Р
Е Ш Е
Н И Е
град С., 27.01.2012
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен
Димитров
при секретаря И.А.
и с участието на прокурор Малиганова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело №
86591 по описа на 2010 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.28,
ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност /ЗОПДИППД/.
Комисията за установяване
на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ е внесла мотивирано искане
срещу лицата Й.С.И. с ЕГН ********** и Й.М.И. с ЕГН **********. В мотивираното искане се излагат
твърдения, че Й.С.И.
с ЕГН ********** е признат за виновен с влязла в сила
присъда по НОХД № 10206 по описа на Софийски
районен съд за
Твърди се, че придобито недвижимо
имущество по възмезден начин от Й.С.И. през
проверявания период от 2004 год.
до 2009 год. и негова собственост до настоящия момент, за придобиването на което не са установени законни
доходи е следното:
недвижим имот апартамент
№ 13, находащ се в гр. С., район В., кв. "Б.",
ул. ***, № *, разположен на третия етаж от сградата
на кота + 6,12, със застроена площ по ценообразуване от
В мотивираното искане се
твърди,че за проверявания период от за ответника,
съобразно данните на НСИ са били необходими парични средства, съответстващи на
общо за целия период на 991,75 МРЗ. Лицето през този период е реализирало
приходи в размер на 531,23 МРЗ, а е извършило разходи за придобиване на
движимо и недвижимо имущество и издръжка общо в размер на сума, равняваща се на
за 1999,08 МРЗ. Твърдят, че няма данни за
проверявания период за законни доходи на лицето, които да му позволяват
придобиването на посоченото имущество. Разликата между доходи и разходи 1 467,85 МРЗ надхвърля сумата 60 000 лв., която към
момента на влизане на закона в сила представлява 400 МРЗ и представлява „
значителна стойност” по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД.
Комисията намира,че са
налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност по отношение
на имуществото, придобито от ответника. Той е осъден с
влязла в сила присъда за
престъпление, попадащо в обхвата на чл.З, ал.1, т. 23 и т.25 и притежава имущество на значителна стойност по
смисъла на закона, за придобиване на което няма данни за законни източници на
средства. Отправя се искане до съда да
постанови отнемане на вещите и паричните суми, подробно описани в молбата.
Претендират се разноските по делото.
По отношение на втория ответник Й.М.И. делото е
прекратено поради отказ от иска.
Ответникът Й.С.И. редовно
призован по делото с редовно връчено съобщение по чл.131 ГПК не изпраща
отговор. в съдебно заседание чрез
адв.Т. оспорва искането и моли съдът да го остави без уважение.
Становището на прокуратурата,
изразено от нейния представител прокурор Малиганова е за основателност на искането
на КУИППД. Прокуратурата счита, че са налице предпоставките на закона за
отнемане на посоченото имущество.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че Й.С.И. е осъден първоначално
на
пет години лишаване от свобода. с присъда по НОХД №
10206 по
описа на Софийски районен съд за
Ответникът
е имал брак с Й.М.И. видно
от акт за брак № 0061/03.03.1992 г., като бракът е
прекратен с решение за развод 0315/31.12.2005 г./л.206
и 207 от делото/в сила от 09.03.2005 год.
След
прекратяване на брака , с нотариален акт №
**, том
III, per. № 2380, дело № 391 от
01.12.2005 г., вписан в Служба по вписванията с
вх. per. № 63321, акт № **, том
LLLXXL, дело № 46725/2005 г., Й.С.И. е
закупил
от Б.Ф. недвижим имот апартамент № 13, находащ се
в гр. С., район В., кв. "Б.", ул. ***,
№ 3, разположен
на третия етаж от сградата на кота + 6,12, със
застроена площ по ценообразуване от
С
нотариален акт № ***, том I, per. № 5418, дело № 147 от 23.11.2005 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 61098, акт № 47, том LLLXXVIII, дело № 44976/2005 г. Й.С.И. е
купил
от Ш.Ш. недвижим имот подземен гараж № 6, изграден в
завършен вид /с подписан акт образец 15 за
сградата/ съгласно доказателствен документ за собстевност, а съгласно
удостоверение за данъчна оценка, изграден в груб строеж, находящ се в
сутеренния етаж /кота
Видно от
оценката на вещото лице по изготвена техническа експертиза, приета по делото
и неоспорена,
пазарната оценка на апартамента към датата на придобиване е 126 800 лв., към датата на завеждане на иска е 141 200 лв., а към настоящия момент е 138
600 лв., а
на гаража
към датата на придобиване е 24 300 лв., към
датата на завеждане на иска е 26 200 лв., а към
настоящия момент е 25 800 лв.;
От заключението по назначената съдебно
икономическа експертиза се установява,че доходите на ответника и бившата му
съпруга от трудови възнаграждения са в размер на 32 107.50 лв. или 419.48
МРЗ за времето от 1984 год. до 2009 год. За това време е реализиран и приход от
недвижимо имущество в размер на 11 175 лв./117.75 мрз/. За придобиването на посочените по-горе два недвижими
имота съобразно оценката им към датата на придобиването им са били необходими
151 100 лв./1007.33 МРЗ/, а към датата на мотивираното искане
167 400/697 МРЗ/. За проверявания период разходите на ответника и
семейството му за издръжка по данни на НОИ възлизат на 991.75 МРЗ.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
и приети по делото като доказателства писмо изх. №
РБ-548/17.11.2006 г. на Агенция по вписванията БУЛСТАТ, писмо изх. № 17-92-00-10/08.02.2010 г. на ТД на НАП, С.-град, офис В., писмо № 17-92-00-10/04.07.2010 г. от ТД на НАП, С.-град, офис Сердика.
От правна страна съдът
приема следното:
Предявеният
иск е за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност по реда на ЗОПДИППД.
Основателността на иска с посоченото основание е свързана с установяването на
следния фактически състав: 1. лицето, срещу което е насочено производството, да
притежава имущество на значителна стойност; 2. да е налице висящо наказателно
преследване за образуването на производството в първата фаза и влязла в сила присъда
за съдебната фаза, за престъпление, посочено в чл.
3, ал. 1 от ЗОПДИППД и 3. да е налице основателно предположение, че
имуществото, което се претендира да се отнеме, е придобито от престъпна
дейност, доколкото няма установен източник.
Първото условие на закона, формулирано в чл.3,
ал.1 е придобитото от лицето имущество да е на „значителна стойност”. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗПДИППД „значителна стойност” е стойността над 60 000 лева. Комисията
е определила проверявания период съгласно правомощията си по чл.17,ал.6 от
закона. Определянето на проверявания период е съобразено с предвидената от
закона 25-годишна давност, която започва да тече от датата на придобиване на
имуществото.
При извършването на
преценката дали едно имущество е на значителна стойност следва да се има
предвид действителната такава, определена не по волята на лицето, а от
независим експерт пак с оглед обективността.
В конкретния случай придобитото
през процесния период имущество от страна
на ответника
е на значителна стойност, тъй като
надхвърля сумата в размер на 60 000 лева или 400 минимални работни
заплати за страната към датата на влизане на ЗОПДИППД в сила. От приетите по
делото, съдебно - техническа и икономическа експертизи
се
установи, че за процесния период от 1984 год. до 2009 год. ответника
Й.С.И. е придобил
недвижимо имущество на обща стойност към датата на придобиването в размер на 151 100 лева, а
изразено в МРЗ е 1007.33 .
Налице
е и второто условие.
по
отношение на Й.С.И.
има влязла в сила присъда на 1.11.2008год. за извършено престъпление по по чл. 211, пр.
1, вр. чл. 210,
ал.
1, т. 2, пр. 1, вр.
чл. 209, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2 от НК попадащо в приложеното поле на
чл.3,ал.1,т.7 ЗОПДИППД.
Последното изискване на закона е в конкретния
случай да може да се направи основателно предположение, че придобитото
имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, доколкото не
е установен законен източник - чл.4, ал.1 от закона. В закона е формулирана
една оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество на
значителна стойност е придобито от престъпната дейност на лицето, спрямо което
е предприето наказателно преследване по текстовете изброени в чл.3, ал.1 от
закона, щом не е установен законен източник на това имущество. Тълкуването на
тази разпоредба налага извод, че не се изисква причинно - следствена връзка
между конкретното престъпление, за което лицето е осъдено и придобиването на
имуществото. Основанието е -имуществото да е придобито от престъпна дейност и
това основание се предполага, доколкото не е установен законен източник на
средства за придобиването му.
От приетите по делото
съдебни експертизи /икономическа и техническа
/ безспорно се установи,
че ответника Й.С.И. в процесния
период от 1984 год. до 2009 год.
е получил общи доходи/вкл. и тези на съпругата му до развода/, в размер на
43 282.50 лв. или 531.23
минимални
работни заплати, а извършените разходите за закупуване на имоти са в размер на 151 100 лв.
или 1007,33 МРЗ и за издръжка
991.75-общо 1999.08 МРЗ. Следователно, налице е отрицателна разлика
между приходите и разходите на ответника по делото
в размер на 1467.85 МРЗ, които в настоящото производство не е
оборили
законовата презумпция на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. В конкретния случай се
потвърди основателното предположение, че придобитото от ответника недвижимо
имущество е свързано с престъпната дейност на Й.С.И., тъй като липсва законен източник на
доходи за придобиване на процесното имущество,
описано в мотивираното искане.
С оглед изложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в
полза в на държавата на описаните в мотивираното искане на КУИППД вещи.
При този изход на спора,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят
на ищеца направените от него разноски в размер на 1000 лева, представляващи
възнаграждение за изготвените експертизи. Ответника следва да бъде осъдени да
заплати на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3798 лв. На
следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса, то
ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 6696 лева.
Поради това и на основание чл.30, ал.1, във вр. с
чл.4, ал.1 и чл.9 от ЗОПДИППД, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА от Й.С.И. с ЕГН ********** *** на правно основание чл.4, ал.1 от
ЗОПДИППД следните недвижими имоти и движими вещи:
-
недвижим имот апартамент № **, находащ
се в гр. С., район В., кв. "Б.", ул. ***,
№*, разположен
на третия етаж от сградата на кота + 6,12, със
застроена площ по ценообразуване от
недвижим имот подземен гараж №
*, изграден
в завършен вид /с подписан акт образец 15
за
сградата/ съгласно доказателствен документ за собстевност, а съгласно
удостоверение за данъчна оценка, изграден в груб строеж, находящ се в
сутеренния етаж /кота
ОСЪЖДА Й.С.И. с ЕГН ********** да заплати
на КУИППД с булстат №************сумата от 4798
лв.,а на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6696 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: