Определение по дело №2584/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №2539

 

Гр.Пловдив, 05.12.2019г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета  година  в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

Като разгледа докладвано от председателя  ч.гр.д.№2584 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на  чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№32680/06.11.2019г. депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв.В.Г., със съдебен адрес:*** против Протоколно определение от 19.09.2019г., в частта с която е прекратено производството по гр. дело № 6254/2018 г. по описа на ПРС, девети гр.с., в частта му досежно предявеният от „Теленор България“ АД против В.К. М. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване, че ищецът има вземане по отношение на ответника за сумата в размер от 37,18 лева – представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по договор от 06.10.2014 г. и е обезсилена изцяло заповед  №10565/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 17344/2017 г. на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав. Навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на протоколното определение в обжалваната част, като вместо това въззивният съд върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба В.К. М.с ЕГН-********** ***  не взема становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

 Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което  се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното протоколно определение 19.09.2019г., първоинстанционният съд е приел, че производството по делото е частично недопустимо  досежно  исковата претенция по чл. 422 от ГПК за  сумата от 37,18 лева, доколкото не е налице пълен  субективен и обективен  идентитет  по отношение на вземането, установено в заповедта за изпълнение, и това, което се предявява за установяване в исковия процес.

Отделно от това районният съд е констатирал, че  исковата молба с                   вх. № 23410/19.04.2018 г, депозирана по  пощата на 17.04.2018 г., е предявена извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В  тази връзка е посочил,  че указанията на съда са редовно връчени на заявителя на 16.03.2018г., като срокът за предявяване на  иск  е  изтекъл на 16.04.2018 г. – присъствен ден, а  исковата молба  е депозирана  по  пощата на 17.04.2018 г.  т.е.  след изтичане на срока.

Предвид на това, че производството се развива по чл. 422 ГПК, първоинстанционният съд  е приел, че следва да  бъде обезсилена Заповедта за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 17344/2017 г. на Районен съд – Пловдив, в  нейната цялост.

Недоволен от постановеният съдебен в обжалваната част, жалбоподателят  твърди, че при  постановяване  на определението си, с  което е прекратил производството по делото, съдът не  е взел предвид  действащата към момента  на  подаване на исковата молба нормативна уредба на чл.61 ал.2 ГПК в сила до 01.09.2018г., поради което е направил погрешен извод, че исковата молба -  депозирана по  пощата на 17.04.2018 г. е  след изтичане на законоустановения едномесечен срок.

            Настоящият съдебен състав намира наведените от жалбоподателя възражения за основателни по следните съображения:

            Безспорно е установено, че  заявителят е надлежно уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК на 16.03.2018г. /л.31 от ч.гр.д.№17 344/2017г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с./, както и че  исковата молба е депозирана по  пощата на 17.04.2018 г. Спорът в случая, се свежда до това дали исковата молба е депозирана в едномесечния преклузивен  срок.

Съгласно действащата към момента на депозирането на исковата молба по реда на чл.422 ГПК разпоредба на чл.61 ал.2 ГПК / в сила  до 01.09.2018г./ - сроковете  спират да текат  за страните през дните обявени за официални празници по  чл.154 ал.1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.329 ал.1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата  по чл.329 ал.3 ЗСВ.                            В конкретният случай, през м.април 2018г. са били официално обявени Великденски празници от 06.04.2018г. до 09.04.2018г./вкл./, през което време срокът за п редявяване на  установителния иск  е  спрял да тече, като същият е изтекъл -  не на 16.04.2018г., а на 20.04.2018г. Предвид на изложеното, депозираната от кредитора  по пощата на 17.04.2018г.  исковата молба се явява предявена в  преклузивния едномесечен срок. Приемайки противното и обезсилвайки  издадената Заповедта за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,              по частно гражданско дело № 17344/2017 г. на Районен съд – Пловдив, в нейната цялост, съдът е  постановил незаконосъобразен акт, който  следва да бъде отменен.

Що се  касае до прекратяване на производството, в частта досежно предявеният от „Теленор България“ АД против В.К. М. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване, че ищецът има вземане по отношение на ответника за сумата в размер от 37,18 лв, настоящият съдебен състав констатира, че с молба с вх.№26375 от 19.04.2019г. депозирана пред първоинстанционният  съд / л.73 от делото на ПРС/, ищецът е конкретизирал, че претендираната сума от 37.18лв с ДДС, представлява потребени и незаплатени мобилни услуги по договор от 06.10.2014 г., която сума видно от данните по делото е включена от кредитора в заявлението и за която сума, включена в общо претендираната  сума от 933.87лв, представляваща  незаплатени далекосъобщетилни услуги по договор от 06.10.2014г. ,  е  издадена  Заповед  за  изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на изложеното, незаконосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че не е налице  субективен и обективен  идентитет по отношение на вземането, установено в заповедта за изпълнение и това, което се предявява за установяване в исковия процес, поради което обжалваното определение  и  в тази част следва да бъде отменено, като делото се  върне на  ПРС за  продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 19.09.2019г., в частта с която е:

            прекратено производството по гр. дело № 6254/2018 г. по описа на ПРС, девети гр.с., в  частта  му  досежно предявеният от „Теленор България“ АД против В.К. М. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване, че ищецът има вземане по отношение на ответника за сумата в размер от 37,18 лева – представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги  по  договор от 06.10.2014 г.

и е обезсилена изцяло заповед  №10565/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 17344/2017 г. на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав,

 

като ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

                                                     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: