№ 54
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110201359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АС. В. АНГ. с ЕГН **********, от гр. ****,
против Наказателно постановление № 19-1275-002706 от 11.02.2020 год.,
издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико
Търново, с което за извършено от А. административно нарушение по чл. 103
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. В
жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и НП били допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че описаната фактическа
обстановка не съвпада с действителната, поради което се моли за пълната
отмяна на атакуваното НП. С жалбата е направено искане за присъждане на
разноски за процесуален представител.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Е.Е. от ВТАК - редовно упълномощена. Адв. Е.
жалбата и изложените в ней доводи. Не представя нови доказателства. По
1
същество счита, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло,
като излага доводи в тази насока.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.09.2019 год. екип от служители на Национално ТОЛ управление,
Сектор "Контрол и правоприлагане" - В. Търново в състав инспектор Д. Ст.
М., инспектор К. М. Р. и инспектор Г. Евг. Р., са изпълнявали служебните си
задължения на ПП І-4 (София - Варна), км. 144. Около 16.10 часа на
контролните органи бил подаден сигнал от техни колеги, които също
упражнявали контрол на същия път, че към тях се движи л.а. с рег. № В 2366
ВН, за който в системата на ТОЛ няма данни за закупена валидна електронна
винетка. Около 16.16 ч. св. М. и св. Р. забелязали, че към тях по пътя в посока
от гр. В. Търново към гр. Варна се приближава въпросния автомобил "Пежо
4008" с рег. № *****, при което св. М. му подал сигнал със стоп палка по
установения ред, за да го спре и да бъде извършена проверка дали автомобила
има заплатена винетка. Първоначално автомобила намалил скоростта си, но
когато се изравнил с М., подал газ и продължил в посока към гр. Варна без да
спре. На тази ситуация станала свидетел и служителката Г.Р.. Тогава св. М. е
сигнализирал дежурния при ОД на МВР - В. Търново с идеята автомобила да
бъде спрян от други служители на дирекцията, но такива по пътя в района на
действие на ОД на МВР - В. Търново не е имало в този момент, поради което
автомобила не е бил спиран.
Съгласно утвърдените правила на 15.09.2019 год. инспектор Д.М. е
изготвил докладна записка до Началник сектор "Контрол и правоприлагане" -
В. Търново относно отказ на водач да спре управляваното от него МПС при
подаден сигнал за спиране съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в която е
описал, че на 15.09.2019 год. в 16.16 ч. на ПП І-4 в посока Варна, при км. 144
е подал сигнал за спиране на л.а. с рег. № ***** в присъствието на св. К.Р.,
като водачът на автомобила не е изпълнил задължението си по чл. 103 от
ЗДвП и не е спрял на подадения сигнал от контролен орган за извършване на
проверка.
На 15.09.2019 год. инспектор К.Р. изготвила до Началник сектор
"Контрол и правоприлагане" - В. Търново становище, относно отказ на
проверявано физическо лице да предостави документи за проверка на
2
длъжностни лица съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в което описала, че на
15.09.2019 год. в 16.16 ч. на ПП І-4 в посока Варна, при км. 144, водач на
МПС с рег. № *****, е отказал да предостави поисканите му документи. И
докладната записка на св. М. и становището на св. Р. са изготвени върху
типови бланки, в които се попълват само датата, мястото и номера на
автомобила от лицето което ги попълва, като всички останали реквизити са
печатно изписани на самата бланка.
По случай е била образувана преписка в Национално ТОЛ управление
сектор "Контрол и правоприлагане" - В. Търново, която била изпратена до
Директора на ОД на МВР - В. Търново по компетентност. Въз основа на тази
преписка от служители на ОД на МВР - В. Търново е била извършена
проверка, като е установен собственика на процесния автомобил, а именно
жалбоподателя АС. В. АНГ. с ЕГН **********, от гр. ****, на когото била
връчена декларация по чл. 188 от ЗДвП, която Влчанов отказал да попълни.
На същия е била връчена покана за явяване в Сектор "ПП" при ОД на МВР -
В. Търново за съставяне на АУАН. След извършената проверка и снети устни
обяснения от служителите на ТОЛ управление, на 18.11.2019 год. св. Г. Д. В. в
присъствието на свидетелите Д. Ст. М. и К. М. Р., е съставил АУАН № 165
(бланков № 500619), в който е описал, че на 15.09.2019 год. около 16.16 ч. в
общ. В. Търново, на ПП І-4, АС. В. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Варна, е
управлявал собствения си л.а. "Пежо 4008" с рег. № *****, като при подаден
сигнал за спиране от контролен орган - инсп. Д. М. - инспектор в Национално
ТО|Л управление, Сектор "С и П" - В. Търново, водача А. не спира на
подадения сигнал, а вместо това продължава движението си в посока Варна.
В АУАН е описано, че А. е отказал да попълни декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не може да посочи кой е управлявал автомобила. Като нарушена в
АУАН е посочена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по
съответния ред на А.А. на 17.01.2020 год., като същия го е подписал
доброволно. В графата за възражения А. е изписал саморъчно: "Имам
възражения относно акта".
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са
били депозирани писмени възражения от страна на А..
Въз основа на описания АУАН Началника на Сектор "ПП" при ОД на
МВР – В. Търново, е издал атакуваното НП № 19-1275-002706 от 11.02.2020
3
год., с което за извършено от АС. В. АНГ. с ЕГН **********, от гр. ****,
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено лично на А.
на 05.01.2021 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Г. Д. В. и свидетелите при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на АУАН Д. Ст. М. и К. М. Р., а така също хи св. Г. Евг.
Р.. Същите свидетелите М. и Р. поддържат напълно описаната в АУАН
фактическа обстановка, като и двамата свидетели потвърждават, че са
установили описаното в АУАН нарушение, а именно, че на посочената дата
описания в АУАН автомобил с рег. № *****, не е спрял на подадения по
съответния ред сигнал за спиране със стоп-палка от св. М.. Св. Р. заявява пред
съда, че не си спомня за случая. Актосъставителя Г.Д. твърди пред съда, че е
състави акта след като е извършил необходимата проверка и след като е снел
устни обяснения от служителите на ТОЛ М. и Р., при която е установил
фактическата обстановка около извършеното нарушение. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства по делото.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го
правят негодна основа за издаване на НП. Съдът не констатира такива и при
издаване на атакуваното НП.
Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена.
Същата се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви. Актосъставителят и свидетелите по
акта в рамките на съдебното следствие потвърждават описаната в НП
фактология. От жалбоподателя не са представени никакви данни и
4
доказателства, които да оборват тези обстоятелства. Поради това съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения, че фактическите
констатации не отговаряли на действителна фактическа обстановка.
Съдът намира за неоснователни изложените от адв. Е. доводи относно
неправилните и неверни констатации в изготвеното от св. Р. становище, а
именно, че в него е отразено, че водачът на автомобила е бил спрян за
проверка хи е отказал да представи документи, а реално същия не е бил
спиран. В хода на съдебното следствие се установи действителната
фактическа обстановка около изготвянето на това становище. В показанията
си пред съда св. Р. категорично заявява, че е попълнила погрешна бланка,
която е за спиране на водач и непредставяне на документи, като реално
автомобила не е спрял на подадения му сигнал от св. М.. Тези обстоятелства
са били обяснени и на актосъставителя. Св. Г.В. (актосъставител) категорично
заявява в показанията си пред съда, че е изяснил въпросното противоречие
между данните от становището на св. Р. и действителното фактическо
положение, като е снел устни обяснения от Р., която е потвърдила пред него,
че е попълнила погрешна бланка за становище, а реалната фактическа
обстановка е, че водачът на процесния автомобил не е спрял на подадения му
сигнал.
Предвид горното съдът намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушение.
Настоящия съдебен състав счита, че правилно наказващият орган е
определил приложимата материална разпоредби за констатираното
нарушение, като е приел, че е налице нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съдът
счита също така, че правилно наказващият орган е определил и санкционната
разпоредба за описаното нарушение - чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като за
съответното нарушение е наложено предвиденото в закона наказание.
Съдът обаче намира за изложените в съдебно заседание доводи от адв.
Е. относно намаляване размера на наложеното наказание. Съдът констатира,
че наказващия орган е наложил на А. наказание към предвидения в закона
максимален размер, а именно "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Законът е
предвидил, че за така установеното нарушение, виновния се наказва се с
5
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лева. Наказващия орган не е изложил никакви
мотиви защо е наложил предвиденото максимално наказание за това
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Наказващия орган
в конкретния случай не е събрал никакви данни и не е изложил никакви
доводи относно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и не е събрал
никакви данни относно имотното състояние на нарушителя. Поради това
съдът намира, че размера на наложеното наказание не е съобразен с
разпоредбата на чл. 27, ал.2 изр. последно ЗАНН обвързваща задължителна
съотносимост с имотното състояние на нарушителя, а така също и със
данните за наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Видно от
представената от жалбоподателя и приложена по делото справка за
нарушител/водач, А. действително е наказван няколкократно за нарушения по
ЗДвП, но от същата е видно, че е наказван за малозначителни нарушения,
както и това, че последното нарушение, за което е санкциониран е от 2011
година. Т.е. А. не е извършвал нарушение по ЗДвП в продължение на около
осем години. Като не съобразил горните обстоятелства и като не е изложил
доводи в тази насока, съдът намира, че наказващия орган неправилно е
определил и наложил наказание към предвидения в закона максимален
размер, поради което съдът намира, че процесното НП следва да бъде
изменено в тази му част.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което съдът назмира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002706 от 11.02.2020
год., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико
Търново, с което за извършено от АС. В. АНГ. с ЕГН **********, от гр. ****,
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
6
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца, като намалява размера на
наложеното наказание "Глоба" от 200 (двеста) лева на 50 (петдесет) лева и
размера на наложеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 (шест) месеца на 1 (един) месец .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7