ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№188
гр.
Перник 13.04.2 011 година.
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета
година в състав:
Председател: Милена Даскалова
при
участието на секретаря Мария Стоянова, като разгледа докладваното от съдията , т.д.
№ 111 по описа за 2 008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
На 09.03.2011г. е обявен в търговския регистър изготвените
от синдика на „С.” ООД в несъстоятелност гр. П. списък на предявените неприети
вземания.
Видно от същия не е прието предявено от „С. –
97”АД, гр. П. вземане в размер на 9 000 000 лв.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е постъпило
възражение от „С.– 97”АД, гр. П. НАП, като е направено искане предявеното
вземане да бъде включено в списъка на
приетите вземания.
Дружеството длъжник е изразило становище за
основателност на възражението, а синдикът по реда на чл.690,, ал.2 ТЗ е
представил становище, в което поддържа, че възражението е неоснователно.
Установено по делото е следното :
С изявление, връчено на 19.08.2010г. чрез ЧСИ – Б., „С.– 97”АД, гр. П. е уведомило
синдика на „С.” ООД /н/ , че „С. – 97”АД, гр. П. е прекратило участието си в „С.”
ООД /н/ и кани синдика да изплати приспадащата се част от пазарната стойност на
не имуществото на несъстоятелното дружество до размера на притежаваните
дружествени дялове. Поискано е дружеството да се счита за кредитор с вземания
не по -малко от 9 000 000 лв. и с тази сума да бъде допълнен списъкът
на приетите вземания по реда на чл. 695 ТЗ.
За да откаже приемането на предявеното вземане
синдикът е приел, че същото не е
доказано по основание и размер. Приел е също, че поради липсата на правна
възможност за извършването му по предвидения в закона ред , то не следва да се
счита за настъпило в правната действителност твърдяното прекратяване на
участието на „С. – 97”АД, гр. П. в „С.” ООД /н/, което кредиторът посочва като
основание за възникване на своето вземане, с оглед на което последното не
следва да бъде приемано. Наред с това синдикът
е приел, че неприетото вземане не е предявено в сроковете по чл. 685 и
чл.688 ТЗ.
Съдът намира, че доколкото „С. – 97”АД, гр. П.
основава молбата си на твърдения, че вземането е възникнало след откриване на
производството по несъстоятелност, а именно след връчване на предизвестие за
прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, то
същата е предявена в срока по чл.688 ТЗ.
По същество възражението е неоснователно по следните
съображения :
На първо място при предявяване на вземане молбата
следва да е конкретизирана по основание и размер. В случая това не е сторено,
тъй като се иска приемане на вземане не по- малко от 9 000 000 лв.,
без да е уточнен конкретен размер на същото.
Вземането не е доказано, както по основание така и
по размер.
Както се посочи „С.– 97”АД, гр. П. твърди, че
вземането му е възникнало поради
прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ.
Съдът намира, че такова прекратяване при наличие на
висящо производство по несъстоятелност е недопустимо. Действително разпоредбата
на чл. 125 ТЗ не въвежда забрана за това, но следва да се има предвид, че
напускането на съдружник има за последица или намаляване капитала на дружеството,
или приемане на нов съдружник на мястото на напусналия или пък поемане на дела
на напусналия съдружник от оставащ такъв в дружеството. Решението за това обаче
може да бъде взето само от общото събрание на дружеството, което следва от
разпоредбата на чл. 137 ТЗ, а в случая правомощията на органите на дружеството
са прекратени, поради което и такова решение не може да бъде взето, което от
своя страна изключва възможността за напускане на съдружник при висящност на
производството по несъстоятелност.
Наред с горното следва да се има предвид, че целта
на производството по несъстоятелност е да се удовлетворят кредиторите на
дружеството, каквато е целта и на
производството по ликвидация. В чл. 271 ТЗ е посочено, че имуществото, останало
след удовлетворяване на кредиторите се разпределя между съдружниците. От друга
страна разпоредбата на чл. 732 от ТЗ пък предвижда, че след пълното плащане на
задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника.
Т.е. и в двата случая в закона е предвидена защита правата на кредиторите на
дружеството. Ако се приеме, че е допустимо прекратяване на участие на съдружник
по реда на чл. 125 , ал.2 ТЗ, то на първо място съдружникът ще избегне
отговорността пред кредиторите до размера на дела си, като наред с това същият ставайки и кредитор на дружеството то при
недостатъчност на имуществото би могло да се достигне до частично
удовлетворяване на някои от кредиторите, като същевременно напусналият
съдружник, имайки качеството на кредитор би получил суми при разпределението за
сметка на кредитор на дружеството.
Дори и хипотетично да се приеме, че е възможно
прекратяване на участие на съдружника по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, при наличие
на висящо производство по несъстоятелност, то вземането е недоказано по размер.
Към молбата за предявяване на вземането ,както и в настоящето производство не
са ангажирани доказателства за размера на вземането.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „С. –
97”АД, гр. П. против обявения на 09.03.2011г.
в търговския регистър списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на
„С.с” ООД в несъстоятелност гр. П .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се впише в книгата по 634в,
ал.1 ТЗ.
Съдия: