Решение по дело №18/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 47
Дата: 5 февруари 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20194400500018
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 05.02.2019 г.

 

в името на народа

 

         П.ски окръжен съд, ІІІ - ти граждански състав, в закритото заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

          

                                                Председател: екатерина панова

                                                           членове: методи здравков

                                                                                   Ж.ета Димитрова

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от член – съдията Ж.ета Димитрова въззивно гражданско дело № 18 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 463 във вр. чл. 278 от ГПК.

П.ският окръжен съд е сезиран с две жалби от Ж.Р.З. - гражданин на Обединено кралство Великобритания против две решения на ЧСИ Н.В., рег. № *** по описа на КЧСИ с район на действие ОС – П. по чл. 463 от ГПК за разпределение на парични суми по изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на ЧСИ, както следва:

-                     решение за разпределение от 31.07.2018 г. на сумата от 1 084,33 лв., представляваща внесен задатък за закупуване на недвижим имот, представляващ гараж № 3, находящ се в гр. П., ул. „***“ № 24 и

-                      решение за разпределение от 06.11.2018 г. на сумата от 9 880 лв., представляваща внесена продажна цена за закупуване на изнесения на публична продан недвижим имот, представляващ гараж № 3, находящ се в гр. П., ул. „***“№ 24.

В жалбата против решението на ЧСИ за разпределение от 31.07.2018 г. се твърди, че неправилно в разпределението е включен като присъединен вдискател Д.Н. и неправилно ЧСИ е посочил, че полагащата на жалбоподателя парична сума в размер на 216,66 лв. следва да бъде изплатена на взискателя. В жалбата се поддържа, че  изпълнителното производство по публична продан на делбен имот е специфично и в него не се допуска присъединяване на други взискатели, поради което неправилно ЧСИ е допуснал участието в производството на присъединен взискател чрез включването му в разпределението. В жалбата се поддържа също, че неправилно ЧСИ е включил в разпределението разноски за съдебния изпълнител без да отчете, че същите се понасят от страните по чл. 355 от ГПК. Иска се от окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЧСИ за разпределение, постановено на 31.07.2018 г. като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указание да извърши ново разпределение в съответствие със закона.

В жалбата против решението на ЧСИ за разпределение от 06.11.2018 г. отново се твърди, че неправилно в разпределението е включен като присъединен вдискател Д.Н. и неправилно ЧСИ е посочил, че полагащата на жалбоподателя парична сума в размер на 3 710,30 лв. следва да бъде изплатена на взискателя. В жалбата отново се поддържа, че  изпълнителното производство по публична продан на делбен имот е специфично и в него не се допуска присъединяване на други взискатели, поради което неправилно ЧСИ е допуснал участието в производството на присъединен взискател чрез включването му в разпределението. В жалбата се поддържа също, че неправилно ЧСИ е включил в разпределението разноски за съдебния изпълнител без да отчете, че същите се понасят от страните по чл. 355 от ГПК и следва да бъдат внесени преди извършване на съответните изпълнителни действия. Иска се от окръжния съд да отмени и обжалваното решение на ЧСИ за разпределение, постановено на 06.11.2018 г. като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указание да извърши ново разпределение в съответствие със закона.

По делото не са депозирани писмени отговори на жалбите по реда на чл. 476 ал. 1 от ГПК от другия участник в изпълнителното производство П.Н.И., съсобственик на изнесения на публична продан делбен недвижим имот, както и от присъединения взискател – кредитор на жалбоподателя Д.Н. и двамата представлявани в изпълнителното производство от адвокат П.К. от ПАК.

По делото не са депозирани писмени отговори на жалбите по реда на чл. 476 ал. 1 от ГПК и от присъединения взискател Община П..

От мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Н.В. се установява становището й за просрочие на жалба против решението за разпределение от 31.07.2018 г., както и за недопустимостта й поради липса на правен интерес. Изразява се и становище за неоснователност и на двете жалби против решенията за разпределенение от 31.07.2018 г. и 06.11.2018 г.. Според ЧСИ първото разпределение е влязло в законна сила, тъй като е налице редовно залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 01.08.2018 г. и жалбоподателят не се е явил в срока до 17.08.2018 г. да получи съобщението за решението. ЧСИ изразява становище за законосъобразност на допуснатото присъединяне на взискатели в производството по публична продан и сочи, че Д.Н. е взискател по друго изпълнително дело по описа на същия ЧСИ и в негова полза е наложен запор върху вземането на жалбоподателя Ж.Р.З. от дела му при публичната продан на делбения недвижим имот, респ. от внесения задатък. Според ЧСИ вземането му за разноски е с привилегия съгласно чл. 136 т. 1 от ЗЗД и се събира от цената на имота, поради което е включено в разпределението.

 Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалба вх. № 6829/23.10.2018 г. /п.к. 22.10.2018 г./ по описа на ЧСИ против разпределението от 31.07.2018 г. и жалба вх. № 7576/29.11.2018 г. по описа на ЧСИ против разпределението от 06.11.2018 г.:

Жалбите са подадени в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че по същото е извършено предявяване на разпределението от 31.07.2018 г. на страните, за което на 17.08.2018 г. е съставен протокол, подписан от ЧСИ, в който е прието, че съделителите са редовно призовани за предявяването на разпределението. Изводът на ЧСИ за редовно призоваване на жалбоподателя за предявяване на разпределението не се споделя от въззивния съд, тъй като по делото липсват доказателства да е извършено редовно връчване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК - липсва яснота за наличието на регистриран адрес на жалбоподателя в РБ, а наред с това не са спазени изискванията на чл. 47 ал. 1 от ГПК относно броя на търсенията на лицето на посочения по делото адрес и дните, в които следва да се извърши. Видно е от съобщението за призоваване на жалбоподателя, че длъжностното лице по призоваването е потърсило същия еднократно на адреса по делото и на същия ден е залепило уведомление на входната врата на жилището. От представените копия от призовка, съдържаща съобщение за предявяване на разпределението и от решението за разпределението от 31.07.2018 г. се установява, че призовката и разпределението са подписани от Ж. Р. З. на 17.10.2018 г., като длъжностно лице при ЧСИ А. М. е удостоверило явяването в кантората на този ден на жалбоподателя и получаването на копие от разпределението. Като съобрази, че тридневният срок по чл. 462 ал. 2 от ГПК е започнал да тече на 18.10.2018 г. /четвъртък/ съгласно чл. 60 ал. 5 от ГПК, съдът приема, че същият е изтекъл на 22.10.2018 г. /понеделник/, поради което подадената жалба срещу решението за разпределението с вх. от 23.10.2018 г.  /вторник/, но с приложен пощенски плик с клеймо от 22.10.2018 г. се явява подадена в срок.

По изпълнителното дело е извършено и предявяване на разпределение, за което на 27.11.2018 г. е съставен протокол, подписан от ЧСИ, в които е прието, че съделителите са редовно призовани за предявяването на разпределението. Съобщението за насрочване на предявяването на разпределението е връчено на жалбоподателя на 14.12.2018 г. по пощата и липсват доказателства за връчване на разпределение на същия, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбите:

         От  представеното в копие изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ  Н.В. с район на действие ОС - П.,  рег. № *** на КЧСИ се установява следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело е образувано по молба на П.Н.И. за извършване на публична продан на недвижим имот, представляващ гараж № 3, с площ 19,45 кв.м., ведно с подстълбищен склад  с площ 3.20 кв.м., при първоначална цена в размер на 9 800 лв.,  изнесен на публична продан с влязло в сила съдебно решение № 1002/01.07.2016 г., постановено по гр.д. № 3626/2014 г. по описа на ПлРС, за което е представен изпълнителен лист. Установява се, че от получената при проданта на делбения имот сума следва да се образуват два равни дяла - един дял за Ж.Р.З. и един дял за П.Н.И..

Установява се от изисканата от ЧСИ справка за имот от 14.10.2016 г., че по отношение на изнесения на публична продан недвижим имот е вписана възбрана в полза на кредитора Д.Н. за обезпечение вземане към жалбоподателя Ж.Р.З., което обезпечение е допуснато по ч.гр.д.№ 3336/2014 г. по описа на ПлРС.

Установява се от представеното удостоверение от 06.12.2016 г., че пред ЧСИ Н.В. е образувано и изпълнително дело № ***/2016 г. с взискател Д.Н. и длъжник Ж.Р.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 3498/2014 г. по описа на ПлРС за събиране на парично вземане общо в размер на 28 012,35 лв., вкл. главници, лихви и пропорционална такса, както и че взискателят чрез процесуалния си представител адв. П.К. е присъединен като взискател в производството по изпълнително дело № ***/2016 г., образувано със страни П.  Н.И. и Ж.З. за извършване на публична продан на неподеляем  недвижим имот. 

Установява се, че през периода от 01.11.2016 г. до 01.12.2017 г. по делото е извършена публична продан на делбения недвижим имот, в която жалбоподателят е участвал като наддавач и с протокол от 02.12.2016 г. ЧСИ Н.В. го е обявила за купувач на имота за сумата от 13 560 лв..

Установява се, че на 06.12.2016 г. ЧСИ Н.В. е извършила предварително разпределение на подлежащата на внасяне от съделителя продажна цена на основание чл. 460 от ГПК, което разпределение е  обжалвано от Ж. Р. З. и с решение № 185/05.05.2017 г., постановено по гр.д. № 293/2017 г. по описа на ПОС, потвърдено с решение № 156/14.07.2017 г. на ВтАС жалбата е оставена без уважение.

Установява се, че с протокол от 26.07.2017 г. ЧСИ Н.В. е обявила публичната продан, проведена от 01.11.2016 г. до 01.12.2016 г. за нестанала поради невнасяне на цената от жалбоподателя, както и че същият ще отговаря за разноските по нестаналата продан.

Установява се, че през периода от 14.09.2017 г. до 16.10.2017 г. по делото е извършена втора публична продан на делбения недвижим имот, в която жалбоподателят отново участвал като наддавач и с протокол от 17.10.2017 г. ЧСИ Н.В. го е обявила за купувач на имота за сумата от 13 104,33 лв..

Установява се, че на 24.10.2017 г. ЧСИ Н.В. е извършила второ предварително разпределение на подлежащата на внасяне продажна цена на основание чл. 460 от ГПК,  което разпределение отново е  обжалвано от Ж. Р. З. и жалбата е уважена с влязло в сила на 17.05.2018 г. решение № 511/18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 865/2017 г. по описа на ПОС, като разпределението е отменено.

Установява се от представеното запорно съобщение от 25.01.2018 г., че пред ЧСИ Т.К. е образувано изпълнително дело № ***/2018 г. с взискател К.С.Ц. и длъжник Ж.Р.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 154/2018 г. по описа на ПлРС за събиране на парично вземане общо в размер на 5 705,48 лв., вкл. главници, лихви, такса и разноски.

Установява се от изисканото от ЧСИ удостоверение от Община П., Дирекция “ПМДТ“, че към 29.05.2018 г. са налице дължими задължения от съсобствениците на изнесения на публична продан недвижим имот за данък върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви, като дължимите суми са: от П. Н. И. в размер на 285,28 лв., от Ж. Р. З. в размер на 602,61 лв..

Установява се, че поради невнасяне на цената от жалбоподателя в срок с протокол от 13.06.2018 г. ЧСИ Н.В. е обявила за купувач втория наддавач при публичната продан Е.С.С..

Установява се, че с протокол от 25.06.2018 г. ЧСИ Н.В. е обявила и втората публичната продан, проведена от 14.09.2017 г. до 16.10.2017 г. за нестанала поради невнасяне на цената от Е.С.С., както и че внесения задатък от същата на основание чл. 493 ал. 1 от ГПК ще служи за удовлетворяване на взискателите, а жалбопоподателят ще отговаря за разноските по нестаналата продан.

Установява се, че на 31.07.2018 г. ЧСИ Н.В. е извършила разпределение по чл. 463 от ГПк на невърнатия задатък от нестаналата публична продан в размер на 1084,33 лв., както следва:

І. Съгласно чл. 136 т. 1 от ЗЗД в размер на 377 лв. по сметка на ЧСИ, от които:

         1. такси по изп. дело :

         1.1 по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ – изготвяне и предявяване на разпределение – 36 лв. с ДДС, връчване на призовки 2х24 лв. с ДДС или общо в размер на 84 лв., дължими за всяко от трите разпределения, в това число от Ж. Р. З. за разпределенията от 06.12.2016 г. и 24.10.2017 г. при условията на чл. 495 от ГПК поради невнасяне на продажната цена или общо такси в размер на 252 лв., от които дължими от П. Н. И. в размер на 42 лв. и дължими от Ж. Р. З. в размер на 210 лв., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им от задатъка;

         1.2 по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – връчване на съобщения за проведени публични продани и до наддавач – 5х24 лв. с ДДС или общо дължими такси в размер на 120 лв. с ДДС, от които дължими от П. Н. И. в размер на 60 лв. и дължими от Ж. Р. З. в размер на 60 лв., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им от задатъка;

         1.3 такси и допълнителни разноски по изпълнителното дело платени от П. Н. И. общо в размер на 106 лв., от които 53 лв. дължими от Ж. Р. З. на П. Н. И., подлежащи на удърЖ.е от дела на Ж. Р. З. от задатъка;

         1.4. допълнителни разноски по т. 31 б. а и б от ТТР към ЗЧСИ – ИКАР и банкови преводи общо в размер на 5 лв., от които дължими от П. Н. И. в размер на 2,50 лв. и дължими от Ж. Р. З. в размер на 2,50 лв., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им от задатъка;

         ІІ. След изплащане на разноските по т. І според ЧСИ са останали за разпределение 490,66 лв. за съделителя П. Н. И. и 216,66 лв. за съделителя Ж. Р. З..

ЧСИ е постановило дължимата след влизане в сила на разпределението сума на съделителката П. Н. И. да се изплати, а по отношение на дължимата на съделителя Ж. Р. З. сума в размер на 216,66 лв. да не се извършва изплащане, а същата да се плати на присъединения взискател Д.Н., чиито запор е първи по ред в сравнение с запора на взискателя К.Ц. по изпълнително дело по описа на ЧСИ Т.К., като според ЧСИ запорите следва да се изпълняват по реда на налагането им.

         Установява се, че през периода от 28.08.2018 г. до 28.09.2018 г. по делото е извършена трета публична продан на делбения недвижим имот, след извършването на която с протокол от 01.10.2018 г. ЧСИ Н.В. е обявила за купувач на имота К.С.Ц. за сумата от 9 880 лв..

Установява се от изисканото от ЧСИ удостоверение от Община П., Дирекция “ПМДТ“, че към 05.10.20187 г. са налице дължими задължения от съсобствениците на изнесения на публична продан недвижим имот за данъци върху недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви,  като дължимите суми са: от П. Н. И. в размер на 203,43 лв., от Ж. Р. З. в размер на 667,61 лв..

         Установява се, че на 12.10.2018 г. по сметка на ЧСИ е преведена по банков път от купувача по публичната продан сумата от 8 999 лв., както и че на същата дата ЧСИ Н.В. е издала постановление за възлагане на недвижим имот в полза на купувача по публичната продан К.С.Ц., влязло в законна сила.

Установявя се, че на 06.11.2018 г. ЧСИ Н.В. е извършила разпределение на платената продажна цена при публичната продан в размер на 9 880 лв., както следва:

І. Съгласно чл. 136 т. 1 от ЗЗД в общ размер на 747,06 лв. по сметка на ЧСИ, от които:

         1. такси по изп. дело:

         1.1 по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ – изготвяне и предявяване на разпределение – 36 лв. с ДДС, връчване на призовки 2х24 лв. с ДДС или общо в размер на 84 лв., от които дължими от П. Н. И. такси в размер на 42 лв. и дължими от Ж. Р. З. в размер на 42 лв., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им;

         1.2 по т. 24 от ТТР към ЗЧСИ – разноски по изпълнителното дело – такса в размер на 2 % върху продажната цена в размер на 237,12 лв. с ДДС, от които дължими от П. Н. И. 118,56 лв. и дължими от Ж. Р. З. 118,56 лв., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им;

         1.3 по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – дължими такси към ЧСИ за събиране на вземането на Община П. за имота към всеки от съделителите, в размер на 24,41 лв. от П. Н. И. и в размер на 80,11 лв. от Ж.Р. З., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им;

ІІ. Съгласно чл. 136 т. 2 от ЗЗД в общ размер на 871,04 лв. по сметка на Община П., от които:

Данък недвижим имот съгласно справка от 05.10.2018 г. от Община П., дължим в размер на 203,43 лв. от П. Н. И. и в размер на 667,61 лв. от Ж.Р. З., подлежащи на удърЖ.е от дяловете им;

         ІІІ. След изплащане на разноските по т. І и т. ІІ според ЧСИ остават за разпределение 4 551,60 лв. за съделителя П. Н. И. и 4 031,72 лв. за съделителя Ж.Р. З..

ЧСИ е постановило дължимата след влизане в сила на разпределението сума на съделителката П. Н. И. да се изплати, а от дължимата на съделителя Ж.Р. З. сума в размер на 4 031,72 лв. да се платят суми за събиране на вземането на присъединения взискател Д.Н., чиито запор върху вземането е наложен на 26.10.2016 г. по изпълнително дело № *** по описа на същия ЧСИ, но същият е присъединен взискател по право поради наложена възбрана върху изнесения на публична продан имот за обезпечаване на вземането му, за което в последствие е снабден с изпълнителен лист.

По отношение на сумата от 4 031,72 лв. с разпределението ЧСИ е постановило плащането й, както следва:

1.                Такса по чл. 26 от ТТР за частично събиране на дълга платима по сметка на ЧСИ в размер на 321,42 лв. с ДДС, която да се удържи от дела на Ж. Р. З.;

2.                Вземането в размер на 3 710,30 лв. да се изплати в полза на присъединения взискател Д.Н..

ІV. ЧСИ е приел в разпределението, че не са налице суми за разпределение в полза на взискателя К.С.Ц. по изпълнително дело по описа на ЧСИ Т.К., като отчита, че запора в полза на Цветков се явява наложен след запора по изпълнително дело № *** по описа на същия ЧСИ.

         Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че правилно и законосъобразно ЧСИ е приел, че както в разпределението, извършено на на 31.07.2018 г. на невърнатия задатък от нестаналата публична продан в размер на 1084,33 лв., така и в  разпределението, извършено на 06.11.2018 г. на постъпила след публичната продан на делбения недвижим имот сума в размер на 9 880 лв.

следва да участва като присъединен взискател по право Д.Н., в полза на който с определение на ПлРС по ч.гр.д.№ 3336/2014 г. е допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана върху изнесения на публична продан делбен недвижим имот и в последствие е снабден с изпълнителен лист по гр. д. № 3498/2014 г. по описа на ПлРС за събиране на същото вземане, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на същия ЧСИ. Производството по публична продан на делбен недвижим имот, което се извършва по правилата на изпълнителния процес безспорно не е типично изпълнително производство, а средство и метод за осребряване на неподеляемо имущество с цел ликвидиране на съществуващата съсобственост и разпределяне на паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти, но от това не следва, че в същото не участват присъединени по право взискатели съгласно правилата на изпълнителното производство. Въззивният съд приема, че в производството по извършване на публична продан на делбен недвижим имот участват като присъединени взискатели по право наред с Държавата по отношение на публични вземания, Общината по отношение на публични и др. вземания касаещи изнесения на публична продан имот, ипотекарните кредитори, вписали ипотека върху изнесения на публична продан имот също и кредиторите, в полза на които е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху делбения недвижим имот в обезпечително производство на основание чл. 459 ал. 1 от ГПК. В разпоредбата на чл. 459 ГПК изчерпателно са посочени лицата, които участват в разпределението с право на запазване на сумата, макар за техните вземания да не е издаден изпълнителен лист – обезпечените със запор и възбрана, залог и ипотека и кредиторът с право на задърЖ.е, като общото за тези лица е, че те участват в разпределението, независимо че не са снабдени с изпълнителен титул, защото се разпределят средства от реализация на имуществения обект, който обезпечава тяхното вземане. Ако тяхното право на участие бъде отказано поради липса на установеност на вземанията им, те биха изгубили привилегията си въобще, тъй като тя е свързана с конкретен имот, а не произтича от вида на вземането и след продажбата на имота и разпределение на получената цена тези лица не биха имали друга привилегия. При тези изводи съгласно разпоредбата на чл. 462 ал. 1 от ГПК въззивният съд приема, че присъединения взискател Д.Н. с обезпечено вземане чрез налагане на възбрана върху продадения на публична продан делбен имот, който в последствие се е снабдил с изпълнителен лист за това вземане и в негова полза е наложен запор върху дела на съделителя от получената продажна цена следва да участва наред с всички останали присъединени по право и по тяхна молба взискатели в разпределението на постъпилата сума от невърнат задатък на купувач в нестанала публична продан и в разпределението на осребреното имущество. В конкретният случай възраженията на жалбоподателя относно присъединяването на взискателя Д.Н. по конкретното изпълнително дело и участието му в разпредение по чл. 460 от ГПК вече са разгледани от ПОС и ВтАС, като в решение № 156/14.07.2017 г. по в.гр.д. № 296/2017 г. ВтАС е споделил крайния извод на ПОС за тяхната неоснователст. Относно възможността в производството по публична продан на недвижим имот да участват или не присъединени взискатели, които са кредитори на един или повече от съделителите е налице противоречива съдебна практика, в това число на ПОС формирана по конкретното изпълнително дело,  но в по - голямата си част съдилищата приемат, че присъединяването е допустимо, респ. участието в разпределението на присъединени взискатели е законосъобразно, а именно: решение № 133/05.07.2017 г. по в.гр.д. № 267/2017 г. на ВтАС, решение № 148/09.07.2018 г. по в.гр.д. № 298/2018 г. на ВтАС, решение № 619/04.04.2018 г. по в.гр.д. № 487/2018 г. на ОС – В. и др..

         Неоснователни са и възраженията в жалбите срещу разпределенията, извършени от ЧСИ на 31.07.2018 г. и на 06.11.2018 г. в насока, че разноски не се присъждат в производството по публична продан на делбен имот, а същите остават така както са направени от страните. Разноските съгласно чл. 355 от ГПК се разпределят съобразно дяловете на страните, поради което правилно и законосъобразно ЧСИ е разпределил всички такси, вкл. пропорционалните поравно между съделителите, в това число такси и допълнителни разноски по изпълнителното дело, платени предварително от П. Н. И. по изпълнителното дело. Неоснователни са  възраженията, че подлежат на разпределение само разноски, които са предварително направени, тъй като разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК когато таксите не са внесени предварително от взискателя, те се събират от длъжника. С оглед особения характер на производството по публична продан на делбения недвижим имот и качеството на съделителите едновременно на кредитори и длъжници съдът приема, че правилно и законосъобразно ЧСИ е разпределила поравно между съделителите дължимите такси за извършените действия, за които съделителите са внесли предварително депозит и не са внесли предварителен депозит.

         При преценка на законосъобразността и на двете атакувани  разпределения, извършени съответно на 31.07.2018 г. и на 06.11.2018 г., въззивният приема като принципно положение, че за да бъде разпределена постъпилата по делото парична сума от невърнат задатък на купувач, участвал в публичната продан, както и за да бъде разпределена  постъпилата по публичната продан на делбения имот парична сума следва да се изготви разпределение на всяка от постъпилите парични суми, при което взискателите бъдат подредени по реда, установен в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД.

         По разпределението, извършено от ЧСИ на 31.07.2018 г. въззивният съд приема следното:

         При съобразяване на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД въззивният съд приема, че правилно и законосъобразно при извършването на разпределението на сумата от 1084,33 лв. ЧСИ е начислил като първи и втори ред разноските по изпълнението включващи дължимите такси по т. 13 и по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ, доколкото по делото липсват доказателства за предварително заплатени разноски от съделителите, като трети ред половината от разноските на съделителката П. И., направени по делото за такси към ЧСИ, а като четвърти ред допълнителните разноски, дължими на ЧСИ по т. 31 б. а и б. б от ТТР към ЗЧСИ и едва след това е пристъпил към разпределение на суми в полза на останалите взискатели.

         При съобразяване на разноските по изпълнението, подробно описани в разпределението, съдът приема, че същите изцяло съответстват на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ при съобразяване и на начисления ДДС в размер на 20 %. Следва да се посочи също, че всички разноски са възложени поравно между съделителите с изключение на разноските по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ за нестаналите публични продани, съответно предварителни разпределения от 06.12.2016 г. и 24.10.2017 г., като правилно и законосъобразно ЧСИ е приел, че по отношение на разноските за изготвяне и предявяване на разпределение и връчване на призовки във връзка с нестаналите две публични продани намира приложение разпоредбата на чл. 495 от ГПК и тези разноски следва да се понесат изцяло от жалбоподателя, който е бил обявен за купувач и двукратно не е внесъл предложената най-висока цена, поради което носи отговорност както за вредите във връзка с нестаналите продани, така и за разноските по тях, в това число за разпределенията, извършени предварително на невнесените суми.

         При съобразяване на разпределението на суми от ЧСИ за вземанията на взискателите по реда на чл. 137 от ЗЗД, въззивният съд приема, че правилно ЧСИ е приел, че вземането на присъединения по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК, което е обезпечено с възбрана върху изнесения на публична продан имот и запор върху паричната равностойност на дела на жалбоподателя от имота се ползва привилегия спрямо вземането на взискателя, обезпечено с по-късно наложен запор върху паричната равностойност на дела на жалбоподателя от имота в друго изпълнително производство. Принципно и двете вземания са хирографарни, доколкото не са сред изрично изброените в чл. 136 от ЗЗД и подлежат на удовлетворяване след вземанията по чл. 136 от ЗЗД съразмерно съгласно чл. 136 ал. 3 от ГПК, но в конкретната хипотеза следва да се съобрази, че за вземането на присъединения по право взискател Д.Н. следва да бъде запазена сума по сметката на ЧСИ на основание чл. 459 ал. 1 от ГПК, както и че взискателят К.Ц. не е присъединен взискател към по реда на чл. 456 от ГПК. При тези изводи съдът приема, че по отношение на взискателя Д.Н., ЧСИ, който извършва продан на делбен имот не се явява орган на изпълнение по отношение на този кредитор, а трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, което от полагаемата се сума на съделителя – длъжник от невърнат задатъка първо трябва да изплати задължението към кредитора, а след това, ако остават суми, да изплати дела на съделителя.

         Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че извършеното разпределение от ЧСИ на 31.07.2018 г. следва да бъде потвърдено, а жалбата на съделителя Ж. Р.З. оставена без уважение като неоснователна.

         По разпределението, извършено от ЧСИ на 06.11.2018 г. въззивният съд приема следното:

         При съобразяване на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД въззивният съд приема, че правилно и законосъобразно при извършването на разпределението ЧСИ е начислил като първи ред разноските по изпълнението включващи дължимите такси в полза на ЧСИ, доколкото по делото липсват доказателства за предварително заплатени разноски от съделителите, като втори ред публичните вземания на Община П. за данъци върху продадения на публична продан недвижим имот и такси за битови отпадъци, дължими за делбения имот и едва след това е пристъпил към разпределение на суми в полза на останалите взискатели. Въззивният съд не споделя извода на ЧСИ, че вземането на Община П. за такса битови отпадъци представлява привилигироване вземане по чл. 136 ал.1 т. 2 от ЗЗД, независимо от характера им на публични вземания, тъй като съгласно тази разпоредба привилегировани са вземанията на Общината за данъци върху вещта, по отношение на която е реализирана продажба от цената от тази продажба и разпоредбата не следва да се тълкува разширително. Въззивният съд приема, че таксата за битови отпадъци за продадения недвижим имот с оглед публичноправният й характер се обхваща от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, поради което начисляването й като привилироване вземане преди вземанията на кредиторите, посочени в чл. 137 от ЗЗД като краен резултат е правилно и законосъобразно извършено от ЧСИ.

         При съобразяване на разноските по изпълнението, подробно описани в разпределението, съдът приема, че същите изцяло съответстват на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ при съобразяване и на начисления ДДС в размер на 20 %. Следва да се посочи също, че всички разноски са възложени поравно между съделителите с изключение на разноските по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – за събиране на вземанията на Община П. за данъци, като са съобразени различните размери на задълженията на всеки от съделителите, както и разноските за събиране на вземането на присъединения взискател Д.Н..

         При изводите, подробно развити по-горе, които не следва да бъдат подробно преповтаряни, съдът приема, че правилно ЧСИ е приел, че вземането на присъединения по право взискател по реда на чл. 459 от ГПК Д.Н. се ползва с привилегия спрямо вземането на взискателя К.Ц., обезпечено с по-късно наложен запор върху паричната равностойност на дела на жалбоподателя от имота в друго изпълнително производство. По отношение на взискателя Д.Н. насочил принудително изпълнение върху вземането на жалбоподателя от продажната цена на делбения имот ЧСИ се явява трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, което от полагаемата се сума на съделителя - длъжник, получена при публичната продан, първо трябва да изплати задължението към кредитора, насочил изпълнението върху вземането за равностойност на дела, а след това, ако остават суми, да изплати дела на съделителя.

         Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че извършеното разпределение от ЧСИ на 06.11.2018 г. следва да бъде потвърдено, а жалбата на съделителя Ж. Р.З. оставена без уважение като неоснователна.

 

         Водим от горното, Съдът

     

Р  Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6829/23.10.2018 г.,  подадена от Ж. Р.З., гражданин на Обединено кралство Великобритания, роден на *** г. против решение за разпределение от 31.07.2018 г.  по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Н.В., рег.№***, район на действие ОС-П., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7576/29.11.2018 г., подадена от Ж. Р.З., гражданин на Обединено кралство Великобритания, роден на *** г. против решение за разпределение от 06.11.2018 г.  по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Н.В., рег.№***, район на действие ОС-П., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 274 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: