Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1886 от
26.11.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на двадесет и
седми октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер
1210 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Нет Акуизишън“ АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Екзарх Антим І“ № 39,
вх. А, ет.2, представлявано от Г.П., чрез адвокатско сдружение С.и, против Ревизионен акт (РА) № Р-0200220003546-091-001/08.02.2021
г., издаден от Н.К.Ж. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП -
Бургас, възложил ревизията, и С.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част
с Решение № 81/07.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от
съда да отмени РА в обжалваната част като незаконосъобразен и необоснован. С
оспорения РА в тежест на дружеството са определени задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 86 801.61 лв. за данъчен период от 01.02.2020
г. до 29.02.2020 г. В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат С.
от БАК, който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. В първото по
делото съдебно заседание уточнява, че обжалва ревизионния акт конкретно за
периода месец февруари за сумата от 86 801.69 лв. Ангажира писмени
доказателства, съдебно-счетоводна експертиза и претендира за присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно приложен списък.
Ответната
страна – Директор на Д“ОДОП“ - Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
ревизионния акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, в съответствие с изискванията за форма
и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е
абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С жалба от 26.05.2021г. (л.7-11) „Нет Акуизишън“ АД, е
оспорило РА № Р-02000220003546-091-001/08.02.2021 г., потвърден с Решение № 81/07.06.2021 г. на
Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
(ДОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са определени
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 86 801.61 лв. за
данъчен период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. В решението са изложени мотиви
относно събраните в хода на ревизионното производство доказателства, оценката
им от ревизиращия орган и приложимостта на относимите разпоредби на ЗДДС .
При извършената служебна проверка за законосъобразност
и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира
следното:
В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните
норми при издаването му, както и правилно ли е приложен материалния закон.
Обжалваният РА № Р-02000220003546-091-001/08.02.2021
г., е издаден от компетентните съгласно
чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор "Ревизии" в
качеството на орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите
ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и
длъжностите на органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното
лице; обхвата на ревизията; извършените действия в ревизионното производство;
мотиви за издаването му; разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва; подписи на органите по приходите, които го издават. Към ревизионния
акт е приложен ревизионен доклад № Р-02000220003546-092-001/04.12.2020 г., като
неразделна негова част съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на
ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби
на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове. За
извършените от приходния орган процесуални действия са представени съответните
документи. Не се установиха съществени нарушения на административно-
производствените правила във връзка с издаването на РА.
По делото не се спори, че на „Нет Акуизишън“АД е извършена ревизия за данъчните периоди от
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. Жалбоподателят е обжалвал констатацията на
органите по приходите във връзка с извършеното облагане по ЗДДС на основание
чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС като му е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 86 801,69 лв. за данъчен период от 01.02.2020
г. до 29.02.2020 г. по фактура № **********/21.11.2019 г. с данъчна основа 162
199,82 лв. и ДДС - 32 439,96 лв. с предмет на доставката „Анализ и изготвяне на
възражение до КПКОНПИ, съгласно договор за процесуално представителство и
защита от 12.11.2019г.“ и № **********/21.11.2019г. с данъчна основа 271 808,67
лв. и ДДС - 54361,73 лв. с предмет на доставката „Аванс по договор от
12.11.2019г.“ Органите по приходите са направили извода, че получената услугата
няма да се използва за последващи облагаеми доставки, като наличието на право
на приспадане се определя в зависимост от извършените последващи доставки, за
които са предназначени получените такива. Ответникът е приел, че посоченото право
е налице, когато получената облагаема доставка има пряка и непосредствена
връзка с една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане.
По
делото не се спори, че дружеството е регистрирано на 30.08.2017г. От
публикувания годишен финансов отчет за 2018г. в ТР става ясно, че за периода от
създаване на дружеството през 2017г до
31.12.2018г. същото не е извършвало дейност и няма реализирани приходи от
такава. Единствената доставка за този период е продажбата на притежавания
дружествен дял по чл.129 от ТЗ, с договор с нотариална заверка от 09.07.2018
г., но същият не е вписан в търговския регистър и по него няма получено
плащане.
„Нет Акуизишън“
АД притежава дялове от дружеството „Сис индустрийс“ ООД, които представляват
около 44 % от капитала
на последното. Наложената от СГС обезлечителна мярка - запор върху притежавани
дялове от капитала на „Сис индустрийс ООД е във връзка с образувано
изпълнително дело № 20191110401711 срещу ревизираното дружество, видно от ТР по
партида на „Сис индустрийс ООД. Съгласно определение 4217/20.12.2019г на
Софийски апелативен съд по ч.гр.дело 6161 /2019г., производството е било
образувано за обезпечение на бъдещ иск срещу С., срещу който е било образувано
производство по ЗМ.
По
делото не се спори, че по силата на договор за процесуално представителство и
защита от 12.11.2019г. (л.120 -123) между Доверителите - общо десет физически и
юридически лица/вкл. жалбоподателя / и И.Р.- адвокат от Софийска адвокатска
колегия, се установява, че получената услуга (процесуално представителство и
защита) е с предмет защита в рамките на образувано срещу тях производство за
отнемане на незаконно придобито имущество. В случая доверители по договора са,
както физическото лице М.С.С., на което е извършена проверка от КПКОНПИ, така и
членове на семейството му и свързани с него юридически и физически лица.
От
издадените фактури става ясно, че ф.№**********/ 21.11.2019г. е с предмет на доставката „аванс". Видно
от чл.3.1.1 от договора (л.97 гръб), договореното възнаграждение в размер на
448 470,00 лв. е дължимо в 3-дневен срок от подписването му т.е. до
15.11.2019г., но в този срок няма направено плащане от доверителя („Нет Акуизишън“
АД) за съответстващата му част 36,17%. На основание уговореното в чл.3.1.2,
авансовото възнаграждение в размер на 751 530,00 лв. за изпълнение на работата
по чл.1, т.1.3 и 1.4, е дължимо до 20.11.2019г. На 20.11.2019г, е направен
банков превод от Д.К.Н. за частта на доверителя, която превежда сумата от 518
310.10 лв. по разгледаните по-горе точки, вместо ревизираното лице. От
събраните доказателства е видно, че на 21.11.2019г. е сключено споразумение (л.125
– 126) между „Нет Акуизишън“ АД, Д.К.Н. и адв. И.Р., с което се урежда
плащането да се извърши от Д.К.Н., а по-късно с протокол за взаимно прихващане
на вземания от 02.12.2019г. (л.126гръб-127) между „Нет Акуизишън“ АД и Д.К.Н.,
страните на основание чл.103 от ЗЗД са прихванали двете насрещни
вземания/задължения, с което те са погасени до размера на по-малкото от тях.
Тоест, към датата на издаване на горната фактура за авансово плащане по
отношение на доставчика, по доставката е било налице изискуемост на данъка,
поради което той е бил длъжен да го начисли — факт, по който не се спори.
Фактура
№**********/21.11.2019г. (л.128) е с предмет „Анализ и изготвяне на възражение
по КПКОНПИ“, с данъчна основа 162 199.82 и начислен ДДС в размер на
32 439.96 лв.
В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че по отношение на изложената в
ревизионния акт и решението фактическа обстановка не се спори. Спорният по
делото въпрос е свързан с изводите,
направени във връзка с установената фактическа обстановка, а именно налице ли е
пряка и непосредствена връзка между получената услуга и извършените доставки.
С оглед изясняване на спорния по делото въпрос, по
искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
като с жалбата дружеството –жалбоподател е ангажирало и писмени доказателства,
а именно два броя договори за наем.
В заключението по
допуснатата и назначена експертиза вещото лице е посочило, че дружеството е получател по
доставки, обективирани в две фактури с издател адв.И.Р.с предмет „аванс по
договор от 12.11.2019 г.“ и с предмет „анализ и изготвяне на възражение до
КПКОНПИ, съгласно Договор за процесуално представителство и защита от 12.11.2019
г.“ на обща стойност 520 810,18 лв.
Съгласно платежно
нареждане от 20.11.2019 г. е извършен превод на сума в размер на 518 310,10 лв.
по банковата сметка на И.И.Р.с наредител Д.К.Н. с основание на превода „договор
за процесуално представителство и защита от 12.11.2019 г.“.
С извършеното плащане
от страна на Д.Н.на сума в размер на 520 810,18 лв. е закрито задължението на
дружеството по партидата на И.И.Р.по сметка 401 13 /Доставчици - адв.Р./ и е
намалено вземането по сметка 498 03 /Други дебитори - Д.Н./.
В счетоводството на
дружеството-жалбоподател са извършени счетоводни записвания във връзка с
процесиите две фактури и плащане, извършено чрез прихващане, които са правилно
отразени и в съответствие със счетоводните правила и счетоводни стандарти.
При така установената
фактическа обстановка, която не е и спорна между страните, съдът намира жалбата
за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Според
чл.69, ал.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите,
които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато
стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми
доставки.
ДДС е
общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния
потребител, като наличието на пряка и непосредствена връзка между получените и
извършени доставки е от основно значение за доказване на наличието на право на
приспадане на платения ДДС. Нито в ЗДДС, нито в Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на ДДС, има специални разпоредби, поставящи адвокатските услуги
като особен вид услуги, за които не следва да се възприема общия принцип за
облагане. Съгласно Решение от 8 юни 2000г. по дело Midland Bank, С - 98/98, Recueil, стр. I - 4177, точка 24, Решение от 22 февруари
2001 г. по дело Abbey National, С-408/98,
Recueil, стр. 1-1361,
точка 26 и Решение от 8 февруари 2007г. по дело Investrand, С-435/05, сборник стр. 1-1315,
точка 23, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена
доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на
ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право
на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се
определи обхватът на това право. В тази връзка СЕС в свое решение по дело
С-104/12, т.29 сочи, че щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено
лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с
тази дейност по
смисъла на практиката на Съда, макар тази доставка от гледна точка на
обективното й съдържание да е облагаема с ДДС.
Жалбоподателят
твърди, че наложените запори са блокирали дейността на дружеството. От
представените обаче оборотни ведомости към 31.12.2019г. и към 30.04.2020г. е
видно, че дружеството не притежава собствени или наети материални и
нематериални активи, назначен персонал и банкова сметка. ***, че дружеството по
баланс има заведени основен капитал в размер на 54558000,00 лв., както и дългосрочни
инвестиции в асоциирани предприятия с малцинствено участие - 50 180 200,00 лв.
Заедно с това по дебита на сметка 498 Други дебитори са отчетени 3 806 989,82
лв., които произтичат от невписания договор за продажба на дружествен дял от
09.07.2018г. В случая запорът е наложен върху притежаваните от дружеството
дялове от капитала на „Сис индустрийс“ ООД, отчетени като инвестиции, поради
което не може да бъде споделено становището, че само заради това е
възпрепятствано извършването на оперативната му дейност.
С цел
доказване извършването на дейност, с жалбата пред настоящата съдебна инстанция
дружеството представи два договора-
договор за пренаемане на МПС (л.12-14) и договор за наем на МПС (л.15-16).
Прави впечатление, че посочените договори са съставени на 01.02.2021г. т.е.
една седмица преди издаване на обжалвания РА. С единият от договорите
дружеството-жалбоподател наема товарен автомобил Мерцедес Аксор 2535 ЛС, ДК
№9160МВ от „ВИН.С.Индустрийс“ ООД и същия ден сключва втори договор за
преотдаване под наем на същото превозно средство на трето лице „Транс комерс
2003“ЕООД. Съдът намира, че по така представените договори няма реално
изпълнение, като жалбоподателят се стреми да докаже изгодни за него факти, а
именно, че дружеството е извършвало икономическа дейност. Прави впечатление, че
наемодателят по първия договор „ВИН.С.Индустрийс“ ООД и пренаемателят Транс
Комерс 2003“ЕООД по втория договор са свързани лица и се представляват от едно
и също лице - управителя К.Х..
Настоящият
съдебен състав счита, че по така представените договори няма реално изпълнение, като чрез така съставените договори,
дружеството се стреми да докаже, че има последващи облагаеми доставки, но в
случая не се доказа същите да са действително извършени. Така представените
договори са частни диспозитивни документи и не се ползват с материална
доказателствена сила, като липсата на други документи в тази насока-талони,
застраховки, води до извода, че реално изпълнение не е налице.
Видно и
от заключението на вещото лице, прието от съда, като обективно и
безпристрастно, в дневниците за продажби ежемесечно е включвана издадена
фактура към „Транс Комерс 2003“ЕООД с основание „наем на актив по договор от
м.02“ и е начислен ДДС в месечен размер на 360 лв. Вещото лице сочи, че в дневниците за продажби
няма отразени никакви други фактури, като и не може да отговори на въпроса дали
има плащане по сделките, както за наемане на МПС, така и за преотдаването на
същото МПС под наем на трето лице, поради което съдът намира, че липсват
доказателства за действително извършени доставки към „Транс комерс 2003“ ЕООД.
Видно и
от представената към жалбата оборотна ведомост към 25.05.2021г. няма нито
получаване на наемната цена, нито плащане към третото лице, от което е наето
МПС. Сметка 501 каса в лева е с еднакво начално и крайно салдо и няма отчетени
обороти по същата.
Относно уговореното плащане по банков път от
„Транс Комерс 2003“ЕООД към „Нет Акуизишън“ АД не следва да се игнорира факта,
който не е спорен, че дружеството няма
открити банкови сметки, като последната банкова
сметка ***.
В
жалбата срещу РА и до съда дружеството е посочило три решения на СЕС, които според „Нет Акуизишън“
АД обосновават правото на данъчен кредит за получени доставки, представляващи
подготвителни работи. Тези обаче решения са неотносими към настоящия казус. В
случая приложимо е решение по дело С С-
104/12 Wolfram Becker от 21.02.2013 г., като общностното право и към онзи
момент, както и при действието на сегашната деректива по ДДС не поставя
адвокатската услуга в друг режим на данъчно третиране. С оглед доказване
правото на приспадане наличието на пряка връзка между получената адвокатска
услуга и облагаемата дейност на дружеството продължава да се търси и изследва (т.31 от Решението на СЕС по дело С-
104/12 Wolfram Becker ). В случая определяща е само обективната
връзка между направените доставки и облагаемата икономическа дейност на
данъчнозадълженото лице (Решение от 22 декември 2010 г. по дело RBS Deutschland Holdings, С-277/09,
Сборник, стр. 1-13805, точка 54), като доставките на адвокатски услуги, във връзка с
наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено
предприятие, не дават право на това предприятие да приспадне като данък по
получени доставки дължимия ДДС за направените доставки (т.33 от горецитираното
решение) .
С оглед
изложеното, съдът намира, че дружеството не е извършвало икономическа дейност,
няма как да е налице разхода за осъществяваната от него дейност, тъй като не се
доказа пряка и непосредствена връзка между получената адвокатска услуга и
извършените последващи облагаеми доставки.
По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че
ревизионният акт и определените с него задължения в размер на 86 801.69 лв.
за ревизирания период в обжалваната част е законосъобразен и обоснован. Жалбата
на дружеството като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По делото са предявени искания за присъждане на
разноски и от двете страни в процеса. Съобразно изхода от спора и
своевременното искане от процесуалния представител на ЦУ на НАП, в полза на
ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 3134.05 лв. за настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
С оглед изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Нет Акуизишън“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Екзарх Антим І № 39, вх. А, ет.2, представлявано
от Г.П., чрез адвокатско сдружение С.и,
против Ревизионен акт (РА) № Р-02000220003546-091-001/08.02.2021 г.,
издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Бургас,
възложил ревизията, и С.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД
на НАП - Бургас, ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с
Решение № 81/07.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП, относно
установените задължения за данък върху добавената стойност в размер на 86 801.69
лв. за данъчния период 01.02.2020г. до 29.02.2020г.
ОСЪЖДА „Нет Акуизишън“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Екзарх Антим І № 39, вх. А, ет.2,
представлявано от Г.П., да заплати на ЦУ на Националната агенция за приходите
съдебни разноски в размер на 3134.05 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: