Р Е Ш
Е Н И Е
№
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, I н. с-в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Дафинка Карамфилова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 693/2017 г. по описа
на АРС, I нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е НП №Пд-25-ДНСК-68/30.03.2017г.,
издадено от Зам. Началника на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/,гр.София, с което на О.А., ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ***“№ 9, представлявано
от Е.В.К. на основание чл.237, ал.1,т.2 от ЗУТ, е била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 224 ал.1
т.3 от ЗУТ вр. чл. 169 ал.1 т.1 от ЗУТ, вр. чл. 25 от Наредба от Наредба № 12/03.07.2001 за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Жалбоподателят О.А., чрез нейния
процесуален представител юрк. П.К. атакува
посоченото НП с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Иска
се от съда да постанови неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, представлявана от юрк. Петър Иванов оспорва основателността на жалбата,
като моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, издадено при
спазване на изискванията на ЗАНН, да бъде потвърдено.
От
фактическа страна се установява следното:
На
18.11.2015 г. била извършена проверка от служители на РО „НСК“- Пловдив при
РДНСК-ЮЦР на место на строеж първа категория „Укрепване на свлачище- инженеринг/проучване,
проектиране и укрепване на път PDV
1015/II-86 Пловдив- Асеновград-
кв. „Горни Воден“- манастир „Св. Св Кирик и Юлита“ при км. 11625+80“ било
установено, че към момента на проверката в секции № 4,5 и 6 имало свличане на
земна маса, вследствие на което била разкрита горната част на стоманобетоновите
фундаменти. Между секции 4,5 и 6 се е установило разминаване в хоризонтална и
вертикална посока от 4 до 7 см. В секция пет се наблюдавали хоризонтални и
вертикални пукнатини в зоните на анкетиране. В участъка на секции 4,5 видимо се
наблюдавало пропадане на асфалтовата настилка във вертикална посока. В зоната
пред секция № 4 е реализиран в хоризонтална посока траншея с приблизителни
размери 2,00/2,00 м. и дължина 15,00 м.
Строежът бил с одобрени строителни книжа. Бил
съставен констативен протокол № 25 на основание чл. 8 ал.1 от Наредба № 1/16.04.2007
за обследване на аварии в строителството. Със заповед № ДК-09-Пд/8/20.11.2015
г. на основание чл. 8 ал.2 от Наредба № 1/16.04.2007 за обследване на аварии в
строителството изпълнението на строително- монтажните работи било спряно и било
наредено възложителя на строежа да освободи цялата строителна площадка.
На
основание чл. 222 ал.1 т.13 от ЗУТ и чл. 8 ал.4 от Наредбата№ 1/16.04.2007 за
обследване на аварии в строителството била назначена ТЕК за изготвяне на
техническа експертиза за състоянието на авариралия строеж, установяване на
причините за аварията и съставяне н протокол – приложение № № 3 към чл. 10 ал.1
от Наредба № 1/16.04.2007 г.
Назначената
със заповед № ДК-13-ПД-02/23.11.2015 г. на
началника на РО НСК ТЕК изготвила техническа експертиза, която обаче
не била одобрена, видно от писмо № А-3497-00172/24.02.2016 г. Със Заповед №
ДК-Пд-03/25.02.2016 г. на началника на РО НСК била назначена нова ТЕК, която изготвила техническа експертиза, заведена в
РО НСК- Пловдив с вх. № А-3497-03-496/06.07.2016 г. Въз основа на последната
експертиза, бил съставен протокол за проучване на аварията, одобрен от
Началника на РОПСК Пловдив на 22.08.2016 г. От съдържанието на техническата
експертиза и протокола за проучване на аварията било установено деформации в
източната укрепителна стена. Като причини за аварията в техническата експертиза
били посочени липсата на канавка по източната страна на пътя, липсата на общи
противосвлачищни мероприятия за отвеждане на повърхностните води, обилно
отичане на вода между пилотите на пета, шеста и седма ростверкни секции и
извличане на земна маса между тях на дълбочина 1,5-2,0 м., отсъстие на
водоотичане през оставените кръгли отвори в ростверка във всички секции,
отсъствие на видими следи което да показват, че е изграден предвидения по
проект подземен дренаж успоредна на пилотните системи, неработеща канавка от
западната страна на пътя и липса на водоплътна канавка по източната страна на
пътя, неработещ хоризонтален дренаж, изграден при западната страна на пътя,
липсата на вертикална планировка с терасиране, изравняване и преоткосиране на
теренната повърхност на свлачищното тяло, наличието на излишни земни маси
източно на пътя и липса на затежаване петата на свлачището, недостатъчна
дълбочина на пилотната стена по източната страна на пътя, особено при секции
пет и шест. В заключението на ТЕК е посочено наличие на виновно поведение от
страна на възложителя- О.А., при изпълнение на задълженията й като участник в
инвестиционния процес и липса на адекватни действия за изпълнение на
изискванията на разпоредбите на чл. 25 от Наредба № 12/03.07.2001 за
проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Оглед на
горното било преценено, че О.А., в
качеството на възложител е допуснала
извършването на строеж с нарушения на правилата за изпълнение на строителни и
монтажни работи и на съществените изисквания към строежите- строеж с нарушения
по смисъла на чл. 224 ал.1 т.3 от ЗУТ.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ю. П.,
който пред съда потвърди изложените констатации в АУАН.
По делото
са приобщени множество писмени доказателства.
Съдът кредитира тези писмени доказателства,
като изготвени от компетентни лица и по съответния ред.
При така
изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Налице е
компетентност на актосъставителя, така и на АНО / заповед №
РД-13-035/17.03.2015 г. на Началника на ДНСК/.
Отговорността
в чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ е предвидена за възложител, лице, упражняващо
строителен надзор или строител на строеж от първа до трета категория по чл. 224
ал.1 от ЗУТ. По този текст от закона е санкциониран с имуществена санкция и
жалбоподателя О.А..
От
приложеното по преписката разрешение за строеж № 59/24.03.2015 г. се
установява, че строежът е първа категория.
Съгл. чл.
224 ал.1 т.3 от ЗУТ „началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана
заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж
от първа до трета категория, който се извършва със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията на чл. 169 а ал.1, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи и на основните изисквания към
строежите по чл. 169 ал.1 и 3 от ЗУТ“.
От
логическото и систематическо тълкуване на посочената разпоредба става ясно, че
за да бъде квалифициран един строеж по чл. 224ал.1 т.3 от ЗУТ, то той следва да
е бил спрян с мотивирана заповед на някое от основанията, визирани там- било
поради обстоятелството, че строежът се извършва със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията, било поради обстоятелството, че СМР са
изпълнени, в разрез с изискванията на чл.169 ал.1 и 3 от ЗУТ. В
конкретния случай обаче строежът е бил спрян и достъпът до него е бил
ограничен на основание чл. 8 ал.2 от
Наредба № 1 за обследване на аварии в строителството на МРРБ /“Наредба № 1“/,
поради възникнала авария, за обследването й. Пак във връзка с тази Наредба № 1 е била назначена техническа
експертна комисия, която съгласно чл. 9 е установила причината за аварията- липса
на адекватни действия за изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл. 25
от Наредба № 12/03.07.2001 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и
съоръжения в свлачищни райони. Съгласно чл. 14 от Наредба № 1, въз основа на конста- тациите в одобрения от ТЕК
протокол се образуват административно наказателни производства срещу виновните
лица и такова е било образувано. Възложителят на строежа обаче е бил
санкциониран на основание чл. 237 ал.1 т.2 от ЗУТ, за това, че е допуснал строеж по чл. 224 от ЗУТ, а както се каза, строежът е бил спрян на друго основание- чл. 8 ал.2 от Наредба № 1, за установяване на причината на възникнала авария.
Разширителното тълкуване в случая е недопустимо, тъй като се касае до
санкционна разпоредба, ограничаваща правата и законните интереси на гражданите
и юридическите лица.
От друга страна, приетите за нарушени
изисквания на чл. 25 от Наредба № 12/03.07.2001 за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения безспорно сами по себе си представляват
правила и нормативи по проектирането и строителството, въведени с подзаконов
нормативен акт на МРРБ и санкционирането на тяхното нарушаване следва да бъде сторено със санкционната
разпоредба на чл. 233 от ЗУТ.
С оглед всичко изложено,
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
НП №Пд-25-ДНСК-68/30.03.2017г.,
издадено от Зам. Началника на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/,гр.София, с което на О.А., ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ***“№ 9, представлявано
от Е.В.К. на основание чл.237, ал.1,т.2 от ЗУТ, е била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 224 ал.1
т.3 от ЗУТ вр. чл. 169 ал.1 т.1 от ЗУТ, вр. чл. 25 от Наредба от Наредба № 12/03.07.2001 за проектиране на
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ