Р Е Ш Е Н И Е

№606/21.01.2020г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети декември, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

секретар : Сребрена Русева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1992 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е с правно основание чл.422 от ГПК и е за съществуване на вземане.

               Ищецът, след уточнение с молба вх.№10259 от 05.11.2018г., настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 104,78 лева, цена на предоставени му далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №********* от 31.08.2015г. за №**********-35,64 лева за периода 01.04.2016г. до 30.06.2016г., по договор за мобилни услуги №********* от 13.12.2015г. за №**********-42,21 лева за периода 01.04.2016г. до 30.06.2016г.; и по договор за мобилни услуги №********* от 09.01.2016г. за №**********-26,93 лева за периода 20.04.2016г. до 19.06.2016г., ведно със законна лихва, считано от 14.08.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане; както и сумата от 557,25 лева, представляваща  лизингови вноски по договор за лизинг от 31.08.2015г.-329,44 лева и по договор за лизинг от 09.01.2016г.-227,81 лева. Претендира и разноски по делото.

Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че иска е допустим, но е неоснователен. Заявява, че от представените с исковата молба 7 броя фактури и четири договора за мобилни услуги и лизинг, както и допълнително споразумение към тях, не става ясно през какъв период от всеки един договор потребителя е плащал, колко фактури е платил и дали ищецът го е уведомил изрично с писмена покана, че прекратява договорите с него. Твърди още, че задълженията за да станат изискуеми, клиентът на мобилните услуги следва да бъде изрично уведомен писмено, че издадените фактури не носят подписа му и не доказват използване на мобилни услуги и изискуеми лизингови вноски. Настоява за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1598/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за  сумата от 662,03 лева, представляващи 190,53 лева потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги №********* от 23.07.2015г., допълнително споразумение №*********, договор за мобилни услуги №*********  от 13.12.2015г. и договор за мобилни услуги №********* от 09.01.2016г. и 471,50 лева незаплатени лизингови вноски по два договора за лизинг с дати 31.08.2015г. и 09.01.2016г., като е посочил и седем броя фактури. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 385 лева, направени от заявителя по заповедното производство-25 лева платена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.

            С възражение вх.№7926 от 08.08.2018г., длъжникът-настоящият ответник е заявил, че не дължи търсените от него суми, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с цена 662,03 лева, ведно законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-14.08.2018г. до окончателното плащане, като видно от петитума на исковата молба е заявил, че търсената сума представлява общ сбор от търсените суми по 7-те броя фактури.

            След разпореждане от страна на съда, ищецът с молба вх.№10259/05.11.2018г. е конкретизирал иска си като е посочил, че дължимата от ответника сума е: 104,78 лева незаплатени мобилни услуги, а незаплатените лизингови вноски в размер на 557,25 лева. В срок ответникът е депозирал писмен отговор, с които е оспорил иска, настоял е за отхвърлянето му, тъй като от представените договори и 7 броя фактури не става ясно как са начислени сумите и колко от тях са платени.

            Явно е, че няма спор, а видно от представените с исковата молба посочените в заповедта за изпълнение договори за мобилни услуги и  два договора за лизинг-л.6-л.26 от делото, действително страните са сключили  четири договора за мобилни услуги и два договора за лизинг, по силата на които ищецът е поел задължение, като оператор, да предоставя на ответника GSM услуги, а ответникът като абонат и потребител, се е задължила да заплаща услугите съгласно избрания от него тарифен план.

            По делото-л.27-л.33 от делото, ищецът е представил и 7-те броя фактури посочени и в заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1598/2018г., като сумите по тях несъвпадат с търсените, начислени са общо за трите мобилни номера, предоставени на ответника, без посочване на месечна абонаментна такса, допълнителни пакети, други таксувани услуги. Сумите несъвпадат и в обясненията, давани от ищеца-л.38 от делото и в молбата становище-л.72 от делото, налице е разминаване и в посочване размера на абонаментните такси и тези посочени в четирите договора за мобилни услуги. В обясненията има твърдения за удържани и възстановени суми по стари задължения без да се сочат кои са те, за кой период се отнасят и за кой мобилен номер. Тези разминавания не биха могли да бъдат преодолени и с назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, пред вид различните суми твърдени от ищеца в заявлението по чл.410 от ГПК, в исковата молба, с молба вх.№10259/05.11.2018г. и молбата становище с вх.№13061/20.12.2019г.  С определението по чл.140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца това обстоятелство. Корекция, искане за изменение или поправка на исковата молба ищецът не е направил, напротив, с молбата становище на л.72 от делото, ищецът е представил допълнително три броя фактури/дубликат/ с №**********-л.77; №********** и №**********,  чиито записвания по тях коренно се различават от тези със същия номер приложени първоначално към исковата молба. Затова и по делото не е назначена исканата съдебно счетоводна експертиза, поради невъзможност за конкретизиране на задачата й и пред вид факта, че ищецът всеки път депозира и обяснява различни данни. Разминаване има и в сумите посочени в двата договора за лизинг. В заповедното производство и исковата молба се сочи сума от 267,67 лева неплатени лизингови вноски по фактура №**********/01.08.2016г.-л.32 от делото и сума от 203,83 лева неплатени лизингови вноски п фактура №**********/20.08.2016г.-л.33 от делото, а в молбата-уточнение и молбата- становище се твърди, че сумите за незаплатените лизингови вноски са съответно 329,44 лева и 227,81 лева.  

            Пред вид изложеното, съдът счита предявения установителен иск за съществуване на вземане за неоснователен и недоказан. Предмета на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Посочи се по-горе, такова съответствие не е налице. От друга страна, въпреки въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства за начина и вида на записванията по процесните седем броя фактури, самите фактури макар и с еднакви номера съдържат различни цифри, което дава основание да се приеме, че в случая, е нарушено изискването за добросъвестност по смисъла на т.13 от чл.143 от ЗЗП и затова предявения иск следва да се отхвърли. 

С оглед изхода на делото и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.64 от делото са в размер на 300 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6  против Й.И.Д. с ЕГН-********** *** иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане в общ размер от 662,03 лева, представляващи  незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законна лихва, считано от 14.08.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1598/2018г. на РРС, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на Й.И.Д. с ЕГН-********** *** сумата от 300 лева по делото.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :