Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
10.12.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.11. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
т.д. № 37 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.432, от КЗ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.С.Г. твърди в исковата
молба, че е пострадал при ПТП на 10.08.2020 г.
Произшествието е настъпило
при следния механизъм: на 10.08.2020 г., около 20.20 часа, по път 5008 се е
движил л а. „М.“ с peг. № РВ *** XT, управляван от Х.П.Д.,
който поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, на ляв
завой, при км 3 +800 губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в
насрещното платно за движение, където се блъска с дясната си странична част в
челната част на л.а.а „А.“ с peг. № СТ *** АВ,
управляван от Н.Г.Н.. Ударът е бил изцяло в областта, където се е намирал
пострадалия и е бил толкова силен, че седалката, на която се е возил, а именно
предна дясна, липсва. Има големи деформации на същото място и това, че е успял
да се отмести от седалката му спасява живота. В резултат на удара е пострадал
ищецът В.С.Г..
Посочва се, че е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. №
1228 р - 9035/12.08.2020 г. от ОД на MBР - С.З. и е образувано досъдебно
производство - ЗМ № 206/11.08.2020 г. по описа на ОД на МВР - С.З., което към
момента не е приключило с влязъл в сила акт.
Твърди се, че причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „М.“ с peг. № РВ *** XT - Х.П.Д. нарушения на правилата за
движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач и настъпилите общественоопасни
последици - нанесените телесни увреждания на В.С.Г.. Ищецът посочва, че за
увреждащия л.а. „М.“ с peг. № РВ *** XT, управляван
от водача Г. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/22/120001930362, със срок на
валидност от 13.07.2020 г. до 13.07.2021 г. По силата на топи договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от
него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването
и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2020 г.
Посочено е в исковата
молба, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът В.С.Г. е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК “Л.И.“
АД. Претенцията е получена от застрахователя на 03.09.2020 г. и са били
приложени всички документи, с които е разполагал пострадалия. Образувана е била
преписка по щета № 0000- 1000-03-20-7526/03.09.2020 г., но към настоящия момент
не е изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, ищецът
счита, че за него са налице предпоставките за предявяването на настоящите
искове за ангажиране отговорността на ЗК “Л.И.“ АД за причинените му неимуществени и имуществени
вреди.
При процесното
ПТП ищецът твърди, че е получил следните телесни увреждания: контузио корпорис, фрактура осис пубии декстра,
фрактура ацетабули декстра,
фрактура сакри синистри,
фрактура процеси транверси L1, L2, L3, L4, L5 декстри.
Твърди се, че след
настъпването на катастрофата ищецът е
приет в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „****“ АД - С.З.. Проведена му е
медикаментозна терапия, поставен е тораколумбален имобилизиращ корсет и е изписан на 14.08.2020 г. с изписани
лекарства и препоръка да носи имобилизиращия корсет
за период от 6 месеца.
Ищецът твърди, че в резултат
от уврежданията е претърпял силни болки и страдание.
Възстановителния период е
бил съпътстван с много неудобства и ограничения при извършването на ежедневните
битови дейности, тъй като е бил обездвижен и е било невъзможно сам да се
обслужва. Нуждаел се помощ при извършването на елементарни ежедневни дейности -
обличане, тоалет, миене, пазаруване, готвене. Преди процесното
ПТП ищецът е бил активен, работещ, в добро здравословно състояние млад мъж на
29 години, но поради травмите, получени при инцидента за дълъг период от време
е бил лишен от възможността да работи, да извършва обичайните, си дейности, бил
е лишен от обичайния си начин на живот. Освен болките, ищецът е изживял и силен
стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от него
физически травми се отразил изключително негативно на здравословното и
емоционалното му състояние и твърди, че ще остане за цял живот в неговото
съзнание.
С оглед на изложеното
счита, че причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани.
Излага съображения, че неимуществените
вреди имат по- голямо значение и се оценяват по-високо. Счита, че паричното
обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Посочва, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от настъпилото произшествие.
Освен неимуществени вреди,
ищецът В.Г. твърди, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи, извършени във връзка с лечението на понесените от него травми.
Твърди, че причинените му
вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Х.Д.,
а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК “Л.И.“ АД. Излага съображения, че съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищецът счита,
че за него е налице правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на
справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Посочва, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗК “Л.И.“ АД да заплати на В.С.Г. сумата в
размер на 26 000 лв., предявен като частичен иск от 150 000 лв. - обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания
и неудобства, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 10.08.2020 г.,
както и сумата в размер на 679.27 лв. - обезщетение за причинените му
имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение.
Претендира по отношение
иска за неимуществени вреди лихва от датата 17.08.2020 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на
сумите за обезщетение, а по отношение искът за имуществени вреди - претендира
законна лихва от датата на последното извършено плащане - 18.09.2020г.
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
Съдът е допуснал увеличение
на иска за неимуществени вреди да се счита за предявен за сумата от
150 000 лева, ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до окончателното
изплащане.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът ЗК ,,Л.И.‘‘АД гр. С. оспорва изцяло предявения иск за неимуществени
вреди по основание и по размер, който счита за завишен и прекомерен.
Оспорва всички твърдения на
ищеца, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй
като счита, че по делото не са представени доказателства в тяхна подкрепа.
Счита, че ищецът няма
правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с
претърпените вреди е отправил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение към ответното дружествоq като на същия е определено застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, което не се оспорва и от страна на ищеца.
Посочва, че в хода на ликвидационната дейност по щетата, по време на провеждане
на преговори за определяне на по-високо обезщетение е указано да бъдат
представени допълнителни медицински документи, установяващи твърдените
усложнения в оздравителния процес, което не е сторено, като настоящото дело е
заведено в хода на ликвидационната дейност по щетата. Ответното дружество не е
накърнявало материални права на ищеца, за да се стига до настоящия исков
процес. Вредите, причинени на ищеца са в резултат от деликтно
поведение, което обаче не е осъществено от ответното дружество.
Оспорва всички твърдения на
ищеца Г., направени с исковата молба по основанието на предявената претенция,
тъй като по делото не са представени доказателства в тяхна подкрепа.
Счита, че представените
доказателства са недостатъчни относно претенцията на пострадалия от ПТП в
посочения размер, както и че не са представени доказателства относно механизма
на настъпване на деликта, както и относно поведението
на пострадалия при настъпилото събитие в качеството му на пътник в МПС.
Счита също така, че
размерът на претендираното с исковата молба
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е изключително завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания и свързания с тях интензитет на болки и страдания търпени от страна
на ищеца, а именно телесна увреда, от която същият
следва да се е възстановил за кратък период, без усложнения.
Посочва, че видно от
представената медицинска документация В.Г. е получил средна телесна увреда, която не обуславя медикаментозно и болнично
лечение. На самостоятелно основание претендираните за обезщетяване увреждания
на ищеца от ПТП от 10.08.2020 г., са причинени поради поведението на самия
пострадал, поради превозването си в автомобила без поставен обезопасителен
колан, поради което следва да бъдат изключени от обезщетяване. Също така
посочва, че в представената медицинска документация се упоменава, че
пострадалият се изписва от болничното заведение без приложено лечение, поради
което счита, че посоченото в исковата молба относно невъзможност за
самостоятелно обслужване е голословно.
Ответникът оспорва
твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „М.“ с
рег.№ РВ *** XT, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
Твърди, че не са изяснени
обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, както и причинените във връзка с посочения механизъм телесни
увреждания на ищеца при и по повод на настъпилото събитие.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна и на ищеца
в настоящото производство, тъй като същият е изложил на риск живота и здравето
си, като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен
колан по реда на чл. 137а от ЗДвП, с оглед на което е допринесъл в значителна
степен за настъпилия вредоносен резултат.
На самостоятелно основание
навежда довод за принос на вредоносния резултат от водача на л.а. „А.“, който е
управлявал МПС с превишена и несъобразена за пътния участък скорост в нарушение
на чл. 20, като с поведението си е създал опасност за останалите участници в
движението и полагаемото се обезщетение следва да бъде съответно намалено.
Моли съдът да приеме
доводите за съвместно разглеждане в настоящото производство. В случай, че се
установи наличие на съпричиняване на горните
основания, то счита, че същото е основание за намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло исковата
претенция на ищеца Г. като неоснователна и недоказана.
Оспорва наличието на пряка
и причинно - следствена връзка между настъпилото пътно - транспортно
произшествие и получените телесни увреждания на ищеца, както и по причина от
описаните травми за ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, в
резултат от осъществяване механизма на произшествие от 10.08.2020 г., на ищеца Г.
да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания,
като оспорва всички твърдения относно медико - биологичния им характер, за
продължителност на лечението, както заявените вреди да са настъпили по причина
от травми настъпили в описаното превозно средство. Посочва, че от пострадалия
не е представена и последваща медицинска
документация, като не е посочена причина за продължаващо страдание, както и не
е прилагано лечение, с оглед на което счита, че следва да бъде прието, че
същият е абсолютно излекуван от уврежданията, причинени му от настъпилото
събитие. Също така счита, че за настъпилите увреждания причината е именно
поведението на самият пострадал, които са настъпили поради непоставен предпазен
обезопасителен колан, като и според представената по
делото Епикриза, непосредствено след настъпването на
ПТП, постъпилият болен след ПТП е лекуван едва няколко дни в лечебно заведение
през които са правени само изследвания, след което е изписан в добро общо
състояние.
Оспорва твърденията за
настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и
твърденията по отношение на периода, през който са търпени, като оспорва
твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата
претенция.
Оспорва твърдението, че
ищеца не се е възстановил напълно и твърдението относно проявления на
неимуществени вреди в бъдещ, неуточнен в исковата молба период. Твърди, че не
са налице данни за допълнително диагностицирано
медицинско състояние, или да е провеждано допълнително лечение, което да
съответства на изложеното в исковата молба. От друга страна счита за
недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по характер, вид,
интензитет и продължителност оплаквания, които не само че не са настъпили, а и
евентуалното им настъпване е в сферата на неопределените хипотези. Излага
съображения, че при определяне на парична сума за репариране на неимуществени
вреди следва да бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на
възстановяване, поведението на пострадалия, приложените медицински интервенции,
механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството, че се касае да
репариране на единна и неделима морална категория вреди. Посочва, че при
изписването си ищеца е в добро общо състояние, като същият е без неврологична
симптоматика, което обуславя възстановяване без усложнения.
Ответникът излага доводи,
че обезщетението по правило се изплаща, респ. присъжда заради възможността да
бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди
не е възможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или
подобно на вече унищоженото поради което обезщетението за неимуществени вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено. Счита, че това се отнася и до търпените болки и страдания,
свързани с настоящия казус по повод на претърпени травматични увреждания и
усложнения във връзка с проведения оздравителен процес. Основният критерий при
определяне на болки и страдания са естеството на претърпените от ищеца
травматични увреждания, продължителността на възстановяване, проведените
медицински интервенции, настъпилите усложнения в оздравителния процес, дали се
касае до търпене на болки в настоящия случай с явно нисък интензитет или до
проява на страдание, като осъзнато състояние и лично психично отношение към
осъщественото събитие, периода на търпене на болки или страдания, като се
съобразява и обичайно изплащаните и присъждани парични суми при такива случаи.
Ответникът оспорва исковете
и по размер.
Оспорва размера на
предявения иск, като твърди, че предявеният размер от 26 000 лв./ предявен като
частичен от 150 000 лв./ е прекомерен и не кореспондира е принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и
техния медико- биологичен характер.
Излага съображения, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да
има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, понятието "справедливост" е
свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи
към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция поддържа, че претендираната от ищеца Г. като обезщетение парична сума е
в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в
техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
На самостоятелно основание,
с оглед наличието на сьпричиняване, на основание чл.
51 от ЗЗД, счита, че обезщетението следва да бъде съразмерно намалено.
Предвид изложените
съображения, ответникът моли съда да приеме исковата претенция за прекомерна и
неоснователна.
Оспорва изцяло претенцията
за присъждане на лихва като неоснователна.
Предвид неоснователността
на главния иск, счита, че неоснователен се явява и акцесорният
такъв.
Посочва, че отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност” на автомобилистите се поражда на
договорно основание, и е функционална от отговорността на причинителя на
вредите.
Съгласно нормата на чл. 497
от Кодекса за застраховането/ДВ бр. 102/29.12.2015г/ застрахователят дължи
законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане на
срока по чл. 496. респ. след представяне на всички относими и необходими
доказателства, които в приложената и по делото претенция не са представени, с
оглед на което лихва счита че не се дължи.
Във връзка с изложеното
ответникът моли съда да отхвърли предявения от В.С.Г. иск като неоснователен и
недоказан.
В случай, че предявеният
иск за неимуществени вреди бъде уважен, моли същият да бъде приет за изключително
завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на справедливостта и
на обществената практика за определяне на обезщетения при подобни случаи.
Оспорва претенцията на
ищеца за имуществени вреди, като оспорва същите и по размер. Счита претенцията
за имуществените вреди на ищеца за изключително завишена по размер и
неоснователна, тъй като не се представят доказателства за претендираните
разходи, които да са действително сторени, като счита същите неотносими към нанесените вреди и свързаните, с лечението
необходими и относими лекарства и лекарствени средства с оглед оздравителния
процес при пострадалия. Посочва, че към исковата молба не са представени
доказателства за извършени разходи, представляващи претендираните за
обезщетяване имуществени вреди - лекарства.
Във връзка с
гореизложеното, оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието на
предявената претенция за имуществени вреди. Оспорва твърдението, че всички
предявени за обезщетяване имуществени вреди са относими и необходими във връзка
с лечението на пострадалия. Оспорва необходимостта от претендираните разходи
във връзка с лечението и оздравителния период при ищеца като оспорва всички
представени фискални бонове без потребител и фактури без конкретизация като неотносими и недоказващи сторени разходи от ищеца в
производството. Счита, че се претендират за изплащане на обезщетение суми,
присъщи за разходи и при здрави индивиди, като в тази връзка оспорва
претенцията на пострадалия за лекарства и средства като недоказани, тъй като не
се представят доказателства да са реално сторени от него, както и не се
представят разходнооправдателни документи,
удостоверяващи сторения разход лично от ищеца.
Оспорва необходимостта от
претендираните имуществени вреди- разходи за лекарства и медицински консумативии лекарствени средства без индивидуализация.
Посочва, че не са представени доказателства за необходимостта и действително
закупувани ли са и за действителната им парична стойност.
Оспорва всички издадени
фактури за имуществените вреди- за разходи, като оспорва необходимостта и
приложението им.
Посочва, че имуществени
вреди са тези действително направени разходи, които са в пряка причинно
следствена връзка с осъществяване на пътно - транспортно произшествие.
Във връзка с изложеното,
оспорва всички сторени от ищеца твърдения за извършени от него разходи, като
оспорва твърдението да е извършил плащане на суми, съответстващи на
претендираните от него в настоящото производство за имуществени вреди, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и лечението му. На
самостоятелно основание, в случай, че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищеца, то счита, че същото е
основание за намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която на
първо място ищецът посочва, че в изложеното от ответника становище се наблюдава
противоречие и неяснота - от една страна е направено твърдение, че от
застрахователя е определено обезщетение на ищеца в отговор на предявената в предсъдебна фаза претенция. От друга страна, от името на
застрахователя е оспорено основанието на предявената пред съда претенция.
Счита, че в отговора са изложени две противоположни тези, тъй като твърдението,
че е определено обезщетение на ищеца предполага, че застрахователя е приел за
установено основанието на тази претенция, което от друга страна се отрича
съгласно втората позиция, изразена в отговора. С цел изясняване,ищецът обръща
внимание върху текста на писмото — отговор на предявената от него претенция -
писмо изх. № 12496/12.11.2020 г. Посочва, че видно от това писмо,
застрахователя заявява, че няма основание да уважи предявената претенция до
представянето на документи, които всъщност не се намират в държане на
пострадалото лице и биха го затруднили да се снабди с тях. Именно поради това е
направено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с преписи
от документите по образуваното досъдебно производство - ЗМ № 206/11.08.2020 г.
по описа на ОД на МВР - С.З., както и с данни дали е приключило с краен акт и
дали е влязъл в сила.
Твърди, че е не основателно
оспорването на механизма, посочен в исковата молба и че с оглед на това ще
направи доказателствени искания.
Изложеното в отговора - че
не били сторени твърдения относно поведението на ищеца при механизма на
настъпване на ПТП, намира за неотносимо
обстоятелство.
Твърди, че е неоснователно
оспорването на елементи от фактическия състав на деликта.
По отношение виновността
ищецът се позовава на презумпцията, въведена в чл. 45 от ЗЗД и съответно - в
случай, че ответникът я оспорва, счита, че е в негова тежест на доказване да
обори тази презумпция.
Счита за неоснователно
оспорването на размера на предявените искове. Ищецът твърди, че е пострадал
изключително тежко, настъпили са много тежки травми, които са довели до дълъг
период на зарастване, оздравяване, обездвижване, причинените му увреди са
довели до драстична промяна в начина му на живот и стандарта на живот, бил е
лишен от възможност да се труди, дори да извършва елементарни ежедневни
дейности и да се обслужва самостоятелно, а е бил зависим от чужда помощ.
Изложените в отговора
хипотези - че се е възстановил за кратък период от време, че е изписан от
болничното заведение, без приложено лечение ищецът твърди, че не отговарят на
истината. Твърдението, че щом не са му извършени оперативни манипулации, то
това е показателно, че увредите не са били тежки, според ищеца съдържа някаква
презумпция, която не е известно да съществува.
Посочва, че за
установяването на претърпените увреди са представени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
Ищецът счита за
неоснователно оспорването на иска за възстановяване на имуществените разходи,
направени от ищеца, като изтъкнатите аргументи основно са в насока, че не е
доказано собственоръчното плащане от страна на ищеца, което обективно не би
могло да бъде осъществено с оглед състоянието и обездвижването му. Това, обаче,
счита че не би могло да е причината да не се уважи иска за имуществени вреди,
тъй като не е релевантно обстоятелството дали ищецът сам е извършвал пазаруване
и плащане. Той не би могъл да пазарува самостоятелно, бидейки със счупен таз,
като някои от извършените разходи очевидно не би могъл да извърши сам - уринатор, подлога, патерици. Въпреки, че не са извършени
фактически от него самия всички извършени плащания, заявява, че са направени
поради негови лични нужди и с цел оздравяване и рехабилитация. С настоящата
допълнителна искова молба ищецът прилага документи за допълнително извършени рехабилитационни дейности и плащания във връзка с тях,
които моли да се вземат предвид. Посочва, че видно от приложените документи,
лечението продължава и още не е настъпило възстановяване.
По отношение оспорването на
акцесорния иск за лихви ищецът излага съображения, че
при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка счита, че следва да се има предвид, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Посочва, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице.
Посочва, че направеното в
отговора на исковата молба тълкуване на разпоредбите на КЗ и извлечено
съотнасяне на обща към специална норма намира за едностранчиво и направено
единствено с цел обосноваване на възможно най - късното изпадане в забава на
застрахователя. Моли да се има предвид също и, че съгласно разпоредбата на чл.
496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение, когато са представени някой от
изброените в КЗ документи, сред които и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /какъвто е представен в настоящия случай/. От друга страна
посочва, че в чл. 106, ал. 5 от КЗ е въведена следната забрана: „Не се допуска
изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не
може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на
правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията.“
Поради горното, ищецът
счита, че не следва да се допуска удължаването на срока за произнасяне от
застрахователя поради формално посочени причини, извлечени от контекста на КЗ
като основание да носи за самия застраховател положителни последствия и в
крайна сметка - облекчаване на финансовата му отговорност.
В настоящия случай ищецът
посочва, че не разполага с информация относно уведомяването на застрахователя
от застрахованото лице, поради което поддържа искането съдът задължите
ответника да представи заверен препис от образуваната при него преписка по
щета, включително уведомлението от застрахованото лице за настъпването на
произшествието.
Моли в случай, че ответната
страна не изпълни така наложеното й процесуално задължение, съдът да приложи
разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да приеме за доказано обстоятелство, че
застрахователното дружество е било уведомено от застрахования водач в седмодневния
срок, предоставен от КЗ и съответно - началната дата за присъждане на лихви
върху сумите за обезщетения е 23.09.2020 г.
Относно въведеното
възражение за съпричиняване от страна на ищеца: на
първо място същият счита, че следва да се отделят двете твърдения на ответника
- 1. Възражението, че пострадалото лице е допринесло към настъпването на
вредоносния резултат, пътувайки без поставен обезопасителен
колан, което ищецът заявява, че изцяло оспорва и 2. Твърдението за принос на
водача на автомобила, в който е пътувал ищеца към настъпването на деликта, която твърдения ищецът счита за ирелевантно към предмета на настоящото производство, тъй
като при евентуалното установяване на съизвършителство
от страна на двамата водачи, то това би имало значение при евентуалното
разпределяне на финансовата отговорност между застрахователните дружества, при
които е била сключена застраховката ГО на водачите. Това обстоятелство, обаче,
счита, че не може да се противопоставя на пострадалото лице и не представлява
принос от негова страна, поради което твърди, че е неотносимо
към настоящото дело и възразява да бъде подложено на разглеждане.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа становището в отговора на предявения иск по
аргументи подробно изложени в същия. Поддържа сторените възражения, направените
оспорвания и сторените искания, като поддържа всички твърдения, изложени в
отговора на исковата молба.
Възразява срещу твърдението
относно противоречие на становището на ответното дружество, тъй като е
посочено, че за определяне на обезщетение са изискани допълнителни документи,
като не са представени, с оглед което не е налице основание за изплащане, но не
се твърди, че без тези документи дружеството е в готовност да го изплати, а и с
оглед съдебно предявената претенция, същото следва да бъде съдебно определено,
като на ответната страна бъде дадена законовата й възможност от пълно и главно
доказване, както и с оглед преклузията, за ответната
страна стои единствено с отговора възможността да извърши съответните
оспорвания, да стори възраженията си и пр., което е и причина за процесуалното
поведение, поради което:
С оглед липса на
представени доказателства и към настоящата относно механизма на ПТП и виновно
поведение единствено на застрахован в дружеството водач, ответникът поддържа
оспорването на вината и твърденията си относно наличен принос.
Поддържа всички оспорвания
на исковата претенция.
Поддържа оспорването изцяло
на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основанието им и
с оглед предявения размер, който счита за прекомерен, изключително завишен по
размер и несъобразен с трайната съдебна практика по сходни казуси - присъждани
обезщетения за нанесени телесни увреди и необходимите разходи за лечение.
Поддържа оспорването на
всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение на обстоятелствата,
свързани с възникването на пътно-транспортното произшествие и по отношение на
обстоятелствата при което е реализирано ПТП.
Поддържа оспорването на
претенцията за дължима лихва, като счита неотносимо
уведомлението на виновния водач с претенцията и задължението на пострадалите
претендиращи, поради което моли съда да оставите исканията в тази насока без
уважение, поради факта на различната приложима материална норма.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е
установено, че на 10.08.2020 г., около 20.20 часа, по път 5008 се е движил л а.
„М.“ с peг. № РВ *** XT, управляван от Х.П.Д., който
поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, на ляв завой,
при км 3 +800 губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в насрещното
платно за движение, където се блъска с дясната си странична част в челната част
на л.а.а „А.“ с peг. № СТ *** АВ, управляван от Н.Г.Н..
Ударът е бил изцяло в областта, където се е намирал пострадалия и е бил толкова
силен, че седалката, на която се е возил, а именно предна дясна, липсва. Има
големи деформации на същото място и това, че е успял да се отмести от седалката
му спасява живота. В резултат на удара е пострадал ищецът В.С.Г..
Съставен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228 р -
9035/12.08.2020 г. от ОД на MBР - С.З. и е образувано досъдебно производство -
ЗМ № 206/11.08.2020 г. по описа на ОД на МВР - С.З..
С постановление от
18.08.2021 г. по ДП № 1228 зм-207/2020 г. по описа на ОД – МВР – С.З., влязло в
сила е прекратено наказателното производство за образувано престъпление по чл.
343, ал. 3, б. ,,а‘‘ във вр.
с ал. 1, б. ,,б‘‘, предложение второ във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК и водено срещу Х.П.Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б‘‘ във вр. с чл. 342, ал. от НК.
Не се спори също така, че е налице валидно сключена
застраховка ,,Гражданка отговорност за на МПС – л.а. ,,М.‘‘ с рег. № РВ *** XT към датата на процесното ПТП.
Образувана е била преписка
по щета № 0000-03-20-7526/03.09.2020 г., по която ответникът е изискал представяне на документи,
като към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.
По делото с представени епикриза ИЗ № 14212/2020 г. на Клиника по неврохирургия на
УМБАЛ ,,****‘‘ – С.З., амбулаторен лис № 001711/09.09.2020
г.
Представени са Фактура №
**********/24.08.2020 г. и фискален бон - стойност 88.74 лв;
Фактура № **********/08.09.2020 г. и фискален бон - стойност 64.20 лв; Фактура № **********/09.09.2020
г. и фискален бон - стойност 9.00 лв; Фактура №
**********/22.08.2020 г. и фискален бон - стойност 24.19 лв;
Фактура № **********/31.08.2020 г. и фискален бон - стойност 23.54 лв; Фактура№ **********/18.09.2020 г. и фискален бон -
стойност 10.60 лв; Фактура № **********/15.08.2020 г,
и фискален бон - стойност 34.10 лв; Фактура №
**********/19.08.2020 г. и фискален бон - стойност 40.00 лв;
Фактура № **********/17.08.2020 г. и фискален бон - стойност 34.38 лв; Фактура № **********/20.08.2020 г. и фискален бон -
стойност 37.29 лв; Фактура № **********/20.08.2020 г.
и фискален бон - стойност 25.83 лв; Фактура №
**********/11.08.2020 г, и фискален бон - стойност 260.00 лв;
Фактура № 300005 j327/14.08.2020 г. и фискален бон - стойност 17.40 лв; фактура № **********/14.08.2020 г. и фискален бон на
стойност 10 00 лева; Фактура № **********/16.10.2020 г. и фискален бон -
стойност 42,34 лв; Фактура № **********/15.10.2020 г.
и фискален бон - стойност 500 лв. и Фактура № **********/09.03.2021 г. и
фискален бон - стойност 60 лв.
От заключението на
назначената по делото съдебно –психологическа експертиза се установява, че получените
травми от процесното ПТП са се отразили негативно на
психиката на осв. В.С.Г.. По време на инцидента с ПТП
на 10.08.2020 г. осв. В.Г. е бил в състояние на Остра
стресова реакция. Преодоляването на психическата травма и периода на
преодоляването зависят от субективната оценка на събитието и личностовите особености, свързани с устойчивостта към стрес
и способността за емоционална преработка, както и от предприетите терапевтични
интервенции.
Към момента на изследването
- 29.06.2021 г., все още се констатират непреработени емоционални преживявания,
свързани с инцидента. Налице е частична редукция на болестната симптоматика,
като персистират епизодични проблеми със съня и
апетита, повишена тревожност и безпокойство, чувство на напрежение и
несигурност, повишена емоционална лабилност, повишен депресивитет,
често “оживяване” на спомена за случилото се, ограничително поведение, промяна
на интересите и навиците.
Болестната симптоматика
остава с умерена степен на изразеност, води до
субективен дисстрес и все още затруднява цялостното личностовото и социално функциониране.
Препоръчителна е
консултация с психиатър и по негова преценка медикаментозна терапия.
От заключението на
назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
се установява, че в резултат на ПТП, настъпило на дата 10.08.2020
г. В.С.Г. е получил следните травматични увреждания - контузия
на тялото, фрактура на десните странични израстъци на
1,2,3,4,5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлесния израстък на 5 лумбален/поясен/ прешлен, фрактура на дясната горна арка на пубисна/срамна/ кост и фрактура на ацетабулума
без дислокация.
Поставен
тораколумбален имобилизиращ
корсет за 6 месеца и е предписан постелен режим с медикаментозна
терапия в НХК с Манитол 10% 2 х 250 мл, Сол.натр.хлорО.9% 2 х 500мл, Вит.С 2
х 1 амп., Аналгин 3 х 1 амп.,
Наклофен 2 х 1 амп., Квамател 2 х 1 фл., Рингер 500 мл., Лидол + Антиалерзин ½ амп п.н., Дексаметазон 2 х 1 амп.
Посочен
е също в дома постелен режим за 3 месеца с носене на тораколумбален корсет. Аналгетична терапия при нужда. Фраксипарин до 30 дни. Рехабилитация след 6 месец.
Поставеният
корсет е за 6 месеца. Първите 4 без право на сваляне Следващите 3 с право на
сваляне при хигиенни действия, в леглото и последният месец при физиотерапия и
балнеолечение.
Движенията
в кръста, таза и долният десен крайник са били силно болезнени и затруднени. Поради
това в първите 3 до 4 месеца със пълна помощ от околните при хигиена, обличане
и събличане, придвижване, приготване на храна и
самостоятелно хранене. В следващите 3 месеца също, но с по-малък обем от
дейности.
Вещото
лице посочва, че при промяна във влажността, температурата, физическата
натовареност, продължителен прав стоеж, навеждане и повдигане на предмети,
повиване в кръста, бързо ходене и бягане ще оказват влияние в рамките до 10-12
месеца от травмата при добро развитие на оздравяването на травмите, правилно
проведен режим, балнео и физиолечение.
Представените
разходни документи за извършени разходи за лечение са относими към лечението на
уврежданията на ищеца, като медикаментите, консумативите и услугите те
отговарят на нуждите на ищеца във времето на възстановяване от травмите и
техните последствия.
Проследените полицейски, медицински документи и свидетелски показания във време
и събития отговарят да са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП.
Обичайният период на отшумяване
на травмите на ищеца във връзка с ПТП е следния: Контузия на тялото с период
на оздравяване до 10 дни; Фрактура на страничните израстъци на 1,2,3,4,5 лумбални/поясни/ прешлена и бодлесния израстък на 5 лумбален/поясен/ прешлен.С период на оздравяване
до 6-8 месеца. С остатъчни оплаквания посочени в т.3 и 4; Фрактура на дясната горна
арка на пубисна/срамна/ кост с период на пълно
възстановаване между 2-3 месеца; Фрактура на ацетабулума без дислокация с период на пълно
оздравяване до 3-4
месеца.
Относно механизма на настъпване на ПТП вещите лица дават следното заключение:
На 10.08.2020 около 20:00 по път 5008 в
посока от юг на север със скорост на движение около 71 км/ч и опасна зона за
спиране 67 м се е движил лек автомобил „М. Е500“ с per. № РВ *** XT, управляван от Х.П.Д.. Било
е светлата част на денонощието, ляв завой на пътя с радиус 60 м, наклон на
спускане 4°, сухо асфалтово покритие, с неравности по пътната настилка. В
същото време в обратната посока от север на юг, със скорост около 42 км/ч и
опасна зона за спиране 30 м се е движил лек автомобил „А.“ с per. № СТ *** АВ, управляван от Н.Г.Н.. Водачът на л.а. М. е задействал
спирачната система и е завъртял кормилния кръг наляво, в резултат на което е
започнало плъзгане на автомобила. След 19,60 м автомобилът е напуснал своята
пътна лента наляво по посока на движението си и въртейки се обратно на часовата
стрелка е навлязъл в лентата за насрещно движене. На км 3"8и0,
на около 2,50 - 2,80 м източно от западната граница на платното за движение и
на около 0,70 - 0,90 м южно от ориентира „Ор”, в
западната пътна лента, предназначена за движение на т.а. А. е настъпил удар
между двете МПС.
За л.а. М., ударът е бил страничен, обособен
в дясната му страница - предна и задна врата.
За л.а. А., ударът е бил челен, обособен в
предните му леви състави.
В резултат на настъпилия удар, л.а. М. се е
завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка на около 180° и
така е продължил напред на около 13,23 м от мястото на удара. Автомобилът се е
установил в покой, с предните си състави насочени на изток, така както е описан
в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица.
В
резултат на удара, л.а. А. се е върнал назад по наклона и се е установил с предните си състави
насочени на югоизток, така както е описан в протокола за оглед
и е нанесен в мащабната скица.
Вследствие на ПТП са причинени
травматични увреждания водача и на пътника
в л.а. М., който е заемал предна дясна
седалка - В.С.Г., както и на пътника на
предна дясна седалка в л.а. А. . Нанесени са материални
щети на двете
МПС.
Мястото на удара върху
платното за движение се намира:
По дължина на пътното платно
- на около 0,70 - 0,90 м южно от ориентира
„Ор‘‘, а по ширина на
пътното платно - на около 2,50 - 2,80 м източно от западната
граница на платното за движение.
Лек автомобил М. се е движил в посока от юг на
север в източната пътна лента, а л.а. А. се е движил
в посока от север на юг,
в западната пътна лента. Непосредствено преди удара л.а.
М. е напуснал своята пътна лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Скоростта на движение на л.а. М.
преди ПТП е била 71 км/ч, а скоростта на движение в момента на удара е била
около 45 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. А. пред ПТП и в
момента на удара е била 42 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. М. при
определената скорост на движение е около 67 м, а на л.а. А. е около 30 м.
Тъй като преди ПТП л.а. М. се е движил в ляв
завой и в края му е навлязъл в лентата за насрещно движение, е необходимо да се
изчисли критичната скорост на странично плъзгане в завоя. Това е максимално
възможната скорост на движение при запазване на траекторията на масовия център
със съответния радиус на кривина.
Това означава, че водачът на л.а. А. не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Водачът на л.а. М. е имал техническата
възможност да не допусне ПТП като запази разположението на автомобила в своята
пътна лента.
Произшествието не би възникнало, ако водачът
на л.а. М. е запазил траекторията на движение в своята пътна лента.
При
удара тялото на пострадалия В.Г. е контактувало с вътрешния интериор на
предната дясна врата. Ако съшият е бил с правилно поставен обезопасителен
колан в момента на удара, бедрения клон на колана би задържал тялото му на
седалката и би предотвратил свободното му движение в купето
на автомобила, но раменния клон
на колан няма възпиращо действие за движението/на горната част/
на тялото встрани.
Водачът на л.а. М. е управлявал
в условията на суха неравна пътна
настилка, при наклон на спускане,
ляв завой на пътя. Субективните
действия на водача - задействане на спирачната система
с усилие по- голямо от необходимото
и въртене на кормилния кръг наляво са причината
да загуби контрол над МПС и да навлезе в лентата
за насрещно
движение.
Водачът на л.а. А. не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, тъй като л.а. М. е попадал в опасната му зона за
спиране.
Водачът на л.а. М. е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като запази разположението на МПС в своята пътна
лента. По посока на движението му е имало предупредителен пътен знак за неравности по пътното
платно с дължина 2000 м. Технически правилно е при избора на
скорост на движение водачът да се съобрази
с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъде
в състояние да намали скоростта на движение или
да спре, когато възникне опасност за движението.
При л.а. М. с per. № РВ *** XT, сив металик на цвят
са констатирани деформация от 1,2 м от преден десен
край назад достигаща до 2,8 м назад по дясна
страница. Същата е максимално изразена на 2,2 м. от преден
десен край достигаща до 0,34 м навътре. Увредени: предно обзорно стъкло, задействани въздушни възглавници на предна и задна дясна врата; увредена
дясна страница (врати), средна колонка, десен праг, дясно странично
огледало, преден десен калник с мигач, задна броня,
заден десен калник и др.
Обезопасителния колан на предна
лява седалка (водач) е закопчан в устройството. Автомобилът е оборудван с 4 бр. гуми марка „Семперит“
245/45/R17 и с автоматична скоростна
кутия на Р - паркинг.
Преди да напусне лентата
си за движение,
водачът на л.а. М. е задействал спирачната система с голямо усилие, при което тялото
на ищеца се е придвижило напред, в резултат на инерционните сили. Последвало е завъртане на МПС наляво по посока
на движението си, при което
тялото на ищеца се е придвижило
надясно, в резултат на центробежните сили. В резултат на удара на
л.а. М. в дясната му страница, тялото
на ищеца се е придвижило надясно към мястото
на удара. След удара е последвало
въртене на МПС наляво, при което
тялото на ищеца се е придвижило
надясно, в резултат на центробежните сили.
Във всички
документи на ЦСМП, СПО и Епикризата от НХКлиника фигурира-не поставен колан. Няма и никакви
оплаквания от страна на гръдният кош при прегледите.
Експертизата дава
заключение, че при направеният преглед в НХАмбулатория,
ищецът съобщава, че е възстановен. Придвижва се сам, без помощни средства и без
придружител. Не носи колан. Може да осъществява ежедневните си дейности.
Съобщава за епизодични оплаквания от болки при по сериозни натоварвания и студ
в тазобедрената става в дясно и кръста. Все още не може
да се движи
бързо и да бяга, повратливостта в кръста все още
не е в пълен обем, а е ограничен и придружена с болки.
В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че ако ищецът е бил с правилно
поставен колан няма възспиращо действие на горната
част на тялото и тогава уврежданията биха били в горната част. В случая долната
част на колана успява да стопира движението на тялото, като травмата е
конкретно в таза, при което се чупи пубиса – предна
част на таза и петте трансверзи.
От показанията
на свидетелката Мартина Петева
Николова, която е във фактическо съжителство с ищеца се установява, че е била с
него през болничния престой, като и периода на възстановяване. Посочва, че в
продължение на 5-7 месеца не е можел да се обслужва сам. Описва емоционалното
му състояние като тежко, съпроводено с повръщане и стрес. Физически изпитвал
силни болки и още приемал обезболяващи. След проведена рехабилитация се
придвижва трудно сам след 6-тия месец. Не е полагал труд в периода на възстановяването,
както и в момента.
От показанията на свидетеля Евгени С.Г. /брат на
ищеца/ се установява, че пострадалият е имал много тежко възстановяване,
съпроводено с постоянна грижа от околните, тъй като не се е обслужвал сам в
продължение на 4 месеца. Не е можел да става, храненето и физиологичните му
нужди са били крайно затруднени. Посочва, че не е възстановен физически
напълно. От психологична страна настъпили личностни промени в поведението,
съня, ежедневието му, което оказвало тежки последствия на качеството му на
живот.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че
към датата на процесното ПТП – 10.08.2020 г. за лек
автомобил л.а. ,,М.‘‘ с рег. № РВ *** XT е налице валидна застрахователна
полица № BG/22/120001930362 за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на
валидност 13.07.2020 г. до 13.07.2021 г. със ЗАД ,,Л.И.‘‘ АД.
Съдът намира, че следва
да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията, която е получена от застрахователя
на 30.09.2020 г., видно от известие за доставяне, като за получател е посочено
лице – В.М..
По случая е заведена щета с щета № 0000-03-20-7526/03.09.2020
г. без да е
изплатено застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изискал документи. Не е осъществено плащане по същата. Поради това съдът
намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза техническите причини за настъпване
на ПТП са субективните действия на водача на л.а. ,,М.‘‘,
който е напуснал своята пътна
лента и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, като скоростта на движение на л.а. М.
преди ПТП е била 71 км/ч, а скоростта на движение в момента на удара е била
около 45 км/ч. и опасната зона
за спиране на л.а. ,,М.‘‘ при определената скорост на движение е около 67 м, а
на л.а. А. е около 30 м. Водачът на л.а. ,,М.‘‘
е имал техническата възможност да не допусне ПТП като запази разположението на
автомобила в своята пътна лента. Произшествието
не би възникнало, ако водачът на л.а. М. е запазил траекторията на движение в
своята пътна лента.
Водачът на л.а. ,,М.‘‘ при избора на скорост на движение не се е съобразил с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът не се е
съобразил със значението предупредителния пътен знак за неравности по пътното
платно с дължина 2000 м.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът
на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и са длъжни при движението
си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват.
С оглед изложеното съдът
намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. ,,М.‘‘ с рег.
№ РВ *** XT са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От изслушаната по
делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
и свидетелските показания се установява, че ищецът е получил контузия на тялото, фрактура на десните странични израстъци на 1,2,3,4,5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлесния израстък на 5 лумбален/поясен/ прешлен, фрактура на дясната
горна арка на пубисна/срамна/
кост и фрактура на ацетабулума без дислокация.
Поставен
тораколумбален имобилизиращ
корсет за 6 месеца, първите 4 без сваляне, следващите 3 с право на сваляне при
хигиенни действия, в леглото и последният месец при физиотерапия и
балнеолечение и е предписан постелен режим с медикаментозна
терапия. Назначена е рехабилитация след 6 месец. В конкретния случай ищецът е
бил обездвижен един продължителен период от 7 месеца, през който е изпитвал
силни физически болки и високо ниво на фрустрация в
психологически план.
Следва да бъде отчетен и факта, че през този
период пострадалият е бил лишена от трудови доходи, поради временна
нетрудоспособност. Промяната в социалният
статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в
психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно
известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
От гореизложеното съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 70 000 лева.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани, което се установява от
представените по делото фактури и фискални бонове и подлежат на репариране от
страна на ответника, ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване от страна на вредоносния резултат от пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а. от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В настоящия случай от заключението
на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
както и разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание при
удара тялото на пострадалия В.Г. е контактувало с вътрешния интериор на
предната дясна врата. Ако съшият е бил с правилно поставен обезопасителен
колан в момента на удара, бедрения клон на колана би задържал тялото му на седалката
и би предотвратил свободното му движение
в купето на автомобила, но раменния клон на
колан няма възпиращо действие за движението/на
горната част/ на тялото встрани.
Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е основателно.
Съдът намира, че макар и ищецът да не е спазил разпоредбите на ЗДвП, като е
пътувал без поставен обезопасителен колан, неговият
принос за настъпването на конкретно установените по делото вреди е по-малък от
приноса на водача, поради което определя съпричиняване
от страна на пострадалото лице в размер на 30 % (тридесет на сто).
Предвид приетия размер на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 49 000 лева,
като за сумата над 49 000 лева до претендираните 150 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска за имуществени вреди, предвид приетото от
съда съпричиняване в размер на 30 % (тридесет на сто) от страна на пострадалия, искът се явява
основателен за сумата от 475,49 лева, като за сумата над 475,49 лева до
претендираните 679,27 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т.
2 и чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите
за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди ищецът претендира
лихва за забава от 17.08.2020 г. От представените доказателства се установява,
че на 03.09.2020 г. ответното дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 03.09.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява
лихва за забава.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за законна лихва за
периода от 17.08.2020 г. до 02.09.2020 г. следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза.
По разноските по иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.,
като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 530
лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените
правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено
безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 5 436 лева с ДДС, като
съразмерно уважената част от иска за неимуществени вреди, адвокатското
възнаграждение е в размер на 1 775,76 лева.
По разноските по иска за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. – 300 лв., като с ДДС
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лева. Съразмерно
уважената част от иска адвокатското възнаграждение е в размер на 251,96 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД “Л.И.“
АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 987,17 лв. за държавна
такса, както и сумата от 229,84 лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от
бюджета на съда, съразмерно уважената част от исковете.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, видно от списък с разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 25 , ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 249,55 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к*****, да заплати на В.С.Г., ЕИК ********** *** сумата от 49 000 лева /четиридесет
и девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени
болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на 10.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.Г., ЕИК **********
*** против ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****,
със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к***** иск за заплащане на неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени
болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на 10.08.2020 г. над сумата от 49 000 лева до
претендираните 150 000 лева, ведно със законната лихва за периода от 17.08.2020 г. до 02.09.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к*****, да заплати на В.С.Г., ЕИК ********** *** сумата от 475,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди в
резултат на претърпяното от него ПТП на 10.08.2020 г., ведно със законната
лихва от 18.09.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.Г., ЕИК ********** *** против ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к***** иск за заплащане на имуществени
вреди, в
резултат на претърпяното от него ПТП на 10.08.2020 г. за сумата над
475,49 лева до претендираните 679,27 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****,
със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к*****, да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес:***, офис № 10 адвокатско
възнаграждение в размер на 2 027,72 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК
,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к*****, да
заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 987,17 лв. за държавна такса, както и
сумата от 229,84 лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕИК ********** *** да заплати на ЗК
,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к***** сумата от 249,55 лева разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: