Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 06.01.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на 13.11.2019 година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
секретар М. Коматарова
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНЧХД № 239 по описа на ЯОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни
жалби на М.Т.К. и на С.Й.М.
срещу Присъда № 86/10.07.2019 г. постановена по НЧХД
№ 628/2018 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която подс. М.Т.К. е признат за виновен в това, че на **.**.****
г. около 23,20 часа в гр. Я., пред заведение „О.”, чрез подсичане с крак и
събаряне на земята, е причинил на С.Й.М. ***, лека телесна повреда, изразяваща
се в охлузване на кожата в областта на глезена на десния крак, довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия М. – престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено
наказание Пробация, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на срещите с пробационен
служител два пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и 120 часа /сто и двадесет часа/
безвъзмезден труд в полза на обществото за ЕДНА ГОДИНА. Подсъдимия К. също е
осъден да заплати на тъжителя С.Й.М. сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането **.**.**** г., до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 5000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, е и предявения от тъжителя С.М., против подс. К. граждански
иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400
лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ЯРС е осъдил подсъдимия К. да заплати
на тъжителя М. направените в това му качество разноски по делото общо в размер
на 512 лв., както и да заплати направените по делото разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 220,30 лв., вносими в приход на бюджета на съдебната
власт по сметката на ЯРС, както и 50 лв. държавна такса върху уважения
граждански иск.
В двете въззивни жалби по
същество се твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна.
С въззивната жалба частният
тъжител М. настоява за увеличаване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В съдебното заседание, чрез повереника си адв. К. пледира,
че наказанието и определената сума като обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди са занижени.
Въззивникът – подсъдимият К.,
чрез защитника си адвокат С.П. счита, че
първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия,
както и че наложеното с атакуваната присъда наказание е явно несправедливо.
Излага съображения, че за да възприеме фактическата обстановка решаващият съд е
направил неправилен анализ и оценка на доказателствените материали, в нарушение
на установените процесуални правила, което е довело до необоснованост на
присъдата, като аргументите в тази насока са твърде лаконични и необосновани, доказателствата
са анализирани едностранно и са били игнорирани тези върху които е изградена
защитната теза. Твърди, че ЯРС е кредитирал показанията на разпитаната по
делото свид. С., която не сочи, че е бил наранен десния глезен на пострадалия,
а левия. Поддържа, че по делото не е било установено по безспорен, несъмнен и
категоричен начин, че тъжителят М. е получил разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Настоява да се отмени обжалваната присъда и да
се постанови нова, с която подс. К. да бъде оправдан по възведеното обвинение и
да се отхвърли като неоснователен предявения граждански иск, а алтернативно – да
се измени първоинстанционната присъда като се приложи разпоредбата на чл. 337
от НПК.
Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими като подадени в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от лица имащо право и
интерес да обжалват, а разгледани по същество са неоснователни, по
следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена
фактическа обстановка, правилно възприета и от първата инстанция, основното в
която е следното:
Тъжителят
С.Й.М. *** към УДВГД – П.. Той бил началник на съпругата на свид. Н. Д. Б.. Във
връзка с жалби за дискриминация и сексуален тормоз от съпругата на свид. Б.
против тъжителя, отношенията между им били изострени. На **.**.**** г. било
организирано коледно тържество за служителите на гарите към РЦ – Б. и вечерта, тъжителят
заедно с колеги и подчинени, празнували в ресторант „О.” в гр. Я.. Около 23:20
ч. там пристигнали свид. Б. и неговият приятел – подс. М.Т.К.. Двамата
влезли в двора на заведението, където била и свид. С.
и там двамата срещнали тъжителя М.. При срещата им свид. Б. и тъжителят М.
започнали да се дърпат и да си разменят ругатни и остри реплики. Тогава подс. К. хванал
тъжителя М. за дясната ръка и го ритнал подсичайки го в областта на левия крак.
След този удар тъжителят изгубил равновесие, паднал настрани надясно върху
настилката, при което му било причинено охлузване на кожата в областта на
глезена на десния крак. След това подсъдимият и свид. Б. напуснали мястото на инцидента.
Тъжителят влязъл в заведението, където свид. С. избърсала със салфетка кръвта
около раната му и я намазала с олио, за да не кърви.
Към
момента на извършване деянието подс. К. е неосъждан. С Решение № ***/**.**.****
г. по АНД № ****/**** г. на Районен съд – Сливен, влязло в сила на **.**.**** г.,
на основание чл. 78а от НК той бил освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно
първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на св. Б., от показанията на свидетелите С., Д. и А., от
заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената видео-техническа
експертиза, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и от
видеозаписа, съдържащ се в приложените като ВДС по делото три компактдиска,
приобщени по реда на чл. 284 от НПК чрез възпроизвеждане съдържанието на
вкопираните кадри.
Въззивният състав изцяло споделя
доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички изводи безкритично и счита за
ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се отбележи, че процесуалният
закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не задължава въззивния съд
да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие
с някои от фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче
мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивният
съд не е задължен да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор
на доводите на страните (в този смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. №
1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение № 10/21.02.2019
г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС
ще акцентира, че правилно
решаващият състав не е дал вяра на обясненията на подс. К. и на показанията
на свид. Б. по отношение на това, че подсъдимият не е удрял тъжителя на инкриминираната дата, както и
че последният се спънал и паднал на земята. Правилно ЯРС е преценил, че в тази
им част тези гласни доказателства са изолирани от останалия кредитиран доказателствен
материал и в противоречие с показанията на свидетелите С. и Д., със заключението
и показанията на вещото лице по ВТЕ, както и от кадрите, заснети от
охранителната камера на ресторант „О.”, съдържащи се в приложените по делото
три компактдиска.
Правилно,
с мотиви които се споделят от ЯОС, решаващият съд е кредитирал показанията на
свидетеля-очевидец С., като хармонични с показанията на свид. Д. и подкрепени
от заключението на вещото лице, изготвил ВТЕ.
Правилно ЯРС е посочил, че показанията й
досежно механизма на деянието се подкрепят и от приобщените веществени
доказателствени средства с извлечени кадри от записите от тази охранителна камера.
Поради това, правилно ЯРС е съобразил, че обясненията на подсъдимия и на
показанията на свидетеля Б. в посочената по-горе част съставляват защитна
версия и съответно – нейна подкрепа. Безспорно показанията на свид.
А. касаят факта на наличието на кадри от охранителн камери на
заведението.
Всички доказателства по
отношение на предмета на доказване, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по
същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на престъплението – нанасяне на процесната телесна
повреда на постр. М. от страна
на подс. К., чрез нанасяне на удар с крак –
посичане и събаряне на земята.
Ето защо ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият
съд правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
като на **.**.**** г. около 23:20 часа в гр. Я., пред заведение „О."чрез
подсичане с крак и събаряне на земята, е причинил на С.Й.М. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване на кожата в областта на глезена на десния
крак, довело до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От съвкупната преценка на
кредитираните и от двете съдебни инстанциите доказателства по делото (посочени
напред в изложението) се установява по безспорен начин авторството на
престъплението, като в тази насока ЯРС е изложил достатъчни аргументи, които
въззивният състав споделя напълно и също намира, че механизма на деянието са
установява от показанията на свид. С.,
от заключението и показанията на вещото лице по назначената ВТЕ и от
видеозаписа, съдържащ се в приложените като ВДС по делото три компактдиска.
Изпълнителното деяние на
типичното резултатно престъплението „телесна повреда” (вкл. и лека такава) се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или
води до промени в тяхното функциониране. Безспорно от обективна страна подс. К.
е осъществил всички признаци от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, като вследствие на нанесения от него удар с крак
и подсичане на левия крак на постр. М. и падането му на земята, е причинено охлузване на кожата в областта
на глезена на десния му крак, довело до разстройство на здравето, неопасно за
живота му. ЯОС намира, че в конкретния случай е налице каузалитет
между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия, съставляващо лека телесна повреда.
Относно медико-биологичната характеристика
на увреждането на тъжителя М., прав е ЯРС, че охлузването на кожата в областта на десния му
глезен е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК – лека телесна повреда по смисъла на 130, ал. 1 от НК, тъй като му е било
причинено кръвонасядане и охлузване на кожата.
Проверяващата инстанция
счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна
деянието е осъществено от подс. К. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на пострадалия телесна
увреда, предвид насочеността и силата на удара с крак. Той, като човек с
достатъчен житейски опит, логично е целял настъпването именно на такъв
вредоносен резултат – действията му при осъществяване на деянието показват едно
целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия. В практиката
на ВС и ВКС, а и в правната доктрина, трайно и безпротиворечиво е изяснено, че
за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от
насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В настоящия случай, предвид
обстановката при която е действувал подс. К. нанасяйки удар с крак на пострадалия,
безспорно е установено, че той е искал да му причини телесна повреда, ерго –
действувал е с пряк умисъл.
Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд
е приел, че подс. К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го признал за виновен
по така предявеното му обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно районният съд, при
определяне на наказанието не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като
от събраните по делото доказателства, комплексно, не може да се обоснове извод,
че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да дадат основание да се приеме, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Затова ЯОС
подкрепя решението на първостепенния съд да определи наказание в условията на
чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и да наложи
по-ниската като вид санкция – пробация включваща Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 120 часа Безвъзмезден
труд в полза на обществото за една година. В тази връзка решаващият съд е съобразил чистото съдебно минало
на подсъдимия, доброто му процесуално поведение, но и относително високата степен на обществена опасност на
деянието, времето и мястото на извършване на деянието, преживените от пострадалия и физически и
морални страдания и болки, унижението от преживяното, както и факта, че характеристичните
данни за подс. К., който вече е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. Така определеното наказание пробация, като
комплекс от пробационни мерки с конкретната им продължителност, въззивния съд
намира за справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от
законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка
наказателна репресия върху подс. К. е такова, че да не създаде у него погрешно
усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна, че има реален
шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, определеното от
първата инстанция наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото. В тази връзка, макар
въззивната жалба да не съдържа искане за увеличаване на наказанието, ЯОС ще
отбележи, че са несъстоятелни съображенията на повереника на частния тъжител, изложени
в пледоарията му, за заниженост на наложеното на подсъдимия наказание.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за това
условия в НПК и по надлежния ред, първостепенният съд е приел за съвместно
разглеждане предявените от пострадалия М., против подсъдимия К. граждански
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди от престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.
За да се ангажира
гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния
процес следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в
императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка
между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид
изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е
доказано наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и
предявения иск за неимуществени вреди е доказан по своето основание несъмнено и
категорично. Въпроса за причинената неимуществена вреда, следва да се разглежда
на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове
размера на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените
увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират
неимуществени вреди под формата на болки, страдания, влошено здраве и
неудобства търпени от непозволеното увреждане на пострадалия. Този вид вреда е
без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което
законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за
претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на
увреждането и степента на страданието. По делото ЯРС е установил всички
обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, като е взел
предвид начина на извършване на деянието, характера на телесно увреждане, неголямата продължителност на оздравителния
период, търпените от пострадалия
физически и душевни страдания, правилно
решаващият съд е уважи претенцията на гражданския ищец за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от уважения размер от
800 лв. и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен този граждански иск в
останалата му част – до претендирания
размер от 5000 лева.
В тази връзка е неоснователно възражението на частния тъжител досежно определения
размер на репарацията за неимуществените вреди. Предвид аксесорния характер на
претенцията, правилно ЯРС, върху размера на присъдената суми като обезщетение
за неимуществени вреди, е постановил изплащането на законна лихва считано от **.**.**** г., до окончателното
й изплащане.
Правилно
с мотиви които въззивната инстанция споделя напълно, ЯРС е отхвърлил
претенцията тъжителя М. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 400 лева, като
неоснователна и недоказана.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за
неоснователни основните възраженията на защитата за: недоказаност
на авторството на деянието от обективна и субективна страна; че доказателствата
са недостатъчни за еднозначен извод за вина, противоречиви и обсъдени
избирателно, като са кредитирани само онези от тях, които подкрепят обвинението
и са отхвърлени онези от тях, които оневиняват подс. К.; че мотивите на
атакуваната присъда са изготвени в противоречие на чл. 305, ал. 3 от НПК и
обективират повърхностен подход към изясняване на обективната истина и оценката
на доказателствата.
Въззивната инстанция счита,
че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е
приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа
обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява
картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите
които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт),
обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е
дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко
едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 –
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие
доказателства които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните
събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като
изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници
– писмени документи и показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които
да надгради с онези свидетелски
възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база, като съобрази и заключенията
на вещи лица. В случая решаващият съд е процедирал точно така – преценявайки заключението на вещото лице
относно извлечените видео-кадри от инцидента и кредитираните свидетелски
показания, използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно
е установил главния факт в процеса. Всички доказателствата в тази насока,
кредитирани от ЯРС (и настоящия състав), по същество са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на престъплението –
нанасяне на процесната телесна повреда на постр. М. от страна на подс. К., чрез
нанасяне на удар с крак – посичане и
събаряне на земята. Цялостната фактическа обстановка и в частност
механизма на извършване на деянието, са извлечени въз основа на всички събрани
по делото доказателства – най-вече от посочените напред в изложението (при
коментара на доказателствената съвкупност) свидетелски показания, както и при
съобразяване на заключението на ВЛ по ВТЕ.
Неоснователно е и
твърдението на защитата, че мотиви на първоинстанционния съдебен акт не
отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. ЯОС счита, че
първостепенният състав е изготвил достатъчно подробни мотиви както относно
фактическата обстановка, така и относно правните изводи, които е направил на
тази основа. В тази насока ЯОС намира, че решаващият съд е изпълнил
задълженията си по чл. 305 от НПК, като вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав се основава на собствена проверка на
доказателствения материал, събран по предвидения законов ред – в съответствие с
чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. ЯРС безспорно е установил подлежащите
на доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на извършване,
обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената
връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат, като е
постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените
източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на която и да е от
страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е
да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. Затова настоящият
състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Съображенията на решаващият съд относно доказаността на
релевантните обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност
на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното
убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
Неоснователно е и възражението на защитата, че в показанията си
разпитаната по делото свид. С. не сочи, че е бил наранен десния глезен както е
приел ЯРС, а е описала нараняване в областта на левия глезен. По делото е
изяснено, че подс. К.
е хванал тъжителя М. за дясната ръка и го ритнал подсичайки го в областта на
левия крак, но след този удар тъжителят изгубил равновесие, паднал настрани
надясно върху настилката, при което му било причинено охлузване на кожата в
областта на глезена на десния крак. Именно в такава насока са показанията на свид.
С..
Неоснователно е и възражението на защитата, че по делото не е било
установено по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че тъжителят М. е
получил разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Решаващият съд е изложил убедителни
мотиви, които ЯОС подкрепя, относно медико-биологичната характеристика на
увреждането – стъпвайки на установената съдебна практика, правилно е приел, че
деянието съставлява престъпление лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
Неоснователно е възражението
на частния тъжител за занижен размер на присъденото от ЯРС обезщетение за
неимуществените вреди, като в тази насока въззивният състав изложи
въображенията си обсъждането на гражданския
иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските и
ги присъдил в тежест на подс. К., осъждайки го да заплати на тъжителя М. деловодни разноски и разноски за
упълномощаване на повереник общо в размер на 512 лв., както и разноските за
изготвяне на експертиза в
размер на 220,30
лв. вносими в приход на
бюджета на съдебната власт по сметката
на ЯРС и ДТ върху уважената
част от гражданския иск в размер на 50 лева.
Водим от гореизложеното,
на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 86/10.07.2019 г., постановена
по НЧХД № 628/2018 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________________
ЧЛЕНОВЕ:
_____________________
_____________________