РЕШЕНИЕ
№ 4011
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110174785 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че във връзка с реализирано на 24.03.2021 г. ПТП в гр. ... е
изплатил по имуществена застраховка „....” на застрахованото при него лице
застрахователно обезщетение в размер на 4 529,46 лв. за увредения специален лек
автомобил – линейка – „...“, с рег. № ..... Твърди, че ПТП било причинено от управляващия
лекотоварен автомобил „....“ с рег. № ...., за който имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника. Излага доводи, че с регресна покана е предявил на
ответника претенцията си в размер общо на 4 544,46 лв. /с включени в тази сума 15 лв.
ликвидационни разноски/, но последният не е извършил плащане, поради което сумата е
останала изцяло дължима. Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати на основание чл. 411, ал. 1 КЗ горната сума, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 31.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 107,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
08.10.2021 г. до 31.12.2021 г. Претендира разноски.
Ответното дружество .... оспорва изцяло предявените искове по основание и размер
при съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба, и моли същите да бъдат
изцяло отхвърлени. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 от КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните, както и предвид събраните по делото писмени
доказателства, безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към датата на
твърдяното ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС е било налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, че
ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач
на МПС, както и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца
в полза на собственика на увреденото МПС /на сервиза, извършил ремонта на увреденото
МПС/.
Спорни между страните са обстоятелствата дали застрахователното събитие е
настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на сочения като деликвент
и застрахован при ответника водач на МПС, и при посочения механизъм, както и дали
изплатеното от ищеца обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените
вреди.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства - писмени, гласни и
заключение на вещо лице, несъмнено се установява, че на 24.03.2021 г. в гр. ..., водачът на
лекотоварен автомобил „....“ с рег. № ...., правейки маневра за ляв завой по ул. „...., не
пропуска извършващия маневра за изпреварване водач на специален лек автомобил –
линейка – „...“, с рег. № ...., движещ се с включен светлинен и звуков сигнал при специален
режим на движение, като реализира ПТП със същия. Поради така настъпилото ПТП, за
специален автомобил – линейка – „...“, с рег. № .... възникват материални щети.
Установява се също така, че щетите по специален автомобил – линейка – „...“, с рег.
№ ...., се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото на 24.03.2021 г. ПТП.
Предвид горното, и доколкото не се установи да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, съдът намира за установено по делото, че по време на действието на
2
сключения между ищеца и трето за делото лице застрахователен договор по имуществена
застраховка „....” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на
което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, прекият причинител на които и
виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на лекотоварен автомобил „....“ с рег. № ....,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество.
Спорен е въпросът за размера на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно – автотехническа
експертиза, към датата на ПТП – 24.03.2021 г. действителната стойност на тези щети,
нанесени на увреденото МПС, изчислена по средни пазарни цени, се равнява на сумата от 4
626,64 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на сумата от 4 641,64 лв., която
сума е по – висока от определената и изплатена от ищеца.
Съдът кредитира така приетото заключение в тази част, поради което намира, че
ищецът има право на суброгация в правата на застрахования при него собственик на МПС за
целия размер на претендираната сума от 4 544,46 лв.
Искът е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Задължението на деликвента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед на регресния характер на вземането не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникването на регресното право, но не и за поставянето на длъжника
в забава (моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ (приложима към
настоящия случай, доколкото е била в сила към момента на възникване на регресното
вземане с оглед момента на извършеното плащане на обезщетението по застраховка
„Каско”), застрахователят на гражданската отговорност на деликвента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност (арг. 412,
ал. 2 от КЗ).
В случая не се твърди и не се установява получената преписка да не е била
окомплектована с всички необходими за вземане на решение по претенцията доказателства,
поради което ответникът е следвало да извърши плащане на сумата от 4 544,46 лв. в срок
3
до 07.10.2021 г. /датата, на която изтича 30 – дневният срок за доброволно плащане/, тъй
като се установява, че е получил регресна покана на дата 07.09.2021 г. Като не е сторил това,
същият е изпаднал в забава, считано от 08.10.2021 г. Ето защо върху сумата от 4 544,46 лв.
ответникът дължи лихва за забава за периода от 08.10.2021 г. до 31.12.2021 г., която се
равнява на сумата от 107.30 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез
използване на онлайн електронен калкулатор за изчисляване на лихви.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1 171,78 лв., представляваща сбор
от сторените от последния съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
държавна такса, депозит за призоваване на двама свидетели, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, се явява неоснователно, доколкото същото е под
минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, и е
съобразено с броя на проведените по делото открити съдебни заседания и извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК ... ,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: г...., да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ...., сумата от 4 544,46 лв., представляваща дължимо регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ... във връзка
с ПТП, реализирано на 24.03.2021 г. в гр. ... между специален лек автомобил – линейка –
„...“, с рег. № .... и лекотоварен автомобил „....“ с рег. № ...., по вина на водача на
лекотоварен автомобил „....“ с рег. № ...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 107,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 08.10.2021 г. до 31.12.2021 г., както и сумата от 1 171,78 лв. – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4