№ 559
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Ж.ва Офицерска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Весела Тр. Ж.ва Офицерска Търговско дело №
20241100900611 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. П. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, ул. *******, против „Лено“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва:
1.установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за заем Бизнес кредит
№ 6263/07.03.2019 г., сключен между ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК *********, в качеството на
заемополучател, и „Лено“ АД, в качеството му на заемодател;
2.осъдителен иск за сумата от 993.95 евро (след изменение на иска на основание
чл. 214 ГПК) - платена без основание по нищожен Договор за заем Бизнес кредит №
6263/07.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.03.2024 г.
до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че в
качеството си на ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК *********, е сключила с „Лено“ АД (с предишно
наименование „Ленно“ АД) Договор за заем „Бизнес кредит“ № 6263/07.03.2019 г., по силата
на който „Лено“ АД, в качеството на заемодател, се задължил да и предостави, в качеството
на заемополучател, лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата от 20 000
евро, а заемополучателят се задължил да върне заема, заедно с лихва в размер на 27%
годишно, в срок до 180 месеца от датата на сключването му. Съгласно условията на
договора, заемополучателят се задължил да използва заема за заплащане на такса за
юридическо и административно обслужване в размер на 1 114.47 евро, които се удържат при
подписване на договора, а останалата сума се превежда по сметка, посочена от
заемополучателя, за оборотни средства. Твърди се, че заемът е обезпечен с учредена от
заемополучателя договорна ипотека върху собствен недвижим имот. Ищецът твърди, че до
момента на предявяване на исковата молба е погасил по договора за заем сума в общ размер
на 20 993 евро. Поддържа, че се е регистрирала като едноличен търговец в изпълнение на
условие, поставено от ответника, за да и бъде отпуснат заемът, но никога не е осъществявала
търговска дейност като едноличен търговец, не е водила счетоводство, не е образувала
1
предприятие, не е подавала декларации като самоосигуряващо се лице, не е сключвала
търговски сделки и изобщо – не е извършвала никаква стопанска дейност. Твърди, че
заемните средства са били преведени по личната и сметка като физическо лице, а не по
сметка на търговеца, и ги е използвала за задоволяване на нуждите си като физическо лице.
С оглед на тези обстоятелства поддържа, че притежава качеството потребител по смисъла на
чл.1, ал.1, вр. §1, т.20 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП), доколкото при сключването на договора не е действала в рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което следва да се ползва от нормите,
предвиждащи по-засилена закрила на потребителите. Предявява иск за прогласяване
нищожност на договора за кредит на основание чл. 38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, поради
липса на задължителни елементи на съдържанието на договора и конкретно – липсата на
посочване на годишния процент на разходите и как е формиран той, което прави
невъзможно да се разбере какво е оскъпяването на заема. Поддържа и че е нищожна клаузата
на чл. 2.1 (b), т. i от договора относно уговорените такси за усвояване и управление на
кредита, поради противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 29, ал.9, вр. ал.10 от
ЗКНИП. Твърди, че с оглед недействителността на договора, евентуално – на клаузата на чл.
2.1 (b), т. i, е надплатила сумата от 993.95 евро, с левова равностойност от 1 943.99 лева,
поради което предявява иск за осъждане на ответника да и заплати тази сума като дадена
при начална липса на основание.
Ответникът с отговора на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК и отговора на
допълнителната искова молба в срока по чл. 373 ГПК оспорва исковете с възражения, че с
оглед страните и предмета на договора – предоставяне на заем на едноличен търговец за
осъществяване на търговска дейност, ищецът не може да бъде определен като потребител.
Поддържа, че договорът има характер на търговска сделка, при сключването му ищецът е
действал в качеството си на търговец и заемът е предоставен за оборотни средства на
фирмата, а по коя сметка са усвоени средствата, дали заемополучателят е започнал
извършването на търговска дейност и дали средствата са използвани целево или за лични
нужди на физическото лице било без правно значение и не променяло качеството на
заемополучателя и характера на сделката.
Правното основание на предявените искове е чл. 124 ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 24,
ал.1, т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), вр. чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят относно обстоятелствата, че между ищеца А. П. Ц., в
качеството и на ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК *********, и ответника „Лено“ АД (с предишно
наименование „Ленно“ АД), е сключен договор за ипотечен кредит, именован Договор за
заем Бизнес кредит № 6263 от 07.03.2019 г., по силата на който ответникът предоставил на
ищеца заем в размер на 20 000 евро, като част от сумата – в размер на 2 179.71 лева била
удържана за такси, а останалата част била преведена по сметка на физическото лице А. П.
Ц.. Безспорно е и се установява от представения договор за кредит, че заемополучателят се
задължил да върне заема, заедно с лихва в размер на 27% годишно, в срок до 180 месеца от
датата на сключването му. Съгласно условията на договора, заемополучателят се задължил
да използва заема за заплащане на такса за юридическо и административно обслужване в
размер на 1 114.47 евро, които се удържат при подписване на договора, а останалата сума се
превежда по сметка, посочена от заемополучателя, за оборотни средства. Съгласно
погасителния план, неразделна част от договора за кредит, месечната погасителна вноска е в
размер на 458.35 евро, включваща главница и лихва, първата погасителна вноска е с падеж
07.04.2019 г., а последната – 07.03.2034 г. Заемът е обезпечен с учредена от А. П. Ц.
договорна ипотека върху собствен недвижим имот, видно от представения Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 113, т. I, рег. № 771, дело № 69/2019 г. на нотариус
2
С.И., рег. № 314 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Балчик.
Между страните не се спори и се установява от приетото, неоспорено от тях
заключение на вещото лице по ССчЕ, че заемната сума е изцяло усвоена съгласно
уговореното в чл. 2.1 и 2.2 от договора, като след удържане на такса за юридическо и
административно обслужване в размер на 1 114.47 евро и такса за валутен превод в размер
на 60 евро, на 08.03.2019 г. банковата сметка на А. П. Ц. е заверена със сумата от 18 825.53
евро.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама доведени от ищеца
свидетели. Свидетелката Х.Г.М. – приятелка на ищцата – казва, че от нея знае за изтегления
през 2019 г. кредит, който бил обезпечен с ипотека. Казва, че ищцата била притеснена след
операция на тазобедрената става и и споделила, че е изтеглила кредит. Помни, че ищцата и
казала, че тези, които са и дали кредита, са и открили фирма като едноличен търговец.
Казва, че ищцата никога не е осъществявала търговска дейност.
Свидетелката А.А.Д. казва, че тя също изтеглила кредит от „Лено“ АД и чак при
подписването на всички документи разбрала, че се тегли от името на фирма, регистрирана
на нейно име. Когато се противопоставила и отговорили, че всъщност кредитът е
потребителски, а това е само тяхна вътрешна политика, която нея не я касае. Казва, че
никога не е осъществявала дейност като ЕТ.
Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, ищцата е направила
вноски по кредита, които към датата на подаване на исковата молба са в общ размер на
20 993.95 евро. След предявяване на иска – на 08.04.2024 г. е направила още една вноска в
размер на 460 евро. Платените суми са отнесени от ответника за погасяване на 8.35 евро
главница, 450 евро възнаградителна лихва, 14 130.97 евро наказателна лихва, 865.93 евро
такси на ЧСИ, 3 008.75 евро юристконсултско възнаграждение, 1 981.58 евро държавни
такси и 1 008.37 евро такса за принудително събиране на кредита.
Представена е по делото справка от ТД на НАП – София, видно от която по
отношение на физическото лице А. Ц. няма данни за регистрация като самоосигуряващо се
лице и няма декларирани осигурителни данни в качеството на осигурител.
След служебно извършена справка в ЕИСС съдът констатира, че по иск, предявен по
реда на чл. 422 ГПК от настоящия ответник „Лено“ АД срещу А. П. Ц. за съществуване на
вземания в размер на главница от 630,61 евро и договорна лихва в размер на 19 536,79 евро,
произтичащи от същия договор за кредит между страните, е образувано т.д. № 1458/2023 г.
по описа на СГС, ТО, VI-26 състав (цитирано и от ответника в отговора на исковата молба),
което е прекратено поради оттегляне на исковете с Протоколно определение №
501/08.03.2024 г., влязло в сила на 29.03.2024 г. Между страните е висящо и т.д. № 1797/2024
г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, образувано по осъдителен иск на „Лено“ АД против ЕТ
„А.-А. П.“ за сумата от 19 352.69 евро – предсрочно изискуема главница по Договор за заем
Бизнес кредит с Клиентски № 6263 от 07.03.2019 г. и 1 305.32 евро по чл. 2.3, (а) и (b) –
договорна лихва от 08.12.2022 г. до 07.03.2023 г. по смисъла на Приложение №1 -
Погасителен план, което е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК с Определение №
4602/28.11.2024 г. до окончателното приключване на спора по настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск по чл. 38, вр. чл. 24, ал.1,
т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е да докаже наличието на
облигационни правоотношения между страните по договор с изложеното в исковата молба
съдържание, както и че договорът е сключен, а заемът – използван за лични цели, а не за
обслужване на търговската му дейност. По иска по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото
имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да
установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е
3
получена от него на валидно правно основание, т.е., основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер. В тежест на всяка от тях е пълното и главно доказване
на всички твърдени от тях положителни факти и обстоятелства, както и всички
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи и/или правоотлагащи възражения,
от които черпят изгодни за себе си правни последици.
Установява се от доказателствата по делото, че ответното дружество „Лено“ АД,
вписано като финансова институция в регистъра по чл.3а, ал.1 ЗКИ, е предоставило по
силата на договор за заем, именован „Бизнес кредит“ № 6263/07.03.2019 г., на
заемополучателя, посочен като ЕТ „А.-А. П.“, лихвоносен обезпечен с ипотека заем в
размер на 20 000 евро. В договора е уговорено, че заемополучателят се задължава да
използва заема за следните цели и етапи: първи етап - при подписване на договора и с цел
финансово подпомагане на заемополучателя, преди предоставяне на обезпеченията, се
отпуска част от заема в размер на 1 114.47 евро, които се удържат за погасяване на такса за
юридическо и административно обслужване, дължима от заемополучателя за всички
възникнали и предвидени към момента на подписване на договора административни и
юридически разходи, свързани със заема и обезпеченията, а втори етап - след погасяване на
посочените задължения за административно и юридическо обслужване и след учредяване на
първа по ред ипотека в полза на заемателя, остатъкът от заемната сума се превежда по
посочената от заемополучателя сметка - за оборотни средства.
Установява се от представените извлечения от банковата сметка на А. П. Ц. и
заключението на ССчЕ, че посочената в договора за заем, съответно сметката, по която са
преведени заемните средства, е личната разплащателна сметка на А. П. Ц..
Основният спорен по делото въпрос е действала ли е ищцата А. П. Ц. при
сключването на процесния договор за кредит извън рамките на търговската си дейност като
ЕТ „А.-А. П.“, а положителният отговор предпоставя приложимост към договора на
разпоредбите на специалния Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.
При преценката и анализа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че заемателят – ищец А. П. Ц. - е сключила договора за кредит с ответника на
07.03.2019 г. и получила заемните средства в качеството на потребител – физическо лице, а
не в качеството на търговец. Възраженията на ответника за сключване на договора за кредит
от ищцата в рамките на търговската и дейност не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
На първо място следва да се посочи, че последователно и непротиворечиво се приема
в съдебната практика, че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не
са различни правни субекти, а се касае за единство в правния субект, но и обособеност на
предприятието на едноличния търговец от неговото останало имущество - Тълкувателно
решение № 2 от 27.12.2001 г. по тълк.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 1012 по
дело № 1853/1994 г., Решение № 478 по дело № 1399/1993 г., V г.о., Определение № 389 по
ч.гр.д. № 269/1996 г., V г.о., Решение № 855 по гр.д. № 123/2003 г., II г.о., Определение №
3709 по ч.гр.д. № 1654/2008 г., V г.о., Решение № 437 по гр.д. № 70/2011 г., III г.о., Решение
№ 80 от 26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011 г., I т.о., Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т.д. №
1853/2017г., I т.о., Определение № 33 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2565/2019 г., I т.о.,
Определение № 1998 от 06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1574/2023 г., IV г. о. и др. С оглед на това
регистрирането на ищцата като ЕТ не е променило персоналитета й, а само е разширило
нейната правоспособност.
Предоставянето на кредити на потребители, обезпечени с ипотека или друго
сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или
запазване на вещно право върху недвижим имот, е подчинено на правилата, произтичащи от
разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) – чл. 1.
Съгласно дадената дефиниция в § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, „потребител“ е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките
на своята търговска, стопанска или професионална дейност.
4
Понятието "потребител" е дефинирано и в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителски договори. На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в
националното законодателство с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно която
"Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Директивата дефинира договорите, към които се прилага,
според качеството на страните по тях – в зависимост от обстоятелството дали те действат
или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност.
Съгласно практиката на СЕС, когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да
попадне в приложното поле на посочената директива, националният съд трябва с оглед на
всички обстоятелства по делото и на всички доказателства да провери дали съответното
лице, което е страна по договора, може да бъде определено като потребител по смисъла на
директивата (решение на Съда от 03.09.2015г., Costea (С-110/14), ECLI:EU:C:2015:538,
решение от 27.10.2022г., „С.В.“ ООД (С-485/21), ECLI:EU:C:2022:839 и др.).
С разрешението, дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член
2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — е дадено тълкуване на
понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на
физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице
действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят
или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни
за случая обстоятелства.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че субектът,
договарял и получил сумата в заем, е А. П. Ц. в качеството и на физическо лице, а не
едноличният търговец в рамките на извършвана от него търговска дейност. Установява се от
доказателствата по делото, вкл. и след справка по партидата на ЕТ „А.-А. П.“ в
общодостъпния Търговски регистър към АВп, че търговецът е бил регистриран на
25.02.2019 г., а договорът за заем е сключен малко след това – на 07.03.2019 г. Не се
установява преди или след вписването на едноличния търговец да е извършвана от него
търговска дейност, да е образувано търговско предприятие, за което да е водено
счетоводство, съгласно изискванията на чл. 53 от ТЗ и чл. 3, ал. 2 от ЗСч, да са извършвани
действия по данъчна регистрация или отчетност по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС или друг данъчен
закон. По партидата на ЕТ „А.-А. П.“ няма други вписвания, обявявания и заличавания,
включително обявяване на годишни финансови отчети, декларации и т.н. Същевременно се
установява от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като
последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства,
че ищцата е прибегнала до услугите на кредитната институция по здравословни причини, а
едноличният търговец е бил регистриран от нея единствено поради изискванията на
ответника – заемодател, каквато практика последният използва трайно и последователно при
отпускането на кредити на физически лица, видно от показанията на свидетеля А.Д., както и
от служебно известните на съда Решение № 26/22.02.2024 г. по т.д. № 1253/2023 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 175/25.10.2024 г. по т.д. № 1627/2023 г. на ВКС, II т.о., Решение №
57/17.05.2024 г. по т.д. № 2418/2022 г. на ВКС, I т.о. и мн. др.
Съобразно установените по делото фактически обстоятелства, сключеният между
страните договор е такъв за кредит за недвижим имот на потребител по смисъла на чл. 1, ал.
2 и чл. 22 от ЗКНИП. Договорът от 07.03.2019 г. е за предоставянето на заем, задълженията
по който са били обезпечени с ипотека, и при сключването му ищцата, в качеството си на
заемополучател, е действала извън рамките на своята търговска, стопанска или
професионална дейност, следователно – в качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 20
от допълнителните разпоредби на ЗКНИП. Регистрацията и като едноличен търговец е била
единствено с оглед сключването на договора за заем с конкретното му съдържание, но този
договор не е бил за нужди и цели на нейна търговска дейност като едноличен търговец.
5
Макар при сключване на договора да е посочено търговското качество на ищцата А. П. Ц., тя
не е действала като търговец, а общото изявление на страните, че се касае за целево
кредитиране за оборотни средства следва да се приеме за привидно (симулативно) и
посочено с оглед избягване засилената защита на потребителите, на които се предоставя
услуга по кредитиране. Противно на възраженията на ответника, презумпцията на чл. 286,
ал. 3 от ТЗ е оборена.
Следователно, след като ищцата А. П. Ц. при сключването на договора за кредит е
действала извън рамките на търговска или професионална дейност, тя може да бъде
определена като потребител по смисъла на цитираната директива и § 1, т. 20 от ДР на
ЗКНИП, поради което процесният договор за кредит попада в обхвата на ЗКНИП.
Съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24,
ал. 1, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен.
В процесния договор за заем от 07.03.2019 г. не е налице надлежно посочен и описан
ГПР, което е в противоречие с изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, поради което
договорът е изцяло нищожен на основание чл. 38 от ЗКНИП.
На основание гореизложеното съдът намира предявения иск за нищожност на
договора за заем за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда,
потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. По делото не се спори относно стойността на получената от
заемателя главница в размер на 20 000 евро, а от заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява, че върнатата от ищцата на заемодателя сума за периода до подаване на исковата
молба е в общ размер на 20 993.95 евро. Следователно разликата между размера на кредита
и платената от ищцата сума е в размер на предявения иск от 993.95 евро, поради което и той
се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва, считано от предявяване на иска – 27.03.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдебно-деловодните разноски следва да бъдат възложени
на ответника.
На основание чл. 78, ал.6 ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СГС дължимата държавна такса по исковете, възлизаща на сумата от 6 529.49 лева, от
плащането на която ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Той претендира такива за адвокатско възнаграждение,
което да се присъди в полза на адв. А. Д. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв – в размер на
11 802.97 лева с ДДС (11 101.73 лева с ДДС по иска по чл. 36 от ЗКНИП и 701.24 лева с ДДС
по иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД). Ответникът е направил възражение за прекомерност на така
поисканото възнаграждение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, дължимото на адвоката – пълномощник възнаграждение
в посочената хипотеза се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв. Същевременно съгласно задължителните за националните юрисдикции
разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
6
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики. Следователно приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова
делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в
Република България Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързва съда при определяне на
съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско
възнаграждение. При осъществяване на преценката относно размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъщественото от пълномощника - адвокат на страна в
процеса безплатно процесуално представителство съдът следва да съобрази действителната
правна и фактическа сложност на конкретното дело, както и принципното правило на чл. 36
ЗАдв - възнаграждението да бъде обосновано и справедливо. С оглед на посоченото, съдът
намира, че при преценка фактическата и правна сложност на делото – исково производство
по предявени 2 обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на договор за
кредит с цена на иска 161 293.36 лева, и осъдителен иск за неоснователно обогатяване с цена
на иска 1 944 лева, и извършените от процесуалният представител на ищцата процесуални
действия – предявяване на подробно аргументирана искова молба и допълнителна искова
молба, допълнителни становища, молби за събиране на доказателства, молби за изменение
размера на осъдителния иск, явяване в 3 открити заседания, се налага извод, че на адв. А. Д.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 7 000 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за заем Бизнес кредит клиентски №
6263/07.03.2019 г., сключен между ЕТ „А.-А. П.“, ЕИК *********, в качеството на
заемополучател, и „Лено“ АД, в качеството му на заемодател, по иска, предявен от А. П. Ц.
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. *******, против „Лено“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7,
с правно основание чл. 38, вр. чл. 24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители (ЗКНИП), вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Лено“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, да заплати на А. П. Ц. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, ул. *******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 993.95 евро,
която сума е платена без основание по нищожен Договор за заем Бизнес кредит клиентски
№ 6263/07.03.2019 г. и представлява разликата между реално предоставени по договора
20 000 евро и върнати от А. П. Ц. общо 20 993.95 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Лено“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, да заплати по сметка на
СГС дължимата държавна такса в размер на 6 529.49 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв „Лено“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет.7, да заплати на „адв. А.
Д. , член на САК, личен № *******, сумата от 7 000 лева за осъществена по делото
безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8