Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Велико Търново, 29.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10036/2022г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№261/21.12.2021 г. по АНД №67/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0268-001739/30.12.2020 г.,
издадено от началник на Сектор при ОД на МВР – Велико Търново, РУ – Горна
Оряховица, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С.М.С. *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Касаторът Ст. С. определя атакуваното
съдебно решение като неправилно поради нарушение на закона. Счита, че не е
приложена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, въпреки че с процесното НП лицето
повторно е санкциониран за нарушение, което е било предмет на Наказателно
постановление №20-0268-000568 от 18.05.2020 г., глобата по което е заплатена.
Развива възражения и по приложението на чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на
НП и в частност за това, че описание на намерения или инициирани процесуални
действия не са сред задължителните компоненти на наказателните постановления.
В съдебно заседание касаторът се явява
лично. В допълнение към съображенията от жалбата си твърди, че решението на
ГОРС не е подписано. Изразява несъгласие, че двукратно плащане за едно и също
нарушение е резултат от техническа грешка, като смята, че грешка всъщност е
допусната със съставянето на второто НП. Поддържа, че от извършеното от него
нарушение не са настъпили финансови, материални, морални и здравословни щети за
трети лица, поради което намира основание за прилагане на хипотезата за маловажност.
На последно място, твърди, че сроковете по чл. 82 от ЗАНН са изтекли. Иска
отмяна на решението и на НП.
Ответникът – Районно управление – Горна
Оряховица при ОДМВР не изпраща представител и не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на РС да бъде оставено в сила. Намира, че районният съд е
изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил
е всички направени възражения. От доказателствата може да се потвърди изводът
за осъществено от касатора административно нарушение, както и че не са
допуснати нарушения в процедурата при съставяне е връчване на АУАН и НП, че
размерът на наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Не
установява предпоставки за маловажност.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и като съобрази доводите на страните, съдът приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалва се съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Районният съд е установил, че визираното
по-горе НП е издадено въз основа на Постановление №1002/09.12.2020 г. на ГОРП
/за прекратяване на ДП и изпращане за продължаване на административнонаказателното
производство/ срещу С.С. за това, че на 09.05.2020 г. в 10:45 ч. в с.
Първомайци, ул. „Захари Стоянов“ №8 в посока ул. „Райна Княгиня“ управлявал лек
автомобил „Мерцедес МВ 100Д“ с номер на рамата *** без поставени регистрационни табели на определеното за това място. При
извършена проверка било установено, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация на 23.11.2018 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с НП е наложена глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че НП е съставено от
компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и без
съществени нарушения в производството. Районният съд е изложил мотиви, че АУАН
също е съставен от компетентен орган при спазване на реквизитите и процедурата
за това. С въззивното решение е прието, че осъществяването на деянието от обективна
и субективна страна е доказано и правилно квалифицирано. На възражението на С.,
че е санкциониран и е заплатил двукратно за едно и също нещо, са изложени мотиви,
че в пункт 1 на първото НП №20-0268-000568/18.05.2020 г. действително е описано
същото нарушение като това по процесното НП, но лицето не е санкционирано за
него, доколкото не му е наложена глоба (посочено е, че глобата е в размер на 0 лева), тъй като АНО се е съобразил с факта, че за това деяние е било образувано
и се е водило Досъдебно производство №ЗМ-266/2020 г. Едва след прекратяване на
цитираното наказателно производство е съставено процесното НП, с което за първи
път е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. за нарушението
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП чрез налагане на глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Не са намерени
основания за маловажност на случая. Наложените наказания са определени в
рамките, предвидени в закона. Така е формиран крайният извод за
законосъобразност на НП.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон.
Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи
значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянието,
неговият автор и вината му, както и особеностите в хода на
административнонаказателното производство. Обсъдени са значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства.
Касационният състав намери, че въз основа
на безспорно установените факти РС е стигнал до правилен решаващ правен извод,
който краен резултат се споделя от настоящия състав. Поради това на основание
чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на РС. По
конкретните възражения от касационната жалба следва да се обърне внимание на
следното.
На първо място, твърдението, че решението
на ГОРС не е подписано се опровергава напълно от прегледа му.
Неоснователно се поддържа възражението, че
не е приложена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН. Правилни са съображенията на
районния съд, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е санкционирано за първи
път едва с процесното НП. Освен това лишено от логика остава твърдението, че
глобата за това нарушение е заплатена, тъй като изрично в НП от м. май 2020 г.
е означено, че глобата е 0 лева, тоест такава не е наложена и следователно няма
как да бъде заплатена, както не е наложено и кумулативно предвиденото в чл.
175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП лишаване от право на управление на МПС. За
констатирането на тези обстоятелства не са нужди юридически познания, а
простото и внимателно преглеждане на НП. При такъв преглед се установява още,
че в диспозитива на първото НП по пункт 1 не е вписана санкционната норма на
чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, а чл. 345, ал. 2 от НК – престъплението,
разследвано по образуваното досъдебно производство. Тоест, очевидно е, че
процесното нарушение е санкционирано еднократно с НП от м. декември 2020 г. и в
тази връзка правилото на чл. 17 от ЗАНН, на което се позовава касаторът, е адекватно
съобразено. Според тази норма никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда, точно както е сторено
понастоящем. Противно на съображенията на касатора не е допусната „техническа
грешка“, за каквато не става дума и в мотивите на обжалвания съдебен акт.
Както се каза вече съдът
изцяло споделя крайния правен извод на ГОРС, но за прецизност мотивите на
решението следва да се доразвият и допълнят. Действително при проверка на
09.05.2020 г. е установено, че С. е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – деяние, което бележи както признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, така и на административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗдвП. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като са констатирани
признаци за извършено престъпление, материалите за него са изпратени на
прокурор и предвид забраната по чл. 33, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказателно производство въобще не е образувано, тъй като за
деянието е възбудено наказателно преследване от прокуратурата. Спорното НП е
съставено в хипотезата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН едва след
прекратяване на досъдебното производство с постановление на ГОРП. НП е
съставено без АУАН именно защото в хода на досъдебното производство не е
намерено основание за ангажиране на наказателната отговорност на С. и
наказателното производство е прекратено, но доколкото деянието изпълва състава
на административно нарушение преписката е изпратена на компетентен орган за административнонаказателно
процедиране. В случая по изключението, предвидено в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, НП е
издадено въз основа на прекратителното постановление на ГОРП, а не както е по
общия ред – след съставяне на АУАН. В тази връзка без правно значение са
мотивите в съдебното решение относно законосъобразното изготвяне на АУАН,
вероятно касаещи този АУАН, въз основа на които е издадено първото НП. Това
обаче не е съществен порок, който да обоснове наличието на отменително
касационно основание.
Не е допуснато нарушение
на закона и правилата при съставянето на НП са спазени, включително и относно
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като поддържаното в този смисъл оплакване в
касационната жалба е неясно и бланкетно.
Необосновано от доказателствата и закона е
искането на касатора за квалифициране на случая като маловажен. Редът за
регистриране на МПС е предвиден в ЗДвП и Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.). В случая
касаторът е имал качеството на водач на МПС, за което фактите еднозначно сочат,
че не е надлежно регистрирано. Съдът счита, че наказващият орган е съобразил в
пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН
при индивидуализацията на наказанието, довело до определяне на размера на глобата
и срока за лишаване от управление на МПС. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН
изцяло се споделят мотивите на ВТРС и не е необходимо тяхното доразвиване, тъй
като не се навеждат нови доводи в касационната жалба.
Без основание се поддържа и възражението,
че сроковете по чл. 82 от ЗАНН са изтекли. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН, визираща
изпълнителната давност, предполага влязло в сила наказателно постановление. Такова
с случая не е налице предвид обжалването на НП пред РС и пред настоящата
касационна инстанция. Дори да се приеме, че касаторът се позовава на разпоредбата,
уреждаща абсолютната погасителна давност, приложима в производствата по ЗАНН по
силата на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
настоящият съд не установи да е изтекъл период от четири години и половина от
датата на нарушението. Нещо повече, не са установени пороци и при прилагането
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, регламентиращи погасителната давност, при която
компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по правоотношението. Приложение в случая намира Тълкувателно
решение №112 от 16.12.1982 г. по н. д. №96/82 г., ОСНК, докладчик член-съдията
Господин Господинов, според което възбуждането на наказателно преследване за
деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно
нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН
се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН,
която забранява на административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено
наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на
административнонаказателното производство зависи от завършването на
предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият
едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за състоянието на акт,
установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя – чл. 36,
ал. 2 ЗАНН.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да е нарушен законът, както поддържа касатора. Съдебният
акт, предмет на касация, е валиден, допустим и правилен и следва да остане в
сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №261/21.12.2021 г., постановено по АНД № 67/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: