към присъда по НЧХД N 4246 по описа за 2017 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството е образувано по частна тъжба, предявена от И.Н.И. срещу подс. И.П.Д. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК за това,
че на 12.09.2017 г. в гр. в. е нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното
производство е предявен от частния тъжител и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения,
процесуалният представител на частния тъжител – адв. В.
пледира, че в хода на съдебното производство безспорно е установена
фактическата обстановка, описана в частната тъжба. Сочи се, че визираните в
частната тъжба факти, безспорно се установяват от показанията на свидетеля
очевидец – Б., както и от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза. Твърди се, че подсъдимият категорично е разпознат в съдебно
заседание от св. Б. като лицето осъществило инкриминираното деяния. Излага се
становище, че по делото са събрани и косвени доказателства, установяващи авторството на деянието, а именно – показанията
на св. я.и. и св. с.д.. Пледира, да не се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, посочени от защитника на подсъдимия, поради противоречието им с
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и да
се уважи изцяло предявения граждански иск. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява основателността на предявения иск, с
оглед преживените от частния тъжител болки
и страдания и притеснения от външния му вид с оглед характера на нанесените му
травми, като се съобрази и периода за възстановяване на същия. В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимия – адв. П. пледира, че в хода на съдебното производство е
приобщено само едно пряко доказателство, чрез разпита на св. Б., чиито
показания се твърди, че са вътрешно противоречиви като се оспорва
достоверността им. Твърди се, че
производството по делото е инициирано, не с оглед защита правата на частния
тъжител, а с оглед предизвикване на неблагоприятни последици за подсъдимия
предвид влошените отношения между същия и И.Д.. Оспорва се и направеното от св.
Б. изявление, че разпознава именно подсъдимия като извършител на деянието, доколкото
не сочи конкретни външни белези на лицето, по които извършва това разпознаване.
Твърди се, че от положението, в което св. Б. сочи да се е намирал е нямало
необходимата видимост, за да се възприеме инкриминираното събитие, така както е
описано в частната тъжба. Показанията на св. и. се сочи, че не установяват
факти, описани в частната тъжба, доколкото същата е възприела състоянието на
частния тъжител на следващия ден, в който период нараняванията могат да бъдат
получени по различен начин и на различно място от описаните в частната тъжба.
Оспорва се достоверността на показанията на св.д. с оглед твърденията й, че е
възприела нараняване по цялата област около лявото око на подсъдимия, каквото,
се твърди, че не установено от съдебно-медицинската експертиза. Излага се
становище, че описания в частната тъжба механизъм на извършване на деянието и
причиняване на нараняванията, не се потвърждава от доказателствата по делото, съотв. показанията на св. Б. в тази връзка противоречат на
констатациите на вещото лице. Твърди се, че е житейски нелогично след настъпил
инцидент от вида, описан в частната тъжба, тъжителят да не сигнализира органите
на полицията за случая. Твърди се, че е житейски неприемливо да се твърди, че
нападението е извършено пред жилищен блок , на осветено място. Излага се
становище, че с оглед разположението на жилищните блокове в съседство с този, в
който живее частния тъжител и състоянието на междублоковото пространство, не е
възможно да се скрие евентуален нападател така, че да осъществи внезапно
деянието, което е описано в частната тъжба.
В хода на съдебните прения, защитникът на
подсъдимия адв. А. пледира подсъдимият да бъде
признат за невиновен по възведеното му обвинение. Твърди се, че описаното в
частната тъжба е „скалъпено“ обвинение на
базата на „лъжливи показания“, съотв. въз основа на
събрания по делото доказателствен материал не е
установено безспорно, че именно подсъдимият е осъществил описаното в тъжбата
деяние.
В хода на съдебното
производство подс. Д. дава обяснения, като отрича да
е нанасял удари на частния тъжител.
В последната си
дума пред съда подс. Д. заявява, че е невинен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Частният тъжител И.Н.И. живее на
адрес: *** в общо домакинство със своята баба – св. я.и.. На същия административен
адрес, но на ет.5, ап.14, през 2017 г.
живеела св. с.д. детето си и родителите си. Същата се намирала в период
на фактическа раздяла със съпруга си – подс. И.П.Д. и
при наличие на висящо брачно дело помежду им. Частният тъжител и св. с.д. се
познавали и общували помежду си, което създало у подс.
Д. убеждението, че имат интимни отношения. В тази връзка между подсъдимия и
частния тъжител възникнали конфликтни ситуации, довели до образуване на пр.
преписка № 10 706/2017 г. по описа на РП-в..
Във връзка с изпълнение на режима
по привременни мерки за осъществяване на
контакти с детето, родено от брака му със св.д., подсъдимият отивал на адреса, на който пребивавалад., всяка сряда и петък от седмицата, за да
вземе и върне детето от апартамента, ползван от майка му.
По повод възникналия между
подсъдимия и частния тъжител конфликт,
през лятото на 2017 г., подс. Д. отишъл пред блока, в който живеела и св.д. и след
като видял на терасата на ап. 1 св. и.,
заявил, че търси частния тъжител. Св. и. обяснила на подсъдимия, че
внукът й отсъства от дома им и попитала Д.
по какъв повод го търси . В отговор, подс. Д. заявил,
че ако намери И. ще го убие, след което си тръгнал, а св. и. видяла, че лицето напуска
адреса с бял на цвят лек автомобил. Впоследствие св. и. забелязала, че
подсъдимият посещава входа на блока, в който се намирал апартамента й, за да
води и да взима детето си. След проведен разговор с частния тъжител, разбрала,
че лицето е съпруг на св.д., живуща на петия етаж в
същия блок.
На 12.09.2017 г., около 23.00 ч.
частният тъжител се придвижил до адреса, на който живеел с лек автомобил управляван
от негов познат и приятел - св. Б.. Тъй
като И. бил взел назаем определена парична сума от Б., той предложил на
приятеля си да го изчака в превозното средство, докато вземе пари от дома си,
за да му ги върне. Б. се съгласил и паркирал автомобила в близост до входа, в
който се намирал домът на И.. Частният тъжител излязъл от автомобила с цел да вземе пари от
дома си, а св. Б. останал да го изчака в превозното средство. Докато частният
тъжител вървял към входа на блока, в който се намирал домът му, към него се приближил подсъдимия, като се
придвижвал откъм находящата се в ляво, спрямо И.,
детска площадка. Подсъдимият държал в
ръката си метален предмет, във форма на тръба /неустановен по делото/, с който
нанесъл два удара в областта на лявата лицева половина и лявата мишница на частния тъжител, който междувременно, преди
нанасяне на втория удар, вдигнал ръце, за да се предпази .След като му бил
нанесен втория удар, за да се защити, същият клекнал.
Междувременно св. Б. възприел
приближаването на подсъдимия към частния тъжител, както и двукратното замахването, което Д. реализирал с находящия се в ръката му предмет по посока на тялото на частния тъжител. Поради отдалечеността
от местопроизшествието /на около 10-12 м/ и паркираните в междублоковото пространство
автомобили, Б. не успял да забележи дали
вследствие на реализираното замахване са причинени удари на частния тъжител.
Същевременно той видял, че при второто
замахване с ръка от подсъдимия, частният
тъжител се скрил от погледа му. Притеснен от възп
нападение, св. Б. излязъл от автомобила и извикал към подсъдимия: „Какво
правиш?“. В този момент подсъдимия се уплашил, обърнал към на св. Б., който възприел лицето му и след
това избягъл в посоката, от която бил дошъл. След
това св. Б. отишъл при частния тъжител и
забелязал видимо нараняване в областта
на лявото му око. Последният обяснил на Б., че нападението е осъществено от
мъжът на негова съседка, от когото често получава заплахи, заради убеждението му,
че И. има интимни отношения със съпругата му. След като провели кратък разговор
помежду си, двамата се прибрали в домовете си.
На 13.09.2017 г. сутринта частният
тъжител се видял с баба си – св. и., която забелязала нараняването по лявото
око на внука си. И. й обяснил, че е бил нападнат и ударен от съпруга на
съседката им – св.д..
След това, частният тъжител
посетил консултативно-диагностичния кабинет на „Спешно отделение“ при МБАЛ
„Св.А. – в.“ АД, където му е извършен преглед . Впоследствие същият посетил
кабинет на отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.А.– в.“, където бил
освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение № 905/2017 г.
Видно от заключението на
извършената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, на 12.09.2017
г., И.Н.И. е получил контузия на лицето, травматичен оток и кръвонасядане
в лявата лицева половина, кръвонасядане и ожулване в
областта на лявата мишница. В заключението на вещото лице е посочено, че описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
респ. от удари с метална палка и други,
реализирани в лявата лицева половина и областта на лявата мишница, като са
обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Подсъдимият И.П.Д. е роден на ***
***, със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН:**********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. За
формиране на своите фактически изводи, съдът кредитира като достоверни
показанията на св. Б., св. и. и св.д., като съобрази, че същите са
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се. Кредитирани
бяха и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно – заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, заверено копие на приложеното по делото медицинско удостоверение
, заверено копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение на МБАЛ „Св.А.–
в.“АД, заверено копие на искане за рентгенологично
изследване, справка от НБД по отношение на подсъдимия, заверено копие на
постановление на ВРС от 05.10.2017 г. по преписка № 10706/2017 г. по описа на
РП-в., справка за съдимост на подсъдимия, справка от „К.Ц.“ЕООД с изх.№
214/15.12.2017 г., извлечение от
информационната система на Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и
служебни бележки от „В.С.“ЕООД от 31.01.2018 г.
и 08.03.2018 г. Показанията на св. и.я. и св. г.г.
досежно твърдението, че към инкриминираната дата и
времеви интервал подсъдимият се е намирал на място, различно от
местопроизшествието, съдът кредитира като недостоверни такива, поради
противоречието им с останалия ценен от съда доказателствен
материал и предвид близките приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в
частта, в която същият отрича участието си в инкриминираното деяние, бяха
оценени като недостоверни, съотв. като защитна теза,
като бяха кредитирани в частта, сочеща наличието на влошени отношения с частния
тъжител поради убеждението му за наличието на интимна връзка между И. и
съпругата му – св.д., доколкото по отношение на указаните факти, кореспондират
с останалия, събран по делото доказателствен
материал.
В хода на съдебното производство,
въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
посочената в частната тъжба дата и място частният тъжител е получил
травматичните увреждания, описани и характеризирани като лека телесна повреда в
приобщеното по делото медицинско удостоверение и заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза.
В съответствие с експертното
заключение относно механизма на причиняване на телесните увреждания са и
показанията на св. Б., които са единствените преки такива досежно
начина, средството на извършване на деянието и поведението на извършителя. В
тази връзка в разпита си св. Б. е посочил, че е възприел двукратно замахване с
ръка от извършителя с наличен в ръката му предмет, с белези на метална тръба по
посока на частния тъжител. При проведения допълнителен разпит, свидетелят в
показанията си сочи: „Спрямо мен И. беше изцяло в гръб, а лицето, което
замахваше го виждах странично“. Цитираните показания кореспондират с изводите
на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, което в разпита си
сочи, че установените наранявания могат да бъдат причинени от един или повече
удари, нанесени с предмет с характеристиките на метална тръба, съотв. при странично отстояние на
тялото на извършителя спрямо тялото на пострадалия.
Показанията на св. Б.
кореспондират с констатациите на експерта и досежно
характеристиките на причинените наранявания. В разпита си св. Б. е посочил, че
не е възприел видимо кръвотечение от лицето и тялото на пострадалия след реализираното нападение, в съответствие
с което са и констатациите на вещото лице, че в случая са установени
травматични отоци и кръвонасядания, при които няма реално разкъсване на кожата,
което да се позитивира и да се възприеме като
кръвотечение.
В съответствие са и изводите на вещото лице с показанията на св. Б.
и фактите, изложени в частната тъжба и досежно
поведението на самия пострадал. Видно от показанията на св. Б., кореспондиращи с посоченото в жалбата, същият
сочи, че е възприел пострадалия да се предпазва с ръце, като в разпита си
вещото лице заявява, че именно по посочения начин е най-вероятно да се получи
установеното нараняване в областта на мишницата. Обстоятелството, че частният
тъжител е реализирал защитно поведение се потвърждава и от показанията на св. Б.,
който сочи, че при осъществяване на
последното замахване, тялото на приятеля му се е скрило зад паркираните между
него и местопроизшествието автомобили, което кореспондира със заявеното в
частната тъжба твърдение, че в посочения момент частният тъжител е клекнал, за
да осигури защитата си от предприетото срещу него нападение.
В съответствие с анализираните до
момента доказателства досежно времето и вида на
причинените наранявания са и показанията на св. и. и св.д., които сочат, че са
възприели видими следи от травма в областта на лявото око на пострадалия именно
към инкриминирания период. В тази връзка бяха оценени като неоснователни доводите
на адв. П. за недостоверния характер на показанията
на св.д. доколкото същата сочи наличие на кръвонасядане
в цялата област на лявото око, а не само в част от посочената област, каквато е
установена при осъщественото освидетелстване. Видно от разпита на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, ударите са нанесени в „богато кръвоснабдена анатомична област и …кръвонасядания
при разкъсване на повърхностни съдове, се позитивират
значително по-бързо – в рамките на минути, до часове. Когато са разкъсани
по-дълбоки съдове могат да се позитивират в рамките
на часове след травмата или на следващия ден“. В тази връзка доколкото в случая
не е установено разкъсване на кожата на пострадалия, кръвонасяданията
могат да се появят и в по-продължителен период в рамките на засегнатата област,
съотв. да са обхванали цялата област около лявото око на пострадалия в деня на срещата между последния и св.д..
Като неоснователни бяха оценени
доводите на защитниците досежно недостоверния
характер на показанията на св. Б. с оглед твърдения за вътрешни противоречия,
каквито в съществен аспект не бяха констатирани. Напротив, установи се, че
същите кореспондират със заключението на експерта, изготвил
съдебно-медицинската експертиза по отношение механизма на реализиране на
деянието, като аргументи в тази връзка бяха изложени по-горе.
Съдът оцени като несъстоятелни
доводите на защитника на подсъдимия, че с оглед местоположението на св. Б. към
момента на извършване на инкриминираното деяние, същият е нямал възможност да
възприеме събитието. Видно от показанията на последния, които кореспондират с
показанията на св. и., деянието е реализирано в тази част от междублоковото
пространство, която е била обхваната от уличното осветление. Същевременно
разстоянието от което свидетелят твърди, че е възприел събитието предполага
реална възможност лицето да възприеме случващото се, макара и ограничено
предвид наличието на паркирани автомобили между неговото местоположение и
мястото, където е реализирано инкриминираното деяние. Друг е въпросът, че за
достоверността на показанията на св. Б. следва да се съди и от признанията на
същия, че е бил обективно затруднен да възприеме дали са били реализирани удари
и мястото, където същите са нанасени спрямо тялото на
пострадалия, каквото изявление безспорно не обслужва обвинителната теза,
поддържана от частния тъжител.
Съдът намира, че в хода на
съдебното производство безспорно бе установено и обстоятелството, че именно
подсъдимият е реализирал инкриминираното деяние и в причинна връзка с неговото
поведение е настъпил противоправния резултат.
Авторството бе установено действително единствено въз основа на непреки, съотв. косвени доказателства, които обаче са във взаимна
връзка и логическо единство помежду си и в своята съвкупност обосновават като
единствено възможен извода, че именно подсъдимият е извършител на престъпното деяние, предмет на обвинение
по делото.
Като непреки доказателства,
доколкото възпроизвеждат възприятията на пострадалия досежно
лицето, което го е нападнало, съдът оцени показанията на св. Б. , св. и. и св.д..
В тази връзка св. Б. сочи: „После
говорихме с И.…Каза ми, че човекът, който го е ударил е мъж на негова
комшийка“. В съответствие с показанията на св. Б. относно извършителя на
деянието са и показанията на св. и., която в съдебно заседание е заявила: „Видях,
че лявото му око е надуто, отдолу синьо…И.…ми каза, че ще ходи на лекар ,
защото …го е ударил съпругът на съседката от петия
етаж…“. Обстоятелството, че именно св.д. е съседка на св. и., като живуща на петия етаж в апартамент на същия административен адрес, съотв. че подсъдимият е неин съпруг към момента на
извършване на деянието, се установява от приобщената по делото справка от НБД,
която в тази връзка, съдът кредитира
като косвено доказателство по делото. Същевременно показанията на св.д. относно
споделеното пред нея от пострадалия И. във връзка с лицето, което му е
причинило нараняването, се кредитират от съда като непреки косвени
доказателства, които кореспондират с останалите такива, доколкото в съдебно
заседание лицето сочи: „бяхме се засекли със съседа ми И. и видях, че окото му
е синьо. Тогава го попитах какво е станало и той ми каза, че И. го е нападнал“.
Като косвено доказателство
относно авторството на деянието, съдът оцени гласните доказателства, сочещи
отправени от подсъдимия закани за саморазправа с частния тъжител, а именно
показанията на св. и. и св.д.. Видно от разпита на св. и., в кратък период
преди датата на инкриминираното събитие, същата е възприела отправени закани
срещу внука й именно от подс. Д., като в съдебно
заседание същата сочи: „Един младеж, който беше под терасата ме пита дали И. е
в къщи…той ми каза, че го търси и ако го намери ще го убие…Това момче съм го
виждала, тъй като идва при съпругата си, която живее на петия
етаж в нашия вход, води детето.“ В съответствие с показанията на св. и. за
негативно отношение на подсъдимия към частния тъжител и обективирана
нагласа да му навреди са и показанията на св.д., която пред съда заявява: „Когато
е вземал детето/подсъдимия/ винаги е казвал, че на И. ще му се случи нещо“.
Като косвени доказателства по
делото бяха оценени и гласните доказателства, сочещи наличието на мотиви,
подбуди, подсъдимият да реализира инкриминираното деяние, поради негативното си
отношение към частния тъжител, породено от създадено убеждение, че същият има
интимни отношения със св. Д., с която се намират във фактическа раздяла към
момента на делото. В тази посока като непреки косвени доказателства бяха
оценени показанията на св. Б., който възпроизвежда твърденията на частния
тъжител, че с подсъдимия имат конфликт, породен именно от ревност. Същевременно
в обясненията си пред съда, подсъдимият лично е споделил убеждението си, че
подсъдимият е поддържал интимни отношения със св.д. , вкл. в период предхождащ
времето на тяхната раздяла.
Като косвени доказателства по
делото, които кореспондират с останалите такива, бе оценено изявлението на св. Б.,
че външните характеристики на подсъдимия, съответстват на тези на лицето, което
е възприел като извършител на
инкриминираното деяние
Като неоснователни бяха оценени
от съда аргументите на защитника на подсъдимия, че част от фактите, изложени в
частната тъжба и установени по делото
въз основа на събраните доказателства, противоречат на правилата на житейската
логика.
Липсва житейска недостоверност
във връзка с посочените в частната тъжба време и място на извършване на
деянието. Съдебната практика и житейския опит сочат множество случаи на
реализирано нападение в светлата част от денонощието, вкл. на публично място.
Друг е въпросът, че видно от установените по делото факти, инкриминираното
деяние е осъществено през нощта, макар и на осветена от изкуствена
светлина част от междублоково
пространство, като именно времето на извършване на деянието е обусловило
отсъствието на други очевидци, освен св. Б., които да възприемат събитието. В
тази връзка св. Б. сочи: „Други хора нямаше наоколо. Беше късно, към 23.00 ч.
Установените по делото
обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на нападението,
сочат за наличие на предумисъл у подсъдимия, свързан с изчакване на частния
тъжител, планиране на действията и набавяне на оръжие /неустановен по делото
предмет с външни белези на метална тръба/, които обуславят по-високата
обществена опасност на деянието.
Не са установява и поведение в
противоречие с житейската логика, осъществено от подсъдимия след
инкриминираното деяние. Липата на доказателства, че същият е ползвал отпуск
поради временна нетрудоспособност, не е в противоречие с установения по делото
факт, че същият е получил съответното нараняване на инкриминираната дата,
доколкото предвид характеристиките на същото, не е житейски недостоверно,
нараняването да не се е отразило на трудоспособността на пострадалия.
Същевременно обстоятелството, че
деянието е извършено през нощта и установения по делото факт, че част от
междублоковото пространство е било обхванато от изкуствено осветление, сочи, че
са съществували благоприятни условия подсъдимият да прикрие присъствието си
изчаквайки в тъмната част от това пространство, независимо дали в близост са се
намирали сгради и предмети, които да създават възможност да се скрие от
пострадалия.
Като несъстоятелни бяха оценени и
изводите на защитата за житейската недостоверност на отразеното в частната
тъжба, поради отсъствие на доказателства, че частния тъжител е сезирал полицейските органи за случая.
Обстоятелството, че пострадалият е предпочел едно законово средство на защита на
правата си пред друго такова, а именно чрез депозиране на частна тъжба, не
влияе според настоящия състав върху достоверността на твърденията за нарушаване
на правата му, във връзка с които се иска защита. Друг е въпросът, че с оглед
характера на причинените увреждания, именно съдът се явява компетентния орган
да се произнесе по случая.
Предвид,
изложените съображения, с оглед на така установената фактическа
обстановка, въз
основа на кредитираните по делото доказателства, съдът
констатира от правна страна, че с поведението си И.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като на
12.09.2017 Г. В ГР. в. е причинил лека
телесна повреда на И.Н.И., изразяваща се в следните травматични увреждания –
контузия на лицето, травматичен оток и кръвонасядане
в лявата лицева половина, кръвонасядане и ожулване в
областта на лявата мишница, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Безспорно
се установява и субективната страна на извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, доколкото от събраните по делото доказателства, установяващи механизма на
осъществяването му, вкл. средството, с което е нанесена телесната повреда, силата
и насоката на нанесените удари, както и техния брой е видно, че подсъдимият
съзнавал общественоопасния характер на извършеното от
него, предвиждал е престъпните последици
и е искал тяхното настъпване, с оглед на което е осъществил престъплението при
форма на вината пряк умисъл.
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, визирана в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението е
предвидено наказание „Лишаване от свобода до шест месеца” , „Пробация” или „Глоба”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият е реабилитиран
и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание „Глоба”.
При индивидуализацията на
наказанието,съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало на лицето. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът
съобрази начина на извършване на деянието – през нощта, с неустановено по
делото оръжие, с характеристика на метална тръба. Предвид изложеното, като
констатира наличие на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и като съобрази липсата на доказателства, удостоверяващи доходите
на лицето и семейното положение на същия, като ангажиран за издръжка на
малолетно лице, съдът определи наказанието „Глоба” между минималния и средния
размер, предвиден в чл. 78а от НК, а
именно в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
Относно предявения
граждански иск срещу
подсъдимия, съдът намира, че вследствие на
осъщественото деяние и в пряка причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени неимуществени вреди, изразени в болки и
страдания. Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
При
формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на дееца, частният тъжител е претърпял лека телесна повреда, свързана с
болки, страдания и отрицателни преживявания Доколкото от доказателствения
материал по делото безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
изхождайки от принципа за справедливост съдът уважи предявения граждански иск в
пълен размер, а именно за сумата от 2500
/две хиляди и петстотин/ лева.
В тази връзка съдът взе предвид характера на
причинените увреждания, техния брой, както и периода на възстановяване на
лицето, за който от материалите по делото е установено , че се отнася до период от 2-3 седмици, видно от разпита на
вещото лице. При преценка на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване,
съдът отнесе към посочената категория и преживения от частния тъжител
емоционален стрес, който обичайно обременява психиката на пострадалите от
физическа агресия лица.
С оглед
на същите съображения, съдът уважи и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Д. да
заплати на гражданския ищец и частен тъжител сумата от 800 /осемстотин/ лева,
явяваща се направените от същия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата сумата от 100 /сто/ лева, явяваща се 4% държавна такса върху уважения
граждански иск, както и да заплати в
полза на държавата по сметка на РС-в. сумата от 210 /двеста и десет/ лева явяваща се направените разноски в хода на
съдебното производство деловодни разноски
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: