№ 17316
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110101242 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл. 258 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец К.И.С.Б., ЕИК
*********, срещу ответник Л.Т., ЕИК **********, с която са предявени искове да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
сумата от 19064,40 лева, представляваща главница за неизплатено задължение по фактура
№ ****/25.10.2017 г., издадена въз основа на сключен договор за проектиране, изработка и
монтаж на интериорни врати и мебели от 31.05.2015 г., ведно със законна лихва за период от
03.10.2022 г. /дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/, до изплащане на
вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД №
53614/2022 г. по описа на СРС, 163 състав.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че с ответника имат сключен Договор за проектиране, изработка и монтаж на
интериорни врати и мебели от 31.05.2015 г., съгласно който ищецът, в качеството си на
изпълнител, е следвало да проектира, изработи и монтира интериорни врати и мебели по
зададени размери и спецификации на ответника в обект с адрес в гр. ***********. Сочи се,
че между страните бил подписан договор въз основа на Оферта № ****/21.05.2015 г., като
преговорите и последващата комуникация с дружеството изпълнител били водени от М.М.,
представител на ответника. Поддържа се, че ищецът изпълнил качествено и в срок поетите
с процесния договор задължения, като изработеното било прието от ответника без
забележки и заплатил дължимото възнаграждение. Посочва, че към процесния договор била
направена допълнителна поръчка от ответника за производство на мебели и декориращи
изделия- подови первази, первази при решетки, корнизи, шкаф за баня, решетки за
климатици, рафтове за спалня, лед осветление, пано над камината, плот, допълнителен
корниз, перваз за библиотека, перваз за входни врати, за монтажни и бояджийски услуги. За
изпълнение на допълнителната поръчка между страните бил подпиан приемо-предавателен
протокол на 21.10.2017 г., като ответникът приел изработеното без забележки посредством
1
представителя си М.М.. Ищецът посочва, че била издадена Фактура № ****/25.10.2017г. за
сумата от 19064,40 лв., която ответникът не заплатил въпреки неколкократните покани от
ищеца.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва процесуалната легитимация на ищеца. Твърди, че процесното вземане било предмет
на договор за цесия, по силата на който същото било прехвърлено на „В.К. преди датата на
завеждане на настоящото производство. Моли производството да бъде прекратено поради
липса на процесуална легитимация на ищеца.
В условията на евентуалност оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че
между страните е сключен процесният договор. Оспорва да има налице представителна
власт в полза на М.М., тъй като същата не била управител, респективно служител при
ответното дружество, нито бил сключен договор за възлагане с нея, нямало сключен трудов
договор или граждански договор с това лице, за да може да договаря с ищеца от името на
ответника. Оспорва твърденията на ищеца, че е било възложило на ищеца изпълнението на
допълнителна поръчка към процесния договор, за да се иска заплащане по нея. Оспорва да е
получавало процесната фактура. Твърди, че между страните е бил сключен само един
договор и по него са заплатени всички договорени суми, които са в размер на 69 277 лева, а
не както е посочил ищеца в размер на 75 179 лева.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и направените с
него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които твърди,
че черпи правата си, а при доказване на исковете от ищеца, в тежест на ответника е да
докаже своите възражения или, че е заплатил уговореното възнаграждение.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - Оферта № ****/21.5.2015г. с адресат „на вниманието на М.М./л.5, л.25-
26/; договор за проектиране, изработка и монтаж на интериорни врати и мебели от
31.7.2015г./л.6/; допълнение към поръчка №****2016/17г. подписана от М.М. за приемане на
извършените дейности/л.7, л.55/; фактура № 000000****/25.10.2017г. за сумата от
19064,40лв. с ДДС/л.8, л.54/; и-мейл от 10.4.2019г./л.24/; извлечение от б.с-ка/л.27, 29, 34/;
ф-ра № *********/6.8.2015г. за 34638,50лв. с ДДС/л.28/; платежно от 18.12.2018г. за
27710,80лв./л.30/; ф-ра №******/18.12.2015г. за 27710,80лв. с ДДС/л.31/; ф-ра
№******/28.12.2016г./л.32-33/; платежни нареждания от 13.4.2017г. и от 16.3.2023г./л.35-
36/; ф-ра за адв.хонорар на отв-ка № *****/10.3.2023г./л.37/; мейл кореспонденция от
2015г./л.51-53/.
По делото е прието като доказателство и предхождащото заповедно производство по
ЧГД №53614/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
2
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ - л.81-84/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че издадената от ищеца фактура с №000000****/25.10.2017г. не е осчетоводена
от ответника, и по нея не е извършено плащане. По сключен между страните договор от
31.7.2015г. са извършени всички плащания от ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била
съставена. По делото не се установи наличието на посочените обстоятелства.
Първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и
във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице, което
е отговорно да оформи съответната стопанска операция, т.е. от лице без представителна
власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,
не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките-декларации по ЗДДС, не е
ползван данъчен кредит по нея- тогава тази фактура сама по себе си не може да установи
нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.
Следователно от приложените по делото фактура не може да се установи наличието на
твърдяното от ищеца облигационно отношение между страните по предоставяне на
допълнителни услуги по допълнителна поръчка, особено като се вземе предвид, че всички
плащания по договора сключен между страните на 31.7.2015г. са приключили.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се установят трайни
търговски отношения между страните, защото между тях е сключен само един договор. Не
се събраха доказателства да е сключван анекс към вече изпълнения договор от 31.7.2015г.,
или да е сключван нов договор между страните във връзка с допълнителна поръчка. По
делото не беше доказано процесните допълнителни дейности да са извършвани от
работници на ищеца, нито да е била извършена процесната работа описана в процесната
фактура. Липсват данни твърдяната в исковата молба работа да е била приета от ответника,
тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи и издадената фактура не е била
приета от ответника, нито осчетоводявана от последния.
При тези обстоятелства и предвид възприетите от съдебната практика постановки в
аналогични случаи се налага извода за недоказаност на твърдението на ищеца за валидно
възникнало между страните правоотношение по предоставената процесна фактура №
000000****/25.10.2017г. за сумата от 19064,40лв. с ДДС. За нея не се доказаха наличието на
договорни отношения между страните. Подписания от М.М. приемен протокол е като
физическо лице и по никакъв начин не може да се изведе извод, че тя е действала от името
на ответника. Работата не е приета от ответника в последствие.
С оглед изложеното предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като
изцяло неоснователен, с оглед което неоснователни се явяват и претенциите за акцесорни
вземания за лихви върху главницата по фактурата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има само
3
ответното дружество. Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК /л.90/, като ищеца е
възразил за прекомерност на претендираните адв.възнаграждения в последното проведено
о.с.з. Минимума по наредба с ДДС е 2538,96лв., като се вземе предвид цената на предявен
иск, затова адв.хонорар за исковото производство следва да се заплати в пълен размер от
2255,80лв. За заповедното производство не следва да се присъди адв.хонорар в полза на
ответника доколкото възражението по чл.414 ГПК е бланково, и не е необходимо да се
подпълва от адвокат, а и хонорар за подаването на такова по Наредбата не е предвиден да се
присъжда/т.е. не е определен размер/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец К.И.С.Б.,
ЕИК *********, със съдебен адрес гр. ***********, срещу ответник Л.Т., ЕИК **********,
със съдебен адрес гр. ************, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 19064,40 лева, представляваща
главница за неизплатено задължение по фактура № ****/25.10.2017 г., издадена въз основа
на сключен договор за проектиране, изработка и монтаж на интериорни врати и мебели от
31.05.2015 г., ведно със законна лихва за период от 03.10.2022 г. /дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/, до изплащане на вземането, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД № 53614/2022 г. по описа на СРС , на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл. 258 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.И.С.Б., ЕИК *********, да заплати на Л.Т., ЕИК **********, сумата от
2255,80 лева представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство от ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4