№ 95
гр. Несебър, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150100739 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6040/01.07.2024 г.
на Д. Х. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, и П. Г. И., ЕГН **********, с адрес в
гр. ***, срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № *** по
КККР на гр. Несебър - „С.Б.*“, с адрес: к.к. ***, представлявани от УС в състав: Т.
Х. М., В.С. и А.З., с която се иска от съда, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да
отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС,
проведено на 31.05.2024 г.
Твърди се, че ищците са собственици в режим на СИО на самостоятелен обект в
ответната етажна собственост, както следва: СОС с ид. № ***.44, апартамент № 3. На
31.05.2024 г. било проведено ОСЕС на сграда с ид. № ***, при свикването и
провеждането на което били допуснати съществени нарушения, вкл. били взети
материално незаконосъобразни решения. Правят се оплаквания за нарушения на чл.
12, ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 15, чл. 16 от ЗУЕС, като се излагат подробни
съображения по всяко от тях. Развиват се подробни съображения за нарушения на чл.
48 – чл. 51 от ЗУЕС във връзка с отделните решения. Завява се, че протоколът от
оспореното ОСЕС е бил надлежно оспорен на 26.06.2024 г. и по реда на чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС. Предвид изложеното се иска отмяната на всички взети на оспореното събрание
решения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба вх. № 8304/05.09.2024 г. от ответната страна - собствениците на Етажна
собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър - „С.Б.*“, УС в състав: Т. Х.
М., В.С. и А.З., с който е взето становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Взима се подробно становище по всяко от направените оплаквания,
обосновава се законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 31.05.2024 г.
Твърди се, че протоколът от ОСЕС не е бил оспорван от ищците по реда на чл. 16, ал.
9 от ЗУЕС. По същество се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и
недоказан. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.
1
В проведени по делото съдебни заседания ищците се представляват от
упълномощен адвокат, който поддържа иска и го пояснява, като прави изрично
оспорване на представени от ответната страна писмени документи. Моли за отмяна на
оспорените решения в цялост и претендира съдебни разноски по списък.
Ответната етажна собственост се представлява в проведените съдебни заседания
по делото от процесуалния си представител, който оспорва иска като недоказан и
неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е да
докажат, че са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тяхна тежест е
разпределено и доказването на факта, че са оспорили съдържанието на протокола по
реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13,
чл. 14, чл. 15, чл. 16 от ЗУЕС, законосъобразно свикано, проведено при спазени
изисквания за кворум, мнозинство и във връзка с участието на пълномощници, в
съответствие със закона, вкл. при спазване разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ЗУЕС. В
тежест на ответната страна, при доказано надлежно оспорване от ищците по реда на
чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, е разпределено и доказването, че съдържанието на протокола
отговаря на действителното.
С протоколно определение № 631/06.11.2024 г. по делото е открито и
производство по оспорване истинността на протокол от проведено събрание на УС на
ЕС от 20.05.2024 г. и автентичността на положения в него подпис за И.Б., както и
протокол от проведено заседание на членовете на УС на ЕС от 05.06.2024 г. и
автентичността на положените в него подписи за В.С. и А.З., като на ответната ЕС е
указано, че следва да установи автентичността на подписите на посочените лица,
които се явяват членове на представителния орган на ЕС.
В тази връзка и по искане на ответната страна бе допусната и съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Н. Р., изслушана в съдебно заседание по делото
от 05.03.2025 г. и приета без възражения на страните. Заключението на експерта, което
съдът цени с доверие като компетентно и безпристрастно дадено, е че нито един от
оспорените подписи – за И.Б. в протокол от проведено събрание на УС на ЕС от
20.05.2024 г. и за В.С. и А.З. в протокол от проведено заседание на членовете на УС на
ЕС от 05.06.2024 г. – не са изпълнени от лицата, сочени за техни автори, а съставляват
опити за имитация.
Така, съдът намира за успешно проведено оспорването истинността на протокол
от проведено събрание на УС на ЕС от 20.05.2024 г. /л. 114 от делото/ и протокол от
проведено заседание на членовете на УС на ЕС от 05.06.2024 г. /л. 147 от делото/. На
основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК приема, че протокол от проведено заседание на
членовете на УС на ЕС от 05.06.2024 г. е неистински, като неавтентичен досежно
положените за мнозинството от членовете подписи и го изключва от доказателствата
по делото. В тази връзка по делото бе прието и потвърждение действията на
упълномощения от председателя на УС на ЕС адвокат от всички членове на УС /л. 205
от делото/.
Неистински се явява и протокол от проведено събрание на УС на ЕС от
2
20.05.2024 г. в частта относно подписа положен за И.Б., но доколкото не се събраха
доказателства за неавтентичността на подписите на другите членове на УС, не може да
се отрече изцяло доказателствената му сила. Съгласно чл. 22 от ЗУЕС изискуемият
кворум за провеждане заседание на УС е 2/3 от членовете му, като решенията се
взимат с обикновено мнозинство от присъстващите. Доколкото неучастието на някой
от членовете на съвета или пък липсата на надлежно предложение за решение са само
процесуални нарушения, които се попадат в кръга на основанията за нищожност по т.
1 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС, и
няма данни да е бил предявен иск по чл. 43 от ЗУЕС, вкл. пред настоящия съд, съдът
приема, че удостовереното с протокола заседание на УС се е състояло и е взето
валидно /неотменено/ решение за свикване на процесното ОСЕС по посочения дневен
ред.
Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 79, том XVI, рег. № 15683, дело № 2985/07.10.2021 г. по описа на на
нотариус Стоян Ангелов, вписан в НК с рег № 208, район на действие – НРС /л. 8-10
от делото/, се установява, че ищците са съсобственици на апартамент № 3, СОС с ид.
№ ***.44, находящ се в ответната етажна собственост.
Видно от представен с отговора на ответната ЕС протокол /л. 120 –л. 130 от
делото/ на 31.05.2024 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната
собственост в посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по
настоящото дело.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Във връзка с проведеното производство по оспорване истинността на протокол
от провеждането на ОСЕС от 31.05.2024 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал.
9 от ЗУЕС:
Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК,
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока
за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо
оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
В настоящия случай и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че
ищците са оспорили надлежно протокола в законовия срок. Видно от представени от
ответника съобщение и протокол /л. 148 - 149 от делото/ изготвянето на протокола е
било оповестено на 07.06.2024 г. с поставяне на съобщение на видни места в общите
части на ЕС. Същевременно, със съобщението на етажните собственици е указано, че
със съдържанието на протокола могат да се запознаят при поискване от председателя
на УС – Т. М., като отсъства посочване на начина на осъществяване на контакт със
същия.
3
В този ред на мисли, съдът приема за достоверни неоспорените от страна на
ответника твърдения на ищците, че са направили опити да се снабдят с протокола,
чрез чат-комуникация с Т. М., за която са представени екранни снимки с исковата
молба, неоспорени от страна на ответната ЕС, както и че същият им е бил предоставен
едва на 26.06.2024 г. по заявена от тях ел. поща. За последното обстоятелство е
приложена екранна снимка от ел.писмо /л. 61 от делото/, отново неоспорена от
ответната страна.
Следва да се посочи, че от друга страна, при отсъствие на данни за контакт с
управителя Ганчев в поставеното съобщение за изготвен протокол, етажните
собственици биват поставени в обективна невъзможност да се запознаят със
съдържанието му чрез поискване, съответно – в невъзможност да упражнят правото си
на възражение по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, в 7-дневен срок от провеждане на
събранието управителят поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола, като заверен препис от последния и
приложенията му се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите, т.е.
идеята на закона е, че от датата на оповестяването на изготвения протокол същият
следва да е достъпен за всеки етажен собственик. В случая по делото не се
представиха доказателства от ответната ЕС, на която се следва доказателствената
тежест, които да установяват, че процесният протокол от оспореното ОСЕС е бил
общодостъпен, вкл. за ищеца, считано от 07.06.2024 г.
Същевременно, видно от уведомление по чл. 46б от ЗУЕС за проведеното на
31.05.2024 г. ОСЕС /л. 149-150 от делото/, приложено към отговора на исковата молба,
същото е подадено на 28.06.2024 г., като към същото за пръв път на публично
разположение е предоставен и протокола за същото.
Така, за настоящият съдебен състав се налага извода, че оспорването на
процесния протокол от проведеното на 31.05.2024 г. ОСЕС е своевременно заявено от
ищеца и в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС с депозиране на исковата молба на 29.06.2024
г. /чрез куриер/, с отделно приложено нарочно писмено изявление /л. 35-37 от делото/.
Със същото е оспорен изрично посочения в протокола от процесното ОСЕС кворум от
представлявани 56,88 % ид.ч. от общите части в ЕС, начина на формирането му и
собствеността на включените при изчисляването му етажни собственици по отношение
на съответните СОС в ЕС. Оспорена е в цялост достоверността на отразените в
протокола решения; факта, че действащият контрольор на ЕС е правил изявления на
ОСЕС. Оспорванията относно верността на съдържанието на протокола са допълнени
и с изрични оплаквания в исковата молба и изявления на процесуалния представител
на ОСЕС по реда на чл. 143 от ГПК, с оглед дадения отговор и приложените от ЕС
писмени доказателства /вкл. протокола от процесното ОСЕС в пълнота, ведно с
приложенията му/. Така е направено оплакване за неправилно отразяване
представителството от пълномощници на Р.Т. и А.Х., като за втората се твърди, че е
починала. Прави се оплакване за неправилно отразяване гласуването на етажните
собственици като цяло, вкл. дублиране гласа на лицето В.К., както и за отсъствие на
задължително по смисъла на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС съдържание в протокола –
възпроизвеждане на същината на направените на ОСЕС изявления и предложения,
положени от присъстващите подписи.
Във връзка с установяване достоверността на протокола в оспорените части от
страна на ответната ЕС, в чиято тежест с доклада бе разпределено установяването ,
не бяха ангажирани доказателства, а бе взето становище за недоказаност на
оспорването по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Така, при липсата на специални знания
за съда и отсъствието на експертиза, която да даде заключение относно наличния на
оспореното ОСЕС кворум и действителните мнозинства по решенията, съдът приема,
че същите остават недоказани по делото и с оспорения надлежно по съдържание
протокол. Следва да се посочи, че при липса на изходни данни по делото – извлечения
4
от книгата на етажните собственици и копия от нотариалните актове, представени за
удостоверяване качеството собственик за включените в ЕС СОС, дори при желание на
съда не може да бъде проверена верността на приложения с протокола присъствен
списък. Не бяха ангажирани и доказателства от ЕС за гражданското състояние на
твърдяната за етажен собственик към датата на ОСЕС А.Х., въпреки изричните
оспорвания на ищците, предвид което не може да се приеме за установено надлежното
представителство в проведеното ОСЕС. Предвид липсата на приобщени показания
на свидетели, не може да бъде установено и действителното съдържание на
оспорените изявления и направените на ОСЕС предложения.
Предвид анализа на събраните доказателства, съдът достигна до крайния извод,
че протоколът от процесното ОСЕС не отразява вярно вписаните в него обстоятелства,
съответно не е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици, третите
лица и съда доказателствена сила. Ищците проведоха успешно производство по реда
на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, в резултат на което съдът приема, че
кворумът на процесното ОСЕС, представителството за включените в ЕС СОС,
мнозинствата по взетите решения, направените изявления и предложения не могат да
бъдат установени от представения от ответната ЕС протокол.
По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
По възраженията на ищците за нарушения на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от управителя, а с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е
предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24
часа.
От представените от ответната страна писмени доказателства – покана за
свикване на ОС на собствениците на обекти в процесната сграда за датата 31.05.2024 г.
/л. 115 от делото/ и протокол от поставяне на покана за свикване на общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с ид. № ***, к-с „С.Б.*“ от 21.05.2024
г. /л. 116 от делото/, се установява, че ОС, на което са взети оспорените решение, е
свикано по инициатива на Г.Ч., в качеството на председател на УС, чрез
пълномощника Т. Х. М.. От посочения протокол се установява, че поканата е била
поставена на портиерното помещение в сградата, както и на двете входни врати на
двата входа - на 21.05.2024 г., т.е. повече от седем дни преди датата на провеждане
на ОСЕС от 31.05.2024 г.
Качеството на пълномощника Т. Х. М. се установява от представено с приложен
заверен от страна превод чуждоезично пълномощно /л. 111-112 от делото/. По повод
оспорване на ищците и по искане на ответната страна бе изготвена и изслушана в
съдебно заседание на 20.01.2025 г. при отсъствие на възражения на страните
преводаческа съдебна експертиза на вещото лице Б. Ч. – вписан преводач от полски
език в списъка на БОС. Съдът цени даденото заключение на преводаческата експертиза
с доверие, като компетентно и безпристрастно дадено. Преводачът е посочил, че в
приложения заверен от страната превод на пълномощното има допусната техническа
грешка, като посочен израз от чуждоезичния документ е неправилно преведен като
„председател на ОС на ЕС“ вместо правилното му значение „председател на УС на
жилищната общност в сградата“.
В обобщение и с оглед анализа на съдържанието на заверения от страната превод
на пълномощното, съдът приема, че представителството на председателя на УС на
5
проведеното на 20.05.2024 г. заседание е било надлежно осъществено от
пълномощника Т. Х. М.. Както бе посочено по-горе, въпросът, дали представителя по
общо пълномощие е разполагала с правомощия да гласува на същото за изрично
предложения дневен ред на процесното ОСЕС е следвало да бъде поставен пред съда с
иск по чл. 43 от ЗУЕС, за какъвто няма данни да е бил упражнен. При това положение,
настоящият съдебен състав намира, че не се констатират нарушения на правилата за
свикване на процесното ОСЕС и по смисъла на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС.
За пълнота следва да се посочи несъстоятелност на аргумента на ищците, че
ОСЕС е следвало да бъде свикано от колективния орган УС на ЕС, а не от
председателя, чрез пълномощник и сочената в тази връзка практика - решение № 32 от
06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г. на Върховен касационен съд. Видно от протокола
от проведено събрание на УС на ЕС от 20.05.2024 г., членовете на УС са
упълномощили надлежно председателя Ч. с правото, чрез пълномощника М., да
предприеме всички необходими правни и фактически действия за свикване на ОСЕС,
вкл. са постави покана за свикването му. Решението за упълномощаване е допустимо,
като в такъв смисъл са и поясненията на ВКС в мотивите към соченото от ищците
решение № 32 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г.
По възраженията на ищците за нарушения на чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от ЗУЕС:
С разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС се регламентира начина, по който
следва да се осъществява представителство за етажен собственик в проведено ОСЕС,
както и изискуемия кворум за законосъобразното му провеждане.
От друга страна, с разпоредбите на чл. 16 от ЗУЕС, както бе посочено и по-горе,
се поставят формални изисквания към реда за провеждане на ОСЕС и съдържанието
на протокола от проведено ОСЕС.
Доколкото с оглед успешно проведеното оспорване на протокола в хода на
процеса се прие за неизяснен кворумът на просецното ОСЕС, представителството на
ид.ч. в общите части на ЕС, както и мнозинствата по решенията, съдът счита че се
установяват твърдените от ищците нарушения на чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от ЗУЕС,
които са съществени и са основания за отмяна на всички взети решения на ОСЕС от
31.05.2024 г.
В случая е безпредметно да се изследват подробно съображенията на страните
във връзка със сочените нарушени разпоредби, предвид факта, че отсъстват надлежни
доказателства за оспорените обстоятелства, които да служат за изграждане преценката
по същество на съда.
При този изход на спора разноски се следват в полза на ищците и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им, а именно сумата от 1080 лева, 580 лева от която
се следва на ищцата /заплатено адв.възнаграждение и държ.такса за производството/ и
500 лева – на ищеца /за заплатено адв. възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Д. Х.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, и П. Г. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***,
всички позитивни решения от 31.05.2024 г. взети от Общото събрание на
собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост с ид. № *** по
6
КККР на гр. Несебър - „С.Б.*“, с адрес: к.к. ***, представлявани от УС в състав: Т.
Х. М., В.С. и А.З., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър - „С.Б.*“, с адрес: к.к.
***, представлявани от УС в състав: Т. Х. М., В.С. и А.З., да заплатят на Д. Х. И.,
ЕГН **********, сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, собствениците в Етажна
собственост на сграда с ид. № ид. № *** по КККР на гр. Несебър - „С.Б.*“, с
адрес: к.к. ***, представлявани от УС в състав: Т. Х. М., В.С. и А.З., да заплатят на
П. Г. И., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени
по делото съдебни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7