№ 2104
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213640 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. ЦВ. Ч., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) изх. №СОА21-РД-11-2383/10.09.2021г. , издадено от Заместник - кмета
на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание
чл. 178е от Закон за движението по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа
обстановка, с аргумент, че не е установено по несъмнен начин авторството на деянието.
Навежда се твърдение, че автомобилът е собственост на ЗЛ. БР., като се отрича
управлението и паркирането му от жалбоподателя. Формулирана е молба за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Ч., редовно призована, се явява лично и
поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Възползва се от правото си да даде
обяснения, в които излага своята версия за събитията.
Въззиваемата страна – Заместник – кмет на Столична община, редовно уведомен, се
представлява от юрк.Колева, която моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.08.2021г., около 18:40 часа, служителят на сектор „Общинска полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ - СДВР – свид. СКГ, установила, че лек автомобил марка „Ф”,
модел „П“, с рег. ХХХХ, е паркиран в гр.С, на ул.“Б Д“№2, към ул.“Ю“, върху тротоара, а
не успоредно на остта на пътя, което място не било обозначено като такова за паркиране от
собственика на пътя или общинската администрация, при което не преминаването на
пешеходци било обективно затруднено. Превозното средство било собственост на свид. ЗЛ.
БР., който по същото време се намирал в дома си на посочения адрес, заедно с
жалбоподателката С.Ч.. По нареждане на контролния орган превозното средство било
репатрирано до наказателен паркинг към Столичен инспекторат на Столична община, като
била изготвена и докладна записка от разпоредилия принудителното преместване, с
приложен към нея снимков материал. По – късно на същата дата автомобилът бил потърсен
на паркинга от жалбоподателя С Г Ч.. Последната се явила по молба на Б., за да получи от
негово име автомобила, тъй като свидетелят не се чувствал добре. На входа на паркинга по
същото време се намирал свид. М.С. Я – служител на сектор „Общинска полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ – СДВР. Ч. представила личната си карта и талона, издаден на Б. за
притежавания от него автомобил, като пояснила, че я изпраща собственика.
При условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН свид. М.С. Я съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 894752/24.08.2021г. срещу Ч., за това, че на
„24.08.2021г., около 18:40 часа, в гр.С, на ул.“Б Д“№2, към ул.“Ю“, паркира лек автомобил
„Ф П”, с рег. ХХХХ, цвят сив металик, собственост на ЗЛ. БР., върху тротоара не успоредно
на пътя“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
представен за прочит на Ч.. Тя вписала възражение, че не е съгласна с него и отказала да го
подпише и да получи препис от него, удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН допълнителни писмени възражения не били
релевирани.
Въз основа на съставения АУАН, Заместник – кметът на Столична община издал и
атакуваното НП изх.№ СОА21-РД-11-2383/10.09.2021г., с което на основание чл. 178е от
ЗДвП, при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото
2
лице- въззивник била наложена „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Санкционният акт бил връчен на 15.09.2021г.,
видно от инкорпорираната в бланката му разписка.
Горната фактическа обстановка според съда се установява еднозначно и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните пред съда свидетели Я, Г и Б.,
обясненията на Ч., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства - докладна записка от 24.08.2021г., писмен отговор от ОПП –
СДВР с приложение – извлечение от система за регистрации на МПС, пълномощни за
процесуално представителство, справка, вх.№105295/09.12.2021г. с приложени към нея
справки - картон на водача Б., издаден срещу него електронен фиш серия К2089285 и
справка – картон на водача Ч., справка от ОПП – СДВР с приложени копия на електронни
фишове, издадени срещу Б., справка от ОДМВР – С с приложено копие на наказателно
постановление, издадено срещу Ч., снимков материал, Заповеди № СОА20-РД09-
1061/13.01.2020г. и СОА19-РД09-11/04.01.2019г. на кмета на Столична община, копие на
контролен талон част II за лек автомобил „Ф П“, с рег.№СА0858МА.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля С Г, доколкото от същите се
установява последователността от действия, предхождащи съставянето на АУАН, както и
документите, изготвени от служителя (докладна записка и снимков материал), върху които е
следвало да се позове актосъставителят при описанието на фактическите обстоятелства в
последващото като действие съставяне на АУАН. В тази връзка изложените от служителя на
сектор „Общинска полиция“ – ООП - СДВР факти съдът намира за обективни и логични,
последователни, без вътрешни противоречия. Категорична е Г, че процесният автомобил е
бил намерен паркиран върху част от тротоара на проверения административен адрес,
кореспондиращо с заснетите кадри в приложения снимков материал. Споделя обаче, че не е
видяла кой и кога е паркирал репатрираното превозно средство, не и извършвала действия за
установяване на този факт, както и че към момента на неговото принудително преместване
водач или собственик не са се явили. Нейните показания отразяват непосредствените й
възприятия по възпроизведените обстоятелства, като напълно се подкрепят от приобщената
по делото докладната записка за принудително преместване на автомобил и веществените
доказателства - снимкови материали. Предоставените от свидетеля сведения не са
фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените
факти, поради което съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
Съдът подлага на внимателен анализ показанията на актосъставителя Я, доколкото
същите следва да се отнасят до установяване на факти, пряко свързани с реда по съставяне
на АУАН и закрепване в текстова форма на приетата за установена фактология. Макар
житейски обоснована да звучи декларацията на свидетеля за липса на съхранени ясни
спомени относно конкретния казус и формалното позоваване на обективираното
съдържание на издадения процесуален документ, съдът споделя разбирането, че показания
3
му не се отличават с характеристики на носител на непосредствена информация относно
фактите от действителността, относими към конкретното нарушение и неговите обективни и
субективни измерения, поради което информационната им стойност е незадоволителна
относно обстоятелствата от предмета на доказване, в частност относно конкретните
характеристики на изпълнителното деяние, момента на извършване на същото и неговия
автор. В тази връзка следва да се посочи, че Я е категоричен, че се е доверил изцяло на
представените му документи, съставени от негов колега. Относно индивидуализацията на
нарушителя обаче споделя принципно реда, по който процедира, без да ангажира
конкретика дали го е спазил и в случая, респ. как именно Ч. се е легитимирала пред него –
като водач, извършил паркирането или като пълномощник на собственика на автомобила.
Същевременно, допълва, че в случай на явяване на пълномощник на собственика съставял
именно на него акт за установяване на административно нарушение, пояснявайки, че в
конкретния случай няма спомен дали въззивникът се е представил като пълномощник. Така
съдържащата се условност в сведенията на разпитваното лице не позволява на съда да ги
цени като източник на факти относно основните подлежащи на установяване признаци на
деянието, в частност относно авторството му. Отсъствието на ясно и категорично заявено
съдържание на събитията, развили се на наказателния паркинг на процесната дата, когато Ч.
се е явила, за да освободи превозното средство на Б., ведно с липсата на други доказателства
в подкрепа на тезата за авторството на простъпката именно в нейно лице, прави
информационната стойност на свидетелските показания на Я незадоволителна. За
идентификация на нарушителя служителят на СДВР не сочи да е изискал писмена
декларация от лицето, което се е явило на наказателния паркинг, за да вземе автомобила,
респ. от собственика относно лицето, извършило паркирането. Такава не е приложена към
делото. Съмнението се задълбочава предвид изрично вписаните в АУАН възражения в тази
насока, релевирани от Ч. и отказа й да подпише и получи препис от АУАН, които
анализирани с показанията на Б. и собствените й обяснения, дават основание да се
коментира отсъствие на дадено пред актосъставителя от нейна страна признание, че е водач
на превозното средство. Не следва в тази връзка да бъдат пренебрегвани и фактите,
изводими от изисканите по делото копия на санкционни актове, макар и с характеристиките
им на косвени доказателства. Видно от тях единственото наказателно постановление,
издадено срещу въззивника за нарушение, допуснато при управление на процесния
автомобил, е от 2014г. След тази дата обаче Ч. твърди, че е продала превозното средство на
свид. Б., потвърдено не само от последния, но и от копието на електронен фиш серия К
№2089285 за нарушение, извършено именно от свидетеля с л.а. „Ф П“, с рег. ХХХХХ през
2018г.
Тук е мястото да бъдат обсъдени и показанията на свид. ЗЛ. БР., прочитът на които,
според този съд, не позволява коментар за предубеденост или тенденциозно преекспониране
на фактите. Изявленията са последователни, вътрешно непротиворечиви и логически
свързани с останалите доказателствени източници по делото, поради което не следва да
бъдат игнорирани. От тях се извеждат факти пряко относими към авторството на деянието,
свързани не с личността на жалбоподателя Ч., а с тази на свид. Б.. Доколкото показанията
4
остават необорени, решаващият орган приема, че те служат за пореден довод против
правилността на тезата, застъпена в наказателното постановление.
Съставът на съда се довери на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото същите допълват гласните такива и изясняват част от
обстоятелствата по случая. От приложените копия на санкционни актове се установяват
данни за периоди, през които лекият автомобил, с който е извършено процесното
нарушение, е бил във владение и съответно е бил управляван от свид. Б. и жалб. Ч., като
данните в тях корелират с твърденията и на двамата, че последният ползвател не е лицето,
чиято отговорност е ангажирана. От приложените по делото заповеди на кмета на Столична
община се извеждат сведения за компетентността на наказващия орган в настоящото
производство. Изисканите и приобщени към делото докладна записка и снимков материал,
изготвени от служителите на сектор „Общинска полиция“, допълват показанията на
свидетелите Я и Г относно факта на извършеното нарушение, доколкото онагледяват начина
на извършеното паркиране на лек автомобил, заемащ почти изцяло ширината на
тротоарната площ на място, необозначено за тази цел и обективно създаващ пречки пред
придвижващите се пешеходци. Тези материали обаче не съдържат данни за водача,
изпълнил неправилната маневра, поради което и от тях не могат да се черпят доводи в полза
на тезата на наказващия орган за автора на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
5
съставянето на АУАН в предвидения от чл.34 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
сдружението-жалбоподател от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните
процесуални правила при издаването на акта за установяване на административно
нарушение и Наказателното постановление – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл.40, 42, 43, ал.5, чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обсъжданите административни
актове (АУАН и НП) са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Съдът обаче намира, че се разкрива неправилно приложение на материалния закон,
както и недоказаност на „административното обвинение” по изискуемия от закона
безспорен и категоричен начин.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката С. ЦВ. Ч. е
ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП, като й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Цитираната
като накърнена материалноправна норма въвежда изискването, за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства да се спират възможно най-вдясно на платното
за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Разрешава се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най- малко 2
метра за преминаване на пешеходци. В случая това правило не е било съобразено.
Видно от събраните по делото източници на релевантна информация, начинът, по
който е бил паркиран л.а. „Ф П“, с рег. ХХХХ, възпрепятства преминаването по тротоарната
площ и създава опасност за уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
принудени да го заобикалят, слизайки в лентата, предназначена само за движение на
моторни превозни средства. На мястото, на което е било извършено паркирането, не е
пораждало действие обозначение, поставено от собственика или администрацията на пътя,
разрешаващо извършването на подобно действие. Действително, част от задния корпус на
превозното средство е разПжена върху площ, изградена под наклон пред гаражна клетка и
невключена към тротоарната ивица. Предницата на автомобила обаче застъпва почти цялата
ширина на минаващия покрай мястото тротоар. Макар да остава разстояние до пътното
платно, то видимо е недостатъчно за необезпокоявано преминаване на всички категории
6
пешеходци, в т.ч. инвалиди и други.
Доказателствено необезпечена обаче се явява тезата на административнонаказващия
орган за извършено именно от С.Ч. нарушение с посочените в издадените процесуални
актове фактически параметри. В хода на производството, макар и да е установено, че
въззивникът е посетил наказателния паркинг, за да освободи принудително преместеното
моторно превозно средство, не са ангажирани достатъчни доказателства относно неговото
отношение към управлението на същото, още повече при изрично установеното дори към
момента на съставяне на АУАН упражняване на правото на собственост върху вещта от
трето лице – свид. Б.. От събраните на съдебното следствие гласни доказателства -
показанията на актосъставителя, свид. Г и от наличните писмени и веществени
доказателства- съответно докладна записка и снимков материал, също не се опровергават
твърденията на жалбоподателката, че водач на л.а. "Ф П", с рег. ХХХХ и осъществил
паркирането му на посоченото място е бил именно неговият собственик – свид. Б., признато
и от самия него в разпита му пред съда. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“ Наказващият орган носи задължението да събере убедителни
доказателства относно лицето, което е било водач на превозното средство към момента на
извършеното деяние и което със собственото си поведение е реализирало простъпката, за да
пристъпи към ангажиране на неговата отговорност именно като извършител на конкретното
деяние. По настоящото дело липсват достатъчно доказателства за това кой е бил водач на
посочения автомобил /доколкото Ч. единствено е посетила наказателния паркинг за
освобождаването му/. Отсъства изискана и приобщена по делото изрична декларация от
собственика на автомобила, в която да се ангажира признание кому е била поверена вещта
на процесната дата. Още повече при релевирания категоричен отказ на жалбоподателката да
подпише АУАН, поради несъгласието си с него. В тази връзка показанията на свид. Я за
реда, по който е съставял АУАН и е изяснявал въпроса за субекта на нарушението, са твърде
повърхностни, звучащи хипотетично и създаващи убеждението, че посланието им може да
се свърже единствено с предПжение, но не и с твърдение за битието на определени факти.
Същевременно, липсата на споменатата по- горе декларация е възпрепятствала и
възможността да се пристъпи към ангажиране отговорността на собственика на автомобила
(съобразно чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП) поради непосочване на управляващия го към
момента на извършване на нарушението. В случая не е изискана ясно обективирана
информация от Б. или Ч. дали някой от тях е управлявал моторното превозно средство, нито
са наведени доводи, че двамата са отказали да съдействат за неговата индивидуализация. В
случая нарушението не е установено в момента на извършване на твърдяната като
неправилна маневра. Констатирано е в отсъствие на водача, като липсват лица – очевидци
на същото, които конкретно да посочат именно Ч. като извършител.
Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по събиране на относим
7
доказателствен материал, проявен от администратинонаказващия орган, което е
предпоставило и недостатъчна обоснованост на неговата обвинителна теза. Разбирането, че
следва да се санкционират лицата, които са се явили за получаване на автомобил от
наказателен паркинг, без да бъде установено конкретното им виновно поведение, би
наложило тенденция за ангажирането на обетивна отговорност за неизпълнено правно
задължение, при пълно дерогиране на субективния елемент на вмененото административно
нарушение, което от своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на
обстоятелството относно лицето, което е управлявало и паркирало автомобила не е било
сторено, което влече като последица непълнота на доказателствения материал относно
личността на субекта на извършеното нарушение, респективно незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.
Предвид изложеното по- горе съдът приема, че възприетите от административните
органи фактически Пжения относно личността на извършителя на нарушението са останали
доказателствено необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че отговорността
на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в
настоящото производство носител на тежестта на доказване е съответният наказващ
орган.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, то вмененото административно
нарушение не е доказано по изискуемия от закона безспорен и несъмнен начин. Ето защо,
така издаденото наказателно постановление е неправилно и като такова същото следва да
бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-
ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СОА21-РД-11-2383 от 10.09.2022г. ,
издадено от Заместник - кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл.178е от ЗДвП на С. ЦВ. Ч., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - С-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9