О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,
19.08.2020г.
Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав , в закрито заседание на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия Д. в.н.ч.д № 413 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 345 НПК.
I. Постъпили
са частни въззивни жалби срещу определение на СНС от 24.06.2020 г., 14 състав
по НОХД 1204/20 г. във връзка с направени искания в хода на разпоредително
заседание проведено на 18.06.2020г. по реда на чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК
от адв. Ю. С. в качеството му на защитник на подсъдимия З.З., от адв. М.К., служебен
защитник на подсъдимия С.Д., от адв. А.Т., защитник на
подсъдимия Е.И., от адв. П.К., защитник на подсъдимия Р.К., от адв. В.Р., като защитник
на подсъдимия Д.Д., от адв. В.Б.,
като защитник на подсъдимия Р.К., от адв. В.Т., като
защитник на подсъдимия Н.В., от адв. В.С., като защитник на подсъдимия Б.Р., от
адв. М.В., като защитник на подсъдимия О.П., от адв. Р. Търнева, защитник
на подсъдимите Г.Н., Л.П. и С.Х., от адв. И.Н., като защитник на подсъдимия Н.Н., от адв. С.К., като защитник на
подсъдимия Р.Р..
II. Депозирана са и частни жалби от
адв. М.Т., като защитник на подсъдимия Т.К. и от адв. О.С., като служебен
защитник на същия подсъдим, срещу протоколно определение от
04.08.2020 г., с което на подсъдимия е била определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Постъпилите
частни и въззивни жалби по пункт I, могат да бъдат разделени в
няколко категории. Първата, с които се твърдят съществени процесуални нарушения
довели до ограничение правата на подсъдимите лица, които се явяват основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняването им. В тази насока са налице няколко довода на защитниците, а
именно липса на конкретика в изложената фактическа обстановка на обвинителния акт
относно времето и мястото на извършване на престъпленията, твърдени от
държавното обвинение; липса на описание на конкретната деятелност на всеки от
подсъдимите в обвинителния акт; липса на фактически твърдения от субективна
страна на деянията; липса на конкретика относно това, в какви съучастия са
извършени деянията, предмет на настоящото производство. Възраженията в тази
насока свързани с непълноти във фактическата част на обвинителния акт са направени
от адвокатите Р. Тр., С.К., М.В.,
В.Б., В.Р., П.К., М.К. и Ю. С.. На следващо място, голяма част от защитниците
възразяват и срещу реда за провеждане на задочната процедура на част от
подсъдимите лица, а също така сочат, че е нарушено правото на защита на
подсъдими лица, свързано с това, че на някои от подсъдимите, за които е
проведено задочно разследване, е определен един и същ служебен защитник, без да
е ясно дали обвинените нямат противоречиви интереси. В този аспект възражения
са направили адвокатите С.К., В.Т. и В.Б.. Възразява се
и срещу предявяването на материалите по делото като конкретно се твърди, че
след предявяването им на част от подсъдимите, са били приложени по делото нови
материали и конкретно постановления на СП, с които същите не са се запознали. В
тази връзка възражения се правят от адвокатите С.К., В.Т.,
П.К., А.Т. и М.К.. Следващата
група възражения са насочени към това, че служебният защитник на подсъдимите В.
Хр., Л. Св. и Р.Р. – адв. П.
Г., е бил отведен от участието му като такъв в хода на разпоредителното заседание
от съдебния състав, без да е бил назначен друг на негово място, който да
представлява тримата подсъдими и да даде становище по въпросите визирани в чл.248 НПК. Такива защитни доводи навеждат адвокатите В.Р. и Ю. С.. Адвокат Ю. С. възразява
срещу отказ на прокуратурата изобщо да обсъжда споразумение с подсъдимите лица,
твърди също че са налице данни за предубеден
разследващ полицай, водел досъдебното производство. Адвокат В.Т.
сочи, че при привличането в качеството на обвиняем на Л.П.
по реда на чл.269, ал.3 НПК вместо определения
служебен защитник адв. П., се е явил адв. С., като за
същия липсва процесуален документ за назначаване или упълномощаване, поради
което твърди, че не е налице годно привличане за този обвиняем. Адвокатите М.В. и В.Б. излагат твърдения за
липса на доказателствена обезпеченост на повдигнатите обвинения.
Подадени
са въззивни жалби срещу посоченото разпоредително заседание, свързани с мерките
за неотклонение, същите изхождат от адв. П.К. в
качеството на защитник на обвиняемия Р.К., от адв. В.Т. в качеството на защитник на подс. Н.В.,
адв. И.Н. в качеството на защитник на подс. Н.Н. и от адв. В.С.
в качеството на защитник на подс. Б.Р.. С тези жалби
се иска изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите Н.В.
и Р.К. от „Домашен арест“ в по-леки, а по отношение на
подсъдимите Н.Н. и Б.Р. се иска намаляване размера
определените им „Парична гаранция“ от по 10 000 лева за всеки един от тях,
или определяне на МН „Подписка“ като всеки от защитниците излага доводи в тази
насока.За подсъдимия Н.В. се излагат твърдения, че
същият е с влошено здравословно състояние, имущественото му
състояние е затруднено и няма възможност да внесе определения му размер
парична гаранция. По отношение на подсъдимия Б. Р. се излагат съображения, че
същият е с влошено материално състояние с оглед продължителният срок, през
който е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, че същият неразполага с
имущество и че се грижи за възрастния си баща, като отново се твърди, че
определения размер на паричната гаранция, е твърде завишен. По отношение на подсъдимия
Р.К. се сочи, че същият е с влошено здравословно
състояние, баща е на малолетно дете и че имал добро процесуално поведение към
настоящия момент. Относно подсъдимия Н.В. се твърди, че определението на първоинстанционния съд е немотивирано,
сочи се, че не са изведени доводи за изменение на МН от „Домашен арест“ в по-лека,
твърди се и влошено здравословно състояние на обвиненото лице и наличие
на 50 % нетрудоспособност от заключението на ТЕЛК.
По пункт II – в жалбите на адв.
М.Т. и адв. О.С., се излагат
сходни възражения срещу определението, с което е взета мярка за неотклонение на
подс. Т.К., насочени към липсата на опасност от
укриване и липсата на противоправно поведение като се твърди, че същия реално
не се е укривал, не е знаел за провежданото спрямо него наказателно производство,
а относно риска от извършване на престъпление се сочи, че осъждането на
подсъдимия Т.К. е било преди дълъг период от време.
Въззивният
съд, след като се запозна с материалите по делото и атакуваните определения,
констатира следното.
СП е
внесла ОА срещу:
В. В. Хр. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, предл. 2 НК; по чл.213а, ал.2, т.4, вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК; по чл.214, ал.2,
т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.1 НК; по чл.214, ал.2, т.1, вр.
чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1 НК; по чл.213, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК; по
чл.143, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК;
Вл. С. И. – престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК;
К. В. К. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК;
Р.Л.Р. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК;
А.И. Хр. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Б.Г.Р. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.339, ал.1 НК;
В. Б. Б. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по
чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по чл.354а,
ал.1, изр.2, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по чл.339, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 , вр. ал.1 НК;
В. Вл. Ер. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
В. К. В. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, по
чл.354а, ал.3 НК;
Г. Сл. Г. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.3 и предл.4 НК;
Г.Н.Н. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК; по
чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1,
предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК; по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по
чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 НК, по чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, по чл.354а, ал.3 НК;
Д.Ц.Д. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4, вр. чл.26,
ал.1 НК;
Д. Б. Д. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, по
чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.4 НК; по чл.354, ал.2, вр. ал.1, предл.4 НК;
Д. Й. Т. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.1, предл.4 НК;
Д.Ст. К. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл. 5 НК;
Д. Й. П. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Е.В.И. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Ем. Й. П. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, вр. ал.1,
предл.4, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;
З.Г.З. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК; по чл.339,
ал.1 НК;
И. Вл. Т. – престъпление по чл. 321, ал.3,
т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, изр. 1, предл 3 и 4 НК;
И.В. Д. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, вр. ал.1,
изр.1, предл.5 НК;
Л. Я. Д. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.1, предл.4 НК;
Л. Св. Св. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.4 НК;
Л.Т.П. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
М. П. М. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
М. Н. Ст. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Н.А.В. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и
т.4, вр. ал.1 НК; по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1 НК;
Н.П.Н. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Н. Кр. Кр. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
О.Н.П. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, предл.4, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 НК; по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК; по
чл.339, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК;
П. Б. Б. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
П. Д.Н. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
П. Г. Т. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.1, предл.4 НК;
Р. Р. В. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354в, ал.1 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК;
Р.К.К. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Р. В. К. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
С.С.Д. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.
ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл.4 НК, по чл.354в, ал.1 НК;
С.К.Х. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Т. А. М. –
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по
чл.354а, ал.1, предл.4 НК;
Т.Н.К. – престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК;
Цв. Й. К. – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК; по чл.354а, ал.2, т.1, вр.
ал.1, предл.4 НК.
По така
внесените материали е било образуван НОХД 1204/20 г.по описа на СНС.
На
18.06.2020 г. по НОХД 1204/20 г., е било проведено разпоредително заседание,
което защитниците са изложили доводи аналогични с тези във въззивните им жалби
за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на обвиняемите лица. С определение от 24.06.2020 г. в закрито съдебно
заседание, съдебният състав на СНС е отговорил на възраженията на защитниците
като в общи линии е посочил, че според него не са били допуснати съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване на правата на обвиняемите лица в хода
на досъдебната фаза на процеса. Със същото определение са оставени без уважения
и исканията за изменения на мерките за неотклонение на четиримата въззивни
жалбоподатели. С атакуваното определение е бил отведен адв. П. Г. от защитата
на подс. В. Хр., Любомир С. и Р. Р.. Определението на
СНС е било надлежно съобщено на страните.
Въззивната
инстанция приема, че част от изложените аргументи на защитниците свързани с
наличието на съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на
подсъдимите, са основателни, а именно тези, свързани с изложените аргументи,
сочещи непълноти във фактическата част на обвинителния акт и противоречия между
обстоятелствената и и диапозитивната му части.
Видно от
обвинителния титул е, че за всички подсъдими с обвинение за участие в ОПГ по
чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК, а именно А.
Хр., Б.Р., В. Б., В. Ер., В.В., Г.Г.,
Г.Н., Д.Д., Д. Д., Д. Т., Д.
К., Д. П., Е.И., Ем. П., З.З.,
И.Т., И. Д., Л. Д., Л. С.,. Л.П.,
М. М., Н.В., Н.Н., Н. К., О.П., П.
Б., П. Н., П. Т., Р. В., Р.К., Р.К., С. Д., С.Х., Т. М.,
Т.К. и Цв. К., при излагане на фактическите твърдения
свързани с обстоятелства, при които според държавното обвинение са приели да
участват в ОПГ ръководена от В. Хр., Р.Р., К. К., В. И.,
не е посочено мястото, където се твърди, че същите са съгласували волите си за
участие в инкриминираната престъпна група. Въпросното място на извършване на твърдяното
престъпление, не може да бъде изведено и от другите части на обвинителния акт,
доколкото липсват каквито и да е фактически твърдения за това къде всеки от
горепосочените подсъдими, е приел да участва в престъпното сдружение. Още
повече, че според диапозитива на обвинението повдигнато на лицата, ОПГ е целяла
осъществяване на целената престъпна деятелност на територията на гр. С., обл. С.,
гр. Р., гр. В. и страната. В тази връзка липсата на фактически твърдения за
съществен признак на престъплението, а именно местоизвършването
му, съдът приема за съществено процесуално нарушение ограничило правото на
защита на подсъдимите лица. Това становище е застъпено и в тълкувателно решение
№ 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.
н. д. № 2/2002 г., ОСНК, в което е прието,
че: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му към тях се отнасят и времето и
мястото на извършване на престъплението“… Липсата
на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на бъдещите страни в съдебното производство“.
Непосочването
в обстоятелствената част на ОА на мястото на твърдяното осъществяване на
деянието по чл.321 от НК според разбирането на настоящия въззивен състав, съответстващо
и на цитираното тълкувателно решение на ВКС е довело до ограничаване на правото
на подсъдимите да научат в како точно са обвинени, което съставлява нарушение
на чл. 249, ал.4 , т.1 от НПК и се възприема като съществено процесуално
нарушение, което по своята същност е отстранимо, чрез
изготвяне на обвинителен акт отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК.
Аналогично
е подходено от СП и при изложените фактически
твърдения за ръководеното на ОПГ. Държавното обвинение твърди в ОА, че подсъдимите
В. Хр., Р. Р., Вл. И. и К. К. са били ръководители на
инкриминираното престъпно сдружение. В обстоятелствената част на ОА, отново не
се излагат фактически твърдения за мястото, където са осъществявали
изпълнителното деяние на претендираното престъпление по чл.321,
ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК. Единствено се сочат твърдения за целено от тях
завладяване на „нарко пазар“ в градовете С., В. и Р.,
без да е конкретизирано мястото на осъществяване на
деянието по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, предл.2 НК. По аналогични съображения
с оглед гореизложеното и това се приема съществено процесуално нарушение,
ограничило правата на подсъдимите лица.
На
следващо място при формулиране на диспозитивите е посочено, че всеки от подсъдимите
е участвал или съответно ръководил /В. Хр., Р.Р., В. И.,
К. К./, ОПГ на територията на гр. С., обл. С., гр. Р.,
гр. В. и страната като в обстоятелствената част на обвинителния акт за никой от
подсъдимите не са изложени фактически твърдения да е осъществявал претендираното
участие в ОПГ на всички тези места. Напротив, за част от участниците в
престъпното сдружение или изобщо не се посочва къде се твърди да са участвали в
ОПГ, примерно за подсъдимите Р. В. Т.К., З.З., Н.В. и други, а за друга част се сочат че са
осъществявали определените им функции в претендираното престъпно сдружение в
част от посочените градове на страната, примерно С.Д. ***, Б.Р.-***, Л. С.- единствено в гр. С.,
Л.П.-***, без да е посочено в кое населено място, М. С.
- в гр. С., Н. Н. -„пренасяне средства в чужбина“, Н.
К. – „пренасяне пари за заплащане“, Р.К.- на
територията на 06 РУ-СДВР, П. Т.- единствено в гр. С.,
В. Ер.- в гр. С., Т. М. - в гр. С., Д. Т. -за гр. С., Д. П. - гр. С. и гр. В.. По
същия начин е подходено за абсолютно всички подсъдими
лица. Според въззивния съд липсата на фактически твърдения в обстоятелствената
част на обвинителния акт, за осъществяване на престъпната деятелност на всеки
един от подсъдимите, за всяко едно от посочените в диспозитива населени места гр.
С., обл. С., гр. Р., гр. В. и страната отново следва да се
отчете като съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правата на
страните в процеса. Още повече, че същото създава и противоречие между
обстоятелствената част и диапозитивната му част.
На следващо
място следва да се посочи, че при част от претендираните от СП така наречени
„вторични престъпления“ свързани с държане на наркотични вещества, се
установяват липса на елементи от фактическия състав на деянията и не са
посочени конкретни фактически твърдения за участието на подсъдимите в тях. Това
се отнася за твърдяното държане на 07.08.2019 г. от подсъдимите В. Б. и Г.Н. на адрес: *** на високорискови
вещества без надлежно разрешение, като това според обвинителният титул е
осъществено от посочените двама подсъдими. В обстоятелствената част на акта,
липсват посочени фактически действия от страна на обвиняемите В. Б. и Г.Н., с което да са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението по чл.354а НК. В обвинителния акт е
използван единствено юридическия термини, а именно „държали“ инкриминираните наркотични
вещества, без да са посочени с какви фактически действия подсъдимите са изпълнили
съдържанието на този правен термин. Не се посочват и фактически твърдения и за твърдяното
съучастие в конкретната престъпна деятелност за всеки един от тях в какво се е
изразило. Също така твърде общо и неконкретно са изложени фактическите
твърдения за местонахождението на инкриминираните наркотични вещества, без да е
изяснено с необходимата степен на коректност при какви условия и къде точно са
твърди, че са били открити и иззети и респективно от фактическата власт на кое
лице. По същия начин, е подходено и при излагане на
фактически твърдения за деяния осъществено на 06.04.2019 г. в гр. С., за което
е повдигнати обвинение на Е. П. и Л. Т.. Отново не са посочени фактически действия осъществяваща
твърдяна престъпна деятелност, единствено е използван израза „Е. П. държала в съучастие като извършителка
с Л. Т. – като извършителка“ инкриминираните
наркотични вещества, в апартамент находящ се в гр. С., бул. „М. Л.“ №, ет.. Отново се установява липса на фактически твърдения
изпълващи юридическия термин „държане на високорискови наркотични вещества“,
липсва и конкретизация на действията, които прокуратурата твърди, че определят
деянието да е било извършено в съучастие. Не е посочено конкретно и мястото, от
което се твърди, че е било открито и иззети наркотични вещества, като тук дори
не се сочи и индивидуализира по никакъв начин апартамента, от който се сочи, че
са иззети инкриминираните вещи. Нарушенията при излагане на фактическите твърдения
за това конкретно деяние, се задълбочават и от обстоятелството, че относно обвиняемата Л. Т. (за което производството е било
разделено), в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват каквито и да
са фактически твърдения за съпричастността й към ОПГ и нейната деятелност с
изключение на тези, сочени за това конкретно престъпление. Тези нарушения
според АСНС, са довели до ограничаване правата на подсъдимите В. Б. и Г.Н. и Е. П., да разберат в какво точно са обвинени и срещу
кои фактически твърдения следва да се защитават. Тези нарушения се приемат за
съществени и отстраними, чрез изготвяне на ОА
отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК.
Горепосочените
пропуски във фактическата част на обвинението преценени поотделно и в своята
съвкупност се приемат такива, водещи до извода за допуснати съществени процесуални
нарушения довели до ограничаване правата на подсъдимите лица, като в тези си части
възраженията на защитниците срещу първоинстанционното определение се приемат за
основателни.
На
следващо място, въззивният съд констатира и нарушение при провеждане на самото
разпоредително заседание, част от тях изтъкнати от защитниците,
а именно това, че служебният защитник на подсъдимите В. Хр., Л. С. и Р.Р. – адв. П. Г., е бил отведен
от участието му като служебен защитник в хода на разпоредителното заседание от
съдебния състав, без да е бил назначен друг на негово място. Съжденията на
първоинстанционния съд, че това не представлявало нарушение на процесуалните
парва сочейки аргумента, че: „в действителност със своето искане за отвод, адв.
Г. осъществява действителна и ефективна защита на интересите на тези трима подсъдими
и останалите 38. Неговото искане има потенциална да доведе до ново отлагане на
разпоредителното заседание… Макар и фактически да прави искане да бъде отведен
като се отказа да пледира по чл.248, ал.1 НПК, в действителност упражнява
реална и ефективна защита на тези трима подсъдими... Той е упражнил защитата на
отсъстващи подсъдими по начина, по който е приел за удачен“. Въззивният съд не
споделя, доводите на СНС изложени по-горе, че евентуално отлагане на
разпоредително заседание може да се приеме за осъществяване на реална и
ефективна защита на правата на представляваните подсъдими. В конкретния случай,
служебният защитник на тези подсъдими адв. Г., не е изложил съображения по нито
една от визираните в чл.248, ал.1 НПК точки и реално
не е осъществил каквато и да е защита, на правата на подсъдимите, камо ли тя да
е ефективна. Още повече, че в случая производството и за тримата подсъдими се е
водило към този момент при условията на чл.269, ал.3 от НПК. С последващото си
определение от 24.06.2020 г. СНС е приел искането за отвод на адв. Г. за
основателно и е изискал определяне от САК на служебен защитник на подсъдимите.
Като по този начин реално подсъдимите В. Хр., Л. С. и Р.Р. в хода на РЗ не са
представлявани от никого и за същите не са изложени каквито и да е доводи по
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, а тяхната защита е била задължителна.
Процедирайки по този начин СНС е нарушил правата на тези трима подсъдими при
провеждането на разпоредителното заседание. Но доколкото по-горе бяха изложени
аргументи, че са налице допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебната
фаза на процеса то АСНС приема, че следва да бъде отстранени възникналите в
по-ранната фаза на процеса пороци с приоритет, а при провеждане на
разпоредително заседание СНС следва да съобрази изложените по-горе аргументи. В
тази насока се констатират и още две нарушения непосочени от защитата, при
провеждане на разпоредително заседание от първоинстанционния съд. Едното е
свързано с липсата на доказателства за търсенето и призоваване на подсъдимия М.
Ст., за РЗ на 18.06.2020г. Спрямо същият производството е провеждано задочно.
Единствените данни са, че СНС е направил опит да връчи съдебните книжа за
провеждане на разпоредително заседание на 15.05.2020 г., след което по грешка е
било вписано в съдебния протокол, че същият е редовно призован и присъства, без
това да е било така. В последствие след отлагането на РЗ, СНС не е извършил
надлежен опит за връзване на съдебни книжа и призоваване на подсъдимия за
датата на разпоредителното заседание 18.06.2020г. Налице е нарушение и при
призоваването за проведеното разпоредително заседание за пострадалия Гр. Т.,
който е бил редовно призован за разпоредително заседание за 15.05.2020 г., но
не се е явил. Въпросното разпоредително заседание не е било проведено, а впоследствие
СНС не е призовал Гр. Т. за насроченото на 18.06.2020 г. разпоредително
заседание, като единствено е приел, че е редовно призован,
като такива данни липсват по делото. Тези нарушения се посочват с оглед
пълнота на изложението и както бе посочено по-горе, следва да бъдат съобразени
при провеждане на разпоредително заседание от СНС, след отстраняване на
процесуалните нарушения от страна на СП и евентуалното внасяне на нов ОА.
Останалите
възражения на защитата въззивният съд счита за неоснователни.
СНС е дал
отговори по възраженията на защитниците в определението си от 24.06.2020г., които
в преобладаващата си част се споделят от въззивният съд. Единствено следва да
се добави в най-общ план, че и въззивният съд не констатира нарушения, свързани
с провеждане на задочните процедури по отношение на част от обвиняемите лица и
констатира, че за всички тях, а именно: Вл. И., Л.р Св., Петър Н., В. Хр., П. Б., Д. К., Т.К., Н. Кр. Р.К., М. М., И. Д., В. Б., Д.
П., К. К., М. Ст. и Р.Р., са били спазени стандартите за щателно издирване обуславящи
провеждането на производство по реда на чл.269, ал. НПК.
Въззивният
съд също така приема, че не са налице съществени процесуални нарушения довели
до ограничаване правата на обвиняемите лица, твърдени от част от защитниците в
насока, че няколко обвиняеми са били представлявани от един и съши защитник при
провеждането на задочното производство в хода на ДП. За да е налице основание
за определяне на различни защитници според константната практика на съдилищата,
е необходимо да се констатират противоречиви интереси между различните
обвиняеми. Според Постановление №6/78 на Пленума на ВС, при решаване на
въпросите дали са налице противоречивия интереси, следва да се изхожда от два
критерия- дали съществува противоречие в обясненията им и дали съществуват
такова противоречие извлечено от самия характер на предявеното на всеки
обвинение. Следователно интересите на обвиняемите /подсъдимите/ са
противоречиви, когато са налице различни процесуални позиции на привлечените
към наказателна отговорност. Доколкото към момента, в който са били назначени
служебни защитници, представлявали повече от един от обвиняемите, не е
констатирано противоречиви интереси между тях, защото обвиняемите нито са
давали обяснения, нито се констатират противоречия в характера на предявеното
им обвинение, то не са били налице основанията за отвеждането им и определяне
на нови служебни защитници за всяко едно обвиняемо лице.
АСНС
споделя и виждането на СНС, че не е допуснато съществено процесуално нарушение
свързано с предявяването на материалите на обвиняемите лица и техните
защитници, доколкото е прието в съдебната практика, че въпросното нарушение
може да бъде ефективно санирано, чрез запознаване с материалите и в съдебната
фаза на процеса, като по този начин в пълнота биха се защитили техните права. В
същата насока са и аргументите изложени от СНС.
Посоченото
от адв. В.Т. възражение, че подсъдимият Л.П. при привличането по реда на чл.269,
ал.3 НПК, е бил представляван от защитник, различен от назначения му по
надлежния ред, не се споделя от въззивната инстанция. Видно е, че в последствие
подс. Л.П., е привлечен лично и с участието на
упълномощения от него защитник адв. М.Т.. В тази
връзка дори и да е било допуснато процесуално нарушение при първоначалното
привличане на лицето, то е било отстранено с редовното му привличане с
участието на упълномощения от него защитник.
Възраженията
на защитниците свързани с липсата на фактическо описание на субективните признаци
на престъплението по чл.321 НК относно всеки един от подсъдимите, съдът приема
за частично основателни, доколкото действително в обвинителния акт изрично не е
посочен този елемент от състава на престъплението за всяко едно лице.
Същевременно обаче, според въззивният съд тези обстоятелства са изводими от
изложените фактически твърдения за конкретната деятелност и целите на същата на
всяко едно от обвиняемите лица. Поради което приема, че това нарушение не може
да се приеме за съществено.
Не се споделят
възраженията свързани с това, че липсва фактическо описание, свързани с твърдения
в обвинителния акт, относно имена на конкретни дилъри, за които са отговаряли
част от подсъдимите или конкретни действия, които биха ги определяли като „силоваци“ в ОПГ. Според въззивният съд в тези част и
обвинителния акт отговаря на изискванията на ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК, доколкото според твърденията на СП,
това са били именно функциите в престъпното сдружение на съответните обвиняеми
лица, като спрямо тях не се претендират т.нар. „вторични престъпления“ свързани
с дейността на ОПГ и съответно няма и задължение да се излагат фактическите твърдения
за такава деятелност.
Въззивният
съд не констатира и обективни данни извън твърденията на адв.Ю.
С., за предубеден разследващ полицаи, свързвани с действия на същия по
назначаване на служебни защитници. Правомощие на разследващият орган е да
прецени необходимостта от назначаване на служебни или резервни защитници на
обвиняеми лица и осъществяване на това правомощие на конкретния разследващ
полицаи не може да се приема за израз на предубеденост, което да е основание за
отвод на същия.
Възраженията
свързани с доказателствената обезпеченост на обвинителния акт, въззивният съд
счита, че не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, т.к. това са
въпроси по същество, а и разпоредбата на чл.248, ал.4 НПК изрично сочи, че не
могат да бъдат правени в хода на разпоредителното заседание възражения,
свързани с нарушения с допускане проверка и оценка на доказателствата и
доказателствените средства.
Относно
останалите възражения изложени от защитниците, по които СНС е взел становище и
доколкото това становище се споделя и от въззивният съд е безпредметно да се
преповтаря, доколкото направените възражения не се оценят като съществени
процесуални нарушения и СНС в пълнота е отговорил на същите.
Относно
мерките за неотклонение, по които СНС се е произнесъл в производството по
разпоредителното заседание.
Въззивният
съд приема, че за всеки един от подсъдимите Н.В., Б.Р.,
Р.К. и Н.Н.
може да се направи обосновано предположение за евентуална съпричастност към
престъпната деятелност, за която са привлечени към наказателна отговорност.
Като произнасянето в тази насока на АСНС е единствено за целите на настоящото производство,
като следва да се посочи, че това становище на въззивния съд е изцяло с
процесуалния характер и не съдържа преценка относно виновността, на което и да
е от подсъдимите лица.
Коректно СНС
е преценил, че не следва да бъде уважено искането на подсъдимия Н.В. за изменение на мярката му за неотклонение от „Домашен
арест“ в по-лека. Същият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от
18.02.2019 г. и „Домашен арест“ от 30.04.2020г. Именно поради влошеното му
здравословно състояние мярката за неотклонение на подс. Н.В.
е била изменена в „Домашен арест“, като и към настоящия момент с оглед
постигане целите на мерките за неотклонение и анулиране на риска от укриване и противоправно
поведение, тази мярка за неотклонение се явява съобразена с всички предвидени в
чл.56, ал.3 НПК обстоятелства, включително тежестта на
обвинението повдигнато на лицето, здравословното, семейно и имуществено
състояние на подсъдимия. Следва да се отбележи, че настоящия въззивен състав на
14.08.2020 г., е разгледал и искане по реда на чл.270 НПК по отношение на
същото подсъдимо лице, което не се установил основание за изменение на мярката му
за неотклонение в по-лека.
По
отношение на подс. Б.Р.- АСНС споделя изводите на СНС,
че доколкото конкретния каузален принос на подсъдимия, е по-нисък и същият е
бил в периода от 10.08.2020 г. до 25.05.2020 г. с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, а след тази дата с мярка за неотклонение „Домашен
арест“, подсъдимия е с чисто съдебно минало и с оглед постигане целите на
мерките за неотклонение като се съобрази намалелия интензитет на опасност от
укриване и противоправно поведение, изводим от продължителното време, през който
е търпял мярка за неотклонение свързан с ограничаване свободното му
придвижване, че извода на СНС за изменение на мярката му за неотклонение от
„Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева, е правилен и
законосъобразен. Направеното искане от защитата за намаляване размера на
гаранцията и определяне на мярка за неотклонение „Подписка“, въззивният съд
счита, че не следва да уважи, доколкото определеният размер на паричната
гаранция е съобразена освен с твърдяното влошено имуществено състояние на
подсъдимия и с тежестта и обществената опасност на повдигнатите обвинения и именно
мярката за неотклонение „гаранция“ в определения от СНС размер, би постигнала
целите на мерките за неотклонение по чл.57 НПК.
По
отношение на подс. Р.К.- АСНС споделя изводите на СНС, че
следва да бъде потвърдена мярката му за неотклонение „Домашен арест“, доколкото
именно поради влошеното здравословно състояние на лицето, е била смекчена
определената му мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“ и към настоящия момент, чрез тази мярка за неотклонение в пълнота биха
се постигнали целите на мерките за неотклонение и неутрализиране на опасността
от противоправно поведение и укриване от страна на обвиняемото лице. Не
са налице и нови обстоятелства, които да променят извода на съдебните инстанции
относно търпяната мярка за неотклонение от страна на обвиняемия Р.К.. В тази връзка определението на СНС по чл.248 ал.1 т.6 от НПК и в тази му част е правилно и законосъобразно.
Относно
подсъдимия Н.Н., въззивният
съд споделя изводите на СНС, че са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека, доколкото същият е бил с мярка за
неотклонение от 16.08.2019 г. до 19.12.2019 г., а след това с мярка а неотклонение „Домашен арест“. Периода, в който
спрямо същия са прилагани мерки за неотклонение свързани с свободното
предвижване на лицето, чистото му съдебно минало, както и представените
доказателства за влошено здравословно състояние на съпругата му, за която той
се грижи. , правилно са били отчетени от СНС като обстоятелства намалящи риска от укриване или противоправно поведение,
което резонно се е отразило и на решението на съда да измени мярката му за
неотклонение от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000
лева. В тази връзка СНС правилно е индивидуализирал размера на паричната
гаранция, с оглед разпоредбите на чл.56, ал.3 НПК, съобразявайки всички
обстоятелства по делото, включително и здравословното му състояние и влошено
имущество състояние.Предвид горното не се споделят защитните възражения, че
определена гаранция в такъв размер на подсъдимото лице, е непосилна и внасянето
на същата би му създало изключителна трудност. Предвид горното АСНС счита, че
следва да бъде потвърдена мярката за неотклонение на подс. Н.Н., определена от СНС, а имено „Гаранция в пари“ в размер
на 10 000 лева.
II. Относно
обжалваното определение от 04.08.2020 г. на СНС, с която по отношение на подс. Т.К. е определена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Въззивният съд следва да отбележи, че правилно СНС е констатирал
наличие на законностите предпоставки за това, включително и необходимата
доказателствена обезпеченост за евентуална съпричастност към престъплението по
чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, обстоятелство, че за същото се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ и че са налице както рисковете от укриване,
така и от противоправно поведение. Безспорно по делото е установено, че обв. Т.К. е бил обявен в значителен период от време за
общодържавно издирване, а в последствие и за международно такова, което сочи
независимо от възражението, че не е бил търсен на адреса на лицето, с което
живее на семейни начела, че същото няма изградени трайни връзки с неговото
местожителство, което обуславя и наличието на реален риск от укриване. Правилен
е извода на СНС за наличие на реална, а не хипотетична опасност от
противоправно поведение от страна на подс. Т.К., който
риск се извежда освен от характеристиките на престъпната деятелност, за която
му е повдигнато обвинение, така и от обремененото му съдебно минало. Видно от
справката за съдимост на лицето, че същият е осъждан за престъпление по чл.321 НК , чл.354а НК и по чл.339 НК, т.е. за престъпни посегателства сходно с
претендираните от държавното обвинение по настоящото производство. Всичко това
мотивира въззивния съд да приеме, че са налице всички законови предпоставки за
определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
подс. Т.К., което води и до извода, че определението
на СНС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното
и на основание чл.341 ал.2, чл.345, чл.249, ал.3, чл.270, ал.4 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2020 г. по
н.о.х.д 1204/2020г. по описа на СпНС, 14-ти състав, с което е взето становище
по въпросите на разпоредителното заседание проведено на 18.06.2020 г., в частта му по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, като вместо това
ВРЪЩА делото на СП за
отстраняване на посочените в обстоятелствената част на настоящото определение
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
ПОТВЪРЖДАВА определението на
СНС от 24.06.2020 г. в частта му по
чл.248 ал.1 т.6 от НПК относно мерките за неотклонение, на подсъдимите Н.А.В. и Р. В. К., Н.П.Н. и Б.Г.Р..
ПОТВЪРЖДАВА протоколното
определение от 04.08.2020 г. по н.о.х.д. 1204/2020 г. на СНС, с което е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подс. Т.Н.К. с ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.