парцел ХІІІ с планоснимачен
номер 1452 в кв.133 по тогава действуващия
регулационен план на град Харманли от 1958 година с площ от 377 кв.м. и
с построени в този имот къща и салма.Идентичността на този имот с имота предмет на делбата по
исковата молба съдът установи чрез
приложената скица на имота по сега действуващия и актуален кадастрален план на
града №8298/2009 година на СГКК-град Хасково, също приета като доказателство по
делото, в която като стар инедтификатор са посочени техническите характеристики
на имота по нотариалния акт от 1973 година на Районен съд-град
Харманли.Собствеността върху земеделските имоти на същият наследодател се
установи от приетото като доказателство Решение №17_01/01.06.1999 год. на
Поземлена комисия- град Харманли, влязло в сила на 14.06.1999 година. При тези
доказателства, съдът намира че следва да обсъди направените искания и
възражения и съществуващия спор относно участниците в делбата, както и какви са
квотите на всеки от съделителите, тъй като именно това го задължава да направи
с решението си чл.344 ал.1 ГПК, тъй като
както бе посочено по-горе спор относно имотите не съществува. В тази насока са
направени две възражения-относно квотите от страна и относно участниците – от
страна на процесуалните представители на отв.К.М.Г..Претендират
се други квоти поради дадени грижи за
наследодателя, и изключването на
ответника А.Д.Б. от кръга на участниците в делбата.По последното
възражение има направено възражение за неговото отхвърляне от страна на процесуалния представител на
този съделител- М.А.Б. на две основания- като несвоевременно предявено и като
неоснователно.По така определения спор съдът намира за уместно да посочи в
настоящите си мотиви следното:
Искът е за делба.Касае се за
особено исково конститутивно
производство/ спр.Ж.С –Б .гражданско
процесуално право/.То може да се развие по волята на един и независимо от
волята на останалите участници в него, развива се в няколко фази, като може да
включва в себе си и допълнителни искове- установителни или осъдителни и се
характеризира с това че слага край на имуществената общност спрямо всички
участници в нея- т.е. правото на съдебна делба е за всеки от участниците, в
който смисъл всички участници в
общността се явяват и ищци и ответници.Тази имуществена общност е обусловена от
конкретни наследствени правоотношения, всяка промяна в които променят и правото
на делба.По силата на закона страни в съдебната делба трябва да бъдат всички
участници в съсобствеността, без значение като ищци или ответници, тъй като
извършена без някой от участниците в общността делбата е изцяло нищожна-
чл.75 ал2 от ЗН.В настоящата фаза по
допускане на делбата без съмнение трябва да се докажат съществуването на
правото на делба на всеки един от участниците в нея, съдържанието на това право на делба за всеки от
участниците в съсобствеността- т.н.квоти на участие и обектите.Именно тук се
поставя въпросът и за служебното начало, което налага на съда известни задължения
извън обикновените такива по чл.7 ал.1 от ГПК.В тази насока както бе посочено
по-горе абсолютно задължение на съда е да конституира всички съсобственици като необходими другари,
независимо кога и как се установи че това не е направено първоначално с
исковата молба именно защото правото на делба принадлежи на носителя на
материалното право на собственост в общата вещ и след като всички страни в
делото за делба са ищци и ответници то е въпрос и на допустимостта на иска, за
което съдът следи и служебно.Особено е и служебното задължение на съда по движението на делото за делба в
двете фази,както и при определяне на квотите в съсобствеността. Съдът е длъжен
да определи тези квоти единствено и само въз основа на закона, а не и според
искането в исковата молба, като в този случай дори може да присъди повече
отколкото е поискано, ако това отговаря на закона, за разлика от обикновения
исков процес.И това в случая е най- важното и има значение при постановяването
на решението на съда.Той действително
трябва при постановяването на решението се да определи квотите на всеки от
съделителите, а те биха били различни според участието в делбата на различните
участници- в настоящия случай с участието или без участието на съделителя А.Д.Б..И
за да отговори на този задължаващ го според закона въпрос съдът е длъжен да
изследва действителната съсобственост чрез нейното обективно и субективно
съдържание. Съдът само маркира че е засилено служебното начало и при
ликвидиране на съсобствеността, уравняването на дяловете, присъждане на
законната лихва и пр., което наистина прави това производство особено исково
производство.Тук се поставя въпросът на първо място може ли съдът да разглежда
направеното от процесуалния представител на отв.К.М.-адв.Д.С възражение относно участието на един от
съделителите А. Д.Б. в делбата, след
като това възражение не е направено с отговора
и в срока по чл.131 от ГПК.Настоящият състав счита че не само може, а е и длъжен да направи това не само поради гореизложените съображения за
засилено служебно начало на съда в особеното исково производство. В тази връзка
съдът намира за неоснователни и
незаконосъобразни изложените в писмените
бележки съображения на процесуалния представител на ответника А.Б. относно преклузивния характер на първото заседание по делото
за делба.Именно понеже в делбата трябва
да участвуват всички участници в съсобствеността съдът е задължен да следи за
правилното конституирани на всички необходими страни.В началото на процеса не
може да се отговори категорично кои са тези участници в делбата, именно защото
съдът не е разгледал и събрал всички
доказателства по делото, или не е изслушал всички възражения по него.След като
съдът независимо при наличието на
каквито и да е данни да може да конституира страна, на още по –голямо основание
би могъл да откаже участие на конституиран като страна по делото за делба
участник в съсобствеността поради различни причини- направен отказ от
наследство, участник на приобретател на спорното право, а не на наследник и
пр.С подаването на исковата молба в съда още не може да се отговори на въпроса
дали участникът в делбата е „несобственик” именно защото точно това
обстоятелство е предмет на изясняване на първата фаза на делбата и в нея са
събирани доказателства във връзка с оспорването.
В изречение второ на ал.1 на чл.7 от ГПК е визирано и съдействието, което съдът
оказва на страните за изясняване на
делото от фактическа и правна страна. В този смисъл служебното начало има
отношение към всички процесуални принципи –диспозитивността,
състезателното начало, равенството на страните, но и най-вече на принципа за установяване на истината/чл.10 ГПК/, който се явява и конституционен принцип/чл.121 ал.2 от Конституцията на
РБ.В този смисъл определението на съда от 29.06.2010 година е от категорията
оттегляеми определения - които съдът може
да отменя или изменя поради грешка, пропуск или изменение на
обстоятелствата.- чл.253 ГПК. По принцип преклузията на
процесуалните права действително не е
абсолютна, след като е възможно възстановяване на срокове и не важи за новите
факти и доказателства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи
своевременно. В контекста на общата разпоредба на чл.147 ГПК няма преклузия и за новонастъпилите факти от значение за делото,които винаги могат
да се сочат съгласно чл. 147 т. 2 ГПК. Това са факти, които не съставляват ново
основание на иска, а са елемент на вече наведеното основание, в който смисъл съдът счита че дори никоя от страните
да не бе посочила факта за наличие недостойнство на един от наследниците, и това обстоятелство стане служебно известно на съда, то съдът е длъжен
да го разгледа, независимо че никой не
се е позовал на него именно защото касае същностен за делото въпрос.Съдът е задължен да определи точно частите на
страните съобразно закона и правата им в съсобствеността, независимо дали е
направен довод или въпреки направения довод в тази насока. .В тази връзка съдът
намира също така че производството по съделна делба не само позволява, но и
задължава съдът да извърши всички действия, които да установят перфектната
съсобственост в имота, както и действителните права на съделителите в нея
именно защото е особено исково производство.В горепосочената връзка съдът
прие като доказателства по делото копие
от присъда по н.о.х.д.№15 по описа на Хасковски окръжен съд за 1993 година, представено от процесуалния
представител на отв.К. ***, както и изиска от същия
съд данни за подсъдимия по това дело и обвинението по него.Съдът намира че няма
пречка да обсъжда тези доказателства и да позове настоящето си решение и въз
основа на тях, тъй като те без съмнение са от значение за постановяването на законосъобразно и
правилно решение по допускането на
делбата.Видно от тези два документа Т К.И.-
една от наследниците на общия наследодател К е била „умишлено умъртвена”
на 17.11.1992 год.от И , който за това
си деяние е бил осъден с влязла на 30.03.1994 година присъда на петнадесет
години лишаване от свобода.При това положение чл.3 б.”а” от Закона за наследството/ЗН/ предвижда
способността на всяко физическо лице да наследява да отпадне поради
недостойнство. Недостойнството на едно лице да наследи определен/не всички/ наследодател
поради своето виновно поведение към този наследодател е една санкция,
установена от наследственото право заради извършените тежки посегателства върху
личността/в сл./ на наследодателя.В този текст закона изисква престъпното
деяние да е умишлено, а от приетото като
доказателство копие от присъдата и от удостоверението на ХОС се установява че И
е бил признат за виновен в „умишлено „ убийство на Т К.И.-престъпление
по чл. 116 т.11 пр.1 от НК С
недостойнството ЗН свързва обстоятелството че недостойният няма никакви права
върху наследството/освен ако наследодателят го е признал изрично за достоен,
което в случая очевидно няма как да стане/.Недостойноството настъпва по право с
извършване на неправомерното деяние, независимо че би могло да бъде установено
и чрез иск от всеки заинтересован.Това още веднъж потвърждава обстоятелството, че съдът е длъжен да разгледа това възражение
независимо кога е направено то, дали с отговора или по-късно.Поради изложените
съображения и впредвид приетите гореописани доказателства съдът намира че И поради
това че умишлено е убил съпругата си Т К.И.
не може да бъде неин наследник Вярно е също така посоченото в писменото становище на процесуалния представител на отв.А.Д.Б. че недостойнството е
лично качество на провинилия се.Да, недостоен е само И Д. И , не и брат му – отв.А.Д.Б..Да,
А.Д.Б. е наследник на брат си той ще го наследява винаги и във всяко друго
наследство, с изключение на това по настоящето дело, тъй като в наследството на
Т К.И. И няма участие по силата на закона, от
това наследство той не получава нищо.В противен случай би се допуснало
облагодетелствуване на престъпника в резултат на извършеното от него
престъпление-нещо което нашето право и морал не допускат/в този смисъл и ТР
№25/1963 г.на ОСГК на ВС/.След като неговият наследодател И не може да получи нищо от имуществото на Т К.И., то и наследникът му А.Д.Б. няма как да
получи от същото това имущество,тъй като то не е влязло в патримониума на
неговия наследодател. ЗН предвижда единствената хипотеза недостойният да бъде
заместен и то само от своите низходящи и това е хипотезата когато този
недостоен е „низходящ” на наследодателя, в който случай низходящите на
недостойния получават неговия дял по право на заместване/ чл.10 от ЗН/, какъвто
настоящият случай не е, тъй като И Д. И не е низходящ на наследодателя К . Поради тази
причина участието на съделителят А.Д.Б. в делбата е неоснователно и по
отношение на него същата следва да се отхвърли, поради липсата му на участие в
съсобствеността.Същият не е носител на материалното право на съсобственост и
поради тази причина не може да участвува и в процесуалното правоотношение по
повод на ликвидирането на тази съсобственост.По направеното друго възражение
относно квотите съдът намира че делбата следва да се допусне при квоти,
определени от закона при наследяване на низходящи.Не могат да се променят
установените от закона квоти за наследяване при никакви условия и независимо от това кой е полагал
грижи за наследодателя- това би могло да породи други,облигационни задължения между
страните, или на отношения по чл.12 от ЗН, но не и да доведе до изменение на квотите, в който смисъл
възражението се явява не само неоснователно, но и недопустимо/ в този см. и
ППлВС №7/73 год. –т.3б.”а”/ .Делбата следва да се допусне при равни квоти за
двете низходящи на наследодателят К - т.е. за първата ищца С.К.С., следва да си
присъдят 1/2- една втора идеална част от
наследствените имоти, а останалата ½- една втора идеална част съгласно чл.5 от ЗН е за другата
наследодателка Т К.И., а след нейната
смърт на 17.11.1992 година това наследство се придобива от нейните
низходящи/първи ред наследници по права линия/ също с равни права, или по
¼- една четвърт идеални части за втората ищца М.С.П. и за ответника К.М.Г..
По претенцията по чл.344 ал.2 съдът намира същата за неоснователна и
недоказана, а в частта с която се иска присъждане на тези суми от датата на
завеждане на исковата молба и за недопустима по следните съображения.На първо
място с молбата директно се иска определяне на суми, които отв.К.М.Г.
да заплаща на ищците тъй като същата еднолично ползува имота/искането касае
само застроения имот/.Производството по чл.344 ал.2 от ГПК представлява
привременна мярка, тя се постановява за да има действие за в бъдеще и до приключване на делото за
делба.Доколкото се касае за привременна мярка недопустимо е в
това производство да се решават
претенции за минало време- преди постановяването на самата привременна
мярка- т.е.от завеждане на исковата
молба/такава претенция би имала своето място във втората фаза на
делбата, ако бъде предявена по съответния ред/.Предвид на което съдът не дължи
произнасяне въобще за периода до самото решение.На второ място съдът намира че претенцията по чл.344 ал.2 ГПК е неоснователна и недоказана по следните съображения.По делото не се спори
че в имота е ответницата К.М.Г., а ищците живеят в населени места извън
Харманли.Не се спори също така че до завеждане на делото за делба втората ищца около три- четири години е
живяла в същия имот, ползувала го е заедно със сестра си, от същия се е
ползувала и първата ищца при посещенията си в Харманли. Нито една от ищците не
е била възпрепятствувана от ползуването на имота, а обстоятелството че двете
живеят извън града не може да се отрази на извода на съда в тази насока.След
като години наред имота е могъл да се ползува от двете съделителки
безпроблемно, то няма основание да се
уважава молбата за в бъдеще, освен ако ищците не бяха доказали че ищцата
препетствува достъпа им до това ползуване, а те не направиха това. Освен това
тяхно задължение бе да докажат със съответните доказателствеи средства че имота
освен това не би могъл да се ползува по време на делбата от трите съделители
според неговото предназначение.Законът в чл.344 ал.2 предвижда да се разпредели
ползуването, или какви суми ще се дължат ако това не е възможно Така предявено искането представлява обезщетение заради ползването само от ответницата
К.М.Г. на имота, принадлежащ на всички съделители и като обезщетение за ползата, от която са
лишени молителките. Следва изрично да се отбележи че искане за ползуване на
общия съсобствен имот няма и не се твърди да е било направено, а е отправено единствено
и само искане за заплащане на обезщетение и следователно, ответницата Г. би
дължала таково обезщетение само ако
възпрепятствува същите да ползува съответната си част от съсобствения имот. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна установява правно релевантните
факти, от които черпи права. Ищците по претенцията си поискаха само експертиза
за размера на обезщетението за целия
имот и съдът допусна и прие заключението на вещото лице- К.Т. в тази насока
като дадено безпристрастно и обективно.С тази експертиза вещото лице уточни размера на обезщетението
за имота в размер на 86 лева месечен наем. Не бе представено никакво друго доказателство в подкрепа на обстоятелството че
не е възможно съвместното ползуване на имота или то е била възпрепятствано от страна на К.М.Г..Напротив
събраха се доказателства че имота се е ползувал поне от двете съделителки и то
в продължение на години съвместно и без спорове.В хода на производството
въпреки дадената възможност не бяха ангажирани други доказателства в подкрепа на тази претенция поради
което, съдът намира, че липсва основание за налагане на исканата привременна
мярка и следва да отхвърли тази
претенция като неоснователна и недоказана.
С оглед допущането на делбата на
недвижими имоти, следва да се назначи и
вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна стойност на
делбения урегулиран поземлен имот и за неговата
реална поделяемост, заключение за
действителната пазарна стойност на делбените земеделски имоти
и за тяхната поделяемост при спазване изискванията на ЗН-чл.72 и ЗСПЗЗ-чл.7 за
квадратура и повърхност на селскостопански имоти според вида им, както и да
изготви проект за разделяне на делбените имоти,
за които това е възможно.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И
ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между С ЕГН-********** *** и М П ЕГН- ********** *** и К Г ЕГН-********** *** на следните недвижими имоти:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.19.464 находящ се в град Харманли, община Харманли,
област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-9/23.03.2006 година на ИД на АК-София, с площ от 464 кв.м с трайно предназначение –урбанизирана
и начин на трайно ползуване- ниско
застрояване,застроен, ведно с построените в този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 77181.19.464.1 със застророена площ от 59 кв.м. и стопанска постройка с
идентификатор 77181.19.464.2 са засктпроена площ от
18 кв.м. и съседи: ПИ с идентификатор
77181.19.477, ПИ с идентификатор 77181.19.476, ПИ с идентификатор 77181.19.465,
ПИ с идентификатор 77181.19.463 и ПИ с идентификатор 77181.19.207 и с
административен адрес на имота:област Хасково,община Харманли, град Харманли,ул
2.НИВА
с площ от 10. 001 дка/ от които 4.722 дка девета категория и 5.279 дка
пета категория/ находяща се в местността „ВАКЪСКА КОРИЯ” съставляваща имот
№065013 по плана за земеразделяне на село Остър камък, общ.Харманли, област
Хасковска, при граници и съседи: имот №065012 нива на н-ци
на С , имот №000937- полски път на община Харманли, имот №065014- нива на В и
имот №000102 - полски път на община Харманли;
3. НИВА
с площ от 3.497 дка/ от които 0.546 дка девета категория и 2.951 дка
пета категория/ находяща се в местността „ПЕРГЕЛОВИ НИВИ” съставляваща имот
№095014 по плана за земеразделяне на село Остър камък, общ.Харманли, област
Хасковска, при граници и съседи: имот №095013 нива на Д , имот №095015- нива на
н-ци на Т , имот №095017- нива на Д и имот №000286 -
полски път на община Харманли и
4. НИВА
с площ от 4.123 дка, девета категория, находяща се в местността
„ПЕРГЕЛОВИ НИВИ” съставляваща имот №097014 по плана за земеразделяне на село
Остър камък, общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот
№097012- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№097011- нива на Д , имот №097010- нива на М и имот №097015 - нива на н-ци на Ж , при квоти:
- 1 / 2-една втора идеална част за С
ЕГН-**********,
- * / 4 - една четвърт идеална част за М ЕГН- **********
и 1 / 4 - една четвърт идеална
част за К ЕГН-**********.
Отхвърля
като неоснователен и недоказан
предявения от С ЕГН-**********
*** и М П ЕГН- ********** *** против А ЕГН-********** *** иск за съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 77181.19.464 находящ се в град Харманли, община Харманли, област
Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-9/23.03.2006 година на ИД на АК-София, с площ от 464 кв.м с трайно предназначение –урбанизирана
и начин на трайно ползуване- ниско
застрояване,застроен, ведно с построените в този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 77181.19.464.1 със застророена площ от 59 кв.м. и стопанска постройка с
идентификатор 77181.19.464.2 са засктпроена площ от
18 кв.м. и съседи: ПИ с идентификатор
77181.19.477, ПИ с идентификатор 77181.19.476, ПИ с идентификатор 77181.19.465,
ПИ с идентификатор 77181.19.463 и ПИ с идентификатор 77181.19.207 и с
административен адрес на имота:област Хасково,община Харманли, град , НИВА
с площ от 10. 001 дка/ от които 4.722 дка девета категория и 5.279 дка
пета категория/ находяща се в местността „ВАКЪСКА КОРИЯ” съставляваща имот
№065013 по плана за земеразделяне на село Остър камък, общ.Харманли, област
Хасковска, при граници и съседи: имот №065012 нива на н-ци
на Стайко Пенев Ангелов, имот №000937- полски път на община Харманли, имот
№065014- нива на В и имот №000102 - полски път на община Харманли; НИВА с площ от 3.497 дка/ от които 0.546 дка
девета категория и 2.951 дка пета категория/ находяща се в местността
„ПЕРГЕЛОВИ НИВИ” съставляваща имот №095014 по плана за земеразделяне на село
Остър камък, общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот №095013
нива на Д , имот №095015- нива на н-ци на Т , имот
№095017- нива на Д Л и имот №000286 -
полски път на община Харманли и НИВА с
площ от 4.123 дка, девета категория, находяща се в местността „ПЕРГЕЛОВИ НИВИ”
съставляваща имот №097014 по плана за земеразделяне на село Остър камък,
общ.Харманли, област Хасковска, при граници и съседи: имот №097012- земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №097011- нива на Д имот №097010- нива на М и имот №097015 - нива
на н-ци на Ж
Отхвърля като неоснователна
и недоказана молбата на С К С ЕГН-********** *** 8-А-18 и М Сл ЕГН- ********** *** по чл.344 ал.2 ГПК за определяне на суми за обезщетение за ползуването на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 77181.19.464 находящ се в град Харманли, община Харманли,
област Хасково по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-9/23.03.2006 година на ИД на АК-София, с площ от 464 кв.м с трайно предназначение –урбанизирана
и начин на трайно ползуване- ниско
застрояване,застроен, ведно с построените в този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 77181.19.464.1 със застророена площ от 59 кв.м. и стопанска постройка с
идентификатор 77181.19.464.2 са засктпроена площ от
18 кв.м. и съседи: ПИ с идентификатор
77181.19.477, ПИ с идентификатор 77181.19.476, ПИ с идентификатор 77181.19.465,
ПИ с идентификатор 77181.19.463 и ПИ с идентификатор 77181.19.207 и с
административен адрес на имота:област Хасково,община Харманли, град
Харманли,ул.”
НАЗНАЧАВА оценъчна и техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице Д , при депозит от 300.00
триста лева вносим както следва:150 лева от ищцата С и по 75 лева от М и К ,
което да даде заключение за действителната
пазарна стойност на делбения урегулиран поземлен имот и за неговата реална поделяемост, за действителната пазарна
стойност на делбените земеделски имоти и тяхната реална поделяемост при
спазване изискванията на ЗН-чл.72 и ЗСПЗЗ-чл.7 за квадратура и повърхност на
селскостопански имоти според вида им, както и да изготви проект за разделяне на
делбените имоти, за които това е възможно,
и извърши разпределение на същите
в три равностойни на квотите на съделителите дялове ако това е възможно.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................