Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 10.02.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести състав, на двадесет и четвърти
януари, две хиляди и седемнадесета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев
адм. дело №537 по описа на Административен съд Стара
Загора за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 ал.5 във връзка с чл.216 ал.6 от Закона за устройството на територията
/ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
по жалба на Главния архитект на Община Стара Загора против Заповед
№ ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район, с която
е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване
на разрешение за строеж за „Жилищна сграда” със ЗП 159.00 кв.м, РЗП 672.10
кв.м, строеж пета категория в УПИ ХІ6100 в кв.810 по плана на
гр.Стара Загора с възложител С.К.Т..
Жалбоподателят твърди, че са налице
пречки за разрешаване на строителството, защото с решение №521, взето от
Общински съвет Стара Загора (ОбС Стара Загора) по Протокол №13 от 29.09.2016 год.,
е разрешено разработването на Общ устройствен план и Подробен устройствен план
в обхват кв./парк Бедечка в граници описани в т.2 от Решение №1069/2003 год. на
ОбС Стара Загора и съгласно одобрено техническо задание. Съгласно това
техническо задание, изменението е предвидено да обхване цялата територия на сегашния
кв.”Бедечка” /понастоящем преимуществено предвидена за жилищно строителство/ и
да се измени ОУП, съответно и ПУП като се установи преимуществено Зона за
озеленяване - Оз, съответно на което да са и предвижданията на подробния
устройствен план. Жалбоподателят сочи, че в изпълнение на Решението на ОбС е
сключен Договор №2304-18 от 31.10.2016 год. с предмет „Изменение на Общ
устройствен план на гр. Стара Загора за територията на кв./парк „Бедечка” и
съседните територии” и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за територията на кв./парк „Бедечка”, гр. Стара Загора. Сочат
се установените изисквания спрямо определянето и устройването на териториите в
изброени зони и техния обхват. По аргумент от чл.135, ал.6 от ЗУТ и доколкото
за територията е налице мотивирано предписание за изменение на плана, което е
приведено в действие, сочи спряно прилагането на плана, вкл. за УПИ,
строителството в който е предмет на исканото разрешение. Изтъква, че със
Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016 год. на кмета, с оглед горните обстоятелства,
е наложена строителна забрана до влизане в сила на изменението на ОУП и ПУП, а
по аргумент от чл.198, ал.5 от ЗУТ строителната забрана сочи, че спира
прилагането на действащите общи и подробни устройствени планове, за частите от
територията, за която се отнасят. По изложените съображения мотивира, че не са били
и не са налице предпоставки за издаване на исканото разрешение за строеж и в
този смисъл, отказът е законосъобразен, обратно на приетото в Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016
год. на Началник РДНСК Югоизточен район. Жалбата се поддържа от адв. Станимир
Стойчев, АК Ст.Загора. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на
Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. на Началник РДНСК Югоизточен район.
Ответникът - Началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район, чрез процесуалния
си представител по делото - юр. Татяна Маркова,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед изхожда от
материално компетентен орган, относимите към спора факти са вярно
установени и правилно е приложен материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваната страна С.К.Т. твърди,
че жалбата е неоснователна и иска отхвърлянето й.
Съдът, въз основа на съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Със заявление вх.№19-21-428 от
19.09.2016 год. /л.38/ С.К.Т. *** е поискал от Главния архитект на Община Стара
Загора издаването на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда” със ЗП
159.00 кв.м, РЗП 672.10 кв.м в УПИ ХІ6100 в кв. 810 по плана на
гр.Стара Загора. По делото не е въведен
като спорен въпроса за одобряването на инвестиционния проект за гореописания
обект по подадено преди това заявление вх.№19-01-393 от 25.08.2016 год., но
проекта не се установява приложен в пълнота към заявлението, а само комплексен
доклад за оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към
строежите /чл.142 ал.5 ал.6 т.2 ЗУТ/, на л.41 и сл. от делото. Данни за това
съгласуване се съдържат и в приложената от страна на ответника Заповед
№10-00-2354/04.11.2016 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора /лист 15 от
делото, последен абзац/. При така установеното съдът намира, че този въпрос не
е спорне между страните.
На 27.09.2016 год. С.К.Т. е обжалвал пред
Началника на РДНСК - Югоизточен район мълчалив отказ на главния архитект да
издаде заявление за строеж за УПИ ХІ6100 кв. 810 по плана на гр.
Стара Загора по заявление вх.№19-21-428 от 19.09.2016 год. /жалба, постъпила в
Община Ст.Загора с вх.№10-08-297/27.09.2016 г. – лист 32/.
На 14.10.2016 год. в РО”НСК”, гр.Стара
Загора към РДНСК-ЮИР е постъпила окомплектованата преписка по жалбата /писмо,
постъпило с вх. №СЗ-992-02-041 от 14.10.2016 год. – лист 30/.
С оспорената по делото Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016
год. Началника на РДНСК Югоизточен район,
е разгледал по същество жалбата на Ст. Т. и на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ е отменил
като незаконосъобразен мълчаливия отказ на главния архитект на Община Стара
Загора да издаде разрешение за строеж по заявлението на С.К.Т. за обект
„Жилищна сграда” със ЗП 159.00 кв.м, РЗП 672.10 кв.м в УПИ ХІ6100 кв.810
по плана на гр.Стара Загора.
За да приеме жалбата за допустима
органът е констатирал, че Т. е собственик на УПИ ХІ6100 в кв.810, възложител
на строежа и заявител. Срокът за произнасяне по заявление вх. №19-21-428 от 19.09.2016
год. с искане за издаване на разрешение за строеж от 19.09.2016 год. е приел за
изтекъл на 26.09.2016 год., по аргумент от чл.148, ал.4, изр.последно от ЗУТ.
Поради неиздаването на разрешението за строеж в този срок, е приел че се е
формирал мълчалив отказ за издаване на исканото разрешение за строеж.
Подадената на 27.09.2016 год.
жалба срещу този отказ е счел за постъпила в срок и допустима. По същество, Началникът
на РДНСК-ЮИР е извел, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен. Органът
е констатирал, че е налице съгласуван и одобрен на 09.09.2016 год. от главния
архитект на община Стара Загора и оправомощени от него длъжностни лица инвестиционен
проект за строеж на обект „Жилищна сграда” със ЗП 159.00 кв.м, в УПИ ХІ6100
в кв.810 по плана на града. Установил е внесена дължимата за издаване на
разрешение за строеж такса на 19.09.2016 год.. и подадено заявление вх.№19-21-428/19.09.2016 год. на
Ст. Т., възложител с искане за издаване на РС за описания обект. Наличието на
така установените предпоставки органът е посочил като обуславящи извода му че е
незаконосъобразен обжалвания пред него мълчалив отказ на главния архитект за
издаване на разрешение за строеж на обект „Жилищна сграда” със ЗП 159.00 кв.м,
РЗП 672.10 кв.м, строеж пета категория в УПИ ХІ6100 в кв.810 гр.Стара
Загора с възложител С.К.Т. и е разпоредил отмяната му.
По делото са приложени и са приети като
доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспорената Заповед
№ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. на Началник на РДНСК Югоизточен район /лист 24-58/.
Приложени са и приети като
доказателства още решение №521 от 29.09.2016 год., взето от ОбС Стара Загора по
Протокол №13, с което ОбС възлага на Кмета на общината да предприеме
изработване на проект за изменение на
Общ устройствен план и Подробен устройствен план в обхват кв./парк Бедечка в
граници описани в т.2 от Решение №1069/2003 год. на ОбС Ст. Загора и съгласно
одобрено техническо задание /лист 19/. Съгласно това техническо задание, проектирането
е с обхват: на юг от алея към предприятие „Труд”, на изток от ул.”Иван Вазов”,
на запад —ул.”Хан Тервел”, на север - ул.”Христина Морфова”. Не е спорно по
делото, че УПИ ХІ6100 в кв.810, гр.Стара Загора попада в обхвата на разпореденото проектиране
на изменение на ОУП и ПУП. В изпълнение на решението на Общински съвет Стара Загора Кметът на
община Стара Загора е сключил договор №2304-18/31.10.2016 год.. с предмет
„Изменение на ОУП на град Стара Загора за територията на кв. Бедечка и
съседните територии” и последващо Изработване на ПУП-ПРЗ за същата територия,
към който договор е приложено техническото задание /л.68-80/. Със
заповед №10-00-2354/04.11.2016 год. Заместник кмета на община Стара Загора, в
условията на заместване на Кмета, на основание чл.198, ал.1, т.1 и ал.2,
изр.първо, ал.4 и ал.5 от ЗУТ е разпоредил пълна строителна забрана за времето,
необходимо за изменение на ОУП и ПУП за територията на парк/кв.”Бедечка” с
обхват изброени квартали, вкл. кв.810, в който се намира УПИ ХІ6100,
но не повече от 2 години /лист 7-19/.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
на Главния архитект на Община Стара Загора е подадена на 14.11.2016 год. чрез куриер, в
законоустановения срок, броен от 31.10.2016 год. /лист 64-65/, изхожда от
процесуално легитимирано лице по чл.215, ал.4 вр.с чл.216, ал.6 от ЗУТ и спрямо
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност акт, с оглед на
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. е
издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл.216, ал.2
вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ, подписана е от лице, изпълняващо длъжността Началник
РДНСК-Югоизточен район в изпълнение на Заповед №РД-15-066/30.06.2016 год. на
Началника ДНСК гр. София
/лист 27/ и представлява валиден индивидуален административен акт. Заповедта е
в писмена форма и съдържа подробни мотиви. Оспорената заповед е издадена в
производство по чл.216 от ЗУТ, в рамките на законово регламентирания от ал.7 на
тази норма срок от 15 дни за разглеждане на жалбата, броен в случая от
14.10.2016 год. - когато е постъпила преписката по издаване на оспорения акт /с
придружително писмо вх.№СЗ-992-02-041 от 14.10.2016 год. – лист 30/.
Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 г. е издадена в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Началник РДНСК-ЮИР е посочил съображенията си за приемане на жалбата за допустима, които съдът споделя. В случая мълчалив отказ по заявление вх.№19-21-428/19.09.2016 год. действително се е формирал по аргумент от чл.58 от АПК и чл.149, ал.1 от ЗУТ.
Отказ да се издаде административен акт е налице, когато е
направено изявление за издаването му, каквото е постъпило на 19.09.2016 год. в Община
Стара Загора. В този случай са възможни три хипотези: 1. органът мълчи и бездейства без да посочва основания и
причини за това /налице е правната фигура "мълчалив
отказ"/ или 2. изрично отказва извършването на административната услуга и
в изричен акт посочва какви са мотивите за това или 3. издава исканото
разрешение да строеж. В конкретния случай е налице първата хипотеза. Не е
спорно, че до приключване на устните състезания, по заявлението за издаване на разрешението
за строеж, подадено от Ст. Т. на 19.09.2016 год. не е налице изрично произнасяне, т.е. не се представиха
доказателства в тази насока по делото.
Съдът споделя и извода за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ на Главния архитект на община Стара
Загора за издаване на РС по заявление с вх.№19-21-428/19.09.2016 год., но не по изложените от Началник
РДНСК-ЮИР съображения. Формалното установяване на предвидените материално
правни предпоставки, които в общия случая обуславят издаването на разрешение за
строеж не е достатъчно. Преценката дали се следва издаване на разрешение за
строеж изисква и проверка налице ли са или липсват визираните от закона пречки
за това и каквато преценка не може да се направи в производство по оспорване на
мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж нито от Началника на РДНСК,
нито от съда. По правната си същност разрешението за строеж представлява
индивидуален административен акт от категорията на конститутивните актове. Това
е така, тъй като само въз основа на разрешението за строеж възниква правото за
извършване или реализирането на
строителството. В този смисъл, мислими
пречки за издаване на разрешението за строеж биха били, ако бяха изрично
посочени от компетентния орган, както спирането на приложението на
устройствените планове, вкл. за въпросния имот, така и строителната забрана. Строителната
забрана, обусловена от спиране прилагането на устройствените планове, действащи
за имота, предмет на проектираната строителна дейност и на която строителна
забрана се позовава жалбоподателят, но която се установява настъпила след
формиране на мълчаливия отказ. Строителната забрана е пречка за извършване
както на фактически действия по прилагането на устройствените планове за
територията, за която се отнася по аргумент от §22, т.2 вр.с чл.198, ал.4 от ЗУТ, така и на правни действия по прилагането им по аргумент от §22, т.1 вр. с
чл.198, ал.4 от ЗУТ, вкл. такива, обуславящи законността на фактическите
действия, защото забраната на резултата е и забрана на средствата. В конкретния
случай наложената строителна забрана не може да обоснове законосъобразност на
оспореният мълчалив отказ, тъй като същият е формиран на 27.09.2016 год., а
заповедта, с която се налага забраната е постановена на 04.11.2016 год. –
повече от месец след това и осем дена след постановяването на оспорената в
настоящето производство заповед.
Вън
от горните съображения, Заповед №ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. е правилна като краен резултат,
защото за разлика от АПК, ЗУТ като
специален закон, не предвижда възможност в производството по чл.149 от ЗУТ Главният
архитект на общината да се произнася мълчаливо. Съгласно чл.149, ал.1 от ЗУТ,
за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или
за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица
при условията и по реда на АПК. Отказът се прави само по законосъобразност,
като се посочват конкретните мотиви за това. Главният архитект в аналогични хипотези разполага с
две правни възможности - да издаде исканото разрешение за строеж или да откаже
това, като отказът трябва да бъде обективиран в нарочен индивидуален
административен акт, в който следва да изложи всички свои съображения.
Изискването за мотивиране на отказа за издаване на разрешение за строеж, в
случаите в които Главния архитект отказва издаването на такова, обуславя, че мълчаливия отказ е
всякога незаконосъобразен на това основание.
При постановения мълчалив отказ
не съществува обективна възможност за проверка на материалната му
законосъобразност, тъй като неговите фактически и правни основания остават
неизвестни, поради което недостатъкът във формата се явява достатъчно основание
за отмяната му.
С оглед
този резултат, по аргумент от чл.143, ал.4 от АПК следва да се уважи искането
на процесуалния представител на Началник
РДНСК -ЮИР за присъждане на разноски в минимален размер за осъществената
защита от юрисконсулт, като такива по
аргумент от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са
в размер на 600.00 лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Главния архитект на Община Стара Загора на Заповед
№ДК-10-ЮИР-51/27.10.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район, като неоснователно.
ОСЪЖДА Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Т. да заплати на РДНСК Югоизточен район, гр. Бургас
сумата 600.00
/шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: