№ 1651
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500187 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 27653/15.12.2021г от
„ДОНЧЕВ КОМЕРС 96"ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна ул.„Радост" бл.3 вх.Б ап.6, представлявано от Управителя и представителя на
дружеството ДОБРОМИР ТЕОДОСИЕВ ДОНЧЕВ, длъжник по изп.д.№ 2194/2021 по описа
на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените запори
върху банковите сметки на дружеството в „Юробанк България“АД , както и върху 5 бр
МПС.
В жалбата се излага следното:
В изпълнение запорното съобщение на ЧСИ по изп.дело върху всички банкови
сметки на дружеството-длъжник в „Юробанк България" АД били наложени запори, като и
върху 5бр МПС, а именно: л.а.“Кия" с per. № В 6992 КР, л.а.„Форд транзит" с рег.№ В 3414
КН, л.а.„Форд транзит" с рег.№ В 5071 КН, л.а.„Пежо партнер" с рег.№В 2643 КР и л.а.
„Кия/К 270" с per. № В 0804 РХ, собственост на длъжника.
Длъжникът подал молба до ВКС по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК и чл.432 ал.1 т.1 ГПК
за спиране на изпълнението. С преводно нареждане № 80804Д-АБ-0026/15.10.2021г на
"ЦКБ" АД, на осн.чл.282 ал.2 ГПК, бил внесен залог - гаранция от длъжника „Дончев
Комерс 96"ЕООД в размер на 7 900,91лв по специалната сметка на ВКС. С Определение №
60370/20.10.2021г по гр.д.№ 3956/2021г на ВКС, на осн.чл.309 ал.1 във вр.чл.282 ал.2 т.1
ГПК изпълнението на решението на ВОС № 1180/7.07.2021г по в.гр.д.№ 3372/2020 е било
СПРЯНО по отношение вземането на ищеца М.М..
Дружеството-длъжник подало молба до ЧСИ вх.№ 25580/ 16.11.2021г по изп.дело с
искане вдигане наложения запор на банковите му сметки в „Юробанк България"АД, както
и запорите върху следните 3бр МПС - л.а.„Пежо партнер" с рег.№ В 2643 КР, л.а. „Форд
1
транзит" с рег.№ В 5071 КН и л.а.„Кия/К 270" с per.№ В 0804 РХ, доколкото двата
автомобила /„Кия" и „Форд транзит"/ били достатъчно надлежно обезпечение за тези такси.
В тази връзка счита извършените обезпечителни мерки за ненужни, а понастоящем и
за несъразмерни спрямо остатъка на задължението, представляващо такси, доколкото лихви
върху внесената във ВКС сума не се дължали.
С писмо изх.№ 26530/03.12.2021г по изп.дело ЧСИ уведомил дружеството-длъжник,
че отказва да извърши исканото действие, т.е. да вдигне наложения запор върху трите
леки автомобила от общо 5бр запорирани МПС, както и запорите върху банковите сметки
на длъжника, макар да било посочено изрично искане да останат наложените запори върху
другите два автомобила на дружеството, чиято стойност значително надвишавала размера
на дължимите такси на ЧСИ.
Счита отказа на ЧСИ за незаконосъобразен поради следното:
В индивидуалното принудително изпълнение е изрично регламентирано
процесуалното право и на двете страни по изпълнението да обжалват пред съда: взискателят
- прекратяването на принудителното изпълнение, съгл.чл.435 ал.1 т.З ГПК, а длъжникът-
отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, съгл.чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Затова отказът на ЧСИ да вдигне наложените обезпечителни мерки - запори върху
имуществото на длъжника по възражение за свръхобезпеченост по смисъла на чл.442а ГПК,
представлявал по своята същност отказ да се прекрати насоченото принудително изпълнение
спрямо конкретния имуществен обект. Като такъв, същият подлежи на обжалване в
хипотезата на чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Поддържането на запори върху собствените на дружеството банкови сметки и 5бр
МПС след внасяне на надлежно обезпечение не може да има за цел удовлетворяване на
кредитора, а единствено вреди на дейността на дружеството. Подобна злоупотреба с право
може да е характерна за взискателя, но е недопустимо да бъде толерирана от СИ.
Запорът на банковите сметки на длъжника води до принудително спиране работата на
предприятието, което непременно му носело вреди, възпрепятствало възможността да
управлява средствата си, вкл.да заплаща трудовите възнаграждения на служителите си.
Твърди, че частичното заличаване на запорите върху МПС и вдигането на запора
върху банковата сметка на дружеството е основателно и в прерогативите на ЧСИ по арг. от
чл.442а ал.2 ГПК.При това, спирането на изп.дело не било пречка за действия по
обезпечаването на изпълнението по арг.чл.391 ал.5 ГПК, а на по-силно основание-за
отменящи ги действия. Действията по обезпечаване на изпълнението са оттегляеми от СИ.
Отделно от гореизложеното, в разпореждането на ЧСИ по никакъв начин не са
посочени обстоятелствата, въз основа на които ЧСИ приема, че не е основателно
възражението по чл.442а ал.2 ГПК.
При произнасяне по възражение по чл.442а ал.2 ГПК ЧСИ следва да посочи
актуалния размер на дълга; да се посочат стойностите на имуществата, спрямо които са
наложени обезпечителни мерки и са предприети изп.способи; следва да се посочат данните
2
и обстоятелствата по делото, които са от значение при преценка съразмерността на
обезпечителните мерки и предприетите изп. способи към размера на дълга; следва да се
изложи преценка относно процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането
да остане неудовлетворено.
В настоящия случай ЧСИ Станев не бил посочил и обсъдил което и да било от
сочените обстоятелства и затова разпореждането било лишено от мотиви и като такова е
незаконосъобразно, респ. незаконосъобразен е и постановеният от ЧСИ отказ да извърши
определено действие по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Поради изложеното моли за отмяната на постановения отказ от ЧСИ.
Ответникът по жалбата М. П. М. - взискател по изп.дело, редовно уведомен, не е
изразил становище по жалбата.
По делото са приложени писмените обяснения на ЧСИ ЛЮДМИЛ СТАНЕВ , рег.№
895, със становище за недопустимост на подадената жалба, тъй като действията и актовете
на ЧСИ, подлежащи на обжалване, са изрично посочени в чл.435 ГПК, сред които не
фигурира отказът на ЧСИ да вдигне наложени обезпечителни мерки.
Счита същата и за неоснователна поради следните съображения:
- Твърдението на длъжника, че внесената във ВКС гаранция обезпечавала изцяло дълга по
изп.дело не отговаряло на истината.
Към настоящия момент задълженията на длъжника към първоначалния взискател и
присъединения НАП надхвърляли значително размера на внесената гаранция. Следвало да
се има предвид, че твърде възможно било публичните задължения на длъжника да са
увеличени към момента, когато следва да се извърши разпределението на евентуално
постъпила по делото сума. Възможно е и към момента на разпределението да се
присъединят и други кредитори.
- Не било ясно защо длъжникът счита, че наложените обезпечителни мерки били
прекомерни предвид отговора от банката, че по сметките на длъжника няма авоари, но
имало наложени предходни запори.
- В изп.процес били разписани ясно правилата как се определя стойността на имуществото,
върху което са наложени обезпечителни мерки. Това става чрез опис и оценка от вещо лице.
Към настоящия момент изп.дело било спряно и подобни действия по принудително
изпълнение не можело да бъдат предприети.
- Запорът върху МПС по никакъв начин не пречел на дружество да ги ползва по
предназначение и в тази връзка не било ясно как запорът би затруднил дейността на
предприятието.
- Не било ясно как запорът върху банкови сметки, по които липсват парични средства, би
навредил на дружеството-длъжник и би довел до спиране работата на предприятието му.
За да се произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна :
Изп.д.№ 2197/2021г по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, е образувано на
13.08.2021г въз основа на ИЛ, издаден от ВОС по постановеното от него решение №
1180/7.07.2021г по в.гр.д. № 3372/2020, с взискател М. П. М. и длъжник „Дончев комерс
96"ЕООД. Присъединен взискател е НАП за публичните задължения на длъжника.
Срещу решението на въззивния съд е била подадена касационна жалба, по която е
3
образувано гр.д.№ 3956/2021г по описа на ВКС.
Въз основа на изпратени запорни съобщения от ЧСИ са били наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“АД. От съдържанието на писмения
отговор на банката е видно, че по откритите банкови сметки на дружеството-длъжник
липсвали авоари и имало наложени предходни запори.
След получаване отговора от „Юробанк“АД бил наложен запор върху 5бр МПС, без
да е извършван опис, оценка, назначаване на пазач и да е провеждана публична продан.
ПДИ е връчена на длъжника на 18.08.2021г.
По делото нямало постъпили суми, събрани чрез доброволно или принудително
изпълнение.
На 22.10.2021г. длъжникът подал молба с искане за спиране на изпълнението,
прилагайки определението на ВКС. Изпълнението е било спряно на осн.чл.432 ал.1 т.З
вр.чл.397 ал.1 т.З ГПК.
На 23.10.2021г взискателят е депозирал искане да бъдат изискани от ВКС сумите,
внесени от длъжника, като гаранция по гр.д.№ 3956/2021г С разпореждане от 25.10.2021г е
изискана от ВКС сумата внесена като гаранция от длъжника.
На 16.11.2021г. длъжникът е депозирал молба за вдигане на наложените запори върху
банковите му сметки и върху МПС, тъй като във ВКС имало внесена гаранция, която
обезпечавала вземането по изп.дело.
В писмения отговор срещу същата взискателят е изразил становище за нейната
неоснователност, тъй като гаранцията била внесена с цел спиране на изпълнението и не
покривала общия размер на задължението по делото.
С Разпореждане от 2.12.2021г молбата на длъжника е била оставена без уважение.
На 15.12.2021г длъжникът е подал жалбата си срещу отказа на ЧСИ.
След извършена от съда служебна справка се установява, че с Определение на ВКС
№ 101/21.03.2022г по гр.д.№ 3956/2021 НЕ Е ДОПУСНАТО касационно обжалване на
решението на ВОС № 1180/7.07.2021г по гр.д.№ 3372/2020г в частта, с която е отменено
решението на ВРС № 669/13.02.2020г, поправено с решение № 260216/2.09.2020г по гр.д.№
10500/2018г, за отхвърляне на иска на М. П. М. срещу „Дончев комерс 96" ЕООД за
заплащане на обезщетение по чл.49 ЗЗД за разликата над 914,97лв до 5926,80лв и вместо
това въззивният съд е присъдил посочената разлика, съставляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за извършени СМР /подробно
описани в решението/ в участъка до калкан на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна ул.
„Беласица" № ЗА с идентиф.№ 10135.1501.340.1, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на ИМ в съда - 3.07.2018г, както и в частта, с която е
потвърдено решението на ВРС за присъждането на 914,97лв.
С определение № 45/21.03.2022г по същото дело ВКС е ОСВОБОДИЛ внесените по
специалната сметка на ВКС от „Дончев комерс 96"ЕООД с вносни бележки от 15.10.2021г
две суми от по 1899,64лв или общо 3799,28лв, като е разпоредено същите да бъдат
преведени по банк.см-ка на ЧСИ Л.Станев в „ЦКБ“АД с посочените IBAN и BIC и по
посочените номера изп.дела /копие от двата акта са приложени по делото/
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните
правни изводи:
Подадената въззивна жалба е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна-
длъжник в изп.производство.
Същата е недопустима по сл.съображения:
4
Подлежащите на обжалване от страна на длъжника действия са изчерпателно
изброени в хипотезите на разпоредбите на чл.435 ап.2 и ал.3, както и в други изрично
посочени разпоредби, които не касаят настоящия случай /като напр.чл.462, чл.502, чл.512
ГПК/. В този смисъл са дадените задължителни указания в т.8 от TP № 2/26.05.2015г по
тьлк.д.№ 2/2013г на ОСГТК, според която нормата не подлежи на разширително тълкуване.
Ето защо обжалваното действие не попада сред изрично изброените.
Съгласно чл.435 ал.2 ГПК на обжалване от длъжника подлежат действията на ЧСИ по
насочване на изпълнението върху негово имущество, но само когато е насочено срещу
такова, за което той твърди да е несеквестируемо, но не и когато се позовава на
свръхобезпеченост.
Действително, с разпоредбата на чл.442а ГПК е въведено изискването наложените от
СИ обезпечителни мерки и предприетите от него изп.действия да са съразмерни с размера
на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
В ал.2 на същата норма е посочено, че по възражение на длъжника СИ и при
установяване на несъразмерност СИ вдига съответните обезпечителни мерки. От това
следва, че Законодателят е предоставил на СИ преценката за това дали действително е
налице свърхобезпеченост, като съобрази процесуалното поведение на длъжника и всички
други обстоятелства по изп.дело, свързани с това дали вземането на кредитора /предвид
размера на дълга/ е възможно да остане неудовлетворено. За тази преценка на СИ, обаче,
липсва изрично указание от Законодателя дали подлежи на обжалване. Както се изложи по-
горе, същата не попада и в приложното поле на хипотезата на ал.2 на чл.435 ГПК.
Това прави подадената въззивна жалба недопустима, в каквато насока е и съдебната
практика.
В допълнение може да се посочи и това, че съобразно нормата на чл.133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворяване на неговите кредитори. Кредиторът не
може да бъде задължен да избира имущество от патримониума на длъжника, което изрично
да съответства на размера на дълга. А и несъразмерността между обезпечаваната претенция
и стойността на възбраненото имущество сама по себе си не е пречка за допускането на
обезп. мерки, тъй като обезпечението е допуснато само до размера на дължимите суми. При
това, процесните възбрани касаят единствено притежаваните от длъжника МПС и банкови
сметки и не представляват насочване на изпълнението срещу тях, а само обезпечават
изпълнението, тъй като по изп.дело към датата на жалбата няма данни да са били
предприети действия по принудително изпълнение доколкото изп.производство е било
спряно.
На следващо място. Налагането на запор върху МПС като обезп.мярка предполага
само задържането на вещта в патримониума на длъжника, без това да рефлектира върху
ползването й. А при евентуално принудително изпълнение само би гарантирала
удовлетворяването на взискателя като обезпечен, а не като хирографарен кредитор до
размера на вземането му. Същевременно служи за обезпечение и на взискателя,
присъединен по право, какъвто в настоящия случай по изп.дело има в лицето на ТД на
НАП-Варна поради установени публични задължения на длъжника.
Следва да се посочи и това, че ако длъжникът счита, че е налице несъразмерност и от
това за него са настъпили вреди, той би могъл да защити правата си в исково производство
по ГПК, но не и чрез жалба по реда на чл.435 ГПК.
Предвид изложеното подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството подлежи на прекратяване
като недопустимо.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба вх.№ 27653/ 15.12.2021г от
„ДОНЧЕВ КОМЕРС 96"ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна ул.„Радост" бл.3 вх.Б ап.6, представлявано от Управителя и представителя на
дружеството ДОБРОМИР ТЕОДОСИЕВ ДОНЧЕВ, длъжник по изп.д.№ 2194/2021 по описа
на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените запори
върху банковите сметки на дружеството в „Юробанк България“АД , както и върху 5 бр
МПС, на осн.чл.442а ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 187/2022г по описа на ВОС
Определението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6