О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Видинският районен съд гражданско отделение в закрито заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав :

Председател : Владимир Крумов

при секретаря …………………………… и с участието на прокурора ……………….. изслуша докладваното от съдията Крумов гр. дело № 1197 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Постъпила е жалба от Н.И.Л..

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена Община Видин незабавно да изпълни Решение № 62 от 19.02.2020г., като впише в акт за гражданско състояние имената на жалбоподателя, както и да ги впише в НБД“Население“ и издаде удостоверение за извършеното вписване.

Въведени са обстоятелства относно отказ на административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

Предвид това съдът намира, че делото е подсъдно по род на Административен съд Видин.

Воден от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

 

            Прекратява производството по гр. д. № 1197 / 2020г. по описа на Районен съд Видин.

Изпраща гр. д. № 1197 / 2020г. по описа на Районен съд гр. Видин, на Административен съд Видин по подсъдност по род.

 Определението за прекратяване производството по делото и във връзка с подсъдността подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Видин в едноседмичен срок, считан от връчването му на жалбоподателя.

 

Районен съдия :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. Една от най-важните правните последици на влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо. В разпоредбите на ГПК обхвата на тази правна последица е ясно и изчерпателно очертан, чрез нейните обективни и субективни предели. Обективните предели на силата на пресъдено нещо представляват предмета за който тя важи и това е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. От текста следва извода, че предмет на силата на пресъдено нещо/СПН/ е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират - юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. В разпоредбите на  чл. 298, ал. 4 ГПК е предвидено единствено изключение от принципа, че само спорното право предмет на иска е предмет на СПН, като я разпростира и относно две насрещни права на ответника, предявени от него не чрез насрещен иск, а чрез възражение. Това са предявени искания и възражения за право на задържане/чл. 72, ал. 3 ЗС, чл. 91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което ответникът прави възражение за прихващане. За други насрещни права на ответника, предявени с възражение  чл. 298, ал. 4 не важи и за тях сила на пресъдено нещо не се формира. Следователно с диспозитива на решението съдът се произнася само по предявените насрещни права на ответника чрез възражение, а именно искания и възражения за право на задържане/чл. 72, ал. 3 ЗС, чл. 91 ЗЗД/ и за вземането, възоснова на което е направил възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на ответника за други права, предявени чрез възражение съдът не се произнася с отделен диспозитив.

В първата фаза на делбения процес всеки сънаследник може да упражни правото да иска прогласяване на относителната

Неправилно с въззивното определение е прието, че първоинстанционното определение не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК и затова не подлежи на обжалване с частна жалба.

Съгласно  чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. С този обсег на обективните предели на СПН на постановеното по възражението за прихващане съдебно решение, законодателят косвено е допуснал предявяването на насрещното вземане на ответника и на компенсационното му право да стане с възражение и чрез възражение да бъдат внесени в предмета на делото. Следователно, предявените с възражение за прихващане насрещно вземане на ответника и компенсационното му право стават предмет на делото.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и затова следва да бъде уважена.

От гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост -  чл. 298, ал. 4 ГПК. Правните последици на възражението за съдебно прихващане са аналогични на насрещния иск, тъй като и при двата процесуални способа се формира сила на присъдено нещо по заявеното с тях спорно право. А след като меродавният момент за възникването й е денят, в който са приключили устните състезания, което задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за спорното право факти, настъпили след предявяване на иска, то следва извода, че съдебният акт трябва да зачете и настъпилата в хода на делото изискуемост на насрещното вземане, независимо дали то е въведено като предмет на насрещния иск или е предявено с възражението за прихващане.