Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр. Гълъбово
РАЙОНЕН СЪД - ГЪЛЪБОВО
Наказателен състав
На 12.05.2021г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М. Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 47 по описа на РС – Гълъбово за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
21-0447-000014 от 25.01.2021г.
на Светослав Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на И.Й.К. с ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП
и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. се явява и изразява
становище, че НП следва да се отмени по отношение на първото нарушение, тъй
като е бил с обезопасителен колан.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара
Загора, РУ- Гълъбово не се явява в
с.з. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № 21-0447-000014/25.01.2021 г.; акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 317163/17.01.2021 г.; справка за
нарушител/водач; заповед, рег. № 8121д-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи; пълномощно.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН, Т.Н.Т. – свидетел по акта и П.П.К..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA с № 317163 от 17.01.2021г., е
констатирано, че И.Й.К. с ЕГН **********,
на 17.01.2021г., в около 10,20 часа, в гр.Гълъбово, по бул.”Република”, до
бензиностанция „АМК2002”, управлява лек автомобил – „Хонда
Акорд”, с рег. № СТ 4629 РМ, като извършва следните нарушения: 1.водача не
намалява скоростта си и не спира да пропусне преминаващия пешеходната пътека в
посока изток запад, пешеходец. 2. по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и 3.
автомобилът е с непълно техническо оборудване.
Тези действия на жалбоподателя И.К. били квалифицирани като нарушения
съответно на чл.137а от ЗДвП; на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.2,
т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.К. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. В АУАН, нарушителят отразил, че има възражения, но не депозирал такива в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното №
21-0447-000014 от 25.01.2021г.
на Светослав Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-
Гълъбово, в обстоятелствената част, на
което административно-наказващият орган /АНО/ е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка, но не е санкционирал водача за първото описано нарушение
– че водача не намалява скоростта си и не спира да пропусне преминаващия
пешеходната пътека в посока изток запад, пешеходец
АНО квалифицирал нарушенията на водача на
лекия автомобил – жалбоподателя И.Й.К. като такива по чл.137а от ЗДвП; на
чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
АНО е определил и наложил на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП,
административно наказание „глоба” в размер 50 /петдесет/ лева – за извършеното
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП – за това, че И.К. като водач на МПС от
категории М1, М2, М3 и N1,
N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
АНО е определил и наложил на основание чл.185
от ЗДвП, административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за
извършеното нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП – за това, че три –и
четириколесно МПС се движи без аптечка.
АНО е определил и наложил на основание
чл.185 от ЗДвП, административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева –
за извършеното нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП - за това, че три –и
четириколесно МПС се движи без пожарогасител.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.
Не е спорно по делото извършването на административни нарушения от страна на водача по чл.139, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП – самият жалбоподател признава, че при извършената му проверка, автомобилът е бил без аптечка и без пожарогасител. Спорът се свежда до това дали е извършено нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Т.Д.С. и Т.Н.Т. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Св.Т.С. заяви: „Движейки се до него и спирайки до него, забелязахме, че няма колан.”. Св.Т.Т. заявява: „Колегата му състави АУАН за непредоставяне на предимство на пешеходец, за неносене на колан, който не използвше”.
Относно
показанията на св.П.П.К. – пътник в автомобила и
очевидец, бе отчетено, че същата е майка на жалбоподателя и като такава е пряко
заинтересована от изхода на делото. Св.Колева заяви: „За аптечка
и пожарогасител правиха проверка и той нямаше. И на тях им казах, че му
направих забележка да си сложи колана и той го сложи. Когато полицаят ни спря
си го свали.”.Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП въвежда задължение на
водачите да използват обезопасителния колан когато
автомобила е в движение. От показанията
на св.С. и св.Д. се установява, че те са забелязали как водачът И.К. е
управлявал лекия автомобил /бил е в движение/ - без да е поставил обезопасителния колан. От показанията на св.П.Колева се
установява, че към момента на спиране на автомобила за проверка водачът е бил с
колан, но преди това явно е бил без поставен такъв, което я е провокирало да му
направи забележка /по аргумент от собствените й показания/.
Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират и помежду си, и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното дирене напълно се потвърждават обстоятелствата, отразени в акта по аргумент на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Фактите, описани в законосъобразно съставените актове имат доказателствена сила до оборването им по съответния ред. В случая, от показанията на св.Колева не се опровергава констатираното в АУАН управление на лекия автомобил от водача без поставен обезопасителен колан, а само се уточнява, че при спирането за проверка И.К. е бил с такъв.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, всяко от нарушенията е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От обективна страна е осъществен състава на нарушение визиран в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 17.01.2021г., в около 10,20 часа, в гр.Гълъбово, по бул.”Република”, до бензиностанция АМК2002, И.Й.К. с ЕГН **********, управлява лек автомобил – „Хонда Акорд”, с рег. № СТ 4629 РМ, като, по време на управление не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. От разпита на полицейските служители – св.Т.С. и св.Т.Т., които са очевидци се установява, че те са възприели визуално, че жалбоподателят И.К. не е използвал обезопасителния колан, докато е шофирал. Както бе уточнено по – горе, показанията на св.Колева касаят последващ момент – спирането на автомобила и извършването на проверка.
Определеното наказание в размер на 50 /петдесет/ лева, наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП е в конкретен размер, съобразено е с административно-наказателната разпоредба, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.
Относно нарушенията по чл.139, ал.2, т.2 и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП
В ЗДвП изрично са уредени хипотезите на всяко от едно от вменените с НП две нарушения. Законодателят изрично ги е квалифицирал като нарушения при различните хипотези на цитираната разпоредба. В настоящия случай с всяко едно от изпълнителните деяния /описаните в НП действия/ жалбоподателят И.К. е осъществил от обективна и субективна страна съответно състав административно нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП /за първото изпълнително деяние/ и по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП /за второто изпълнително деяние/, за което е санкциониран с налагане на глоба в размер на по 20 /двадесет/ лева - за всяко от тях. Според разпоредбите на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, всяко от движещите се по пътя три и четириколесни моторни превозни средства се оборудва и с аптечка и пожарогасител. Обективната съставомерност на нарушенията, предполага изпълнително деяние - изразяващо се в липса на такова техническо оборудване при движение. Факт за липса на аптечка и пожарогасител в автомобила, управляван от жалбоподателя И.К., както са изяснили в показанията си свидетелите, е безспорно доказан. На тази доказателствена основа, установени са и обстоятелствата за времето, мястото, както и лицето управлявало автомобила. Ето защо деянието на жалбоподателя И.К. е в пряк разрез с императивната законова забрана на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, поради което съдът приема, че жалбоподателят е осъществил съставът на нарушенията по чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП, както от обективна и така и от субективна страна.
Налице е и субективният признак. Всяко от двете нарушения е виновно извършено – умишлено, доколкото жалбоподателят И.К. като правоспособен водач на МПС, следва, а и има задължение, да знае изискванията за ЗДвП – да управлява само автомобил, който е оборудван с аптечка и пожарогасител, и да съобрази поведението си с тези изисквания. Предвид изложените съображения, според съда, правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И.К. и за извършените от него административни нарушения по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл.185 ЗДвП, предвиждаща наказание глоба 20 /двадесет/ лева, за всяко от нарушенията по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, е в точно определен от Законодателя размер и не дава възможност на съда за корекция. Ето защо настоящия състав намира, че всяко от наказанията е определено правилно и законосъобразно.
В случая не е налице и „маловажност” по чл. 28 ЗАНН на всяко едно от нарушенията и съдът намира, че административнонаказващият орган правилно не е приложил този институт. За да е „маловажен” един случай, същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесните нарушения, безпорно, не са. Без наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни по своята същност такива, всяко от тях не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането на административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007г. се прави по законосъобразност и административнонаказващият орган е длъжен да приложи правилно Закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В настоящия случай административнонаказващия орган е сторил точно това. В реда на тази логика, следва да бъде споменато и че ако всеки от процесните случаи бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно, за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно - наказвано.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000014
от 25.01.2021г. на Светослав
Петров Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на И.Й.К. с ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП
и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Й.К. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/